Акт от 16.09.2020, Административен съд - Монтана

Р Е Ш Е Н И Е

№

419/16.09.2020г. в името на народа

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –МОНТАНА, ІІІ

СЪСТАВ, в ОТКРИТО съдебно заседание на четиринадесети септември , през две хиляди и двадесета година в състав:

ПPEДСЕДАТЕЛ: БИСЕРКА БОЙЧЕВА при секретаря Димитрана Димитрова ,и с участието на прокурор Галя Александрова ,като разгледа докладваното от съдия БОЙЧЕВА, исково административно дело№354/2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.203,ал.1 и ал. 2 от Административно-процесуалния кодекс/АПК/ във вр. с чл.1,ал.1 във вр. с чл.4 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.

Образувано е по предявен от К.Ц.Т. *** ,чрез пълномощника си адв.Л.А. *** ПРОТИВ Областна Дирекция на МВР-Монтана иск за сумата от 300,00 /триста/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на отменено с влязло в сила решение наказателно постановление, издадено от Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-Монтана. Ищецът твърди, че с посоченото наказателно постановление му е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. по чл.179,ал.1,т.5,пр.1,2 от ЗДвП,обжалвал е наказателното постановление по съдебен ред пред РС-Монтана , като с решение №199 по АНД№399/2019г.по описа на РС-Монтана същия го е потвърдил.След касационна жалба против решението на РС-Монтана ,с Решение по КАНД№300/2019г.на АС-Монтана ,НП е било отменено, като незаконосъобразно. Ищецът сочи, че във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство в образуваното съдебно производство по АНД №399/ 2019г. по описа на Районен съд – Монтана , е упълномощил адвокат и съответно е заплатил възнаграждение за адвокатска защита в размер на 300 лева, съгласно сключен договор за правна защита и съдействие. Поддържа, че направените от него разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение представляват претърпяна имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото Наказателно постановление , с оглед на което претендира на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да му бъде присъдено обезщетение в размер на 300лв., за претърпени имуществени вреди от отмененото НП с влязло в сила решение на АС-Монтана.Моли за присъждане и на разноските в настоящето производство.В съдебно заседание адв.А. ,като пълномощник на ищеца иска да бъде осъдена ОД на МВР-Монтана за вредите в размер на 300лв. вследствие отмененото НП,ведно със законна лихва от деня на увреждането до окончателното им изплащане,както и за деловодни разноски в настоящето производство.

Ответникът – ОД на МВР-Монтана,в съдебно заседание ,чрез юрк.Димитрова не оспорва иска по основание, но оспорва неговия размер.

Иска да бъде намален по справедливост адвокатския хонорар в производството пред РС-Монтана ,както и в настоящето производство ,доколкото лицето е било глобено с глоба в размер на 150лв.

Окръжна прокуратура - Монтана, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор Г*** А*** , дава мотивирано заключение, че предявеният иск е основателен и доказан по основание и по размер и следва да бъде уважен. Представя и писмено заключение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

С Наказателно постановление /НП/№19-0996-000336/13.02.2019г.на К.Ц.Т. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лева ,на основание чл.179,ал.1,т.5,пр.1,2 от ЗДвП.По жалба на същия против наказателното постановление е било образувано АНД №399/ 2019г. по описа на Районен съд – Монтана ,по което с Решение №199/02.05.2019г. по АНД№399/2019г. НП е било потвърдено.След касационна жалба против това решение , с Решение по КАНД№300/2019г. на АС-Монтана, НП е отменено ,като незаконосъобразно.Видно от приложените по АНД № 399/ 2019г. по описа на РС-Монтана Договор за правна защита и процесуално представителство и пълномощно /л.9 и 11 от АНД№399/2019г. на РС-Монтана/К.Ц. е възложил и упълномощил адв.Л.А. да изготви жалба против НП и осъществи процесуално представителство по делото пред първа инстанция, при договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.

По допустимостта на иска:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице ,което твърди, че е претърпяло имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно издадено спрямо него от Началник на сектор „ПП“ към ОД на МВР-Монтана, наказателно постановление - т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ .Доколкото наказателното постановление е издадено от административен орган в изпълнение на нормативно регламентирани правомощия при упражняване на административна правосубектност, постановяването му при реализиране на изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт се свързва с административна по своя характер дейност, като причинените на граждани и юридически лица вреди при или по повод изпълнението на тази дейност определят квалификацията на иска за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления като такава по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване на наказателни постановления, подлежат на разглеждане по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Налице е и процесуалната предпоставка по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на иска – исковата претенция е предявена след като с влязло в сила съдебно решение е отменено като незаконосъобразно наказателното постановление, от което се твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда имуществени вреди.

Ето защо съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищеца място на увреждане, делото е подсъдно на АС-Монтана.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск срещу ОД на МВР-Монтана е основателен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.

1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2.

Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

В случая с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че административнонаказателното производство по налагане на административни наказания, представлява осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. По своята правна същност тази дейност се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че наказателното постановление, като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт издаден от административен орган /орган на администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, наказателното постановление следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

По делото е безспорно установено, че с Наказателно постановление /НП/№19-0996-000336/13.02.2019г.на К.Ц.Т. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лева ,на основание чл.179,ал.1,т.5,пр.1,2 от ЗДвП.Наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила Решение по КАНД №300/2019г.на АС-Монтана. С постановената отмяна на издаденото срещу настоящия ищец наказателно постановление, като незаконосъобразно, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на ОД на МВР-Монтана по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при изпълнение на административна дейност.

За ангажиране отговорността на държавата е необходимо да бъде установено и настъпването на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията – т.е да се докаже наличие на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, което засягане следва закономерно от незаконосъобразната административна дейност, по силата на причинно – следствената връзка, която съществува между тях.

В случая имуществените вреди, обезщетение за които се претендира, се свързват с направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение за изготвената от адвокат жалба срещу НП и осъщественото от адвокат процесуално представителство и защита на ищеца по АНД №399/ 2019г. по описа на Районен съд – Монтана. За да се приеме, че настоящия ищец действително е направил такива разходи, те следва да бъдат доказани по основание и по размер. Разноските за адвокатска защита подлежат на доказване с договор за адвокатска услуга. По аргумент от чл.36, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата и т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е форма за доказване. С договора за адвокатска услуга се удостоверява, че адвокатското възнаграждение е договорено и дали същото е заплатено. Видно от приложения по АНД №399/ 2019г. по описа на РС-Монтана Договор за правна защита и процесуално представителство/л.11 от АНД№399/2019г. на РС-Монтана /,

К.Ц. е възложил на адв.А. да изготви жалба срещу Наказателно постановление /НП/№19-0996-000336/13.02.2019г., и осъществи процесуалното му представителство и защита по образуваното по тази жалба АНД №399 / 2019г. по описа на РС-Монтана. Съгласно отбелязването в договора, договорено е възнаграждение в размер на 300 лв., платимо в брой, като е удостоверено и че договорената като възнаграждение сума в размер на 300 лева изцяло е заплатена от клиента, т.е от К.Ц. , в деня на сключване на договора. В случаите, когато е договорено плащането на адвокатското възнаграждение да е в брой, вписването в договора, че това възнаграждение е платено, е достатъчно доказателство за заплащането му и договора в тази част има характер на разписка /в този смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо отбелязването в Договора за правна защита и процесуално представителство , че сумата от 300 лева – адвокатско възнаграждение, е платена от клиента – К.Ц. удостоверява направения от него разход за изготвяне на жалба срещу издаденото наказателно постановление и адвокатска защита в производството по АНД № 399/ 2019г. по описа на Районен съд – Монтана. Доколкото този разход се свързва с намаление на имуществения патримониум на ищеца, то същият следва да се разглежда като имуществена вреда за лицето, по отношение на което с влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е било привлечено към административнонаказателна отговорност и санкционирано с издаденото наказателно постановление. Следователно доказано се явява наличието и на третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника при прилагането на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – реално претърпяна от ищеца имуществена вреда.