Определение № 522 от 07.08.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 522 гр. Перник, 07.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500406 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. на ПРС № 11670/20.05.2025 г., подадена от Т. М. Т. с ЕГН:********** чрез адвокат Д. М. срещу определение № 1583/09.05.2025 г., постановено по гр. дело № 7055/2024 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е оставена без уважение като неоснователна молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, с която се иска присъждане на такива в негова полза.

По изложени съображения за неправилност и необоснованост на определението, жалбоподателят моли окръжния съд да го отмени и уважи молбата му по чл. 248 ГПК.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна „Банка ДСК“ АД с ЕИК:121830616 чрез старши юрисконсулт Р. Д. е подала отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и моли окръжния съд да я остави без уважение и потвърди обжалваното определение. Претендира присъждане на разноски.

Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разглеждайки я по същество приема следното от фактическа и правна страна:

1

В производството пред районния съд е постановено решение № 362/10.04.2025 г. при признание на иска като предявеният от Т. М. Т. срещу „Банка ДСК“ АД иск за признаване в отношенията между страните, че в полза на ответника не съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) по издадения в негова полза изпълнителен лист по ч. гр. д. № 34855/2013 г. по описа на Софийски районен съд е уважен, а по отношение на разноските съдът не е присъдил такива на никоя от страните.

По молба на ищеца с вх. № 9177/15.04.2025 г. по реда на чл. 248 ГПК първоинстанционният съд е постановил обжалваното определение, с което е оставил без уважение искането за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.

С оглед на така установеното, настоящият съдебен състав приема следното:

Действително, съдебната практика на ВКС (съобразявана от съдилищата), бе противоречива в изводите си за условията, при които е приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. На настоящия състав му е известна практиката на ВКС, обективирана в определение № 744 от 18.04.2023 г. на ВКС, постановено по ч. гр. д. № 1170/2023г. на III ГО, съгласно която извънсъдебното поведение на кредитора има значение. Приема се, че от значение е поведението на ответника като кредитор или като длъжник, съдебно и извънсъдебно, т.е. включително извънпроцесуалното му поведение. Разликата в положението на ответника, когато е длъжник по осъдителен или установителен (по чл. 422 ГПК) иск с това на ответника- кредитор при иска по чл. 439 ГПК, основан на настъпила погасителна давност за вземането, и след като искът се признава е, че докато в първия случай бездействието на длъжника и просрочването на задължението се разглежда като повод за завеждане на осъдителния или установителен иск (опр. № 60228/2021 г. по ч.гр.д.

№1916 за 2021 г., трето г.о на ВКС), то бездействието на кредитора в изпълнителния процес няма същото значение. Това е разяснено при отговора на правен въпрос в определение № 95/2018 по ч. гр.д № 510/18 г.на ІV-то г.о. на ВКС и множество други определения на състави на ВКС, с които съдебната практика е уеднаквена. Приемаше се в практиката на ВКС, че за възлагане на разноските, сторени от ищеца, водещо значение се отдава на активното поведение на ответника като кредитор и взискател, на съдебните, а в някои случаи и на извънсъдебните мерки, които е предприел, докато установено и продължаващо бездействие на кредитор след като давността е изтекла обуславя обратния резултат (опр. № 318/2018 г по гр.д № 2828/2018 г., опр. №534/2019 г. по ч. гр.д. № 4484/2019 г. на ІІІ-то г.о, опр. № 474/2019г по ч. гр.д № 3063/2019г на ІV-то г.о и др.) Както снабдяването с изпълнителен лист, така и поддържаната от взискателя висящност на изпълнителното дело са от значение и се вземат предвид от съда при преценка, доколкото засвидетелстват активност на взискателя, включително в насока да се осигури възможността за изпълнителни действия по негово искане. В този смисъл е налице практика на ВКС в определения по чл. 288 ГПК, с които актове не е допуснато касационно обжалване при възложени в тежест на ответника разноски, но поради изтъкнати и взети предвид негови активни действия, осигуряващи му надлежно възможности за принудително изпълнение или манифестирали незачитане на 2 давността, вече настъпила и обявена му от длъжника (определение № 320/2022 г. по ч.т.д. № 1122 за 2022 г. на ІІ-ро т.о., определение № 50413 по ч.т.д. № 2100 по описа за 2022 г. на І-во т.о. на ВКС и цитираната в тях съдебна практика).

Въззивната инстанция съобразява, обаче, и актуалната практика на ВКС, изразена в определение № 2367/15.05.2024 г. по ч. гр. д. № 759/ 2024 г. на IV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК при допуснато касационно обжалване като е дадено разрешение при аналогична фактическа обстановка: при предявен от длъжника отрицателен установителен иск за недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност при наличие на изпълнителен титул в полза на ответника и образувано въз основа на него изпълнително производство, и независимо от това, че кредиторът - ответник е признал иска с отговора на исковата молба и срещу ищеца - длъжник не са предприемани изпълнителни действия след изтеклата давност, освобождаването на ответника от отговорност за разноски на основание чл. 78, ал. 2 ГПК не е оправдано. От значение за този извод, освен извънсъдебното поведение на кредитора и признаването от негова страна на иска, е наличието на изпълнителен титул, въз основа на който е образувано изпълнително производство, макар и същото да е перемирано. В определение № 1220/05.12.2023 г. по ч. т. д. № 1809/2023 г. на II т.о. на ВКС, също в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК и при допуснато частно касационно обжалване е даден отговор за неприложимост на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК при предявен от длъжника отрицателен установителен иск за недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност при наличие на изпълнителен титул в полза на ответника и при липса на образувано въз основа на този титул изпълнително производство. Съображенията са аналогични и на тези, обективирани в определение № 242 от 31.05.2018 г. постановено по ч.гр.д. № 2062/2018 г., на IV г.о. на ВКС.

Прието е, че възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярят на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение, поради което позававането на давността не може да се направи извън исковия процес. В хипотезата и на отсъствие на образувано изпълнително производство, наличието на изпълнителен титул в полза на ответника винаги поражда право за длъжника да поиска със сила на пресъдено нещо да се отрече след изтичане на срока на погасителната давност вземането, за съдебното предявяване на което причина е поведението на кредитора. Същото разрешение е дадено и в определение № 694 от 25.09.2023 г. по ч.т.д. № 1325/2023 на II т.о. на ВКС - отричането на правото на принудително изпълнение е чрез предявяване на иск по чл. 439 ГПК и позоваване на давността пред съд, в която хипотеза не намира приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като не е налице предпоставката ответникът да не е дал повод за завеждане на делото.

Предвид гореизложеното, при съобразяване с актуалната практика на ВКС, настоящият съдебен състав намира, че молбата на ищеца по чл. 248 ГПК се явява основателна и следва да бъде уважена, а относно конкретния размер на разноските, които следва да му бъдат присъдени приема следното:

Видно от приложените по делото договор за правна защита и съдействие (л. 4) и 3 платежни нареждания от 16.12.2024 г. и 17.12.2024 г. (л. 6-7), ищецът е направил разноски, както следва: заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 480 лв. и заплатена държавна такса в размер на 525.48 лв.

Ответникът обаче е направил своевременно – с отговора на исковата молба, възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което настоящият съдебен състав намира за основателно, съобразявайки, че с оглед решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС, съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на адвокатското възнаграждение, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото (в същия смисъл са определение № 50015/16.02.2024 г. по търг. дело № 1908/2022 г. на І-во т.о. на ВКС и определение № 343/15.02.2024 г. по търг. дело № 1990/2023 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС ). В случая, не е налице висока степен на правна и фактическа сложност на делото – предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК, като е проведено само едно съдебно заседание, от ищеца са ангажирани единствено писмени доказателства, а освен изготвяне е депозиране на исковата молба и писмено становище, не са извършвани други процесуални действия от страна на процесуалния представител на ищеца, който не се е и явил в проведеното по делото съдебно заседание. Поради това, съдът намира, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде редуциран на сумата от 400 лв.

При тези доводи и с оглед изхода на делото (искът е уважен), на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за сумата от 925.48 лв., от които 525.48 лв. – държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Перник ОПРЕДЕЛИ:

Отменя определение № 1583/09.05.2025 г., постановено по гр. дело № 7055/2024 г. по описа на Районен съд – Перник в частта му, с която е оставена без уважение молбата на ищеца Т. М. Т. за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските за сумата от 925.48 лв. и вместо него постановява:

Изменя решение № 362/10.04.2025 г., постановено по гр. дело № 7055/2024 г. по описа на Районен съд – Перник в частта му за разноските като:

Осъжда „Банка ДСК“ АД, гр. София, ул. „Московска“ № 19, с ЕИК:121830616 да заплати на Т. М. Т. от ***, с ЕГН:********** сумата от 925.48 лв. (деветстотин двадесет и пет лева и 48 стотинки), представляваща направени разноски по делото.

Потвърждава определение № 1583/09.05.2025 г., постановено по гр. дело № 7055/2024 г. по описа на Районен съд – Перник в останалата му част (с която е оставена без уважение молбата на ищеца Т. М. Т. за изменение на постановеното по делото решение в частта му за 4 разноските за сумата над 925.48 лв. до пълния претендиран размер от 2 005.48 лв.

Настоящото определение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5