Определение № 1867 от 07.05.2026, Административен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1867

Хасково, 07.05.2026 г.

Административният съд - Хасково - VIII състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

Като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно дело № 20267260700058 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Образувано е по молба на П. И. К., подадена чрез пълномощника му адв. Д. К. Н., за изменение на Решение № 1684/27.04.2026 г., постановено по адм. дело № 58/2026 г. по описа на Административен съд – Хасково, в частта за разноските.

В молбата се сочи, че с постановеното решение съдът е осъдил Община Хасково да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски, но не е присъдил сумата от 270 евро, представляваща внесената от жалбоподателя част от депозита за повторната съдебно-оценителна експертиза. Излагат се доводи, че повторната експертиза е била допусната от съда като необходима за изясняване на спора, като депозитът за нея е бил разпределен между страните по равно. Поддържа се, че ответникът е участвал активно в доказването и е поддържал спор по заключението, поради което разноските за повторната експертиза следвало да бъдат възложени върху него. Според молителя обстоятелството, че заключението по повторната експертиза не е било възприето от съда при формиране на крайния извод, не следвало да води до оставане на тези разноски в тежест на жалбоподателя, доколкото експертизата е била допусната от съда като необходима и е била свързана с предмета на делото. Иска се изменение на решението в частта за разноските, като Община Хасково бъде осъдена да заплати на жалбоподателя и сумата от 270 евро, представляваща заплатената от него част от възнаграждението за повторната съдебно-оценителна експертиза.

В срока по чл. 176а, ал. 2 от АПК е постъпил писмен отговор от ответника – Кмет на Община Хасково, депозиран чрез процесуален представител, с който молбата се оспорва като неоснователна. Ответникът поддържа, че изложените в молбата твърдения не съответстват на данните по делото. Сочи, че първоначално в съдебно заседание процесуалният представител на ответника е заявил становище за приемане на заключението на вещото лице по първоначалната съдебно-оценителна експертиза, доколкото същото касае оценката на земята, като е оспорил заключението единствено в частта относно процесната масивна ограда. Посочва още, че искането за назначаване на повторна експертиза с друго вещо лице е направено от жалбоподателя, а не от ответника. Излага доводи, че повторната експертиза не е възприета от съда и не е допринесла за изясняване на релевантните за спора факти, нито за благоприятния за жалбоподателя изход на делото. Поради това счита, че разноските за нея не следва да бъдат възлагани върху Община Хасково.

Съдът, след като обсъди становищата на страните и взе предвид данните по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 176а, ал. 1 от АПК и изхожда от страна по делото, в чиято полза са присъдени разноски и която твърди, че съдът неправилно не е присъдил част от направените от нея разходи. С оглед на това, същата следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

С Решение № 1684/27.04.2026 г. съдът е изменил Заповед № РД-1565/20.12.2024 г. на Кмета на Община Хасково в частта относно размера на определеното парично обезщетение за отчуждаването на част с площ 73,00 кв. м. от поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], като е увеличил размера на обезщетението от 1 856,00 лева (948,97 евро) на 1 365,32 евро. Със същото решение Община Хасково е осъдена да заплати на П. И. К. направените по делото разноски в размер на 375,11 евро, включващи държавна такса в размер на 5,11 евро и депозит за първоначалната съдебно-оценителна експертиза в размер на 370 евро, както и да заплати на адв. Д. К. Н. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 511,29 евро.

В мотивите си съдът е обсъдил и внесения от жалбоподателя депозит в размер на 270 евро за повторната съдебно-оценителна експертиза, като по отношение на тези разноски е приел, че същите не следва да бъдат възлагани на ответника, мотивирайки се с факта, че заключението по повторната експертиза не е кредитирано относно релевантните за спора обстоятелства, свързани с изменението на размера на обезщетението.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. При изменение на административния акт, когато оспорването е уважено, правилото намира съответно приложение с оглед благоприятния за жалбоподателя изход на спора. Това правило обаче не обуславя присъждане на всички разноски, направени от жалбоподателя в хода на производството, а само на онези от тях, които са необходими за защитата му и се намират в пряка връзка с уважената част от оспорването. В конкретния случай благоприятният за жалбоподателя резултат по делото е пряко свързан с възприетото заключение на първоначалната съдебно-оценителна експертиза относно стойността на отчуждаваната част от имота. Именно въз основа на тази експертиза съдът е приел, че равностойното парично обезщетение за отчуждаваните 73 [жк],32 евро, поради което е изменил административния акт в тази му част. За разлика от първоначалното, заключението по повторната съдебно-оценителна експертиза не е възприето от съда относно релевантната за изхода на спора стойност на отчуждаваната част от имота. В решението изрично е посочено, че повторната експертиза е приложила качествено различен подход (следва да се добави - с оглед изрично направеното в тази връзка искане на процесуалния представител на жалбоподателя), при който е изследвана пазарната стойност на имота като цяло преди частичното отчуждаване и след него, след което е изчислено намалението на стойността на оставащата част. Съдът е приел, че този подход не съответства на нормативно установения метод по § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗОбС. Поради това заключението на повторната експертиза не е кредитирано в частта относно стойността на отчуждаваната част от имота. Не е възприета от съда и стойността на масивната ограда, определена в заключението на повторната експертиза.

Неоснователен е доводът на молителя, че след като повторната експертиза е била допусната от съда като необходима за изясняване на спора, разноските за нея следва да бъдат възложени на ответника. Допускането на експертиза е процесуално действие, което се извършва в хода на производството, когато съдът прецени, че исканото доказателствено средство може да има значение за изясняване на фактите по делото, като целта е и гарантиране правото на защита на съответната страна. Това обаче не изключва възможността при постановяване на съдебния акт съдът да не кредитира събраното доказателство изцяло или частично. Неоснователно е и възражението, че разноските за повторната експертиза не следва да останат в тежест на жалбоподателя, защото спорът е бил решен в негова полза. Макар жалбата да е уважена чрез изменение на заповедта в частта относно размера на обезщетението, съдът е уважил оспорването не въз основа на заключението по повторната експертиза. Тоест, както вече бе посочено, депозитът за повторната експертиза не е разход, обусловил благоприятния за жалбоподателя изход на делото.

Поради така изложеното, съдът намира, че не са налице основания за изменение на Решение № 1684/27.04.2026 г. в частта за разноските, поради което молбата по чл. 176а от АПК следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 176а от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. И. К. за изменение на Решение № 1684/27.04.2026 г., постановено по адм. дело № 58/2026 г. по описа на Административен съд – Хасково, в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия: