Решение № 350 от 08.07.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. Пловдив, 08.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20225001000294 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260460 от 10.12.2021 г.,постановено по т.д.№434/2019 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XII-ти състав,са осъдени ответниците „В. - **“ ЕООД, ЕИК *********** – град Я. и „Е.“ АД, ЕИК ******** – град Х., двете дружества със съдебен адрес: град С. З., ул. О. е., № **** – адв. Г. Г., да заплатят на ищеца „АДЕ“ ООД, ЕИК ***********, съдебен адрес: град П., ул. Х. К. *** – адв. Е. И., всяко от тях по 21 000 /двадесет и една хиляди/ лева – обезщетение за неоснователно лишаване от ползване на съсобствена движима вещ - „О.“ И., представляваща комбинирана машина за опъване и изтегляне с хидравлично задвижване, модел Р.*****.сериен №***, ведно със съответните й принадлежности: хидравлична лебедка модел ******** с допълнителен вал и О.****, 20 бр.скрипци за единични проводници модел ****, 4 бр.скрипци за проводници модел ********, хидравличен стенд за макари, модел ********, хидравлична моторна глава за стенд за макари, въртящи се шарнирни съединения, заземяващо устройство, комплект противотежести, самозатягащи се скоби, алуминиеви втулки и др., за периода 15.11.2018 до 31.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба 31.05.2019 до окончателното й плащане, както и 3830 лв. разноски.

1

Със същото решение е отхвърлен като неоснователен насрещния иск на „Е.“ АДгр.Х. с ЕИК ******** против „АДЕ“ ООД, ЕИК ***********,за заплащане на сумата от 9645.00 лв., представляваща неплатен разход за периода 08.08.2016 – 31.07.2018 г. по чл.3, ал.2 от сключен между страните на 05.09.2006 г. договор за разпределение ползването на обща движима вещ - комбинирана машина за опъване и изтегляне с хидравлично задвижване, модел Р.*****.сериен №*** – „О.“ И., ведно с мораторната лихва върху главницата в размер на 1595 лв. за периода 08.08.2016 г. – 08.08.2019 г., както и за законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба на 27.08.2019 г. до окончателното плащане.

Настоящото въззивно производство е образувано на основание въззивни жалби,подадени поотделно от ответниците в първоинстанционното производство-„В. - **“ ЕООД-гр.Я., ЕИК *********** и „Е.“ АД-гр.Х. с ЕИК ******** и насочени срещу описаната по-горе осъдителна част на решение №260460 от 10.12.2021 г.,постановено по т.д.

№434/2019 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XII-ти състав.

С подадената от „В. - **“ ЕООД-гр.Я. въззивна жалба първоинстанционното решение се обжалва в частта,с която същото дружество-жалбоподател е осъдено да заплати на дружеството-ищец „АДЕ“ООД сумата от 21 000 лв.-обезщетение за неоснователно лишаване от ползването на процесната съсобствена движима вещ за периода 15.11.2018 г.-31.12.2018 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от завеждане на исковата молба31.05.2019 г. до окончателното й изплащане,както и 3830 лв. разноски.Жалбоподателят счита решението в тази му част за неправилно,необосновано и незаконосъобразно.Конкретни аргументи в тази насока развива в жалбата си.Оспорва да е получавал каквито и да е покани от ищеца,свързани с ползването на вещта и евентуално претендирано обезщетение,както оспорва и представените по делото отговори относно уреждане на имуществени отношения във връзка с писмо изх.№4/10.08.2018 г. и покана от 11.2018 г.Оспорва и „отговор относно плащане на неустойки във връзка с покана изх.

№7/01.10.2018 г.“Твърди в тази връзка,че цитираните отговори са подписани от страна на адв. Г. Ст. Г. единствено в качеството му на пълномощник на К. П.-изпълнителен директор на „Е.“АД и не съдържат подпис на физическо лице,имащо представителни функции спрямо „В. **“ЕООД.Твърди,че липсват каквито и да било доказателства за получаването на покани и изпращането на отговор от страна на дружеството-жалбоподател до ищеца,както и че последният не е информирал жалбоподателя въобще,че желае ползването на машината през процесния период и/или че желрае достъп до нея.С оглед на това счита,че по делото не е категорично установено,че дружеството-ищец е отправило искане,достигнало до ответника „В. **“ЕООД за палзване на машината през процесния период,както и че е налице мълчалив отказ съгласно мотивите на първоинстанционния съд.

Жалбоподателят "В. **“ЕООД е оспорил и изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на възражението на ответниците,че през спорния период от 15.11.2018 г. до 31.12.2018 г. процесната машина е била в неизправност и поради това е била негодна за ползване през същия период.Конкретни аргументи в тази насока излага в т.2-ра от 2 въззивната жалба.Излага аргументи и за обосноваване на становището си,че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал само частично показанията на свидетеля Д. В. и от друга страна неправилно е кредитирал изцяло показанията на свидетеля на ищецаИ. Т..Счита,че показанията на последния свидетел са заинтересовани,непоследователни и противоречиви и не следва да се кредитират изцяло,а само доколкото са подкрепени от останалия събран доказателствен материал по делото.Обратно на това,намира,че показанията на свидетеля Д. В. са последователни и съответстват изцяло на събраните доказателства по делото,поради което следва да се кредитират изцяло по отношение на необходимостта от ремонта на машината в процесния период и отчитане на нивото на трудност при извършването му с оглед неговата продължителност.В жалбата на „В. **“ООД са изложени и доводи за обосноваване на становището на жалбоподателя,че посредством изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза не се доказва ползване от ищеца на заместваща машина през процесния период,както и че липсват доказателства за необходимостта от заместваща машина през същия период.Счита още,че не е доказано категорично правото на ищеца да ползва процесната машина точно в посочения от него период,като неправилно и в разрез със съдебната практика съдът е възложил доказателствената тежест за удостоверяване на ползването на машината от ответниците през процесния период.Поддържа и довода,че ищецът не е приложил доказателства относно уговореното разпределение на ползване на машината.

Въз основа на всички изложени в жалбата съображения и аргументи,жалбоподателят „В. **“ЕООД моли да бъде отменено обжалваното решение от 10.12.2021 г. на ОС-Пловдив в частта,с която същото дружество е осъдено да заплати на „АДЕ“ООД сума в размер на 21 000 лв.-обезщетение за неоснователно лишаване от ползването на съсобствена движима вещ,ведно със законната лихва върху главницата,считано от завеждане на исковата молба31.05.2019 г. до окончателното й плащане,както и 3830 лв. разноски.Моли да му бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски,включително и адвокатски хонорар.

С подадената от „Е.“АД-гр.Х. с ЕИК *********** въззивна жалба,решение №260460 от 10.12.2021 г. на ОС-Пловдив се обжалва в частта,с която това дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 21 000 лв.-обезщетение за неоснователно лишаване от ползване на съсобствена движима вещ-„О.“ И.,представляваща комбинирана машина за опъване и изтегляне с хидравлично задвижване, модел Р.*****,сериен №***, ведно със съответните й принадлежности,за периода от 15.11.2018 г. до 31.12.2018 г,ведно със законната лихва върху главницата,считано от завеждане на исковата молба-31.05.2019 г. до окончателното й плащане и направените разноски.Същото дружество-жалбоподател счита,че в тази част първоинстанционното решение е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.Потвърждава получаването на отправяни му от ищеца писмени искания по повод на съсобствената движима вещ,но заявява,че по своето съдържание те не могат да бъдат приети като доказателства за неправено искане от страна на дружеството-ищец за ползване на общата вищ за периода от 15.11.2018 г. до 31.12.2018 г.,за който период се претендира и обезщетение по чл.31,ал.2 от ЗС.Намира за непълно 3 неправилен и немотивиран извода на първоинстанционния съд,че цитираните в решението отговори представляват признания на факта,че се отказва ползване на машината през процесния период.Конкретни доводи в тази насока жалбоподателят „Е.“АД излага в жалбата си.Счита за неправилен и извода на първоинстанционния съд,че „….тежестта на доказване е изцяло върху ответниците,доколкото е изцяло в техен интерес да се установи,че са ползвали машината през спорния период именно,защото тя е била ползвана от ищеца през друг период,равен на посочения,както и че това е станало по взаимно съгласие,съгласно чл.2,ал.2 от договора“.Поддържа още и довода,че отправяните от ищеца искания до двете дружестваответници,съдържащи се в посочените в жалбата писма и покани,са продиктувани от користни цели,а не поради наличие на обективна необходимост от ползване на общата процесна вещ.Заявява още,че отправеното искане за ползване на съсобствена вещ,при знание за обективна невъзможност да бъде предоставена,независимо от отговорите на „Е.“АД-гр.Х.,представлява по своята същност злоупотреба с право от страна на дружеството-ищец,тъй като формално търсейки обезщетение за лишаване от право да ползва съсобствената вещ и знаейки,че в този период ответника не разполага с възможността да му предостави общата вещ,се опитва да извлече полза чрез превратно упражняване на свое право.Излага и аргументи,че съдът е пропуснал да анализира всички релевантни доказателства в тази насока и това прави решението неправилно.

На база всички изложени в жалбата му доводи и съображения,дружествотожалбоподател „Е.“АД-гр.Х. моли да бъде отменено решение №260460 от 10.12.2021 г.,постановено по т.д.№434/2019 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив в обжалваната му от този жалбоподател осъдителна част и да се постанови друго,с което да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен предявения от „АДЕ“ООД-гр.Пловдив срещу „Е.“АД-гр.Х. иск.Моли да му бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски.

В законния срок въззиваемия „АДЕ“ООД с ЕИК ***********,чрез пълномощника си адв. ЕЛ. ИВ.,е подал общ писмен отговор на горните две въззивни жалби,с който е заявил,че ги оспорва изцяло и счита същите за неоснователни,а обжалваното с тях решение намира за правилно и законосъобразно,постановено съобразно материалния закон и трайно установената съдебна практика.Конкретни аргументи за това излага в отговора си и моли въз основа на тях да бъдат оставени без уважение въззивните жалби като неоснователни и да се потвърди обжалваното с тях решение като правилно и законосъобразно.Претендира разноски.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателите оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивните жалби са процесуално допустими,тъй като са подадени от лица /от ответниците в първоинстанционното производство/,имащи правен интерес да обжалват конкретното първоинстанционно решение в съответно обжалваната от всеки от тях част.Наред с това всяка от жалбите е подадена чрез надлежен представител на съответното дружество-жалбоподател и при подаването й е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от 4

ГПК.Ето защо процесните въззивни жалби подлежат на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.