Решение № 634 от 05.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 634 гр. София, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. БОРИСОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20231110209320 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по подадена жалба от „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район ***, представлявано от управителя Г.П.Ц., против електронен фиш №8504538280, издаден от А“ПИ“МРРБ, с който на основание 187а, ал.2, т.3, във вр. с ал.3, във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва процесния ел.фиш, като неправилно и незаконосъобразно издаден. Навежда доводи, че разполага с бордово устройство, монтирано в ППС, въз основа на сключен договор за месец май 2020 г. за предоставяне на услуга за електронно събиране на такси на база изминато разстояние с последващо плащане с „Джиджитол Смарт Инфраструктура“ АД, което в случая не е уведомило собственика или ползвателя на процесното ППС, относно отстраняване на техническата нередовност в бордовото устройство по силата на чл.2, &7 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г., преди да бъде образувано административнонаказателното производство, поради което 1 извършеното нарушение не е засегнало защитените обществени отношения и представлява маловажен случай, като е следвало да се приложи разпоредбата чл.28 от ЗАНН; в процесния ел.фиш не е уточнено и не става ясно в какво качество нарушителят се счита за извършител на нарушението – като собственик или ползвател на МПС, движещо се по платен републикански път на процесната дата; при описание на мястото на нарушението е посочен път А-6 км 50+427, който не е посочен в Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние, с оглед на което последното се явява недоказано; процесният ел.фиш не съдържа и дата, на която е издаден, което пречи да се установи дали са спазени преклузивните срокове в рамките, на които може да бъде образувано административно-наказателното производство, съгласно чл.80, ал.1, т.5, чл.81, ал.3 от НК и чл.11 от ЗАНН; към датата на нарушението, монтираното в ППС бордово устройство е предавало тол данни към електронната система за сбиране на такси на база изминато разстояние, съгласно справка от електронна система DIGITOLL за генерирани тол такси на процесното МПС, поради което твърдението, че изцяло не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, не отговаря на обективната истина. Позовава се на съдебна практика на съдилищата.

Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – адв.С.С. от САК, след приключване на съдебното следствие, моли съда да отмени процесния ел.фиш, на посочените в жалбата основания.

Претендира присъждане на направените разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответната страна по жалбата в лицето на издателя на ел.фиш – А“ПИ“МРРБ, взема становище в придружаващото преписката писмо да бъде потвърден процесния ел.фиш, като издаден при спазване на всички материално-правни и процесуални изисквания и в съответствие с целта на закона, поради което счита изложените от жалбоподателя доводи за неговата отмяна, за неоснователни.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличие на правен интерес да обжалва ел.фиш. Ел.фиш е връчен на жалбоподателя на 2

10.05.2023 г., съгласно приложеното известие за доставяне, а жалбата е подадена на 18.05.2023 г., съгласно отразената дата на поставения входящ номер върху нея, т.е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.189ж, ал.5 от ЗДвП, във вр. с чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъда разгледана по същество.

Разгледана по съществото, жалбата е неоснователна.

Издаден е електронен фиш №8504538280 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, за това, че на 20.04.2021 г., в 03:16 часа, е установено нарушение с ППС – влекач „Мерцедес Актрос 1844 ЛС“, с рег.

№***, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в Столична община, за движение по път А-6 км. 50+427, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Отразено е, че нарушението е установено с устройство №10182, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-6 км 50+427.

За посоченото нарушение на жалбоподателя „***“ ЕООД, със законен представител Г.П.Ц., в качеството на регистриран ползвател на ППС, на основание чл.187а, ал.2, т.3, във вр. с ал.3, във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.

В ел.фиш е отразено, че независимо от налагането на това административното наказание, „***“ ЕООД дължи и заплащане на съответната такса по чл.10б, ал.5 от ЗП, съобразно категорията на ползваното ППС в размер на 133 лева.

Описаната по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: процесният ел.фиш; известие за доставяне; разпечатка от запис на нарушението; снимков 3 материал – 2 бр. видеоклип; справка за собственици и притежатели на МПС; отговор на изискана справка от А“ПИ“-МРРБ, ведно с карта с местоположение на техническото устройство; извлечение от ел.система с данни за него; писмо от Областно пътно управление София; протокол за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка; отговор на изискана справка от „Джиджитол Смарт Инфраструктера“ АД; както и от приложените към жалбата писмени доказателства: два броя справки от ТРРЮЛНЦ за актуално състояние; Решение №101/20.02.2020 г. на МС; писмо на Директор ОПУ София към А“ПИ“; справка от електронна система DIGITOLL за 20.04.2021 г.

С оглед на така установенатата фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, при нарушение по чл.179, ал.3, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл.10, ал.2 от ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура".

Съдът намира, че обжалваният ел.фиш съдържа всички реквизити, изискуеми съобразно чл.189ж, ал.1 от ЗДвП. Административното наказване чрез издаване на ел.фиш съдържа особени правила, които са специални по отношение на общите такива, регламентирани в ЗАНН. Съобразно §6, т.63 от ДР на ЗДвП, ел.фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Според даденото тълкуване в Тълкувателно решение от 26.02.2014 г. по т.дело №1/2013 г., ОСК на ВАС, ел.фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, а от гледна точка на правното му действие, уредено в чл.198, ал.11 4 от ЗДвП, ел.фиш притежава специфики, характерни както за АУАН, така и за НП; изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Съдът намира, че макар в цитираното Тълкувателно решение да са засегнати въпроси, свързани с издаваните по реда на чл.189, ал.4-11 от ЗДвП ел.фишове, развитите от страна на висшата съдебна инстанция съображения, следва да намерят приложение и по отношение на ел.фишове, издавани на основание чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, както предвид същественото сходство в регламентираните обществени отношения, така и предвид същественото сходство в правната им уредба, съгласно ЗДвП.

Обжалваният електронен фиш е издаден от надлежна институция – А“ПИ“ към МРРБ, и съдържа всички реквизити по чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на ел.фиш на формално основание. В тази връзка следва да се отбележи, че жалбоподателят неправилно приравнява ел.фиш на наказателно постановление, за съдържанието на което са налице други изисквания и разширително тълкува закона, като прави изводи за наличие и на други реквизити като например: дата на издаване на същия, съответно приложение на давностни срокове по чл.34 от ЗАНН и др., поради което релевираните в жалбата възражения по процесуалната изрядност на административнонаказателното производства, не се споделят от съда.

Действително, не е посочена дата на издаване на ел.фиш, но причина за това е обстоятелството, че законодателят не е предвидил такъв реквизит в разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП. В тази връзка, съдът не споделя направеното възражение от жалбоподателя относно нарушение на давностните сроковете по чл.34 от

ЗАНН и възможността административнонаказателната отговорност в случая да е погасена по давност. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно Тълкувателно решение №1/27.02.2015 г. по т.д. №1/2014 г. на ВКС и ВАС, сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган, като разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. В случая това са разпоредбите на чл.81, ал.3, във вр. с чл. 80, ал.1, т.5 от НК.

5

Доколкото по своите последици електронните фишове се приравняват на наказателните постановления като същите се издават във връзка с констатиране и санкциониране именно на административно нарушение, то приложими са общите правила относно давностните срокове, които се обсъждат и при наказателните постановления. В настоящия случай не е изтекла тригодишната погасителна давност за наказателно преследване.

Административнонаказателното производство е започнало с установяване на административното нарушение, извършено на 20.04.2021 г., за което е издаден електронен фиш, връчен на жалбоподателя на 10.05.2023 г., т.е. от датата на извършване на нарушението до датата на връчване на електронния фиш е изминал период около две години, а не три години. Според чл.80, ал.1, т.5 от НК деяния, за които се предвижда наказание глоба, се погасяват с изтичането на относителната погасителна давност от три години. С връчването на електронния фиш, преди да изтече относителната тригодишна давност за наказателно преследване, са били извършени действия, които прекъсват изтичането на давността и същата е загубила правното си значение, защото от този момент започва да тече нова давност. Към настоящия момент не е изтекла и абсолютната погасителна давност, която е четири години и шест месеца, независимо от прекъсването на относителната давност с връчване на електронния фиш. Както бе посочено по-горе, визираните давностни срокове в разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН касаят съставянето на АУАН, но доколкото с разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП се изключва изискването за съставяне на АУАН и издаване на НП, давностните срокове по чл.34 от ЗАНН не са предмет на обсъждане в настоящото производство.