Решение № 944 от 12.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 944 гр. В., 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 40 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Диана Н. Найденова като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20253110110350 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 49 от ЗН от А. О. М., ЕГН ********** против **** АД, ЕИК ****.

Ищецът твърди, че по молба на **** АД с е образувано ч.гр.д. № *** г. по описа на В. районен съд, по което с Решение № *** г. е разпоредено да бъде извършено вписване в особената книга по чл. 49, ал. 1 от ЗН, водена при РС В., че А. О. М. в качеството си на наследник на починалата на 28.07.2024 г. Л. С.

З., ЕГН **********, е загубила правото си да приеме оставеното от починалата наследство поради липса на воля, изразена в дадения от съда срок.

Решението е влязло в законна сила на 31.07.2025 г., при постановяване на Определение № *** г., постановено по в.ч.гр.д. № *** г. по описа на В. апелативен съд. В решението на ВОС е посочено, че наследницата А. О. М. в дадения й от съда срок до проведеното от съда открито съдебно заседание да заяви приема ли или се отказва от наследството, не е изразила становище, като съдът приема, че същата била редовно уведомена. Поради тази причина първоинстанционният съд приема, че наследницата е изгубила правото си да приеме наследството, а така постановеното решение е влязло в законна сила.

По повод жалба на А. М. е постановено Определение № *** г. на В. окръжен 1 съд по в.ч.гр.д. № *** г. по описа на съда, с което жалбата е оставена без разглеждане. Определението на В. окръжен съд е обжалвано пред В. апелативен съд, като е постановено Определение № *** г. по в.ч.гр.д. № *** г. по описа на В. апелативен съд, с което е потвърдено определението на В. окръжен съд.

Ищецът заявява, че е налице нищожност на вписания по реда на чл.51 от ЗН отказ да се приеме наследството от А. О. М., поради което за ищцата е налице правен интерес от депозиране на настоящата искова молба. Твърди се, че след смъртта на наследодателя Л. С. З. наследникът й А. О. М. е приела наследството с конклудентни действия. Тя никога не е напускала имота на ул.

М. № ** в гр. В. и към момента продължава да живее там, като заплаща дължимите консумативни разходи за имота. Сочи, че преди влизане в сила на решението на В. районен съд е направила многократно изявления, както във въззивната жалба против него, така и в жалбата против определението на В. апелативен съд, че приема изрично наследството.

Преди да узнае за заведеното от **** АД дело, М. планирала да се разпореди с имота, като започнала преговори с инвеститори. След като предава на инвеститорите документите за собственост и данните за имота, те правят проверка и установяват наличието на производството по делото пред ВРС, но това става след като вече е проведено открито съдебно заседание по делото е даден ход на устните състезания. След като получава тази информация от бъдещия инвеститор, А. М. се явява във ВРС, като на дата 21.03.2025 г. й е връчено самото съдебно решение. След като узнава за него, тя незабавно ангажира адвокати, които установяват, че не е била редовно уведомена и призована за делото, тъй като призовката за насроченото открито съдебно заседание по делото е връчена на лице, за което е отбелязано, че живее на семейни начала с А. М.. Твърди се, че отношенията на А. М. с това лице са влошени, и то изобщо не й е предало призовката и книжата по делото, като тя не е знаела, че е започнало съдебно производство, съответно, че е била призована да се яви в съдебно заседание. В случай, че ищцата е била наясно с образуваното производство, е щяла да се явя пред съда и да заяви воля за приемане на наследството. На инвеститора са предадени документи за собственост на имота, инвеститорът е бил уведомен и за висящото производство по изп. дело № *** по описа на ЧСИ Д. П. Я., по което дело има и наложена възбрана върху недвижимия имот на ул. М. № **.

2

Ищецът моли да бъде прогласен за нищожен отказът, вписан по реда на чл. 51 от ЗН на А. О. М., ЕГН ********** да приеме наследството на майка си Л. С. З., ЕГН ***, починала на 28.07.2024 г., който отказ е вписан съгласно Решение рег. № *** г., постановено по ч.гр.д. № ****** г. по описа на В. районен съд-*** състав.

Ответникът не оспорва иска. Досежно основателността на претенцията, в случай че ищецът успешно проведе своята защита, с което по безспорен начин да докаже, че в производството по гр.д. № ******, по описа на ВРС за 2024 г.,са допуснати процесуални нарушения в действията на съда по призоваване на наследника А. О. М. и в резултат на това същата е била лишена от възможност да изрази волята си приема ли наследството, не прави възражение и не се противопоставя да бъде уважено искането на ищеца за отмяна на обжалвания акт. Що се отнася до наведените от ищеца твърдения за мълчаливо приемане на наследството /чрез конклудентни действия/, изразяващо се в плащане на режийни разходи за имота, предоставя преценката на съда дали тези фактически действия са насочени към управление и запазване на наследството, или към неговото приемане.

Заявява, че **** АД, в качеството на кредитор на наследодателя на ищеца, не е дала повод за завеждане на настоящото производство. Напротивбездействието на наследника да индикира кредитора на по- ранен етап, че е приел наследството, а също и в предоставения срок по гр.д. № ****** по описа на ВРС за 2024 г., не следва да рефлектира върху добросъвестното поведение на изправната страна, респ. банката не следва да понася неблагоприятните последици от бездействието на наследника, комуто да останат разноските по настоящото производство. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства и гласни доказателствени средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от данните по делото, А. О. М., ЕГН ********** е легитимирана като наследник по закон на починалата на 28.07.2024 г. Л. С. З., ЕГН ********** (според представеното удостоверение наследници).

3

С Решение № *** г. по гр.д. № *** год. по описа на ВРС е разпоредено да бъде извършено вписване в особената книга по чл. 49, ал. 1 от ЗН, водена при РС В., че А. О. М. в качеството си на наследник на починалата на 28.07.2024 г.

Л. С. З., ЕГН **********, е загубила правото си да приеме оставеното от починалата наследство поради липса на воля, изразена в дадения от съда срок.

Решението е влязло в законна сила на 31.07.2025 г., при постановяване на Определение № *** г., постановено по в.ч.гр.д. № *** г. по описа на В. апелативен съд. По повод жалба на А. М. е постановено Определение № *** г. на В. окръжен съд по в.ч.гр.д. № *** г. по описа на съда, с което жалбата е оставена без разглеждане. Определението на В. окръжен съд е обжалвано пред В. апелативен съд, като е постановено Определение № *** г. по в.ч.гр.д. № *** г. по описа на В. апелативен съд, с което е потвърдено определението на В. окръжен съд.

Ищецът твърди, че това вписване е нищожно поради липса на предмет, тъй като преди момента на вписването му мълчаливо е приела наследството на майка си - на основание чл. 49, ал. 2 ЗН. В тази насока са изложени съображения за извършване на фактически и правни действия от нейна страна- по ангажиране на процесуален представител за отмяна на решението на ВРС, заплащане на битови сметки, разсрочване на задължения към В и К, изявление за приемане на наследството, подадено до ЧСИ с рег. № *** Д. П.

Я. с район на действие ВОС, провеждане на преговори и сключване на предварителен договор за замяна на недвижими имоти на 06.03.2025 год.

Разпитаните свидетели Г. К. К.- управител на Т. А. М. ЕООД, с който ищецът е преговаряла при сключването на договора за замяна и М. Р. Р., с когото тя е живяла през 2024- 2025 год., когато е водено гр.д. № *** год. по описа на ВРС, установиха недвусмислено действията на ищеца по приемане на наследството, останало след смъртта на майка й, чийто единствен наследник е тя, непосредствено след смъртта й, преди завеждане на делото, по време и понастоящем.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:

Според нормата на чл. 49, ал. 2 ЗН мълчаливо приемане на наследството е налице в хипотеза на извършване на действие, което предполага намерението 4 на наследника да приеме наследството, или при укриване на наследствено имущество. Съдът счита, че доказателствата по делото подкрепят становището на ищеца, че е извършила действия на управление и разпореждане с движимо и недвижимо имущество от наследството на Л. С. З.. В тази насока показанията на свидетелите.

Основателността на иска за прогласяване нищожността на отказа от наследство произтича от съдържанието на представените по делото писмени доказателства, от които може да се направи категоричен извод, че преди извършения вписването на отказ от наследство А. О. М. е предприела правни действия, които по своята същност представляват явна демонстрация на намерението за приемане на наследството на майка й Л. С. З.. С приемането на наследството по мълчалив начин - чл. 49, ал. 2, изр. първо, предл. Първо от ЗН, А. О. М. е поела наследствената маса като съвкупност, поради което последващото вписване по разпореждане на съда отказ, без да има изрично волеизявление от наследника, е нищожно и тази форма на недействителност следва да бъде прогласена.

Ищецът не претендира разноски и такива не му се дължат.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на отказа от наследство на А. О. М., ЕГН ********** от наследството, останало след смъртта на майка й Л. С. З., ЕГН **********, починала на 28.07.2024 г., вписан в особената книга по чл.

49, ал. 1 ЗН на ВРС по разпореждане на съда, извършено с Решение № *** г. по гр.д. № *** год. по описа на ВРС.

Решението може да бъде обжалвано от страните пред В. окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

След влизане на решението в законна сила заверен препис от него да се приложи към особената книга на ВРС по чл. 49, ал. 1 и чл. 52 ЗН, в частта й за вписания отказ от наследство.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

5