Решение № 1389 от 11.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1389 гр. Варна, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседА.е на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20243100502272 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК и чл.17 от ЗЗДН.

Образувано е по въззивна жалба на Р. Е. Т., ЕГН **********, срещу Решение №3262/17.09.2024г. по гр. дело №7887/2024г. на ВРС , 51-ви състав, с което:

- е задължен Р. Е. Т. да се въздържа от домашно насилие по отношение на П. Е. Г., ЕГН ********** и Н. Х. Т., ЕГН **********;

- е отстранен Р. Е. Т. от съвместно обитаваното с Н. Х. Т. жилището в с. ****, за срок от 12 месеца, като е приспаднат от този срок срокът на действие на издадената по делото в полза на молителките заповед за незабавна защита № 128/28.06.2024г., считано от 28.06.2024г., на осн. чл.5, ал.1, т.2 ЗЗДН;

- е забранено на Р. Е. Т. да приближава на по-малко от 100 метра; П. Е.

Г., ЕГН ********** и Н. Х. Т., ЕГН **********; жилището на П. Г.; местоработата на П. Г.; и местата за социални контакти и отдих на П. Г. и Н.

Т., за срок от 12 месеца, като е приспаднат от този срок срокът на действие на издадената по делото в полза на молителките заповед за незабавна защита № 128/28.06.2024г., считано от 28.06.2024г., на осн. чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН;

- е забранено на Р. Е. Т. да осъществява контакт с П. Е. Г., ЕГН 1

********** и Н. Х. Т., ЕГН **********, под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок от 12 месеца, като е приспаднат от този срок срокът на действие на издадената по делото в полза на молителките заповед за незабавна защита № 128/28.06.2024г., считано от 28.06.2024г., на осн. чл.5, ал.1, т.4 ЗЗДН; и - е задължен Р. Е. Т. да посещава специализирА. програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева, оргА.зирА. от SOS семейства в риск в гр.Варна, ул.“Синчец“ №21, тел.052/609-677, на осн. чл.5, ал.1, т.6 от ЗЗДН.

В жалбата са направени оплаквА.я за неправилност и необоснованост на решението на ВРС, както и за постановяването му при нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. ВРС е дал ход на първото осз. пред него при нарушения на чл.142, ал.2 ГПК с оглед неъвзможността на адв.

Г. за явяване, с което е нарушил правото на защита на ответника. ВРС е допуснал и неравно третиране на стрА.те с оглед проведена в първото осз. процедура по чл.176 от ГПК само на молителките по делото, а също при избора на дата за следващо о.с.з. по делото. ВРС не е открил производство по чл.193 от ГПК досежно оспорените от ответника декларации по чл.9 от ЗЗДН; не е дал указА.я по ал.2; не е и разпределил тежест по оспорването; не е извършил и проверка на декларациите с оглед другите доказателства.

Неоснователно били отказА. на ответника гласни доказателства чрез още един свидетел. Гласните доказателства, събрА. по делото, не били анализирА. в съвкупност; всяка от версиите на двете молителки за събитията на исковата дата се различават, но това също не е било отчетено; част от писмените доказателства не са били коментирА.; обсъждА. са били от ВРС факти извън законовия тримесечен срок; но не са били разгрА.чени действията на ответника спрямо всяка една от двете молителки. В резултат на горното ответникът, макар че е доказал, че не е извършил насилие срещу молителките на спорната дата, е бил изхвърлен от дома си, част от който притежава в лична собственост, и е бил принуден да живее с партноьрката си в каравана.

Наложените мерки (по вид и по срок) са несправедливи и необосновА.. По същество моли за отмяна на решението на ВРС в цялост и за отхвърляне на молбата по ЗЗДН, като в о.с.з. поддържа позицията и искането си до съда.

В срока по чл.17, ал.4 от ЗЗДН въззиваемите стрА. депозират писмен отговор,в който излагат становище за неоснователност на въззивната жалба по посочени причини. Поддържат,че решението е правилно и обосновано, за което излагат подробни съображения. Поддържат за доказано извършеното насилие спрямо молителките по делото, след което те продължават да изпитват страх от ответника-въззивник. Молят за потвърждаване на решението и за разноски пред ВОС, в о.с.з. поддържат позицията и искането си до съда.

2

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по молба на П. Е. Г., ЕГН********** и Н. Х. Т., ЕГН **********, за налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН срещу ответника Р. Е. Т., ЕГН **********, за декларирано като извършено от него насилие срещу молителките на 24.06.2024г. вечерта.

В молбата се твърди, че П. Г. е сестра на ответника Р. Е. Т., а Н.Т. е негова майка, като майката и синът живеят заедно в с.Звездица, на ул.

„Феникс“ №28. От 2016г., след смъртта на бащата на П. и съпруг на Н., двете били подложени на тормоз от ответника по повод наследствени имуществени въпроси. ДекларирА.те и в този смисъл релевантните по делото са следните твърдения за насилствени действия на ответника на следните дати:

На 24.06.2024г. около 19.50часа ответникът позвънил на П. Г. й казал, че майка им не се чувства добре и поискал тя да се погрижи за нея, започнал да й крещи и да я заплашва, вкл. с думите: „Ще те изкормя и ще те обеся на дебелите ти черва“. Докато тя се приготвяла за да тръгне към дома на майка си, ответникът й се обадил няколко пъти, в които само крещял и я обиждал и заплашвал. П. Г. помолила братовчед й Д. да дойде с нея за подкрепа. Когато отишли в дома на Н. и на ответника, последният започнал да се кара с молителката, тръгнал към нея за да я удари, но ударил Д., който се намесил. П. се обадила на тел.112, докато Д. и приятелката на ответника се опитвали да задържат Р.. Последният посегнал отново и не спирал да крещи: „Ще намеря хора, които да ви убият, ще ви поръчам, аз не се притеснявам да затрия собствената си кръв, тъпанарки, простакеси“. Конкретно на Н. крещял: „Ти си боклук, малоумница долна, ти си егоистка, ако паднеш само ще те прескоча, друг да те спасява“, от което тя се почувствала още по-зле. След като успели да излязат от стаята ответникът продължавал да крещи: „Ей, сестра ми, за да не дойда при теб, ще се самоубия, но преди това ще ви наредя и вас, ще се погрижа да ви няма“ и други обидни неща. Молителката позвънила на тел. 112 и около 21ч. двама полицаи пристигнали и съставили предупредителен протокол на Т..

Поддържа се, че описА.ят случай предизвикал страх за здравето и за сигурността на молителките, поради което се моли за предприемане от съда на посочени мерки за закрила по чл.5 ЗЗДН. В о.с.з. молбата се поддържа лично и чрез пълномощник.

Ответникът депозира отговор, в който не оспорва единствено родството между стрА.те по делото и факта, че живее с майка си в съсобствената тяхна къща в с. Звездица. Твърди обаче, че не поддържа контакт със сестра си от 4-5 години. Оспорва да е извършил насилие срещу майка си и сестра си на датата 24.06.2024г. На нея твърди, че се обадил на П., защото майка му имала болки в корема, била пребледняла и се налагало да бъде заведена в Спешен център на 3 болница, но Н. отказвала, а на Т. предстояло да замине на следващия ден на рейс и искал съдействие от сестра си. Ответникът се обадил на П., за да й каже, че майка им не е добре, но П. започнала да обижда брат си, изпаднала в истерия, казала му, че е малоумник и го заплашила. Малко по-късно П. дошла къщата в с.Звездица заедно с братовчед й Д., който бил пиян и с влизането заповядал на ответника и на жена му Д. да напуснат дома до 48 часа.

Възникнал конфликт, Д. се нахвърлил върху Р. с юмруци. Жената на Р. – Д. и сестра й Д. се намесили да ги разтървават и били ударени от Д.. П. се обадила на тел.112 и подала сигнал за случилото се. Полицаите дошли в дома на ответника, извършили проверка като разпитали по отделно стрА.те, Д., Д. и Д., и съставили предупредителен протокол на ответника, който той отказал да подпише, защото Р. бил жертвата, а не насилника. Моли за отхвърляне на молбата по ЗЗДН, а в о.с.з. поддържа позицията си.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на стрА.те, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Между стрА.те не се спори, а се потвърждава и от приетите справки от НБДН, че П. Г. е сестра на ответника Р. Е. Т., а Н.Т. е негова майка, като майката и синът живеят заедно в с.Звездица, на ул.„Феникс“ №28 в тяхна съсобствена (по наследяване) къща.

Представени са и декларации по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която са декларирА. сочените в исковата молба твърдения на молителите.

От приобщените писмо от Дирекция „национална система 112-МВР“, РЦ - Варна и записите на обаждА.я (записите са приобщени при процесуални нарушения) се установява, че на 24.06.2024г. в 20:36 часа, в 20:38 часа и в 20:51 часа молителката П. Г. е подала сигнал за скандала в дома на майка й.

От приложената по делото преписка №442000-9624/2024г. на 4-то РУП при ОД на МВР - Варна е видно, че след сигнала на П. Г. по тел. 112 на 24.06.2024г. служители на МВР са посетили къщата в село Звездица, ул.

„Феникс“ №28, снели обяснения от присъстващите на място лица и съставили предупредителен протокол на Р. Т. да не отправя обиди или заплахи за саморазправа спрямо Н. Т..

В приложеното към преписката на МВР и към делото сведение (л.60 от делото на ВРС) Н. Т. е заявила, че на 24.06.2024г., след разговор по телефона между Р. и П. последният се закА.л на сестра си „със саморазправа“. Т. не е дала сведения за насочени срещу нея обиди или заплахи от сина й на тази дата, а е посочила предходни такива, без да ги конкретизира.

Заключението на служителите на МВР по случая е, че на 24.06.2024г., след като Н. се почувствала зле, Р. и П. разговаряли и се скарали. Около 21часа П. и Д. посетили адреса и започнала словесна саморазправа между роднини, продължила като физическа. Д. и Д. застанали между Д. и Р. за да не се удрят.

Преписката от МВР е била изпратена на ВРП и е приключила с отказ от образуване на ДП поради липса на дА. за престъпление от общ характер.

4

На 28.06.2024г. e бил съставен предупредителен протокол по ЗМВР и на Д.Д. да не отправя закА., заплахи, обиди, непристойни жестове и да не извършва физическа саморазправа спрямо Р. Т. и Д.П..

От приетото медицинско удостоверение от 25.06.2024г., от МБАЛ „Света Анна-Варна“ се установява, че Д.П. по лицето (дясната половина на брадата) е бил налице ясно изразен оток с диаметър 2см.,който е обусловил чувство на болка и страдА.е. Травматичното увреждане отговаря да е било получено по посочения от пациента начин (на 24.06.2024г. след удар с юмрук).

Видно от приетото удостоверение за граждански брак на 13.07.2024г. Р.

Е. Т. и Д.Й.П. са сключили брак, като съпругата е приела занапред фамилията Т..

От приетия пътен лист от 25.06.2024г. се изяснява, че в от 25.06.2024г. до 09.07.2024г. ответникът е изпълнявал международен превоз.

От приетата справка за съдимост на молителките се установява, че те са неосъждА., а от тази на ответника и на св. Д.Д. се изяснява, че те са реабилитирА..

Обясненията на молителките са приети при нарушение на чл.176 от ГПК – без предварително (с насрочване на делото) разпореждане на съда за това и без осигурена сходна възможност на ответника. Освен това съдържат изгодни за тях твърдения, поради което по арг. от чл.175 ГПК нямат доказателствено значение за случая.

ПоказА.ята на св. Д.Д. съдът цени като непосредствени, но също и при условията на чл.172 от ГПК, и то на две основА.я – като близък роднина на П.

Г. и като адресат на издаден му предупредителен протокол за въздържане от закА., заплахи, обиди, непристойни жестове и саморазправа спрямо Р. Т. и Д.П. (последната – с удостоверение за получена телесна повреда от 25.06.2024г.). При отчитане на изложеното от показА.ята се изяснява, че на 24.06.2024г. вечерта, след като се прибрал от работа, свидетелят получил обаждане от братовчедка му П. с молба да я придружи до дома на майка й в село Звездица. Обяснението на П. било „не знам, майка ми звънна, плаче по телефона, моля ти се ела, сама съм“. На място в селото св.Д. и П. пристигнали по едно и също време и заедно влезли в къщата, като първа била молителката, а свидетелят вървял след нея. Когато П. отворила вратата на стаята, в която били ответникът, Д. и Д., Р. Т. се изправил и с висок тон поискал обяснения от сестра му „ти за какво си дошла?“. Малко след това Р. видял св. Д. по коридора и попитал „ти подкрепление ли си докарала, не ме е страх от никой“. Тогава свидетелят се опитал да успокои ответника, но последният започнал с обидите към сестра си: „ще те обеся на дебелите ти черва“ и с други към Д.. След това Р. блъснал П. в горната частна гърдите. Тогава св. Д. не издържал, минал пред молителката, блъснал Р., съборил го на леглото и се навел отгоре му, държейки го за главата и натискайки го за раменете. В този момент Д. и Д. се нахвърлили върху раменете на Д. и започнали да му изкривяват пръстите. Но св. Д. не бил ударил нито тях, нито Р., с юмрук. В същото време ответникът отново вдигнал юмруци и заплашвал Д.. Настанала суматоха, викове и крясъци от всички, но свидетелят чул гласа на П., която го молела: „батко, 5 батко, остави го“. Вероятно П. успяла да се обади на телефон 112, след което тя и Д. се оттеглили на тераста до друга стая, но Р. Т. продължавал да вика и да заплашва. През цялото това време Н. не е била в хола, а в коридора, като П. и Д. я помолили да си отиде в стаята. След пристигането на полицаите те разпитали поотделно присъстващите на място лица (в различни помещения) и съставили протокол, вероятно на Р.. На другия ден св. Д. бил извикан за обяснения за побоя на 24.06.2024г., а след това и Д.Д. получил протокол да не приближава Р. с оглед събитията. След като полицаите приключили работата си (на 24.06.2024г.) св. Д. закарал Н. при майка му да нощува, защото тя се страхувала от сина си.Това не било за първи път, няколко пъти се е случвало, когато Р. си правил събирА.я със силна музика; той имал понякога вулгарно отношение към майка си.