Решение № 261978 от 25.03.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 6136/2020
- Вид
- Решение № 261978
- Подписан
- 25.03.2021
- В сила
- 07.07.2021
- Състав
- МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА, ЗДРАВКА АНГЕЛОВА ИВАНОВА, ЦВЕТОМИРА ПЕТКОВА КОРДОЛОВСКА ДАЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 166 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 39, ал. 2 · Конституция на Република България
- чл. 40, ал. 2 · Конституция на Република България
- чл. 41, ал. 2 · Конституция на Република България
- чл.147, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 194, ал. 1 · Наказателен кодекс
Р
Е Ш Е Н И Е
№ ............ гр. София, 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети феруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска в.гр.дело № 6136 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Предмет на обжалване в настоящото производство е решение № 57902 от 05.03.2020 г. постановено от СРС, 51 състав, по гр. д. № 38123/2019 г., в частта с която ответникът „И.а.Б.“ ЕООД е осъден да заплати на ищцата М.Н.П. на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от статия със заглавие „Скандалът след безочливата кражба на М.П. се заплита“, публикувана на 21.03.2019 г. на интернет страницата www.blitz.bg, ведно със законната лихва за забава от 21.03.2019 г. до окончателното плащане. С решението предявеният иск е отхвърлен за разликата над посочената сума до пълния заявен размер от 25 000 лева, като в тази част съдебният акт е влязъл в сила, предвид необжалването му от страна на ищцата.
Срещу решението на първоинстанционния съд, в частта с която предявеният иск е уважен за сумата от 12 000 лева, е подадена въззивната жалба от ответника „И.а.Б.“ ЕООД. В жалбата се излагат съображения, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно, необосновано и съдържа вътрешно противоречие. Според жалбоподателя не ответникът следва да носи отговорност за причинени на ищцата вреди, тъй като процесната статия била точна препечатка на статия, отпечатана по-рано на сайта dir.bg със заглавие „Продуцентът на клипа на М.П. проговори за скандала“. СРС правилно приел, че в съдържанието на статията няма клеветнически твърдения, но необоснован бил изводът на съда, че в заглавието на статията, публикувана на сайта на ответното дружество, се съдържа клеветническо твърдение, като на ищцата се приписва извършването на престъпление. Фокусът на заглавието бил около заплетения скандал, а думите „безочливата кражба“ имали само пояснително значение за какъв скандал става дума и същите били извадени от контекста на публикацията.
Необяснимо за въззивника било становището на първия съд, че вредите за ищцата са настъпили именно от статията, публикувана от ответника, а не от идентичната статия, публикувана на сайта dir.bg, която първа по време била изнесена в публичното пространство. Ищцата не отграничила и не установила причинната връзка между вредите и процесната публикация на сайта на ответника. В жалбата са наведени доводи, че публичното поведение на ищцата след публикациите не съответствало на твърденията й за причинени й неимуществени вреди. Съдът допуснал процесуално нарушение като дал вяра на свидетелските показания на свидетеля П., който бил заинтересован от изхода на процеса. На последно място се поддържа, че присъденият размер на обезщетението бил необосновано висок и не отговарял на критерия за справедливост, заложен от законодателя. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на иска за уважения от СРС размер.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ищеца в производството, с който жалбата се оспорва с доводи за неоснователност на изложените в същата оплаквания по отношение на постановеното съдебно решение. Въззиваемият поддържа, че правилно СРС установил правнорелевантните за спора факти и в съответствие с тях приложил материалния закон. С отговора се поддържа, че ответникът следва да отговаря за причинените на ищцата неимуществени вреди – същият се явявал възложител на работата и издател, с оглед което отговарял за вредите на основание чл. 49 ЗЗД. Оспорват се доводите за липса на клеветнически твърдения в материала, като в тази връзка се акцентира върху границите на свободата на словото – правата и доброто име на гражданите. Въззиваемата поддържа, че заглавието на процесната статия е изключително позорящо, като приписващо престъпление, а внушението било допълнително подсилено от използвания израз „безочлива“. По отношение на доводите, че съдържанието на статията представлява точна препечатка на вече публикуван материал, обръща внимание, че заглавието на процесната публикация е авторско, като именно същото съдържа клеветническите позорящи твърдения.
Намира, че присъденото обезщетение удовлетворява критериите по чл. 52 ЗЗД и е в съответствие със съдебната практика по сходни случаи. Заявено е искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната от въззивника част като правилно и законосъобразно.
Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно между страните по делото, а и това се установява от приетите в хода на съдебното дирене пред СРС писмени доказателства е, че процесната статия със заглавие „Скандалът след безочливата кражба на М.П. се заплита“ е публикувана на 21.03.2019 г. на интернет страницата на ответника на адрес: www.blitz.bg. Не е спорно също така и какво е съдържанието на публикацията, отразено дословно и коректно в решението на първия съд, както и че в съдържанието на статията авторът й е направил препратка към публикация на интернет страницата на dir.bg /“написа още А., цитиран от dir.bg”/.
Установява се на следващо място, че на 19.03.2019 г. публикация с идентично съдържание, но с различно заглавие
„Продуцентът на клипа на М.П. проговори за скандала“ е публикувана на интернет сайта dir.bg.
Като писмено доказателство по делото пред СРС е приетa още публикувана на интернет страницата dir.bg декларация относно музикален клип на „Две хубави очи“, от която се установява, че същата изхожда от С.С., в качеството му на управител на „Филмова къща Д.” ЕООД, като с нея е заявено, че деклараторът в качеството си на единствен продуцент на музикален клип на „Две хубави очи“ с изпълнител М.П. и на единствен продуцент на филмова продукция „Роза Д.” с режисьор на първи снимачен период Т.А.декларира, че всички авторски и сродни права относно музикалния клип на „Две хубави очи“ с използвани кадри, заснети от Т.А., нает за филмова продукция „Роза Д.”, са надлежно уредени и прехвърлени на „Филмова къща Д.” ЕООД. В декларацията е посочено, че всички претенции относно излъчването на клипа могат да бъдат отнасяни към „Филмова къща Д.” ЕООД, както и че С.С. дава съгласието си М.П. да използва музикалния клип на „Две хубави очи“, както намери за добре.
В производството пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите В.П.и М.К..
От показанията на свидетеля М. К., дългогодишна близка приятелка на ищцата, се установява, че макар подобни публикации да е имало и в други медии единствено в процесната статия са използвани епитети, създаващи внушение, че ищцата е „безочлива крадла“. В деня, в който ищцата видяла статията, звъняла настоятелно на телефона на свидетелката, като след като осъществили разговор, П. била в истерия, плачела и питала дали свидетелката е видяла статията. Случаят бил по-различен от другите, в които медии пишели за ищцата, защото й била приписана кражба, както и се създавало внушение, че реализира доходи и трупа популярност на чужд гръб. След публикацията П. ограничила контактите си и не искала да излиза от дома си.
От показанията на другия разпитан свидетел В. П., живеещ с ищцата на съпружески начала, се установява, че при прочита на статията П. била шокирана от заглавието, разстроила се. Притеснила се, че обществото ще я вини в кражба, както и че ще се наложи да обяснява на семейството си, приятелите и колегите си, че нищо не е откраднала. Започнали въпроси дали отношенията, свързани с авторските права, са уредени, тъй като хората, взели участие в продукцията, имали притеснения дали и те не са участвали в кражба. След публикацията се затворила в себе си – не желаела да комуникира с приятели и колеги. Отказала да приберат общото им дете в дома им в гр. София в началото на пролетта, какъвто бил планът на семейството, тъй като се чувствала емоционално нестабилна. Отказала бъдещи публични изяви, като изпълнила само поетите преди излизането на публикацията ангажименти. Не намирала вече смисъл да се развива творчески в България.
Настоящият състав на съда дава вяра на показанията и на двамата разпитани пред първия съд свидетели, като намира, че същите пресъздават личните им впечатления във времето непосредствено и месеците след процесната публикация. Отличават се с последователност на изложението, яснота и детайлност, кореспондират с приетите писмени доказателства. Преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, доколкото св. К. е близка приятелка, а св. П. - лице от най-тесния семеен кръг на ищцата, съдът не намери основание да не кредитира същите. На първо място, както се посочи, показанията на свидетелите пресъздават личните им впечатления от емоционално промененото състояние и поведението на ищцата във връзка с процесната публикация, като житейски обяснимо е именно най-близките /членовете на семейстовото, роднините, доверените приятели/ да са свидетели на емоционалните сътресения и да имат непосредствени възприятия за хода на събитията и естеството на преживяното.
В трайната си практика ВКС приема, че самият факт на родствена, семейна или друга връзка със страната не е предпоставка, достатъчна за да дискредитира свидетелските показания и да послужи за основание същите да не бъдат ползвани от съда при изграждане на изводите за фактите поради евентуалната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото. Така напр. с решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г. о., ГК, се приема, че всяко лице, извън посочените в чл. 166 ГПК, дори и да е заинтересовано от изхода на делото, може да бъде свидетел. В такава хипотеза съдът не може да игнорира допустимите и относими към факти от спорното право показания на свидетеля само поради неговата заинтересованост, а е задължен да прецени достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по делото. Следователно, с доказателствена стойност се ползват и показанията на лицата по чл. 172 ГПК и само близката родствена връзка със страната, посочила ги като свидетел, не е основание за отричане достоверността на изнесеното от тези лица.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо – в обжалваната от ответника част. По правилността на същото въззивният съд /с оглед установеното от фактическа страна и съдържащите се във въззивната жалба доводи/ дължи да изложи свои мотиви по приложението на материалния закон към правнорелевантните за спора между страните факти.
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за изплащане на обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, причинени й от публикацията на статията с процесното заглавие на интернет сайта на ответното дружество.
Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Публикувалият журналистическа статия носи отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител на друго лице на работата по съставяне на печатни материали, за вредите, причинени при изпълнението на тази работа. Необходимо е също така да се докаже, че натовареният с тази работа чрез противоправно деяние е увредил ищцата, като му е причинил неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на лицето.
Разпечатката съдържа 30 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dafd14c6-7ad9-4d00-a0a5-50e631bcf905