Решение № 976 от 23.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 976 гр. София, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ при участието на секретаря МАДЛЕН М. ВЪЛКОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20231110205616 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 2059 от 17.03.2023 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ (БДДР), с което на основание чл. 201, ал. 2 от закона за водите, вр. чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 44, ал. 4 от Закона за водите, на Б. К. М., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лева.

Недоволно от НП е останало санкционираното лице, което го обжалва в срок. В жалбата се сочи, че издаденото НП било незаконосъобразно, като се навеждат доводи, че неправилно е приложен материалният закон, а НП било издадено при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че не е изграждан тръбен кладенец, а са извършвани дейности по измерване на дълбочината на вече съществуващ такъв. Иска се отмяната на НП и присъждането на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Ч., който сочи, че не са налице никакви доказателства, по отношение на това кой е собственик на процесния имот. Освен това, последният сочи, че към момента на проверката не се е изграждал кладенец, а твърденията на свидетелите в този смисъл се оборвали от събраните по делото писмени доказателства.

1

Поддържайки изцяло аргументите в жалбата, адв. Ч. иска от съда да отмени издаденото НП и да присъди на доверителя му разноските по делото.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. По делото е депозиран отговор на въззивната жалба, в който са наведени твърдения за неоснователност на жалбата, а от съда се иска да потвърди издаденото НП.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 23.09.2022 г. експерти от Басейнова дирекция „Дунавски район“ са извършили проверка в недвижим имот, находящ се в гр. София, в **********, с идентификатор *******, след като е бил подаден сигнал на т.нар. „ Зелен телефон“ за извършване на сондаж в имота.

Пристигайки на мястото, служителите Г. Ж. и Г. Т. установили, че в действителност се извършвало сондиране, като в имота била установена сондажна техника, обозначена с надписи „TCONEV DRILIND”, както и двама сондьори. Установено било още, че в устието на сондажния кладенец били спуснати сондажни лостове, а сондажната апаратура е работила към момента на проверката и ясно се виждало, че се излива т.нар. „промивна течност“, която е характерна именно при осъществяването на сондажни дейности.

Малко след това, на мястото се появил и собственикът на сондажната техника, който е транспортирал тръби за довършването на сондажа, за да може да се използва след сондирането.

Освен това, на мястото пристигнал и собственикът на имота – жалбоподателят Б. М., който на зададен от служителите въпрос дали е налице подадено уведомление до директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ за изграждане на ново водовземно съоръжение, по смисъла на чл. 44, ал. 4 от Закона за водите, заявил, че такова не е подавано.

От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че въпросният имот се намира, в пояс II на санитарно охранителната зона на находище „Овча купел“ – виж. л. 209 и л. 211 от делото, където на географски карти ясно се виждат очертанията на границите на пояси I и I I на санитарно охранителната зона на находището.

2

Освен това, от доказателствата по делото се установява и че жалбоподателят е собственик на водовземащото съоръжение, като по делото е налице и заявление, в което той лично е декларирал това обстоятелство.

След констатацията на горните факти, служителят на БДДР Г. Ж. преценил, че е налице извършено нарушение на чл. 44, ал. 4 от закона за водите и съставил на Б. М. АУАН за това нарушение на 25.10.2022 г. Същият бил връчен на упълномощен представител на нарушителя – адв. В. Ч..

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 2059 от 17.03.2023 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ (БДДР), с което на основание чл. 201, ал. 2 от закона за водите, вр. чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 44, ал. 4 от Закона за водите, на Б. К. М., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лева.

Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели Г. Ж. и Г. Т., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателствени материали, приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни. От техните показания става ясно по несъмнен начин, че в процесния имот са се осъществявали сондажни дейности, а не измерване на дълбочина на съществуващ кладенец, като свидетелите много подробно и аргументирано посочиха белезите, по които се установява осъществяването на сондаж.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният 3

АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.

Оспореното наказателно постановление, а също и АУАН съдържат изчерпателно описание на нарушението, посочени са обстоятелствата, при които е било извършено, както и датата на извършването му, в какво се изразява изпълнителното деяние и коя е нарушената законова разпоредба.

Съгласно чл. 44, ал. 4 от Закона за водите: „Изграждането на кладенец за индивидуално безплатно водовземане на подземни води става, без да е необходимо разрешително, но след като собственикът уведоми директора на съответната басейнова дирекция“

За нарушаването на тази разпоредба е предвидена определена санкция, закрепена в чл. 200, ал. 1, т. 33 от ЗВ и за физическите лица тя е глоба от триста до петстотин лева.

От събраните по делото писмени доказателствени материали и гласни доказателствени средства се установява, че в действителност жалбоподателят не е изпълнил задължението си да уведоми директора на Басейнова дирекция за изграждането на процесното съоръжение – кладенец. Ето защо, съдът намира, че нарушението е осъществено от обективна страна.

Колкото до размера на наложеното наказание, съдът намира, че същото е наложено в неговия законов максимум, което е сторено неправилно от АНО, тъй като това е първо нарушение на лицето и няма никакви отегчаващи отговорността обстоятелства, които да дадат основание за налагане на глобата в максималния посочен в закон размер. Ето защо НП следва да бъде изменено и наказанието да бъде редуцирано от 500 на 300 лева глоба.

Съдът намира, че процесното нарушение не е маловажно по своята същност, защото с осъществяването на процесното водовземане могат да бъдат осъществени много по-тежки последици от обикновените нарушения от този вид. Това е така, защото изначално е забранено в пояс II на СОЗ да се осъществяват дейности, нарушаващи целостта на водонепропускливия пласт над подземния воден обект, както и е ограничено изграждането на геоложки, хидроложки и инженерногеоложки проучвателни съоръжения, в 4 това число и водовземни съоръжения за подземни води в подземния воден обект – виж Приложение 2, към чл. 10, ал. 1 на Наредба № 316.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди.

Ето защо, съдът намира, че с неуведомяването на директора на БДДР жалбоподателят е осъществил нарушение, от което биха могли да възникнат сериозни последици, поради което то не може да се охарактеризира като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

В заключение, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде изменено в частта за размера на наложеното наказание.

Доколкото въззиваемата страна не е претендирала разноски, то съдът намира, че такива не следва да се присъждат.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 2059 от 17.03.2023 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ (БДДР), с което на основание чл. 201, ал. 2 от закона за водите, вр. чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 44, ал. 4 от Закона за водите, на Б. К. М., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание глоба от 500 на 300 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5