Решение № 758 от 11.06.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 758 гр. Варна, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20243110201654 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С. А. А., ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 230819-003313/ 27.09.2023 г. на Началник група при ОД-МВР-Варна, сектор „ПП“, с което му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 2 000 лв. и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДП .

В жалбата бланкетно се твърди, че при издаване на постановлението са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и др., поради това и се иска отмяна на постановлението.

В съдебно заседание възз. А., редовно призован, не се явява.

Представлява се от процесуален представител, който подържа депозираната жалба на изложените в нея основания. Отново се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 , т. 6 от ЗАНН . Излагат се твърдения за неспазване на процедурата по издаване на талон за медицинско изследване. Поради това и се иска отмяна на постановлението и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител.

Постъпили са писмени бележки, в които се оспорва жалбата, твърди се, че 1 нарушението е извършено от обективна и субективна страна, че в хода на производството не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В заключение се иска постановлението да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 28.07.2023 г. служители на ОД МВР-Варна, сектор „ПП“ в изпълнение на служебните си задължения извършвали контрол на движението на бул.“Владислав Варненчик“. Около 02.05 часа спрели за проверка л.а. с ДК№ *** управляван от възз.А.. В хода на проверката въззивникът бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест 7510”, което отчело отрицателен резултат. Полицейските служители предложили водача на автомобила – възз.А. да бъде тестван за наличие на наркотични вещества.

Св. М. заявил на въз. А., че ще бъде изпробван за употреба на наркотици с "Дръгтест 5000". Разяснил му как ще бъде направено това, и предвиденото наказание от закона при отказ. Възз. А. обаче отказал да му бъде направена проверка за употреба на наркотични вещества. Поради това и му бил издаден талон за изследване, с който бил задължен да се яви до 45 минути във ВМА Варна. Талонът му бил връчен в 02.20ч. Св. М. съставил против възз.А. акт за установяване на нарушение за това, че е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство "Дръгтест 5000" с фабричен номер ARРК0014, за установяване на употреба на наркотични вещества и техните аналози.

Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 174, ал. 3 пр. 1 от ЗДП .

При личното предявяване на акта, възражения не били направени.

Възз. А. не изпълнил дадените му с талона указания и не се явил във ВМА за вземане на кръвна проба.

В указания от закона срок възражения срещу съставения АУАН не били депозирани пред АНО.

Въз основа на съставения акт и данните, че възз. А. не е дал кръвна проба за изследване, против него било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган приел, че въззивникът е отказал да 2 му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство "Drug test 5000" с фабричен номер ARРК-0014.

В постановлението било описано още, че той не е изпълнил предписанието за химико-токсикологично изследване, дадено му с талон за вземане на проба по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДП . Нарушението отново било квалифицирано като такова по чл. 174, ал. 3 от ЗДП и на същото законово основание на въззивника била наложена "Глоба" в размер на 2 000 лв. и "Лишаване от право да управлява МПС " за срок от 24 месеца.

В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан М. – актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло като логични, последователни и непротиворечиви. Свидетелят си спомни за случая с необходимата конкретика, като посочи, че водача е бил спрян от служители на сектор ПП при управление на превозното средство, тествали за употреба на алкохол, като техническата средство показало отрицателен резултата. След това предложили на водача да бъде тестван за употребата на наркотични вещества, но той отказал. Св. М. описа подробно извършените от него действия, а именно че възз. А. отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества.

Идентични показания дава и свид.С., който също сочи за отказа на въззивника за бъде тестван за употреба на наркотични вещества.

Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели, тъй като те са като безпристрастни и незаинтересовани от изхода на делото, кореспондиращи със събраните писмени доказателства.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен 3 субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от Началник в сектор ПП при ОД-МВР – Варна, съгласно заповед № 8121з – 8121з/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН . То е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. То е описано с необходимата конкретика, като са посочени съставомерните му признаци, а именно че въззивникът е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство.

По този начин изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН са били изпълнени.

При предявяване на акта, както и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН въз.А. не е депозирал възражения. Посочена е нарушената материално правна норма, поради което и възражението относно нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН е неоснователно. Наказанието за нарушението също е индивидуализирано. По никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция. Поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че възраженията в тази насока в жалбата и в писмените бележки са неоснователни.

Правилно административно-наказващия орган е приложил материалния закон, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма и е констатирал нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП . От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че възз. А. като водач на МПС е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство. Обстоятелството, че именно той е бил водач на автомобила съдът приема за доказано съобразно, сведения от хода на адм.проверка и от показанията на св. М. и С.. Възражения в тази посока не са направени и факта не се оспорва от въззивника. Безспорно е също така, че на възз. А. е бил издаден талон за кръвна проба, каквото той не е дал. След анализ на тези гласни и писмени доказателства и относимите законови разпоредби, съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че от 4 страна на възз. А. е извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДП .

Правилно административно-наказващият орган е наложил и административното наказание на същото законово основание - чл. 174, ал. 3 пр. 1 от ЗДП, тъй като именно в него е предвидена санкция за водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества в кръвта, каквото имаме в настоящият случай. В тази връзка съдът не споделя възражението, че е налице неяснота за извършването на какво нарушение е санкциониран въззивника за отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство или за неизпълнение на предписанията за медицинско изследване, както и това, че в постановлението са били наведени нови факти, които не са посочени в акта. В чл. 174, ал. 3 от ЗДП двете изпълнителни деяния са предвидени в условията на алтернативност. Ако едно лице откаже да бъде изпробвано с техническо средство, но изпълни предписанията за даване на кръвна проба, то тогава от обективна страна нарушение не би било осъществено. В случая обаче въззивника освен, че е отказал да му бъде извършена проверка на място с "Дръгтест 5000", не е дал и кръвна проба. Именно тези факти са описани в постановлението, като вписването на неизпълнението на предписанията, дадени му с талона за медицинско изследване, не представлява ново обстоятелство, а мотивировка на наказващият орган да приеме, че въз. А. е извършил нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДП , състоящо се в отказ да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Така описаното нарушение напълно съответства на санкционната норма и правилно на въззивника е била наложена "Глоба" в размер на 2 000 лв. и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 2 години, като наказанията като вид, размер и продължителност са императивно предвидени в закона.

Съгласно чл. 189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените АУАН по реда на този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е съставен редовно, така че обвързва по задължителен начин АНО при постановяване на НП. Наказаното лице е следвало освен да възрази срещу АУАН пред АНО, също така и да ангажира или поиска събирането на доказателства, оборващи отразеното в АУАН, тъй като доказателствената тежест е негова.

5

Съдът намира за несъстоятелни доводите на защитата, че била нарушен редът на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл. 5, ал. 1 от цитираната наредба, при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване. Съгласно ал. 2 на същия член резултатът от проверката за употребата на наркотични вещества или техни аналози с тест се попълва в протокол за извършване на проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози, изготвен в три екземпляра по образец съгласно приложение № 2, като първият екземпляр остава за органа, извършил проверката, вторият се прилага към талона за изследване, а третият се предоставя на водача. Т. е. изискването за съставяне на протокол Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от Наредбата е въведено само за случаите, в които е извършена проверка за наркотици с тест. В случая такава проверка не е била извършена, тъй като възз. е отказал да се подложи на тест з а употреба на наркотици . Поради това съдът намира, че е осъществен състава на нарушението на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП , съгласно който на водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв..