Решение № 22241 от 08.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22241 гр. София, 08.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВО Н. ПЕТРОВ при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221110138389 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано е по искова молба от К. С. К., против /фирма/, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 3 ЗС за погасяване по давност на съществуващо в правната сфера на ответника правото на ползване върху 1/3 идеална част от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *********** с административен адрес в /адрес/.

Ответникът, чрез законния си представител – управителя Р.К., признава исковите претенции.

В открито съдебно заседание, ищецът, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител, заявявя изричното си съгласие за постановяване на решение при условията на чл. 237 ГПК, т. е при условия на признание на иска.

Предвид това съдът намира, че са налице условията на чл. 237 от ГПК и следва да се постанови решение по делото, основаващо се на направеното от ответника признание на иска.

Предявеният иск е допустим, доколкото е предявен в надлежна форма при наличие на правен интерес от търсената с иска защита. Валидно е направеното признание на иска, представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен; заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение, т. е. отричаното от ищцовата страна право не съществува в правната сфера на ответника, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда. Доколкото 1 признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и непопадащо в хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, които го изключват, то съдът следва да го зачете.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 3, предл.

2 ЗС от К. С. К., с ЕГН **********, с адрес в /адрес/, съдебен адрес /адрес/, чрез адв. М. Д.

М. /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в /адрес/ чрез управителя Р.К., в отношенията между страните, че се е погасило правото на ползване на /фирма/ върху 1/3 идеална част от самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор ***********, адрес на имота: /адрес/, разположен в сграда с идентификатор ***********, разположена в поземлен имот с идентификатор ********, предназначение на самостоятелния обект: жилище, площ: 64.00 /шестдесет и четири/ кв.м.; прилежащи части: избено помещение № 11 /единадесет/, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж — ***********.10; под обекта - ***********.6; над обекта - ***********.12, при съседи: за жилището - от изток-парк, от запад - улица **********, от север - П.И.И., от юг - Ц. С. Д., отдолу - И.И.Б., отгоре - К.Б.Й.; за избеното помещение - от изток-парк, от запад - А.В.И., от север - коридор, от юг - абонатна станция, поради неупражняването му в продължение на 5 години.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2