Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 558 от 09.02.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 3282/2025
Вид
Решение № 558
Подписан
09.02.2026
В сила
06.03.2026
Състав
Росица Илиева Василева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3, б. "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 и ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 6 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 558 гр. Пловдив, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330103282 по описа за 2025 година намира следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на А. М. У., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „****“ № ***, ет. **, ап. **, против „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“, с която са предявени обективно съединени в условията на евентуалност искове, както следва: осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 755,00 лв., представляваща платена без основание сума по нищожен Договор за паричен заем Стандарт № ****** от 09.02.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 19.02.2025 г. до окончателното изплащане и евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 250,00 лв. - недължимо платена сума по клауза, предвиждаща заплащане на такса „Флекси“ по раздел V I от процесния Договор за паричен заем Стандарт № ****** от 09.02.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.02.2025 г.

1 до окончателно изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Профи Кредит България“ ЕООД бил сключен Договор за паричен заем Стандарт № ****** от 09.02.2022 г., по силата на който ищецът получил заем в размер на 2000,00 лв., със срок на кредита от 24 месеца, при уговорена възнаградителна лихва в размер на 41,00 % и годишен процент на разходите в размер на 48,79 %, лихвен процент на ден 0,11 %, като дължимата сума по кредита била 2913,93 лв., а размерът на вноската бил 121,43 лв. Уговорено било ищецът да заплати на разсрочено плащане към всяка от погасителните вноски парични средства за две услуги - „Фаст“ и „Флекси“, като първата услуга предоставяла право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, а втората право на промяна на погасителния план на кредита. Възнаграждението за допълнителна услуга „Фаст“ възлизало на 700,00 лв., а за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 1200,00 лв., като те ставали изискуеми с подписването на договора за потребителски кредит, но се разсрочвали за срока на договора на равни месечни вноски и се добавяли към месечните вноски за погасяване на кредита. В случай че клиентът поиска да погаси изцяло или частично своя кредит преди уговорения срок, възнаграждението за допълнителните услуги се дължало в пълен размер. Сочи се, че общото задължение по закупените услуги възлиза на 1900,00 лв., а общият размер на месечните погасителни вноски бил 200,60 лв. с дата на погасяване на задължението - 1-во число на съответния месец. Общо по кредита се дължало заплащане на 4813,93 лв., от които 23 вноски по 200,60 лв., като последната 24-та вноска била в размер на 200,13 лв.

Сочи се, че процесният договор е потребителски по смисъла на чл. 9 от ЗПК, като се твърди, че уговорените в него клаузи, в които е предвидено, че със сключване на кредита потребителят закупува допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ са сключени с цел заобикаляне на закона, с което се накърняват правата на потребителя по облигационното правоотношение, поради което били нищожни на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като не отговаряли на каквато и да е еквивалентност на престациите. Уговорените суми представлявали „скрита“ договорна възнаградителна лихва в нарушение и заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ищецът твърди, че по договора бил посочен грешен ГПР, поради неправилното му изчисляване. Поради това договорът бил недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 10а, ал.

2

1 ЗПК кредиторът можел да събира такси и комисиони за допълнителни услуги от потребителя, но те не можели да бъдат свързани с усвояването и управлението на кредита. Ищецът сочи, че клаузата за дължимост на допълнителни услуги противоречи на изискванията на закона, като цели да създаде условия, при които се заобикалят изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно размера на годишния процент на разходите. Размерът на възнаграждението по клаузите за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ оскъпявал кредита с 95,0 %, като бил в размер на 1900,00 лв., при главница по кредита от 2000,00 лв. ГПР не отговарял на ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което договорът бил недействителен и на основание чл. 23 ЗПК се дължало единствено връщане на главницата по кредита, която е в размер на 2000,00 лв. Сочи се, че при положение, че посоченият в договора размер на ГПР бил 48,79 %, а възнаграждението за допълнителни услуги било в приблизителната стойност на главницата по кредита, то действителният ГПР надвишавал петкратния размер на законната лихва, което било нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК.

Твърди се, че на 11.07.2022 г. за погасяване на кредита била заплатена сумата от 2755,00 лв., като платеното над главницата от 2000 лв. било недължимо, тъй като договорът бил недействителен. Плащането било извършено от банковата сметка на Е. У., сестра на ищеца, на която било възложено от ищеца да извърши плащането, като същият й бил дал в брой паричната сума. С предсрочното погасяване на задължението били погасени следните суми: 2000,00 лв. - главница, 283,83 лв. - договорна лихва за периода от 01.03.2022 г. до 11.07.2022 г. и 471,18 лв. - такса за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, от които 221,18 лв. - такса за допълнителна услуга „Фаст“ и 250,00 лв. - такса за допълнителна услуга „Флекси“. Предвид горното се излага, че ищецът имал правен интерес от връщане на недължимо платеното, доколкото бил осъществен фактическият състав на разпоредбата на чл. 55, ал.

1, предл. 1 ЗЗД.

По гореизложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи исковата претенция. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни. В процесния договор била 3 посочена общата дължима сума по кредита, като отделно било посочено общото задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги. На ищеца била предоставен погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

От условията по договора за кредит и ОУ към него безспорно можело да се изведе извод, че в размера на ГПР е включен уговореният размер на ГЛП, като били взети предвид допусканията, използвани при изчисляването на ГПР съгласно Приложение 1. За потребителя по лесен и разбираем начин можело да се установи какво е оскъпяването на кредита. Неоснователни били твърденията на ищеца, че възнаграждението за предоставяне на услуги е следвало да се включи в ГПР, като по този начин се надхвърлял допустимия размер на разходи по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че с оглед на разпоредбата на чл.

19, ал. 6 ЗПК дори да се приеме, че размерът на ГПР е по-висок от законоустановения, то последицата от това била недължимост на сумите, с които се надвишава размерът на ГПР, а не недействителност на целия договор.

С предоставянето на допълнителните услуги не се прикривали разходи, които по своето същество следвало да се включат в ГПР. Стойността, платима от потребителя за допълнителна услуга, не била задължителен разход, а се заплащала само ако потребителят е поискал да има възможност да се ползва от нея. Услугите са предоставени на ищеца по негово искане, поради което не следвали да се включват в ГПР.

Ответникът твърди, че възнаграждението за допълнителни услуги не е част от годишния процент на разходите в разглеждания спор, поради което не е налице неправилно посочване на ГПР. Дори да се приеме, че ГПР не е правилно посочен, според ответника това не следва да се приравнява на неговата липса, поради което не влече нищожност на целия договор.

Потребителят бил наясно относно задълженията си по договора и конкретните разходи, които ще възникнат за него, като той бил наясно и относно конкретните разходите, които ще възникнат за него от допълнителните услуги, но бил преценил, че иска да получи приоритетно разглеждане, както и да има възможност да отлага плащанията. Доколкото имало яснота за задълженията на потребителя отделно по кредита и отделно по допълнителните услуги, се твърди, че правото на информираност на потребителя не било нарушено и че не може да се приложат последиците, предвидени за липса на посочване на ГПР. Дори да има нарушение при изчисляването на годишния процент на 4 разходите, то не било толкова съществено, че да доведе до недействителност на целия договор. Клаузи за допълнителни услуги, чието закупуване не е условие за предоставяне на кредита, не следвало да засягат действителността на клаузите на основния договор за кредит, доколкото не са част от основния предмет на договора.

Изборът и закупуването на допълнителни услуги не било задължително, като потребителят бил запознат с параметрите по кредита, както и параметрите по избраните допълнителни услуги и е изявил желание да ползва същите. Услугата „Фаст“ била предоставена на ищеца и той се възползвал от нея, като искането за кредит било подадено от него и одобрено в рамките на същия ден, като договорът за кредит бил сключен на същата дата и дори размерът на предоставения заем бил усвоен тогава. Така заявените от ищеца услуги не противоречали на добрите нрави, доколкото действал принципа на свобода на договаряне и страните по своя воля да се съгласили да сключат договора за кредит, както и допълнителни услуги. Параметрите и условията, свързани с допълнителните услуги били ясно определени в допълнителната преддоговорна информация, предоставена на ищеца и същият бил наясно с тях.

Ответникът оспорва твърдението, че по договора са заплатени суми в размер на 2755,00 лв. и че по услуга „Флекси“ били заплатени суми в размер на 250,00 лв. Оспорва и твърдението, че кредитът е погасен предсрочно на 11.07.2022 г., както и че по възнаградителна лихва са платени 283,82 лв., а по допълнителна услуга „Фаст“ 221,18 лв. Тези твърденията били неоснователни и недоказани. Кредитът бил усвоен на 09.02.2022 г. и бил предсрочно погасен от ищеца на 15.03.2022 г., а не твърдяната в исковата молба дата, като бил погасен от самия ищец, а не от сестра му. Към датата на предсрочното погасяване на кредита всички дължими задължения по него били погасени и кредитът бил приключен. Била платена общо сумата в размер на 2427,65 лв. и с нея били погасени следните задължения: главница 2000,00 лв., възнаградителна лихва 64,67 лв., допълнителна услуга „Фаст“ - 58,34 лв. и допълнителна услуга „Флекси“ – 100,00 лв. или общо 158,34 лв. по посочените допълнителни услуги, погасени лихви за забава - 2,17 лв., обезщетение за предсрочно погасяване на кредита - 19,13 лв., дължима такса за приоритетно разглеждане - 183,34 лв. Представеното от ищеца извлечение от справка за движение по банкова сметка на Е. М. У., според която на 5

11.07.2022 г. били заплатени общо 2755,00 лв. към ответното дружеството не било във връзка с процесния договор за кредит, а по друг договор. Това било видно и от извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит № ******, представено от ищеца. В него било посочено, че общата платена сума по договора е в размер на 2427,65 лв., като датата на плащане била 15.03.2022 г., а не 11.07.2022 г.

Ответникът моли съда да постанови решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В открито съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Д. С., който моли за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител. По делото е постъпила писмена молба от юрк. Г. С. – К. – процесуален представител на ответника, с която моли предявените искове да бъдат отхвърлении. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.