Решение № 23 от 28.06.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. София , 21.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Вера Чочкова

Тони Гетов

Константина Христова при участието на секретаря ПЕНКА АНГ. ЦАНКОВА като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20211100601880 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 08.02.2021г.,постановена по нчхд № 8117/19г. на СРС,НО,94 състав е признал подсъдимата В. Ф. В. за виновна в извършване на престъпления по чл.182 ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК ,поради което и на осн.чл.78а от НК я е освободил от наказателна отговорност й и е наложил административно наказание –глоба в размер на 3000лв. В тежест на подсъдимата са възложени и направените по делото разноски.

Против присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от подсъдимата, с която се оспорва правилността на съдебния акт. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на нова оправдателна присъда по отношение на подсъдимата.

Пред въззивния съд подсъдимата поддържа подадената жалба. Твърди, че първоинстанционният съд превратно е тълкувал събрания доказателствен материал, поради което е достигнал до погрешни фактически и правни изводи. Посочва, че постановеното решение е формално, изтъквайки интереса на детето М. и неговото нежелание да се вижда с биологичния си баща. Излага доводи, въз основа на които счита изложеният доказателствен анализ в мотивите към постановената присъда за неправилен, поради което моли за отмяна на присъдата и за признаването ѝ за невиновна.

В открито съдебно заседание частният тъжител Б. не се явява, представлява се от адв.

М., който оспорва подадената жалба. Застъпва становище за правилност на атакуваната присъда, за което излага своите съображения. Моли присъдата да бъде потвърдена. Моли да му бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция разноски.

В правото си на последна дума подсъдимата В. твърди, че повдигнатото спрямо нея 1 обвинение е с цел същата да бъде подложена на тормоз, а не в интерес на детето.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, подадена от подсъдимата, както и тези, изложени в съдебно заседание и след като в съответствие с чл.

314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, като съображенията за това са следните:

За да постанови присъдата си районният съд е събрал по предвидения в НПК ред множество гласни и писмени доказателства и въз основа на техния анализ е приел от фактическа страна, следното:

Подсъдимата В. Ф. В. е родена на ****г. в гр. София, българка, български гражданин, неосъждана, омъжена, с висше образование, трудово ангажирана, с адрес гр. София, ул.

****, ЕГН **********.

Преди 2017г. частният тъжител Н.Б. и подсъдимата В.В. живеели в условията на съпружеско съжителство. През време на съвместното им съжителство, на 25.06.2013г., се родило общото им дете – М.Н. Б.. През времето на общото им съжителство, детето М. изградило емоционална връзка и с двамата си родители, като разпознавало и назовавало тъжителя Н.Б. като свой баща.

Впоследствие отношенията между подсъдимата и частния тъжител се влошили и през 2017г. двамата се разделили. След фактическата им раздяла детето М. останало да живее със своята майка подсъдимата В.В. на адрес гр. София, ул. „****. Междувременно подсъдимата В. започнала да поддържа отношения със свидетеля Х.Т.. През месец април 2017г. той заживял с нея и детето М. на адреса в гр. София, на ул. „****, а на 16.07.2017г. двамата сключили граждански брак.

Непосредствено след раздялата на подсъдимата В. и тъжителят Б. отношенията им с детето не били уредени със съдебен акт. Преди месец ноември 2017г. частният тъжител Н.Б. регулярно вземал при себе си детето М., като в някои от случаите двамата посещавали свидетелката С. Б.а, майка на частния тъжител, в дома в гр. Нова Загора. Между двамата родители съществувала уговорка, че на рождения ден на всеки от двамата родители детето М. ще е при другия родител.

В един от случаите след престой в дома на баба си в гр. Нова Загора М. се върнал късо подстриган, след което демонстрирал страх от подстригване, което наложило консултации с психолог. Горното станало част от основанията за влошаване на отношенията между родителите му. Детето споделило с майка си и свидетеля Т. и че през време на престоя си в гр. Нова Загора неговата баба – свидетелката С. Б.а, го е удряла по дупето, което също станало част от причините за влошените отношения между подсъдимата и частния тъжител.

За последното детето М. било при баща си и роднините си по бащина линия на 12.11.2017г., след която дата двамата родители предприели действия да уредят отношенията си относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му по реда на чл. 127 ал. 1 СК, като изготвили споразумение и го представили пред районния съд, за да бъде одобрено. По съвет на процесуалния си представител, за да избегне допълнително влошаване на отношенията и ескалиране на конфликти с подсъдимата, частният тъжител Н. Б. преустановил срещите си с детето до одобряване от съда на споразумението. В този период тъжителят продължавал да се интересува от сина си, като се обаждал на учителките в детската градина, но не контактувал с майката на детето си.

2

Образувано било гражданско дело № 7633/2018г. по описа на CPC, III ГО, 83 състав.

С решение № 396071/27.04.2018г., влязло в сила на 27.04.2018 г., съдът утвърдил постигнатото между подсъдимата В. Ф. В. и частния тъжител Н.Б. споразумение по чл. 127 ал. 1 СК със следните параметри: местоживеенето на детето М. Б. било определено при неговата майка – подсъдимата В. Ф. В., на която било предоставено и упражняването на родителските права. Бил определен режим на лични отношения на детето М. с неговия баща – частния тъжител Н.Б., който до навършване на седемгодишна възраст на детето, бил както следва: бащата следвало да взема детето всяка нечетна седмица от годината за уикенда с преспиване от 09.00 часа в събота до понеделник сутринта, когато бащата трябвало да води детето на детска градина. Било определено и че през лятото бащата има право да взема сина си за 30 дни, който период не съвпада с годишния отпуск на майката и който период по преценка на родителите можело да се ползва на два пъти по 15 дни или на три пъти по десет дни. Било определено, че при осъществяване режима на лични контакти бащата ще взема и води детето до и от дома на майката. Със съдебното решение било постановено, че и двамата родители присъстват на рождения ден на детето. В съдебното решение било посочено още, че когато извънкласни ангажименти на детето съвпадат с определения режим на лични отношения, родителите се споразумяват ангажиментите на детето да са е предимство, като след това пропуснатите дни за лични контакти на бащата се компенсират в друго време.

Още в деня на обявяване на съдебното решение тъжителят Н.Б. се уведомил за постановяването му и на 28.04.2018г. /събота/ сутринта в 09.00 часа отишъл със своята майка – свидетелката С. Б.а, на адреса на подсъдимата в гр. София, ул. „****. Свидетелят Х.Т., подсъдимата и детето М. били на терасата на дома си и частният тъжител казал, че е дошъл, за да му бъде предадено детето. Подсъдимата отказала да му предаде детето М., тъй като не била уведомена за съдебното решение.

На 12.05.2018г. /събота/ тъжителят отново отишъл до дома на подсъдимата, за да му бъде предадено детето М. съгласно определения режим на лични отношения. На тази датата детето отново не му било предадено, тъй като подсъдимата, детето М., свидетелят Х.Т. и техни семейни приятели били извън град София по повод предстоящия, на 14.05., рожден ден на свидетеля Х.Т..

Междувременно на 16.05.2018г. препис от решението по гражданско дело № 7633/2018г. по описа на СРС, III ГО, 83 състав, бил връчен на процесуалния представител на подсъдимата - адв. М..

В този период подсъдимата се опитвала да се свърже с тъжителя, за да му заяви, че непредаването от нейна страна на детето се дължи на преценката , че тъжителят Б. твърде дълго е отсъствал от живота на сина си, както и че преди срещите тъжителят следва да разполага с предоставена от нея информация за здравословното и емоционално състояние на М..

На 26.05.2018г. /събота/ в 09.00 часа тъжителят Н.Б. пак отишъл на адреса на подсъдимата, за да поиска да му бъде предадено детето, но подсъдимата В.В. отново не му предала детето за осъществяване режима на лични отношения.

От 09.06.2018г. в галерията, която притежавала подсъдимата В., в гр. София, на ул.

„****, започнали да се провеждат детски четения, чието провеждане било оповестено в социалната мрежа „Фейсбук“. Подсъдимата била поканила деца от детската градина на М., както и свои семейни приятели с деца. На 09.06.2018г. /събота/ частният тъжител Б., придружаван от свидетелката С. Б.а, отново отишл на адреса на подсъдимата съгласно определения в съдебното решение режим на лични отношения. Тъжителят звъннал по 3 телефона на подсъдимата, но тя не отговорила. Докато били пред входа, частният тъжител и свидетелката С. Б.а видели как подсъдимата, свидетелят Х.Т. и М. Б. напускат дома си. На тази дата детето М. отново не било предадено на баща си за осъществяване режима на лични отношения.

На 23.06.2018г. детето М. отново било ангажирано с провежданите детски четения в галерията на ул. „****. На 23.06.2018г. /събота/ в 09.00 часа частният тъжител Н.Б. и свидетелката С. Б.а отново отишли на адреса на подсъдимата, придружавани от двама служители на СДВР. Тъжителят звъннал по телефона на подсъдимата, тя не отговорила, а вместо това изпратила кратко текстово съобщение, че е в отпуск и не му предала детето.

На 25.06.2018г. детето М. Б. имало рожден ден, като празникът на детето се провеждал в детската градина – „Приказка без край“. Тъжителят бил купил подарък на сина си, като същевременно се усъмнил в казаното от подсъдимата, че е в отпуск и помолил свидетелката С. Б.а да посети детската градина и да занесе подаръка. Тъжителят не могъл да посети сам детската градина, тъй като бил на работа. Свидетелката Б.а се видяла с детето, предала му подаръка, дала му да разговаря по телефона с баща си, след което си тръгнала.

На 07.07.2018г. /събота/ в 09.00 часа тъжителят Б. отново отишъл на адреса на подсъдимата, за да поиска да му бъде предадено детето. Към тази дата подсъдимата ползвала платения си годишен отпуск и се намирала със съпруга си детето М. в град Брацигово, където живеели родителите на свидетеля Т.. На 07.07.2018г. подсъдимата В. отново не предала детето М. на бащата за осъществяване режима му на лични отношения.

На 21.07.2018г. /събота/ в 09.00 часа тъжителят Н.Б. отново отишъл на адреса на подсъдимата съгласно постигнатото споразумение, за да вземе сина си, но подсъдимата В.В. не му предала детето. Към тази дата подсъдимата все още се намирала в град Брацигово заедно със съпруга си и детето М..

На 26.07.2018г. в дома на подсъдимата била извършена взломна кражба. До премахване на следите от взломяването и за преодоляване на психологическата травма детето М. било оставено при родителите на свидетеля Т. в град Брацигово.

През месец август 2018г. подсъдимата В. била служебно ангажирана във връзка със създаването на филм, част от сцените на който се заснемали в Родопите. В тази връзка подсъдимата В., свидетелят Х.Т. и детето М. се намирали във вила в Родопите, собственост на родителите на свидетеля Т..

На 04.08.2018г. /събота/ в 09.00 часа тъжителят Н.Б. отново посетил адреса на подсъдимата, за да му бъде предадено детето М., съгласно определения режим на лични отношения, но детето и майка му не били на адреса и детето не било предадено на тъжителя.

След като подсъдимата, детето и свидетелят Т. се завърнали в град София преди 01.09.2018г., М. се разболял от настинка.

На 01.09.2018г. /събота/ в 09.00 часа тъжителят отново отишъл на адреса на подсъдимата, за да му бъде предадено детето М. по изпълнение на определения режим на лични отношения, но детето отново не му било предадено.