Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6318 от 18.11.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7051/2024
Вид
Решение № 6318
Подписан
18.11.2024
В сила
18.11.2024
Състав
Калина Анастасова, Темислав Малинов Димитров, Ина Бранимирова Маринова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 6318 гр. София, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Д.

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100507051 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 2864 от 19.02.2024 г. по гр.д. № 69501 от 2022 г. по описа на СРС, 51 с-в, е осъден „М.“ ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „****, на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД, да опразни от свои вещи и да предаде на „СТН К.“ ООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: град София, ул. ****, „П.“ ООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. Бизнес Център София 1, ул. ****, „С.Р.“ ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: град Банкя, ул. ****, Р. А. Л., с ЕГН: ********** и адрес: град София, ул. ****, А. Н. П., с ЕГН: ********** и адрес: град София, ул. ****, Е. Д. Б., с ЕГН: ********** и адрес: град София, ул. ****, „Л.****“ ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: град София, ул. ****, Д. А. З., с ЕГН: ********** и адрес: град София, ул. ****, Т. Б. З., с ЕГН: ********** и адрес: град София, ж.к.

Сердика, бл. ****, А. Д. З., с ЕГН: ********** и адрес: град София, ж.к. Сердика, бл.

****, М. Д. И., с ЕГН: ********** и адрес: град София, ул. ****, С. Д. М.-Б., с ЕГН:

********** и адрес: град София, ул. ****, Д. Р. Б., с ЕГН: ********** и адрес: град София, ул. ****, В. Б. И., с ЕГН: ********** и адрес: град София, ул. **** и на Д. Б.

И., с ЕГН: ********** и адрес: град София, ул. ****, фактическата власт върху наетия имот, представляващ недвижим имот с предназначение: „Заведение за обществено хранене“, с обща площ от 1312,20 кв. м., разположен в административна сграда „С.П.“ 1 с адрес: град София, ул. „Триадица“ № **** и състоящ се от следните помещения: салон на ниво партер с площ от 514,40 кв. м., надпартер - ниво галерия мецанин с площ от 250,46 кв. м., сутерен - под партера с площ от 479,34 кв. м. и мазета № 2 и № 3 и коридор пред тях, находящи се в сутерена с обща площ от 68 кв. м., предоставен за ползване по силата на договор за отдаване под наем на недвижим имот от 03.07.2018 г.

В срок е подадена въззивна жалба от ответника „М.“ ЕООД с изложени доводи за неправилност, поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост. Счита, че неправилно районният съд е приел, че в случая е налице надлежно прекратяване на договора за наем. Основният спорен въпрос, според ответника, е дали наемодателят – ищец е упражнил законосъобразно и надлежно правото си на едностранно прекратяване на договора за наем. Неправилно с постановеното решение съдът е приел, че последното е станало с изпращането на нотариална покана до наемателя – ответник и редовното й връчване по реда на чл.47, ал.1 ГПК. Възразява, че надлежно и редовно връчване на нотариалната покана не е било извършено от нотариуса, поради което изводите на СРС не съответстват на изискванията на цитираната разпоредба. На посочения адрес - град София, ж.к. „**** се намира не само седалището и адреса на управление на дружеството, вписани в ТРРЮЛНЦ, а и неговата канцелария и офис. Поради това и удостовереното от служителя на нотариуса предприел връчване на нотариалната покана не отговаря на истината.

Неправилно, според ответника, съдът е дал вяра на показанията на свидетеля Т.Г., който като управител на едно от дружествата – наемодатели е заинтересован от изхода на спора. С оглед това са останали недоказани поддържаните от ищците твърдения за доброволно предаване на имота. Освен това съдът не е отчел, че обясненията на страната могат да бъдат доказателствено средство в процеса, но само ако съдържат признание на неизгодни за нея факти, какъвто не е настоящия случай.

Отправя искане за отмяна на решението на СРС като неправилно и постановяване на друго, с което исковете бъдат отхвърлени като неоснователни.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна „СТН К.“ ООД е подала писмен отговор на въззивната жалба, в който изразява становище за неоснователност на същата. Заявява, че постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Поддържа становище, че нотариалната покана, с която е прекратен едностранно договора за наем от страна на наемодателите е била редовно и надлежно връчена при спазване указанията на разпоредбите на чл.47 и чл.50, ал.2 ГПК и доводите в обратен смисъл са неоснователни и недоказани. В проведеното производство пред първата инстанция ответникът не е успял да докаже недостоверност на удостовереното от връчителя въпреки предоставената му възможност. Доводите на въззивника за недостоверност на 2 обясненията на управителя на дружеството – ищец намира за неоснователни и недоказани.

Моли за потвърждаване на решението на СРС като правилно. Претендира разноски.

Въззиваемите страни „П.“ ООД, „С.Р.“ ЕООД, Р. А. Л., А. Н. П., Е. Д. Б., „Л.****“ ЕООД, Д. А. З., Т. Б. З., А. Д. З., М. Д. И., С. Д. М.-Б., Д. Р. Б., В. Б. И. и Д. Б.

И. не изразяват становище по подадената въззивна жалба.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира че подадената въззивна жалба е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

С постановеното решение, СРС е приел, че страните са били обвързани от сключен наемен договор от 03.07.2018 г., по силата на който на ответника е бил предоставен за временно и възмездно ползване недвижим имот разположен в административна сграда „С.П.“ с адрес: град София, ул. „Триадица“ № ****, състоящ се от помещения с обща площ от 1312,20 кв. м., разположени в сутерена и партера на сградата. Съдът е приел за установено, че след изтичане на договорения срок на ползване - до 01.07.2021 г. ползването на имота от ответника „М.“ ЕООД е продължило за неопределено време - със знанието и съгласието на наемодателите, поради което и на основание чл. 236, ал. 1 ЗЗД договорът е продължен за неопределен срок. Поради закъснение с повече от 1 месец в изпълнение на задължението на наемателя за заплащане на месечния наем, на основание чл. 20, т. 4 от процесния договор за наем, наемодателите са отправили едностранно писмено предизвестие за прекратяване на договора за наем, като последното е било връчено на наемателя на 16.11.2022 г. /с изтичане на 14-дневен срок от залепването на уведомление по чл.47 ГПК на входната врата на адреса на управление на дружеството – наемател/ или най-късно с връчване на препис от исковата молба на 13.04.2023 г. С това и на основание чл. 233, ал. 1, изр. 3 ЗЗД, според съда, за наемателя „М.“ ЕООД е възникнало задължение да върне имота, обект на сключения договор за наем, поради което предявените искове са уважени 3 като основателни и доказани.

Настоящият състав намира постановеното от СРС, 51-ви състав, решение за валидно, допустимо и правилно.

Във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се посочи следното:

Чрез събраните пред първата инстанция доказателства се установява и страните не спорят, че на 03.07.2018 г. между „Е.Н.Е.“ ЕООД, с ЕИК: ****, „П.“ ЕООД, с ЕИК:

****, „С.Р.“ ЕООД, с ЕИК: ****, А. В.Л., Р. А. Л., А. Н. П., Е. Д. Д., П.А.Г., И.А.П., „Л.****“ ЕООД, с ЕИК: ****, А. Д. З., Т. Б. З., Д. А. З., М. Д. И., С. Д. М.-Б., Т. Д. М.Б., В. Б. И. и Д. Б. И., от една страна - в качеството им на съсобственици и наемодатели и „М.“ ЕООД, с ЕИК: **** - наемател, А.А.С. и Д.Х.С. - солидарни длъжници, от друга страна, е бил сключен договор за отдаване под наем на недвижим имот. По силата на него наемодателите са отдали на наемателя за временно и възмездно ползване свой собствен недвижим имот, представляващ помещения, разположени в сутерена и партера на административна сграда „С.П.“, находяща се на адрес: град София, ул. „Триадица“ № ****, включваща: салон - партер на кота 0 и покрит двор откъм ул. „Веслец“ с обща площ от 514,40 кв. м.; над партер (ниво галерия мецанин) на кота + 2,55, с обща площ от 250,46 кв.м.; сутерен (под партер) на кота -3,39 с обща площ от 479,34 кв.м. и мазета № 2 и № 3 и коридор пред тях, находящи се в сутерена на кота 3,39 с обща площ 68 кв.м., при което общата площ на отдадените под наем помещения възлиза на 1 312,20 кв.м., от които 977,28 кв.м. чиста площ и 334,92 кв. м. - обслужваща площ, които ще бъдат използвани от наемателя за заведение за обществено хранене (ресторант).

Съгласно клаузата на чл. 6 от договора, същият е бил сключен за срок от 3 години, считано от 02.07.2018 г. или до 01.07.2021 г., като в чл.20 било предвидено, че договорът за наем се прекратява освен с изтичане на уговорения срок, и едностранно и безусловно с предизвестие от наемодателите при неплащане от страна на наемателя на съответната част от месечния наем със закъснение повече от 1 месец – чл.20, т. 4.

Съответно с разпоредбата на чл. 18 от договора било предвидено задължение на наемателя да предаде наетия имот веднага след изтичане на наемния договор или при предсрочното му прекратяване - в срок до 3 дни (арг. чл. 10.2) - в добро състояние, с всички налични оборудвания, приети при наемане на помещенията с предварителноприемателен протокол, и направените трайни подобрения, което предаване също следва да бъде извършено с приемно-предавателен протокол.

Страните не спорят и чрез ангажираните доказателства се установява, че след сключване на договора за наем от 03.07.2018 г. наемодателят Т. Д. М.-Б. е починала на 24.04.2021 г., като е оставила за свой законен наследник сина си Д. Р. Б. - ищец по делото; А. В.Л. е починал на 21.03.2020 г., като е оставил за свой законен наследник 4 дъщеря си Р. А. Л. - също страна по договора за наем като наемодател.

Съответно, след сключване на договора за наем с ответника, дружеството наемодател „Е.Н.Е.“ ЕООД, е прехвърлило собствеността върху притежаваната от него 1/8 идеална част от имота в полза на ищеца „СТН К.“ ООД, чрез апорт в К.а на правоприемника на имота като непарична вноска.

Установено е, че след сключване на договора за наем с ответника, с договор за покупко - продажба на идеални части от недвижим имот от 10.07.2019 г., обективиран в Нотариален акт № 156, том I, рег. № 6127, дело № 114/2019 г. по описа на нотариус В.М. с рег. № 74 на НК и с район на действие Софийски районен съд, наемодателите П.А.Г. и И.А.П., като продавачи, са прехвърлили на третото за процеса лице С.Н.Г., като купувач, собствеността върху общо 82/9072 идеални части от съсобствен недвижим имот, находящ се в град София, район „Оборище“, ул. **** и от построената в имота административна сграда със застроена площ от 482,50 кв.м., състояща се от мазета, сутерен, партерен етаж, пет етажа и шести тавански етаж и представляваща бивш хотел „С.П.“. Съответно, с договор за наем на недвижими имоти от 28.12.2021 г. купувачът С.Н.Г., заедно с трети за процеса лица, като наемодатели са предоставили за временно и възмездно ползване на „С.Р.“ ЕООД, като наемател, и за срок от 5 години притежаваните от тях идеални части от недвижимите имоти.

В производството не е спорно и е установено, че ползването на наетия имот е продължило от страна на наемателя „М.“ ЕООД след първоначално уговорения срок 01.07.2021 г. със знанието и съгласието на наемодателите. С оглед това, наемното правоотношение е продължило за неопределено време - на основание чл. 236, ал. 1 ЗЗД вр. чл.6 от договора.

Установено е, че от страна на наемателя – ответник „М.“ ЕООД е допуснато договорно неизпълнение - неплащане на дължимата наемна цена за 16 месеца и 7 дни ползване на имота. С оглед това за наемодателите – ищци е възникнало правото да прекратят едностранно договора на основание чл. 20, т.4 от договора с отправяне на писмено предизвестие.