Решение № 856 от 09.11.2023, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 856 гр. Шумен, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър П. Димитров при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело № 20233630100640 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, от „Заложна къща Кредит 1“ ЕООД гр. Шумен, чрез пълномощника адв. К., против Я. П. П., в която са предявени, в условията на първоначално, обективно, кумулативно съединение, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, положителни, установителни искове, за признаване, като установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане произтичащо от Договор за паричен заеми, обезпечени със залог върху движима вещ, за което има образувано заповедно производство - ЧГД № 65/2023 г., по описа на РС Шумен, като по реда на чл. 410 ГПК против длъжника има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, с правно основание, както следва: чл. 14, ал. 1, хип. 1 от Наредба за дейността на заложните къщи вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и цена 4000 лв.

– за връщане на предоставен паричен заем, обезпечен със залог върху движими вещи, ведно с искане за присъждане на законна лихва върху вземането, от датата на заявлението – 12.01.2023 г. до окончателно плащане; чл. 14, ал. 1, хип. 2 от Наредба за дейността на заложните къщи вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и цена 240.00 – за плащане на договорена лихва върху главницата, за периода от 01.12.2022 г. до 11.01.2023 г..

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че на 01.12.2022 г., като Заложна къща, предоставил на ответника заем от 4000 лв., за срок до 01.01.2023 г., за което бил оформен Заложен билет № 8127/01.12.2022 г., като 1 било договорено, че ако не върне сумата в срок дължи месечна лихва в размер на 3%. Заемът не бил върнат и ищецът подал Заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ЧГД № 65/2023 г., по описа на ШРС, като против ответника била издадена Заповед № 35/16.01.2023 г. за изпълнение на парично задължение за 4 000.00 лв. – главница и 240 лв. - лихва върху главницата за периода 01.12.2022 г. до 11.01.2023 г.. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца: сумата от 4 000.00 лева - главница по невърнат заем по Заложен билет № 8127/01.12.2022 година, ведно със законната лихва върху тази сума от 12.01.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 240.00 лв. – договорна лихва върху главницата за периода 01.12.2022 г. до 11.01.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаването на заявлението до окончателно плащане. Претендира разноски.

В предоставения по реда на чл. 131 ГПК срок, ответникът чрез назначения му особен представител намира иска за допустим, но неоснователен. Твърди, че между страните не е сключен договор за заем по смисъла на Наредбата за дейността на заложните къщи. Посочената в заложния билет заемна сума не била получена от ответника, респ. не е сключен договор за заем по ЗЗД, както и че посоченото в заложния билет МПС не било предадено на ищеца, респ. между страните не е сключен договор за залог.

В хода на проведените по делото съдебни заседания ищецът, поддържа предявените искове. Назначеният на ответника особен представител поддържа отговора.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа следното:

От приетия по делото Заложен билет № 8127/01.12.2022 г. /л. 64/ се установява, че на 01.12.2022 г. между страните е сключен Договор за паричен заем в размер на 4000 лв., за срок един месец /падеж 01.01.2023 г./, при договорена месечна лихва от 3%. и неустойка при неспазване на договора в размер на 2000 лв.. За обезпечение на заема длъжникът предоставил лек автомобил, с рег. № ***, марка: „Мерцедес бенц“, модел: Е200 CDI, номер на ш а с и : WDB2110041A183577; година на производство 2002 г., като 2 декларирал, че е придобил предадената движимата вещ чрез покупка в брой.

На същата дата ищецът издал и фискален бон за сумата 4000 лв. /л. 63/.

От прието по делото Свидетелство за регистрация /л. 67-70/ издадено от Дирекция за регистрация на превозни средства и режим на разрешителни за управление гр. Букурещ, в превод № 010621403 /л. 87-88/, се установява, че лек автомобил марка: „Мерцедес бенц“, модел: Е200 CDI, номер на шаси:

WDB2110041A183577, е собственост на Е. М., родена на 14.07.1973 г. с адрес: гр. Букурещ, ул. Ероу Ион Флоруца № 100, сектор 2 е регистриран с рег. № ***, В-23-NХЕ, на 02.08.2010 г..

От приетото по делото заключение по допуснатата ССЕ се установява, ч е при ищеца, по Заложен билет № 8127/01.12.2022 г., са осчетоводени: предоставяне от касата на сумата от 4 000,00 лв.; договорна лихва върху сумата в размер на 3 % месечно, както и че към датата на изготвяне не са налице осчетоводени плащания за връщане на предоставения заем. Общо дължимата сума към датата на заключението е в размер 5 080,00 лева, от които: главница от 4 000,00 лева и договорна лихва в размер на 1 080,00 лева за периода 01.12.2022 г. - 31.08.2023 г.

От приобщеното ЧГД № 65/2023 г., по описа на ШРС, се установява, че по подадено от ищеца Заявление по чл. 410 ГПК е издадена Заповед № 35/16.01.2023 г. за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено длъжникът Я. П. П. да плати на заявителя: сумата 4000.00 лева – главница по паричен заем предоставен на 01.12.2022 г. оформен със Заложен билет № 8127/01.12.2022 г.; сумата 240.00 лв. – лихва върху главницата за периода от 01.12.2022 г. до 11..01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 12.01.2023 г. до окончателно плащане, както и сумата от 704.70 лв. разноски по делото. Длъжникът не е бил намерен на своя постоянен и настоящ адрес и не е подал възражение в срока по чл.

412, ал. 2 ГПК. Установено е, че няма регистриран трудов договор и заповедният съд не е успял да го призове по месторабота, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед.

Представени са и други неотносими към правния спор писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на 3 чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира за установено от правна страна следното:

По допустимостта на производството.

Исковете предявени по реда на чл. 422 ГПК, са положителни за установяване дължимост на вземане на кредитор срещу длъжник, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Исковете по чл. 422 ГПК са специални и имат ограничен предмет - само до установяване съществуването на изискуемо вземане по издадена Заповед за изпълнение към момента на приключване на съдебното дирене. По допустимостта на това производство в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване. По принцип, за да съществува правен интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. Правният интерес, в хипотезата на иск по чл. 422 ГПК, е абсолютна, процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният иск е недопустим. В този смисъл специални, положителни обстоятелства обосноваващи правния интерес от предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК са: 1/издадена заповед за изпълнение;

2/подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника или връчване за заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК - чрез залепване на уведомление; 3/спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. В процесния случай правния интерес от предявяване на иска ищецът обосновава с приобщеното ЧГД № 65/2023 г., по описа на ШРС, от което еднозначно се установява, че по инициатива на ищеца - Заявление рег. № 423/11.01.2023 г. , по описа на ШРС , по реда на чл. 410 ГПК, е образувано заповедно производство; че в негова полза е издадена Заповед № 35/16.01.2023 г., по описа на ШРС, за изпълнение на парично задължение по паричен заем. Съдът констатира, че по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение, длъжникът не е подал възражение, тъй като не е намерен на своя постоянен и настоящ адрес и заповедният съд не е успял да му връчи книжата, поради което е дал възможност на заявителя да подаде иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, който е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Въз основа на така установеното съдът намира исковите претенции, предявени по реда на 4 чл. 422 вр. 415, ал. 1 ГПК, за допустими.

Основателността на иска с правно основание чл. 14, ал. 1, хип. 1 от Наредба за дейността на заложните къщи вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, за връщане на предоставен паричен заем, обезпечен със залог върху движима вещ, е предпоставено от установяване, че със сключването на договор, във формата на Заложен билет по образец, страните са се намирали във валидно облигационно отношение, в изпълнение на което от ищеца на ответника е предоставен паричен заем от 4000 лв., както и че ищецът е получил за съхранение движима вещ на заемателя. Доказателствената тежест, на осн. чл.

154, ал. 1 ГПК, при условията на пълно и главно доказване, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са приетите по делото писмени доказателства и заключението по допуснатата експертиза. Между страните не се спори, че ищецът е Заложна къща, която по занятие предоставя парични заеми, обезпечени със залог върху движими вещи, чиято дейност е регламентирана със специфичните правила, уредени Наредба за дейността на заложните къщи, приета с ПМС № 40/18.02.2009 г., (обн., ДВ, бр. 16/27 февруари 2009 г.), в сила от 27.02.2009 г., издадена на основание Валутния закон. Страните не спорят, че на 01.12.2022 г. между страните, във формата на Заложен билет № 8127/01.12.2022 г. (предвидена в чл. 14, ал. 1 от Наредбата), бил сключен договор за заем, по който Заложната къща предоставила на ответника заем в размер на 4000,00 лв., за което издала фискален бон, а последният се задължил да върне сумата, както и договорената лихва. За обезпечаване вземането на ищеца, ответникът предал в залог лек автомобил, рег. № ***, като декларирал, че го е придобил чрез покупка в брой, както и Свидетелство за регистрация, от което се установява, че е собственост на румънска гражданка - Е. М.. приетото по делото Заключение по допуснатата ССЕ се установява, че предоставената в заем парична сума била надлежно осчетоводена в счетоводството на „Заложна къща кредит 1“ ЕООД. Предвид изложеното съдът приема, че между страните по делото е налице валидно сключен договор за заем, по смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, в който е предвиден срок за изпълнение на задълженията на заемателя – до 01.01.2023 г.. Последният не представи доказателства, че е престирал на заемодателя.

Обстоятелството, дали вземането на ищеца е валидно обезпечено или не с движимата вещ е ирелевантно. Съгласно разпоредбата на чл. 26 от Наредбата за дейността на заложните къщи, удовлетворяването на заложната къща от 5 цената на заложена вещ с пазарна цена над 5000 лв. се извършва съгласно чл.

160 ЗЗД, препращащ към чл. 417 ГПК. Тоест, законодателят е предвидил, че когато стойността на заложената вещ е по-висока, съдът следва да извърши проверка за наличие на вземането. Тази разпоредба не е пречка Заложната къща да установи вземането си по съдебен ред, без да предприема действия за удовлетворяване от цената, когато стойността на заложената вещ е по-ниска от 5 000 лева. В конкретния случай Заложната къща е предоставила заем от 4 000 лева и не държи в залог движима вещ собственост на залогодателя заемател, което да му позволи ползването на облекчения и бърз ред за реализиране на вземането. В този смисъл общия исков ред, по който следва да процедира Заложната къща, при наличие на неудовлетворено вземане, не е изключен, независимо дали е учреден или не валиден залог върху движима вещ. Поради изложеното, настоящият състав на ШРС счита, че ответника дължи на „Заложна къща кредит 1“ ЕООД изпълнение по силата на чл. 79, ал.