Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 32531 от 18.09.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 27295/2023
Вид
Определение № 32531
Подписан
18.09.2023
В сила
18.09.2023
Състав
ВАСИЛЕНА ЛЮДМИЛОВА ДРАНЧОВСКА

Цитирани разпоредби

  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 115 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32531 гр. София, 18.09.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.

ДРАНЧОВСКА като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА

Гражданско дело № 20231110127295 по описа за 2023 година намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.

3 ГПК:

К. К. Ф. е предявил срещу Е. Е. С. осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД за сумата от 12585 лева, представляваща непогасена главница по договор за паричен заем от 27.05.2015 г. и анекс към него от 30.10.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, за сумата от 6495,20 лева, неустойка за забава върху главницата за периода 01.07.2018 г. – 01.05.2023 г., както и за сумата от 255,10 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от неизпълнението на договорното задължение на ответницата, изразяващи се в заплатени такси за изготвяне на нотариални покани и възнаграждение на адвокат.

Ищецът твърди, че по силата на посочения договор е предоставил на ответницата в брой в деня на подписване на договора заем в размер на 15730 евро, като последната се е задължила да го върне на 22 равни месечни вноски, всяка в размер на 715 евро, платими в срок до 27-мо число на съответния месец по посочена в договора банкова сметка. Твърди, че договорът е изменен с анекс от 30.10.2018 г., в който било обективирано признание на заемателя, че общият размер на задължението към 30.06.2018 г. е в размер на 6435 евро, с левова равностойност от 12585 лв., като ответникът поел задължение да върне същата на 9 равни месечни вноски от по 715 евро. С анекса страните постигнали уговорка поради изтичане на срока на договора заемателят да дължи лихва в размер на 2 % на месец върху размера на незаплатената главница, считано от 01.07.2018 г., като уговорили нов краен срок за погасяване на задължението в пълен размер до 30.10.2019 г. В периода 13.07.2020 г. – 14.02.2022 г. ответницата извършила четири частични плащания по договора в общ размер 1 от 7600 лв., с които ищецът счита, че е погасена част от акцесорното задължение за лихва по договора, като са останали непогасени посочената главница, лихви и разноски, изразяващи се в заплатени такси за изготвяне на нотариални покани и възнаграждение на адвокат.

Ответницата оспорва исковете по основание и размер, като признава, че между страните са сключени описаните договор за паричен заем от 27.05.2015 г. и анекс от 30.10.2018 г., но твърди, че е извършила плащания по договора в общ размер от 37236 лв., с които счита, че е погасявала най-обременителните за нея задължения и не дължи неустойка за забава за периода след 30.10.2019 г. Оспорва извършените едностранно от ищеца изчисления и прихващания с вземания за лихви, като навежда възражение за нищожност на клаузата за лихва по чл. 3 от анекса от 30.10.2018 г. поради накърняване на добрите нрави, доколкото уговореният размер на лихвата е прекомерен спрямо предоставената в заем сума и цели неоснователно обогатяване на заемодателя, като намира, че следва да бъдат съобразени размера на заемната сума, обстоятелствата, при които е било поето задължението за лихва и нейната функция. Навежда възражение за изтекла тригодишна погасителна давност за вземанията за лихви.

На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 240, ал. 1, чл. 92 и чл. 82 ЗЗД е да докаже, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за заем, по което ищецът е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок; че е настъпил падежът на търсените вземания, че длъжникът е изпаднал в забава и дължи мораторна неустойка в претендирания размер по валидна неустоечна клауза; както и че в причинна връзка с неизпълнението на поетите задължения от ответника са настъпили предвидими вреди (разноски за нотариални покани и адвокатско възнаграждение) за ищеца в претендирания размер. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение. По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже настъпването на обстоятелства, обуславящи спиране или прекъсване на давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

С оглед твърденията на страните и на основание чл. 145, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за заем от 27.05.2015 г., по което ищецът е предоставил на ответника в заем сумата от 15730 евро при описаните в исковата молба условия за връщането й на 22 равни месечни погасителни вноски; че договорът е бил изменен с анекс от 30.10.2018 г., с който ответникът е изразил съгласие, че към 30.06.2018 г. дължи на ищеца сумата от 6435 евро и страните са постигнали уговорка в чл. 3 от анекса за заплащане на лихва в размер на 2 % на месец върху размера на оставащата главница по договора за заем.

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор и следва да бъдат приети. Искането на страните за 2 допускане на съдебно-счетоводна експертиза цели установяването на относими по делото факти и следва да бъде уважено.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.12.2023 г. от 14:00 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице да отговори на въпросите, формулирани в исковата молба и отговора на исковата молба, като съобрази представените по делото и от двете страни документи за извършени от ответника плащания, както и да изготви варианти на изчисленията за непогасения размер на задълженията: 1) като извърши погасяване на плащанията в поредност лихви-главница, а от друга страна 2) в поредност, започвайки от най-обременителното задължение (главница), като и в двата случая изготви варианти с и без съобразяване на евентуално изтекла погасителна давност за претендираната лихва за периода 01.07.2018 г. – 19.05.2020 г.; при депозит в размер на 400 лв., вносим от страните по сметка на СРС в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, както следва: 200 лв. от ищеца и 200 лв. от ответницата.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Ю. И---, тел. -, специалност: счетоводна отчетност.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

Вещото лице да се призове с указания да работи след представяне на доказателства за внесен депозит.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3