Определение № 1899 от 31.01.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1899 гр. София, 31.01.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20241100114909 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на И. Ц. Й., с ЕГН:********** и и С. Ц. Й., с ЕГН:**********, и двамата с адрес за призоваване: гр.Несебър, общ.Несебър, обл.Бургас, ул.”*******, срещу „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, с ЕИК: 831919536, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Възраждане”, пл.’’Света неделя" № 7, с която е предявен иск с правно основание чл.439 ГПК, с който да бъде признато за установено, че ищците не дължат сумите, посочени в изпълнителен лист, издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 15.08.2019 г, издадена по гр.д.№ 44685/2019г. по описа на CPC, а именно: сума в размер на 17 080,84 евро - изискуема главница по договор за банков кредит № 7425/11.04.2008 г и 4 бр. анекси, ведно със законната лихва от 31.07.2019г до окончателното плащане, както и сума в размер на 466,24 евро - представляваща неплатена възнаградителна лихва по договора и анексите, ведно със законната лихва от 31.07.2019 г до окончателното плащане, въз основа на който е образувано изп.д. № 553/2023г. по описа на ЧСИ З.Д., №808, с район на действие Окръжен съд - Варна, като производството по това изпълнително дело продължава да е висящо.

Ищците твърдят, че процесният изпълнителен лист е издаден по гр.д.№ 44685/2019г. по описа на CPC, като въз основа на същия е образувано изп.д. № 553/2023г. по описа на ЧСИ З.Д.. Но след образуване на изпълнителното производство са налице новонастъпили факти и обстоятелства, изключващи претенцията на кредитора за принудително изпълнение, а именно плащания, които са извършени преди издаване на изпълнителното основание. Към молба на ищците от 17.01.2025г. е приложена и справка на плащанията, извършени от ищците в периода 14.05.2008г.-17.04.2018г. в общ размер на 181 332,79евро. Ищците твърдят, че същите плащания са извършени преди издаване на изпълнителното основание.

Правнорелевантния факт, обуславящ допустимостта на производството по чл.439 ГПК са двете ССЕ, особено тази пред САС, които не са могли да бъдат известни към датата на издаване на изпълнителния лист, особено като се има предвид факта, че заповедния съд е обвързан от нормата на чл.417 ГПК, която го задължава да формира вътрешната си воля, 1 стъпвайки на представените от кредитора извлечения. При подаване на възражението по реда на чл.414 ГПК ищците са посочили, че не дължат плащане по заповедта, тъй като преди процеса са погасени всички вземания. Едва при въззивното производство, САС взел предвид аргументите на ищците, като приел, че процесните суми са недължими, като платени преди датата на образуване на заповедното производство. Тези факти и обстоятелства по съществото си са настъпили след издаване на изпълнителния лист и се явяват нови факти, обуславящи допустимост на настоящето производство.

Съдът намира, че производството по настоящето дело е процесуално недопустимо по следните съображения:

Съгласно постоянната съдебна практика, намерила израз и в Решение №22/10.03.2022г. по гр. д. № 1112/2021г. на ВКС, III г.о., правото на длъжника в изпълнителното производство да оспори вземането по изпълнението е признато с разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК. Искът е средство за защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, но при конкретно посочени от закона предпоставки. Оспорването на изпълняемото право от длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Когато ищецът обосновава правния си интерес от защитата по реда чл. 439 ГПК с факти, които са настъпили преди приключване на производството, в което е издаден изпълнителния лист, установителният иск е недопустим.

По аргумент от разпоредбата на чл. 416 от ГПК с изтичането на срока по чл. 414, ал.

2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК настъпва стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират.

Предвид гореизложеното и в съответствие с разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК, правнорелевантни в настоящото производство са само фактите, които са настъпили след влизане в сила на процесната заповед за изпълнение.

В процесния случай ищците основават претенцията си с плащания, които са извършени преди издаването на процесния изпълнителен лист от 15.08.2019г. Към молба на ищците от 17.01.2025г. е приложена и справка на плащанията, извършени от ищците в периода 14.05.2008г.-17.04.2018г. в общ размер на 181 332,79евро. Погасителният ефект на тези плащания е установен с Решение №166/19.02.2024г. по възз. гр.д.№2815/2022г. на САС, постановено в производството по реда чл.422 ГПК. Ищците твърдят, че съдебното решение на САС е нов факт, който е настъпил след издаване на процесния изпълнителен лист от 15.08.2019г.

Съдът е извършил служебна справка и е установил, че решението по т.д.№1344/2020г. на СГС, изменено частично с Решение №166/19.02.2024г. по възз. гр.д.№2815/2022г. на САС, е влязло в сила на 27.04.2024г. Предмет на делото е установителен иск по реда на чл.422 ГПК относно вземанията по процесната Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 2

15.08.2019г., издадена по гр.д.№ 44685/2019 г по описа на CPC, за което е издаден и процесния изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп.д. № 553/2023г. по описа на ЧСИ З.Д., №808, с район на действие Окръжен съд – Варна, което е висящо.

Съдът намира за нужно да отбележи, че при издадена заповед по чл. 417 ГПК, независимо от постъпило срещу нея възражение от длъжника и образувано производство по установителния иск по чл. 422 ГПК, същата подлежи на незабавно изпълнение, поради което е предвидена и възможност за спиране на изпълнението съгласно чл. 420 ГПК. В този смисъл е изричната разпоредба на чл. 422, ал. 2 ГПК. Последната предвижда, че предявяването на установителния иск не спира допуснатото незабавно изпълнение, освен в случаите на чл. 420 ГПК. Целта на иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК е да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК. Изпълнителната сила на издадената заповед за изпълнение в хипотезата на чл. 417 от ГПК се стабилизира след влизане в сила на съдебното решение по установителния иск, ползващо се със сила на пресъдено нещо. В зависимост от изхода по делото по установителния иск, изпълнението ще бъде прекратено – чл. 422, ал. 3 от ГПК или кредиторът се събере сумата по изпълнителния лист. Ако в изпълнителното производство вече са събрани суми, които надхвърлят тези признати в производството по установителния иск по чл.422 ГПК, то тогава длъжникът може да се снабди с обратен изпълнителен лист.

Съдът намира, че изложените в исковата молба факти за извършени плащания преди издаването на процесния изпълнителен лист, на които са основани предявените искове не са от категорията на предвидените в чл. 439 ГПК, тъй като нямат качеството на новонастъпили (настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение) факти. Същите са настъпили преди 27.04.2024г., когато е стабилизирана процесната заповед за незабавно изпълнение. За настоящето производство правно релевантни са само нови факти, настъпили след 27.04.2024г., каквито не се сочат от ищците.

От друга страна съдът намира, че съдебното решение представлява правораздавателен акт на орган на съдебната власт, поради което и не може да представлява нов факт по смисъла на чл.439, ал.2 ГПК. Същото съдебно решение, след влизането си в сила, води до стабилизиране на изпълнителната сила на процесната заповед за изпълнение.

Поради това и производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо.

Воден от горното и на основание чл.130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№14909/2024г. на СГС, I-18 с-в, като ВРЪЩА исковата молба с вх. №142615/23.12.2024г. на СГС, подадена от И. Ц. Й., с ЕГН:********** и и С. Ц. Й., с ЕГН:**********.

3

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съдгр.София в едноседмичен срок от връчването му на ищците.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4