Решение № 28 от 23.01.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Благоевград, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело № 20251200500827 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от Р. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „Г. Б.“ №, чрез адв. М. П.Б., съдебен адрес: гр. Бл., ул. „П. Т.“ № против Решение № 60/10.03.2025 г., постановено по гр.д. № 1029/2022 г. по описа на РС- Разлог.

В жалбата са изложени доводи за нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Според жалбоподателя решението не кореспондира с доказателствата по делото и соченото в исковата молба на ищеца, както и районният съд не е обсъдил всички възражения на ответника във връзка с представените с исковата молба доказателства.

Сочи се, че производството пред Районен съд- Разлог е образувано по депозирана от Р. М. искова молба, с която е предявен иск за нищожност на договор за доброволна делба на недвижим имот от 04.02.1991 г., предмет на който е съсобствен недвижим имот, представляващ парцел XVIII- осемнадесети, пл. № 759, квартал 72, по ПУП на с. Д., гр. Б., действащ към 1991 г., целият урегулиран имот с площ от 525 кв.м., ведно с жилищната сграда, построена в имота, при съседи: Г. О. и К. М., който имот по сега действащата КК представлява: поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в гр. Д., общ. Б., обл. Бл., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-181 92/15.12.2007 г. на изпълнителния директор на АК, с площ от 579 кв.м., с адрес на поземления имот: гр. Д., ул. „Г. Б.” №, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), при граници (съседи): ***; ***; ***; ***;

***, ведно с изградената в имота сграда с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Д., общ.

Б., обл. Бл., одобрени със заповед № РД- 18-92 от 15.12.2007 г. на изпълнителния директор на АК, адрес на сградата: гр. Д., ул. „Г. Б.” №, застроена площ от 79 кв.м, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, брой етажи: 2 (два), предназначение: жилищна сграда, еднофамилна.

Твърди се, че в договора за доброволна делба от 04.02.1991 г. страните не са посочили начина на уравнение на дяловете, нито как ще се извърши уравнението.

Предвид изразената воля на страните при сключване на договора, уравнението на дяловете не било определяемо, което водело до нищожност на договора.

Сочи се, че договорът за доброволна делба е нищожен, ако не предвижда възмездяване на страната, която не е получила дял в натура, поради липса на основание. В настоящия случай Р. М. не бил получил право на собственост върху самостоятелно обособен обект, а право на ползване върху две стаи, без заплащане на парично уравнение, което обосновавало извод за нарушение на чл. 69, ал. 2 ЗН.

Районният съд не бил обсъдил твърденията и доказателствата по делото, че имено тези две стаи били построени лично от ищеца и същите не били част от наследствената маса, а лична собственост.

Твърди се, че договорът противоречи на разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН и на законоустановеното правило всеки съделител да получи дела си в натура или да получи парично уравнение. Сочи се, че разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН не изключва принципа на свобода на договарянето, доколкото договорът за доброволна делба се доближава по своята правна характеристика до спогодбата, уредена в чл. 365 ЗЗД, но разпоредбата е задължителна що се отнася до това, че всеки съсобственик трябва да получи дял в натура или пари, като не допуска никой от съсобствениците да не получи нищо. Процесният договор за доброволна делба противоречал на чл. 69, ал. 2 ЗН, поради което бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Правните последици на договора били еквивалентни на извършено дарение в полза на ответника Д. П. М.. Дарението обаче било едностранна формална сделка и за същата не била спазена предвидената в чл. 18 ЗЗД нотариална форма, което обуславяло нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД.

Прави се искане за отмяна на Решение № 60/10.03.2025 г., постановено по гр.д. № 1029/2022 г. по описа на РС- Разлог и постановяване на решение, с което да бъде прогласен за нищожен договор за доброволна делба на наследство от 04.02.1991 г.

Препис от въззивната жалба е връчен на Д. П. М. и И. П. М.. В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по нея е депозирала отговор.

С отговора въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Сочи се, че при постановяване на обжалваното решение районният съд е обсъдил всички събрани 2 по делото доказателства и правните му изводи кореспондират със същите. Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде потвърдено обжалваното решение, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Производството пред РС- Разлог е било образувано по искова молба, депозирана от Р. П. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. До., ул. *** чрез адв. М. П.- Б. против Д. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „Г. Б.“ №, Е. К.

М., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „Г. Б.“ № (заместена в хода на производството от законните наследници) и И. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр.

Д., ***, с която са предявени искове за прогласяване нищожността на договор за доброволна делба на наследство от *** г., сключен между Р. П. М., Д. П.

М., Е. К. М. и И. П. М., както и искане за отмяна на нотариален акт за дарение на недвижим имот от 10.04.2002 г., вписан в Служба по вписванията Разлог с вх. рег.

№ 380 от 10.04.2002 г., акт №, том втори, дело № 241/ 2002 г.

В исковата молба се твърди, че страните са наследници на П. И.ов М., починал на *** г.

Сочи се, че на 04.02.1991 г. между страните бил сключен договор за доброволна делба на недвижим имот, останал по наследство от П. М., които имот представлява: парцел XVIII, пл. № 759, кв. 72, по ПУП на с. Д., гр. Б, действащ към 1991 г., целият урегулиран имот с площ от 525 кв.м., ведно с жилищната сграда, построена в имота, при съседи: Г.О. и К. М., които имоти по сега действащата КК представляват: поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в град Д., община Б., област Бл., по КККР, одобрени със заповед № РД-18-92/15.12.2007 г. на изпълнителния директор на АК, с площ от 579 кв.м., с адрес на поземления имот: гр. Д., ул. *** с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), при граници (съседи):

***, ***, ***, ***, ***, ведно с изградената в имота сграда с идентификатор ***, по КККР, одобрени със заповед № РД-18-92/15.12.2007 г. на изпълнителния директор на АК, адрес на сградата: гр. Д., ул. „Г. Б.“ №, застроена площ от 79 кв.м., сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, брой етажи: 2, предназначениежилищна сграда, еднофамилна. Пояснява се, че съгласно договора за доброволна делба ответникът Д. П. М. получава в дял и става едноличен собственик на целия поземлен имот с идентификатор № ***, както и на жилищната сграда с идентификатор № ***, построена в имота, Е. М. получава в дял правото да ползва и владее една стая от жилищна сграда с идентификатор *** по избор до края на живота си, Р. П. М. получава в дял правото да ползва и владее двете стаи, пристроени от източната страна на жилищната сграда, докато построи собствено жилище, И. П. М. получава в дял сумата от *** лв.

Ищецът твърди, че след сключване на договора за доброволна делба, останал да живее в двете стаи, пристроени от източната страна на жилищната сграда.

Поради непрекъснати конфликти с брат си, ищецът бил принуден да напусне къщата и заживял на квартира.

Сочи се, че с договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на 3 недвижим имот от 10.04.2002 г. на нотариус К. М., вписан в Служба по вписванията гр. Разлог с вх. рег. № 380 от 10.04.2002 г., акт № 14, том II, дело № 241/2002 г., ответникът Д. М. дарил на дъщеря си Е. Д. М. процесния недвижим имот.

Според ищеца сключеният договор за доброволна делба на наследство от 04.02.1991 г. е нищожен и като такъв не е породил предвидените в закона последици.

Твърди се, че договорът за доброволна делба е нищожен, т.к. не предвижда възмездяване на страната, която не е получила дял в натура, поради липса на основание. Сочи се, че договорът противоречи и на разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН, според която всеки от наследниците може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно, като неравенството в дяловете, се изравнява с пари.

Според ищеца договорът за доброволна делба е нищожен и като накърняващ добрите нрави, поради липса на еквивалентност на престациите. Съделителите Р.

М. и Е. М. не са обезщетени с други наследствени имоти, както и не е предвидено парично уравнение на дяловете.

В отговора на исковата молба ответниците Д. П. М. и И. П. М. оспорват предявените искове.

Не се оспорва, че на 04.02.1991 г. между ищеца и ответниците е сключен договор за доброволна делба на парцел и жилищна сграда, построена върху него, находящи се в гр. Д., ул. „Г. Б.“ №. Посочва се, че имотът, предмет на делбата, е бил съсобствен между наследодателя на страните П. И. М. и неговата съпруга Е. К. М., като закупен по време на брака им.

Според ответниците договорът е валиден, подписан от всички участници в него, включително и от ищеца, изразява волята на всеки един от тях, оформен е в предвидената от закона форма- с нотариална заверка на подписите. Сочи се, че нееквиваленост на престациите, водеща до нищожност на сделката поради противоречие с добрите нрави, е налице, когато насрещната престация е практически равна на нула. В случая ищецът е имал възможност да се запознае с пазарната конюнктура и ако не желае, да не подпише договора. Сключената доброволна делба при посочените в договора условия, била извършена свободно, с ясно изразена воля на всеки от съделителите.

От ответника Д. П. М. е направено възражение за придобИ.е собствеността върху процесните имоти по давност на основание чл. 79, ал. 2 ЗС.

С обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен предявения от Р. П.

М. против Д. П. М. и И. П. М., иск за обявяване нищожността на договор за доброволна делба на наследство от 04.02.1991 г., сключен между Р. П. М., Д. П. М., ЕГН **********, Е. К. М. и И. П. М.. Прекратено е производството в частта, с която се иска отмяна на нотариален акт за дарение на недвижим имот от 10.04.2002 г. на Нотариус К. М., нотариус с рег. № 061 на НК, вписан в Служба по вписванията Разлог с вх. Рег. № 380 от 10.04.2002 г., акт № 14, том II, дело № 241/ 2002 г., като недопустимо.

Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено 4 следното от фактическа страна:

С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 28, том II, дело № 488/1971 г. Н. Д. Д.чрез пълномощник продава на П. И.. М. дворно място в село Д., при съседи: Г. Д., П. С.

Т., блок на ТКЗС и улица, парцел III в кв. 42, пл. № 1172.

Видно от удостоверение за наследници изх. № Д-ИЗ-609/19.09.2022 г., издадено от К. гр. Д., Е. К. М., И. П. М., Р. П. М. и Д. П. М. са наследници на П.

И.ов М., б.ж. на гр. Д., починал на *** г.

На 04.02.1991 г. между Е. К. М., И. П. М., Р. П. М. и Д. П. М. е сключен договор за доброволна делба на съсобствен с Е. К. М. и наследствен недвижим имот, останал след смъртта на общия наследодател П. И.ов М., б.ж. на гр. Д., починал на *** г., съгласно който: Д. П. М. получава в дял и става собственик на парцел VII, пл. № 759, кв. 72 по плана на с. Д., с площ от 525 кв.м. и на жилищната сграда, построена върху него, при съседи: улица, Г. О. и К. М.; Е. К. М. получава в дял правото да ползва и владее една стая от жилищната сграда, предмет на договора за делба, съответните общи части по избор до края на живота си; Р. П. М. получава в дял правото да ползва двете стаи, пристроени от източната страна на жилищната сграда, докато построи собствено жилище; И. П. М. получава в дял сумата от ***лв., която е изплатена напълно, в брой. В раздел V от договора страните уговорили, че договорът урежда окончателно отношенията между съделителите.