Протокол № 9338 от 21.04.2023, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 9338 гр. София, 19.04.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря В.К.

Сложи за разглеждане докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА

Гражданско дело № 20221110136535 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:01 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ М. И. М. – редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М., с пълномощно по делото.

ИЩЕЦЪТ В. И. М. – редовно призована, не се явява, представлява от адв. М., с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ С.О. – редовно призован, представлява се от ст. юрк. М., с пълномощно по делото.

СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.

С оглед редовната процедура по призоваване на страните, СЪДЪТ О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА делото съобразно определение от 15.03.2023 г., постановено по реда на чл. 140 ГПК, с което съдът е изготвил проект за доклад на делото и се е произнесъл по заявените от ищците доказателствени искания.

ДОКЛАДВА, че след връчване на препис от определението от 15.03.2023 г. на ответника С.О., на 27.03.2023 г. е постъпило становище по предявените искове, именувано „Отговор на исковата молба“, с което ответникът заявява, че оспорва предявените искове като неоснователни. Със същото ответникът заявява искане да се признае за установено, че С.О. е придобила правото на собственост по отношение на процесните поземлен имот и сгради въз основа на съставени актове за частна общинска собственост и актове за държавна собственост. Оспорва ищците да са придобили процесните имоти на основание представения по делото писмен договор за покупко-продажба от 1949 г., с оглед липсата на форма на същия, а също и ненадлежна индивидуализиция на недвижимия имот, предмет на договора. Развива съображения, че договорът бил предварителен, но не би могло да бъде 1 успешно проведено производство по чл. 19 ЗЗД, като счита, че прехвърлителят не е притежавал право на собственост върху прехвърления имот, с оглед което и е била изпълнена хипотезата на чл. 6 ЗС, на което законово основание твърди държавата да е придобила този имот. Счита, че в тежест на ищците, с оглед съставянето през 1964 г. на акт за държавна собственост, е да проведат пълно и главно доказване, че актуваният имот към посочения момент е имал друг собственик, с ясен източник на неговите собственически права, като в противен случай съдът следвало да приеме, че актът за държавна собственост, както и съставените впоследствие актове за общинска собственост се ползват с обвързваща доказателствена сила. Навежда, че в исковата молба ищците не са индивидуализирали надлежно недвижимия имот, а също и че не установяват субективния елемент на владението по смисъла на чл. 68 ЗС. Заявява, че представя писмени документи, които иска да се приемат като доказателства по делото, в т.ч. и такива, опровергаващи твърдения от ищците анимус, доколкото през 2014 г. последните били подали искане до ответника да закупят общинския поземлен имот. Счита, че общината ясно и категорично е заявила правата си върху процесния имот, с оглед на което моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни, а с решението си съдът да признае, че С.О. е собственик на имотите.

ДОКЛАДВА, че по делото на 10.04.2023 г. е постъпил идентичен по съдържание, подаден от С.О.та документ, именуван също „Отговор на исковата молба“.

ДОКЛАДВА, че във връзка с разпореждане на съда на 10.04.2023 г. е постъпила молба от С.О., в която е инкорпориран опис на представените към становището от 27.03.2023 г. документи, които ответникът иска да се приемат като доказателства по делото.

ДОКЛАДВА молба, постъпила по делото на 11.04.2023 г. от пълномощника на ищците, адв. М., с която моли да му бъде връчен препис от отговора на исковата молба и документите към него.

СЪДЪТ връчи препис от становището на ответника и приложенията към същото на процесуалния представител на ищците.

СТ. ЮРК. М.: Уважаема г-жо председател, не поддържам, че сме подали в срока по чл. 131 ГПК отговор. Техническа грешка е, че сме посочили, че подаване отговор. Считам, че сме предявили насрещни искове, които да бъдат разгледани в производството.

СЪДЪТ, на основание чл. 146 ГПК, във връзка с чл. 143, ал. 1 и ал. 2 ГПК, ПРИЕМА, че следва да укаже на ищците, с оглед наведените от ответника възражения, да уточнят периода, през който твърдят да са упражнявали владение върху недвижимия имот, като следва да се има предвид, че въз основа на изложените в становището на ответника твърдения, първият акт за държавна собственост по отношение на поземления имот е бил съставен през 1964 г. В този смисъл ищците следва да уточнят дали твърдят изискуемия от закона десетгодишен давностен срок да е изтекъл в периода преди 1964 г. или след тази дата, доколкото в исковата молба ищците са изложили твърдения, че владение е упражнявано считано от 1949 г. до предявяването на исковете.

АДВ. М.: От името на моите доверители заявявам, че поддържам исковата молба, както и молбите-уточнения, които съм депозирал съгласно Вашите указания. На следващо място поддържам доказателствените искания, които съм направил с исковата молба, а именно за разпит на двама души свидетели при довеждане, които водя, както и за допускане на съдебно-техническа експертиза със задачи, които моля да формулирам, след като се запозная със становището на ответника по предявените искове и приложените към същите документи с оглед техния обем в определен от Вас срок.

С оглед дадената ми възможност в днешното съдебно заседание да уточня периода, през който е упражнявано владението, твърдя, че доколкото фактическата власт е била установена през 1949 г. въз основа на писмения договор за покупко-продажба, то същата най-рано е изтекла през 1959 г., но отбелязвам, че наследодателите на доверителите ми и 2 след това, а и самите ищци ползват имота за семейно жилище, и през този период владението не е било отнемано, прекъсвано, не е било обезпокоявано и смущавано.

СТ. ЮРК. М.: Поддържам отговора на исковата молба под формата на становище, доколкото както стана ясно е след срока по чл. 131 ГПК. Считам, че давностния срок, който адв. М. уточни от 1949 г. до 1959г. относно добросъвестното владение, точното, необезпокояваното владение, няма как да бъде предпоставка за придобиване на правото на собственост, с оглед обстоятелството, че след това актът за държавна собственост от 1964 г. и последващият акт за държавна собственост от 1970 г., съответно № 1437 и съответно № 1640, в тях като правно основание е посочен стар общински имот и съответно, с оглед на това обстоятелство, след щателно издирване на собственик на този имот, не е бил установен такъв, с оглед на което и първият акт за държавна собственост е бил съставен на това основание. На следващо място считам, че с подаването на заявление от страна на ищците, както е упоменато в становището относно закупуването на имота от Общината, автоматично се изключва намерението за своене на същия или т.нар. анимус като елемент на владението.

В заключение моля да приемете, че имотът, който е процесен по делото, не попада в обхвата на актове № 280 и № 1640, както съответно са изложили в исковата молба ищците.

Процесният имот попада в акт за частна общинска собственост съответно № 3036/27.11.2015 г., а като акт за държавна собственост това е акт № 1437 от м. февруари 1964 г. Считам, че тези актове за държавна и общинска собственост касаят процесния поземлен имот. Заявявам доводите си под формата на възражения срещу предявените от ищците искове и като основание за насрещен установителен иск, с оглед установяването правото на собственост на Общината като правоприемник на държавата, въз основа на акта за държавна собственост, който е бил съставен. Считам, че с оглед възраженията, които са упоменати в отговора на исковата молба под формата на становище, с оглед тези доводи, които са изложени, съответно се акцентира и върху правото на собственост върху постройките.

Считам, че с докладваното от Вас становище, постъпило по делото на 27.03.2023 г., в производството сме предявили и насрещен иск за установяване правата на Общината по отношение на процесните имоти.

АДВ. М.: Моля да не приемате факта, че в настоящото съдебно производство е предявен насрещен установителен иск, тъй като срокът за това е преклудиран и моля с определение да отхвърлите това искане на ответната страна. Твърдим, че актовете за държавна и общинска собственост, на които се позовава ответникът в производството, са съставени без да са били налице основания за това, в тази връзка моля повторно да се представят преписките към актовете.

СТ. ЮРК. М.: Представили сме преписките със становището от 27.03.2023 г.

СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме възражения по изготвения от съда проект за доклад, съдържащ се в определението от 15.03.2023 г.

СЪДЪТ, като изслуша становищата на страните и като взе предвид, че в срока за отговор на исковата молба ответникът не е сезирал съда с насрещен иск по реда на чл. 211 ГПК, а съгласно изричната норма на процесуалния закон ответникът може да предяви насрещен иск, който да бъде приет за съвместно разглеждане с първоначален такъв само в срока за отговор на исковата молба, ПРИЕМА, че направеното искане се явява преклудирано, с оглед което

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане насрещния иск, който се твърди да е 3 предявен от ответника след изтичане на срока за отговор на исковата молба.

Определението, като непреграждащо правото на защита на ответника, който може да предяви същия в отделен исков процес, както е установено и с разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. на ВКС, ОСГТК, не подлежи на обжалване.

С оглед липсата на възраженията срещу изготвения от съда проект за доклад, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА делото съобразно определението от 15.03.2023 г.

ОБЯВЯВА изготвения със същото ДОКЛАД ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН, като

ДОПЪЛВА същия както следва: че след изтичане на срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал становище, с което е оспорил предявените от ищците искове, заявявайки самостоятелно право на собственост по отношение на всички процесни имоти на основание чл. 6 ЗС и съставен през 1964 г. акт за държавна собственост, поради това, че след извършена проверка не е бил установен друг собственик на имота.

С оглед заявените от ответника до приемане на доклада по делото възражения, СЪДЪТ ПРИЕМА, че същите не са обхванати от процесуална преклузия, с оглед което и следва да разпредели доказателствената тежест по същите, както следва:

В тежест на ответника, с оглед заявеното възражение, че той е собственик на процесните недвижими имоти на заявеното основание, е да установи от кога и на какво основание твърди имотът да е станал държавна собственост, съответно да е актуван като такъв с акта за държавна собственост от 1964 г. Предвид обстоятелството, че ответникът заявява твърдения, че имотът към посочения момент не е имал друг законен собственик, в тежест на ищците по така направеното възражение е да установят, че към 1964 г. имотът е имал собственик, с оглед на което не е било налице основание за актуването му като държавен на заявеното от ответника основание.

АДВ. М.: Твърдението на ответната страна към 1964 г. е, че процесният имот не е безстопанствен, а е стар общински. В акта за държавна собственост изрично е посочено, че е стар общински и стар държавен. Тук са налице две взаимноизключващи се основания.

Такова твърдение не виждам в акта от 1964 г.

СТ. ЮРК. М.: Нямам възражения по разпределената тежест.

СЪДЪТ, като взе предвид, че в днешното съдебно заседание е връчил на адв. М. препис от становището на ответника и приложенията към същото, ПРИЕМА, че с оглед техния обем и нарочното искане в този смисъл следва да предостави възможност на ищците, чрез процесуалния им представител, да се запознаят с представените документи и да заявят доказателствени искания в определен от съда срок, с оглед което О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕДОСТАВЯ на ищците, чрез адв. М., двуседмичен срок от днешното съдебно заседание за запознаване със становището на ответника и приложените към същото документи, като в същия срок и в случай, че ищците ще релевират доказателствени искания във връзка с направените оспорвания и представените документи, да ги заявят писмено с молба, представена с препис за ответника.