Решение № 1402 от 13.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1402 гр. София, 13.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20221110212337 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Т. Б. Д., ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 11-01-184/25.08.2022 г., издадено от Стефан Александров Белчев – директор на Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/, с което на основание чл. 256, ал. 1 във вр. с чл. 257 от Закона за обществените поръчки /ЗОП, обн. в ДВ бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г./ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 140,69 /две хиляди сто и четиридесет лева и шестдесет и девет ст./ лв. за нарушение на чл. 17, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2, т. 2 ЗОП.

В депозираната въззивна жалба са инвокирани оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице, както и за некоректно приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен.

В съдебното заседание жалбоподателят Д., редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпили са писмени бележи. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от гл. юрк.

1

Боряна Г.ева, с пълномощно по делото, която пледира за неоснователност на жалбата и за пълна доказаност на твърдяното административно нарушение, в каквато насока изтъква конкретни аргументи. В допълнение са представени писмени бележки. Отправено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд , като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспезивен и деволутивен ефект.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано с акт за установяване на административно нарушение № 11-01184/02.03.2022 г., съставен против жалбоподателя Д. за извършено на 18.08.2020 г. в гр. София административно нарушение по чл. 17, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2, т. 2 ЗОП.

Впоследствие, отговорността на въззивника Д. е ангажирана с наказателно постановление № 11-01-184/25.08.2022 г., издадено от Стефан Александров Белчев – директор на АДФИ.

Препис от НП е връчен на Т. Д. на 07.09.2022 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне, като жалбата, инициира производството пред настоящата съдебна инстанция е депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия орган на 21.09.2022 г., видно от поставения печат.

При така установените фактически положения, съдът достига до следните изводи от правна страна:

Издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено, с оглед наличието на формално основание за това, а именно – изтекла абсолютна давност за ангажиране на административнонаказателна отговорност /АНО/ на 2 жалбоподателя Б. с влязъл в законна сила правораздавателен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН: ” По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго”. Под “обстоятелствата, изключващи отговорността” законодателят е имал предвид тези релевантни факти или юридически събития, които са пречка не само за възникване, но и за реализиране на АНО. Последната е вид юридическа отговорност, която се реализира в рамките на конкретно правоотношение, породено от извършването на административно нарушение, като в нейното съдържание са включени правомощията на държавата да наложи определено административно наказание на нарушителя, да изпълни така наложеното наказание и на последно място – да третира нарушителя като наказван в рамките на определен период от време, най-вече с оглед опасността от извършване на повторни нарушения /т. нар. “специален рецидив”/.

В контекста на изложените разсъждения, тъй като правомощията да държавата да ангажира АНО се реализират по принудителен ред, то наличието да изтекла давност за осъществяване на първото правомощие – да се наложи определено административно наказание на нарушителя с влязъл в материална законна сила правораздавателен акт, представлява своеобразна пречка за осъществяването и на останалите две правомощия. Това е така, защото давността се определя като продължителен период от време на бездействие на компетентните длъжности лица, с изтичането на който се компрометира идеята за своевременност и неотвратимост на АНО и същата следва да се приложи “ex officio”, като тези права на държавата не остават да съществуват в някакъв естествен, латентен вид.

Съобразно константната съдебна практика на СРС и Административен съд София-град, не съществува пречка давността за наказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, респективно наличието на абсолютна такава по чл. 81, ал. 3 НК да се приложи субсидиарно, съгласно чл. 11 ЗАНН, тъй като този материалноправен институт не е уреден изрично в ЗАНН /в този смисъл и т. 2 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II-ра колегия на ВАС, докладчици-съдиите Лозан Панов и Румен Петков/. Солиден аргумент в 3 тази насока е и обстоятелството, че извършителите на престъпни деяния не могат да бъдат поставяни в по-благоприятно правно положение от лица, които нарушават “установения ред на държавно управление” /чл. 6 ЗАНН/.

В АУАН и НП са изложени твърдения, че процесното нарушение е извършено на 18.08.2020 г., поради което абсолютният давностен срок по чл.

81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК от четири години и шест месеца е изтекъл на 18.02.2025 г., след която дата всички правомощия на държавата, досежно този вид юридическа отговорност, са прескрибирани “ex lege” /т.е. по силата на самия закон/.

По изложените съображения, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло, поради наличието на изтекла абсолютна давност за ангажиране на административнонаказателната отговорност на въззивника с влязъл в законна сила правораздавателен акт, а административнонаказателното производство – прекратено. Посоченото обстоятелство обезпредметява обсъждането на останалите релевирани от страните доводи и възражения, както и въпросът за правилността на атакувания санкционен акт.

От страна на жалбоподателя Д. не се претендират разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в очертаната насока.

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 6 във вр. ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 11 ЗАНН във вр. с чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 334, т. 4 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, Софийски районен съд, НО, 106 състав РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 11-01184/25.08.2022 г., издадено от Стефан Александров Белчев – директор на Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/, с което на основание чл. 256, ал. 1 във вр. с чл. 257 от Закона за обществените поръчки /ЗОП, обн. в ДВ бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г./ на жалбоподателя Т. Б. Д., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 140,69 /две хиляди сто и четиридесет лева и шестдесет и девет ст./ лв. за нарушение на чл. 17, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2, т. 2 ЗОП, поради наличието 4 на изтекла абсолютна давност за ангажиране на административнонаказателната отговорност с влязъл в законна сила правораздавателен акт.

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство по НАХД № 12337/2022 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 106 състав.

Решението подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд София - град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5