Решение № 195 от 03.10.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Шумен, 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Теодора Р. Йорданова-Момова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно гражданско дело № 20243600500403 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Образувано е по жалба вх. №10372/11.07.2024 г. от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД гр. София, в качеството му на взискател по изп. д. №486/2024 г. по описа на ЧСИ Р.Р. с рег. ..... при КЧСИ, действащо чрез процесуалния си представител - юриск. Г.Б., срещу действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в отказа на съдебния изпълнител да продължи принудителните действия по делото срещу конституираните наследници на починалия длъжник, като приема, че са загубили възможността да приемат наследството, поради което е необходимо да се изпълни процедурата по вписване на отказ от наследство и на основание чл. 432, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК е спрял производството по изпълнителното дело. Взискателят излага, че законът предполага, че призованите да наследят са приели наследството направо и затова законът позволява изпълнителният процес да се насочи върху лично имущество на наследниците на длъжника по изпълнителния лист.

Те можели да оборят предположението на закона, като докажат пред съдебния изпълнител, че са се отказали от наследството или са го приели по опис. Твърди, че в настоящия случай липсвало изрично волеизявление от конституираните наследници на длъжника, с което да са изразили дали приемат или се отказват от наследството. Разпоредбата на чл. 429, ал. 2 от ГПК не следвало да се тълкува разширително, като се натоварва взискателя с разноски за вписване на откази от наследство, като по делото не били представени вписани откази от наследство или изрични волеизявления, от които могат да се направят изводи, че наследниците са се отказали от наследство. Предвид изложеното моли съда да отмени постановлението на съдебния изпълнител, с което се спират принудителните действия по делото по отношение на конституираните наследници на длъжника.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява, че жалбата е неоснователна, тъй като застъпените в нея тези не почивали на закона. Счита, че производството не може да продължи срещу конституираните наследници на длъжника, след като въпреки призоваването им към наследяване, в дадения им срок не са заявили изрично, че приемат наследството.

1

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения по чл. 436, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок за обжалване, от процесуално легитимирана страна с правен интерес - взискател по изпълнителното дело, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебен изпълнител. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание съгласно чл. 436, ал. 4, във връзка с чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, а извършеното от ЧСИ действие - незаконосъобразно.

Шуменският окръжен съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, мотивите на ЧСИ и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Изпълнително дело №486/2022 г. по описа на ЧСИ Р.Р. рег. ....., е образувано по молба от 18.08.2022 г., подадена от “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, гр. София, действащо чрез процесуалния си представител юрисконсулт А.Б. въз основа на изпълнителен лист от 17.02.2022 г., издаден от ШРС въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. №20213620101620 по описа на ШРС, според който А.Х.А. е осъдена да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД гр. София сумата от 435,61 лв. – главница за периода 05.11.2019 г. до 05.06.2020 г., ведно със законната лихва от 06.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 37,86 лв. – лихва за периода от 06.06.2020 г. до 23.11.2021 г., сумата 53,27 лв. – договорна лихва за периода 05.12.2019 г. до 05.06.2020 г, както и държавна такса в размер на 50 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

В хода на изпълнителното производство на съдебния изпълнител е станало известно, че длъжникът А.Х.А. е починала, видно от изисканата справка от НБД „Население“ с вх.

№9154/25.08.2022 г., за което обстоятелство взискателят е бил уведомен. С молба от 12.09.2022 г. взискателят е поискал конституиране на наследниците на починалия длъжник.

Видно от изисканото от община Нови пазар удостоверение за наследници изх.

№566/21.09.2022 г. длъжникът е починал на 20.08.2022 г. и оставил наследници от първи ред – негови деца. Удостоверението за наследници е било изпратено на взискателя, който с молба от 10.01.2023 г. е поискал извършване на справка за банковите сметки и сейфове към БНБ на длъжниците и ако се установи, че имат банкови сметки съдебният изпълнител да наложи запор на последната най-скоро открита по време за всеки от тях, като с молба от 27.04.2023 г. моли да бъдат връчени ПДИ на установените по дело наследници на починалия длъжник с цел тяхното конституиране като длъжници в производството. На 19.05.2023 г. на взискателя са дадени указания да посочи конкретно срещу кого от седемте наследника да бъде насочено принудителното изпълнение, като с молба от 01.06.2023 г. взискателят е поискал да бъдат конституирани като длъжници по делото А.А.Х., Х.А.Х., Н.А.Х. и А.А.Х., както и да се извършват справки за действащи трудови договори и налагане на запор върху трудовото им възнаграждение, ако се установи наличието на такива, респ. връчване на ПДИ чрез установения работодател. С постановление от 01.06.2023 г. съдебният изпълнител е конституирал като длъжници по изпълнителното дело посочените в молбата на взискателя от 01.06.2023 г. лица А.А.Х., Х.А.Х., Н.А.Х. и А.А.Х. и разпоредил уведомяването им.

С уведомление до А.А.Х., връчено лично на 09.06.2023 г., уведомление до Н.А.Х., връчено лично на 09.06.2023 г., уведомление до А.А.Х., връчен лично 15.06.2023 г., и уведомление до Х.А.Х., връчено на 03.07.2023 г. (чрез Я.С.Х. (свекър) със задължение да го предаде на адресата), съдебният изпълнител уведомил посочените лица за образуваното изпълнително дело и в качеството им на наследници на А.Х.А. поканени незабавно да изпълнят задължението по изпълнителното дело по отношение на наследената от всеки от тях част и че ако не сторят това в дадения срок ще пристъпи към принудително изпълнение.

Освен това, на осн. чл. 429, ал. 2 вр. с чл. 51 от ЗН съдебният изпълнител определил едноседмичен срок в случай, че лицето не е приело наследството да заяви писмено дали 2 приема наследството, като указал на всеки от тях последиците, ако в дадения им срок не заявят изрично дали приемат или се отказват от наследството – че ще загуби правото да приеме наследството, оставено от А.Х.А. и изгубването на това право ще бъде вписано в книгата по чл. 49, ал. 1 от ЗН.

На 17.06.2024 г. съдебният изпълнител издал атакуваното постановление, с което приел на осн. чл. 429, ал. 2 от ГПК, че А.А.Х., Х.А.Х., Н.А.Х. и А.А.Х. са изгубили възможността да приемат наследството на А.Х.А., като за изпълнение процедурата по вписване на отказ от наследство, указал на взискателя да внесе ДТ и разноски за вписване на четири отказа от наследство и на основание чл. 432, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 229, ал.1, т. 2 от ГПК спрял изпълнението по изпълнителното дело с указания в шестмесечен срок от съобщаване взискателят да посочи правоприемници на длъжника и адресите им за призоваване.

За да бъде преценено дали това действие на съдебния изпълнител е законосъобразно следва да бъде даден отговор на въпроса налице ли са в случая предпоставки за спиране на изпълнителното производство.

Изпълнителното производство се спира само в изчерпателно предвидените в разпоредбата на чл. 432 от ГПК случаи, като със собствен акт съдебният изпълнител може да спре изпълнението само в ограничен брой случаи - чл. 432, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК /по искане на взискателя и в случаите по чл. 229, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК - в случай на смърт на някоя от страните и когато е необходимо да се назначи настойничество или попечителство на някой от страните/, чл. 454, ал. 1 ГПК /по искане на длъжника, ако до деня на проданта внесе % от задълженията си/ и други изрично предвидени в закона случаи.

В разглеждания в настоящото производство случай към момента не е налице изрично предвидените в закона предпоставка за спиране изпълнителното производство в хипотезата на чл. 432, ал. 1, т. 3, вр. чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК. Правилото е, че длъжник по изпълнението е само лицето, което изпълнителният лист сочи като длъжник по вземането.

Едно от изключенията на това правило е налице при универсалното правоприемство, настъпило след издаването на изпълнителния лист. В случая по делото е представен изпълнителен лист касаещ изпълнение на парично задължение, което е наследимо.

Правоприемството чрез наследяване в изпълнението следва да е настъпило след издаването на изпълнителния лист, какъвто е настоящият случай. Длъжникът А.Х.А. е починал на 20.08.2022 г., видно от удостоверение за наследници и от този момент изпълнителното дело е било спряно по силата на закона, съобразно чл. 432, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК.

Задължение на кредитора е да установи пред съдебния изпълнител кои лица са призовани към наследяване и да формира воля, че насочва изпълнението към тези лица, т. е. да направи искане за тяхното конституиране като длъжници. Това действие кредиторът извършва въз основа на принципа на диспозитивното начало и при стриктно съблюдаване на редовете на роднините призовани към наследяване. В случая след смъртта на длъжника същият е оставил наследниците от първи ред – неговите деца, поради което могат да бъдат конституирани като негови наследници от първи ред. Взискателят сам решава срещу кой или кои от тях да бъде насочено изпълнението, като такива от един и същи ред и еднаква степен.

Копие от удостоверението за наследници е връчено на взискателя, който с молба от 01.06.2023 г. е направил изрично искане за конституиране на конкретно посочени с трите им имена наследници на починалия длъжник, а именно А.А.Х., Х.А.Х., Н.А.Х. и А.А.Х.. С постановление от 01.06.2023 г. посочените наследници са конституирани като длъжници по изпълнителното дело. Видно от материалите по изпълнителното дело в дадения им от съдебния изпълнител по реда на чл. 51 ЗН едноседмичен срок от получаване на съобщението същите не са заявили писмено пред съдебния изпълнител дали приемат или се отказват от наследството на А.Х.А..

При така изложените факти, съдът намира, че в настоящия случай не са били налице предпоставките на закона за спиране на изпълнителното производство и даване на указания 3 за посочване на наследници, които да бъдат конституирани. Това е така, тъй съобразявайки писмените доказателства по делото може да бъде направен извод срещу кои лица може се насочени изпълнението и взискателят е направил изрично искане за конституиране на конкретно посочени с трите им имена наследници на починалия длъжник и в дадения им от съдебния изпълнител по реда на чл. 51 ЗН едноседмичен срок от получаване на съобщението същите не са заявили писмено пред съдебния изпълнител дали приемат или се отказват от наследството на А.Х.А., с изтичането на който са отпаднали предпоставките за спиране на изпълнителното производство на основание чл. 432, ал. 1, т. 3, вр. чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК. Вярно е, че едва след изпълнение по чл. 51 от ЗН могат да бъдат проведени без нарушаване на правилата по призоваване на наследници на длъжник съгл. чл. 429, ал. 2 от ГПК законосъобразни изпълнителни действия срещу посочените от кредитора наследници на починалия длъжник, но не е основание за спиране на изпълнителното дело на посоченото от ЧСИ основание.

Следователно, ЧСИ като не е отчел, че е отпаднало законовото основание за спиране на изпълнителното производство на посоченото основание, е издал незаконосъобразен акт за спирането му, поради което и жалбата на взискателя се явява основателна и следва да бъде уважена.