Решение № 4948 от 05.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4948 гр. Пловдив, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330101440 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, предявена от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, с ЕИК: 115016602 против Д. П. К., с ЕГН: **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл. 150 от закона за енергетиката и чл. 86 ал.1 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответника Д. К. дължи на ЕВН България Топлофикация ЕАД следните суми - 1 226,68 лева главница, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.07.2021 г. - 20.10.2022 г. в размер на 101,12 лева, ведно със законната лихва, върху главницата, считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 21.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № ***г. по ч.гр.д. № **. по описа на ПРС, XIX – ти гр. състав.

Ищецът твърди, че в качеството на енергийно предприятие е извършил доставка и продажба на топлинна енергия на потребители. Ответникът Д. К., като собственик на топлоснабдения имот, находящ се в гр. ** е имал качеството на клиент на топлинна енергия, като същия е длъжен да изплаща дължимите месечни вноски за доставена топлинна енергия в 30- дневен срок 1 след изчитането на периода, за което се отнася. Твърди се че, в изпълнение на своето задължение ищецът е доставил до сградата, а търговеца, извършващ дяловото разпределение на топлинна енергия „Нелбо“ АД е разпределил за имота на ответника топлинна енергия за отопление, за битово гореща вода и енергия, отдадена на сградната инсталация и услуга за разпределение на обща стойност 1 327,80 лева, включваща 1 226,68 лева главница, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. 30.04.2022 г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.07.2021 г. - 20.10.2022 г. в размер на 101,12 лева. Твърди се, че начислената на ответника топлинна енергия е доставена и разпределена, съобразно изискванията на закона за енергетиката, но същата и към настоящият момент не е заплатена, което е дало повод на ищеца да предяви исковите претенции.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, депозиран от ответника Д. П. К., с който се оспорват предявените искове като неоснователни и се настоява за тяхното отхвърляне.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № **. по описа на Районен съд - Пловдив, XIX

– ти гр.състав, образувано по депозирано от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена Заповед от 24.10.2022г. Заповедта е връчена редовно на длъжника, като на 22.12.2022г. е постъпило от същия възражение по чл. 414 ГПК, поради което с разпореждане на съда от 17.01.2023г. е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по чл. 422, ал.1 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение и тези, предмет на производството по делото. Ето защо предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл. 154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответникът е потребител (собственик или ползвател) на услугите за исковия период на обекта, находящ се в * , че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите, факта на изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

2

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период.

Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия.

За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ.

Обстоятелството, че именно ответникът е титуляр на правото на собственост на процесния имот не е спорно между страните по делото, като същият факт се признава от ответника в отговора на исковата молба. Същият се установява и от приложения на л. 24 от делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот *по описа на но* с район на действие * В този смисъл е неоснователно възражението на ответника, че не е клиент на топлинна енергия и че между страните не е възникнало процесното облигационно правоотношение.

По отношение на факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения имот, както и досежно размера на претенцията са изслушани заключенията на СТЕ и ССчЕ.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от в.л. В. Ш., което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, се установява, че през процесния период *. АС обслужваща жилищния блок в * е работила като е подавала ТЕ за отопление и БГВ. Подадена е общо 287,244667 MWh ТЕ за разпределение, от които са отчислени технологични разходи в размер на 28,026036 MWh за сметка на „ ЕВН България Топлофикация” ЕАД.

* сочи, че през процесния период * в ап. 30 всички 3 бр. отоплителни тела са били присъединени към топлопреносната мрежа в блока и са били снабдени с ИРУ за визуален отчет. През имота на ответника не преминава щранг лира. В имота на ответника всички 3 бр. отоплителни тела са присъединени към топлопреносната мрежа в блока и се е начислявала потребена топлоенергия по ежемесечен визуален отчет на ИРУ монтирани на същите. През процесния период в имота има монтирани 3 броя ИРУ за визуален отчет. Същите са технически изправни. Има монтиран и един брой водомер за топла вода. През месец май * г. е установено, че същият е с изтичаща метрологична годност, след което е изготвено предписание за неговата подмяна на *г.

Според *, през целия процесен период водомерът не е подменен с 3 метрологично годен и начисляванията за изразходваното количество ТЕ за БГВ са ставали на база 1 бр. лица по 140л/денонощие. За имота на ответника са прилагани изискванията на т. 6.7. във връзка с т. 6.5. от „Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост” приложение към чл. 61, ал. 1 от НАРЕДБА № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. - за 1 бр. водемерно устройство за отчитане на ТЕ за БГВ, поради изтекла метрологична годност (на 1 бр. лица по 140л/денонощие).

Експертът излага, че количеството ТЕ разпределено в имота на ответника за периода *г. по месеци, показано в приложената таблица е общо 10,1231 MWh, в това число 1,0048 MWh за отдадената от сградната инсталация, 0,05386 MWh за отопление и 9,06444 MWh за БГВ. Няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, което беше установено, чрез сравнение на справките за начислената топлоенергия от „Нелбо” ЕАД и „ЕВН България Топлофикация” ЕАД за абоната.

Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове, посочени в раздел II, уреждащи разпределението и начисляването на разходите на ТЕ.

От * се установи, че в имота на ответника всички отоплителни тела са присъединени към топлопреносната мрежа в блока и не се е начислявала потребена ТЕ на същите. През имота не преминава щранг лира, респ. касае за претенция за заплащане на топлинна енергия на сградна инсталация.

Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите части на сградата се разпределят между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.

Като се има предвид, че вертикалната топлинна сградна инсталация преминава през всички обекти на сградата, същата се явява обща част в етажната собственост, по аргумент на чл.38, ал.3 от ЗС и следователно всеки собственик на индивидуален обект в сградата, дължи заплащане на частта от отдадената от нея топлинна енергия, разпределена му съобразно правилата на Методиката за разпределение на топлинна енергия. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна енергия от собствениците, а следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение. В случаите на чл.

153, ал.6 от ЗЕ, в които потребители в сграда-етажна собственост прекратят топлоподаването в имотите си, същите остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Предвид това съдът намира, че е налице основание за определяне на потребителя на задължение за топлинна енергия отдадена от сградната инсталация.

Разпределението на топлинна енергия в настоящия случай е осъществено на база на специалната „Методика за дялово разпределение на 4 топлинна енергия в сгради – етажна собственост”, която се явява приложение към чл.61 ал.1 от Наредба за топлоснабдяването /обн., ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., отменена към настоящия момент, но действала към процесния период/. Следва да се посочи, че същата е обеквтивирана в подзаконов нормативен акт - Наредба за топлоснабдяването, който доколкото е действал през процесния период, регламентира обществените отношения във връзка с топлоснабдяването. Същият може да бъде оспорен единствено по предвидения в АПК ред, като настоящият съдебен състав е в невъзможност да осъществи контрол за законосъобразност върху същия. Действително, с Решение № 4777/13.04.2018 г., постановено по адм. д. № 1372/2016 г. на ВАС, е отменена зависимостта (формулата), приета в т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост в редакцията й, приета с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 16-334 от 2007г. за топлоснабдяването, обн., ДВ, бр.94 от 2013 г., представляваща Приложение към чл. 61, ал.1 от Наредба № 16334/06.04.2007г. за топлоснабдяването / обн.ДВ, бр.34/24.04.2007г. изм. и доп.

ДВ, бр.42/09.06.2015г. в сила от 09.06.2015г./, издадена от министъра на икономиката и енергетиката. Същото обаче е обезсилено с Решение № 2187 от 11.02.2020 г. по адм. д. № 1318/2019 на Върховния административен съд, поради което отмяната не е произвела действие.