Решение № 104 от 21.07.2023, Районен съд - Асеновград
- Съд
- Районен съд - Асеновград
- Дело
- Административно наказателно дело 194/2023
- Вид
- Решение № 104
- Подписан
- 21.07.2023
- В сила
- 21.12.2023
- Състав
- Иван Димитров Бедачев
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 139 ал.1 т.2 пр.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177 ал.4 т.1 предл. 2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 104 гр. Асеновград, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20235310200194 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 36-0001086, издадено от и.д.
Директор на РД "Автомобилна администрация"- гр.Пловдив – Н. П. М., с което на П. В. П. ЕГН: ********** с адрес: *** на основание чл. 177 ал.4 т.1 предл. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1300 лева за нарушение по чл. 139 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП, във вр. с чл. 6 ал.1 т.6 б. В от Наредба № 11 /03.07.2001 г. на МРРБ.
Недоволен от горното постановление е останал П. П. и го е обжалвал в законоустановения 14-дневен срок. В жалбата и в депозираното писмено становище се отрича факта на нарушението и се навеждат твърдения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в процедурата по издаването му, както и за неправилно приложение на материалния закон, като се иска от съда пълната му отмяна.
Въззиваемата страна – РД "АА" гр.Пловдив не изпраща представител.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата и от страните намери за установено следното от фактическа страна.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е частично неоснователна, но само досежно размера на наложеното административно наказание.
С акт за установяване на административно нарушение от 25.01.2023г. е било констатирано, че на същата дата, около 11.16 часа в гр. Асеновград, на околовръстен път, на 300 метра от разклона за с.Мулдава, жалбоподателят П.
1
П., като водач на товарен автомобил МАН ТГС с рег.№ СВ 6751СА, от категория N 3, собственост на Скания Файнанс България е извършвал обществен превоз на товари – /фракция 11,2/22.4 – натрошени камъни/, като е управлявал МПС с четири оси,с две управляеми оси с обща маса 41800 кг., надвишаваща нормите за максимално допустима маса на ППС за движение по пътищата отворени за обществено ползване от 32000 кг. с 9080 кг.
Нарушението било установено на место от контролните органи, които спрели автомобила, управляван от жалбоподателя П. и констатирали, че камионът с товара има обща маса надвишаваща максимално допустимата. Общата маса на ППС била установена от проверяващите с кантарна бележка № 28793/25.01.2023 г. представена от самия водач при проверката. За констатираното нарушение, бил съставен АУАН на водача П., като актът бил съставен в негово присъствие и бил подписан от него без възражения. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не било депозирано писмено възражение.Въз основа на съставения АУАН по-късно от компетентен за това орган е издадено и обжалваното наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка и след като провери изцяло и във връзка с възраженията на жалбоподателя законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление съдът намира, че същото е правилно и законосъобразно по следните съображения:
НП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Постановено е от компетентния за това орган и е подписано от него, в изискуемата от закона форма е. Съдържа всички реквизити, посочени в чл. 57 от ЗАНН.
На първо място описаното в наказателното постановление нарушение правилно е квалифицирано като такова по чл. 139 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП и извършването на същото е безспорно установено. Посочената норма въвежда правилото, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Актуална е и препратката към чл. 6 ал.1 т.6 б. В от Наредба № 11 /03.07.2001 г. на МРРБ, която определя, че допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, за моторно превозно средство с четири оси, с две управляеми оси е 32 t.
Безспорно установен е фактът, че към момента на контрола, водачът П. е извършвал обществен превоз на товари, като общата маса на управляваното МПС е била 41080 кг., т.е. с около 10 тона надвишаваща максимално допустимата маса, което обстоятелство е било известно на водача, тъй като масата на камиона е било отразена в носената от него и представена при проверката кантарна бележка.
На второ място, така описаното нарушение правилно е съотнесено към санкционната разпоредба на чл. 177 ал.3 т.1 предл 2 от ЗДвП, която предвижда административно наказание – глоба в размер от 500 лв. до 3000 лв. за водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството;
При оразмеряване на санкцията обаче съдът намира, че АНО не е приложил прецизно критериите по чл. 27 от ЗАНН, тъй като не е преценил факта, че 2 няма данни жалбоподателят П. друг път да е наказван за нарушения по ЗДвП, от нарушението не са настъпили вреди извън съставомерните и управлението на ППС е било за сравнително кратък период от време и на малка дистанция.
Ето защо, наложената глоба в размер на 1300 лева, следва да бъде леко редуцирана към минимума, а именно в размер на 800 лева, което наказание според съда в по-пълна степен отговаря на церите по чл. 12 от ЗАНН, По отношение на разноските,такива не се претендирани и доказани от страните поради което и съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Поради изложените съображения и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 36-0001086, издадено от и.д.
Директор на РД "Автомобилна администрация"- гр.Пловдив – Н. П. М., с което на П. В. П. ЕГН: ********** с адрес: *** на основание чл. 177 ал.4 т.1 предл. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1300 лева за нарушение по чл. 139 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП, във вр. с чл. 6 ал.1 т.6 б. В от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, като НАМАЛЯВА размера на глобата на 800 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съдПловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 3