Решение № 463 от 12.04.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 463 гр. В., 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20233100500593 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Р. Д. Р. срещу Решение № 3437 от 11.11.2022г. по гр.д. № 9308/2021г. по описа на ВРС, 49-ти състав, с което на основание чл.

441 от ГПК вр. чл. 7. ал. 1 от ЗЧСИ е отхвърлен предявеният от въззивника срещу ЧСИ Христо Георгиев, с рег. № 892 и с район на действие, този на ВОС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8054.01 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди под формата на реална загуба, изразяваща се в разликата между действителния общ размер на задължението по изпълнението и общо постъпилата сума по изп.д. № 20198920401452 към 24.06.2021г., събрана неправомерно от ответния ЧСИ чрез наложени запори върху банковите му сметки в „Банка ДСК“ АД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 24.06.2021г. до окончателното плащане на задължението.

Решението е постановено при участието на „Л.“ АД, ЕИК .................., в качеството му на трето лице помагач на страната на ответника.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложен материален закон. Изложените съображения са за неприложимост в конкретния случай на хипотезата по чл. 245, ал. 3 от ГПК, както и за обвързаност на ЧСИ в хода на принудителното изпълнение от установеното от ИЛ изпълняемо право. По изпълнителното дело в случая към 23.11.2020г. не е било налице изпълняемо вземане за сумата в размер на 15625.49 лв. Въпреки това извършените от ЧСИ действия по събиране на сумата, надхвърляща задължението, съставляват вреда, настъпила в имуществената сфера на ищеца в причинна връзка с противоправните действия на ЧСИ.

Независимо от предприетото от ЧСИ двукратно връщане на събраната в повече сума по негова преценка, е останала невъзстановена сума в размер на исковата. Последната не може да се репарира по реда на чл. 245, ал. 3 от ГПК, тъй като не е събрана по вина на взискателя, нито се явява събрана преди отмяна на изпълнителното основание, а е събрана след неговата 1 отмяна и то след изрично уведомяване на ответника в качеството му на ЧСИ. Събраната в повече сума подлежи на възстановяване по реда на реализиране отговорността на ЧСИ за вреди. Моли в тази връзка обжалваното решение да се отмени и вместо него се постанови друго, с което искът да се уважи.

В отговор на жалбата ЧСИ Христо Георгиев оспорва доводите в нея. Излага, че като дата на увреждането в исковата молба е посочена 28.10.2020г., на която е наложен запор в „Банка ДСК“ АД, а неправомерното действие е описано като неправилно посочване на дълга по запорно съобщение от 21.10.2020г. спрямо действителното задължение. Посочва, че задължението в запорното съобщение е съобразено с представените по делото ИЛ, издадени по гр.д. № 1894/2019г. на РС – Шумен. Оспорва наличието на неправомерно негово поведение и към 23.11.2020г., към която дата ищецът твърди надвнасяне на дължима сума.

Позовава се на съдебната практика, приемаща, че ако по изп.д. не са представени доказателства, че изпълняемото право е погасено или е променен размерът на същото като длъжникът продължава да изпълнява, действията на СИ по предаване на получената в резултат на изпълнението сума на взискателя няма да са противоправни и да доведат до ангажиране на отговорността му за вреди, дори и да е налице надвишаване на размера на задължението. В случая длъжникът е сезирал ЧСИ представяйки незаверен акт – съдебно решение, с който е изменен размера на задължението от 18.11.2020г. Това доказателство не е било надлежно, а указанието на СИ – неизпълнено. Ето защо твърдението, че ответникът е надлежно уведомен е недоказано, а изпълнението е продължено съобразно представените изпълнителни листи. Единствено в процесуалната власт на взискателя от друга страна е да поиска изменение размера на задължението, а СИ не е задължен да следи за развитието на материалното правоотношение между страните по изпълнението и служебно да съобразява действията си с него. Въпреки бездействието на страните, ЧСИ е извършил служебна справка за постановения акт на ШОС и с оглед защита интересите на длъжника на 08.12.2020г. е изпратено уточнително съобщение до Банка ДСК за превеждане на сума, равняваща се само на месечната издръжка на взискателите с посочен в съобщението размер.

Оспорва също доводите за неприложимост на чл. 245, ал. 3 от ГПК с аргумент, че съгласно трайната практика на ВКС, длъжникът по принудително изпълнение, по което удовлетвореният кредитор е бил привиден, разполага със защита, състояща се в правото да иска обратно платеното, както и да търси обезщетение за вредите от изпълнението. В този смисъл обосновава правомерност на събраните по изпълнението суми, а претенцията за връщане на надвзети такива ищецът следва да реализира по пътя на чл. 245 от ГПК. В този смисъл твърдяните вреди са произтекли за ищеца в причинна връзка със собственото му пасивно поведение. Отправя искане поради всичко изложено, обжалваното решение да се потвърди.

Отговор на жалбата е депозиран и от ЗК „Л.“ АД, с който тя се оспорва като неоснователна по съображения, че в производството не са установени елементите от правопораждащия фактически състав отговорността на ЧСИ по чл. 74 от ЗЧСИ – неправомерно поведение, вина, причинена вреда и причинна връзка между двете. В този смисъл е обоснована правилност на решение с искане то да се потвърди.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси изхождайки от доводите в жалбите, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от Р. Д. Р. срещу ЧСИ Христо Георгиев, рег. № 892 и с район на действие, този на Окръжен съд В. осъдителен иск за обезщетение от непозволено увреждане с правно основание чл. 441, ал. 1, пр. I от ГПК 2 вр. чл. 7. ал. 1 от ЗЧСИ и чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 8054.01 лева, след допуснато изменение в размера на иска с протоколно определение от п.с.з. от 11.10.2022г., представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди под формата на реална загуба, изразяваща се в разликата между действителния общ размер на задължението по изпълнението и общо постъпилата сума по изп.д. № 20198920401452 /40659.95 лв./ към 23.11.2020г., събрана неправомерно от ответния ЧСИ чрез наложени запори върху банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 24.06.2021г. до окончателното плащане на задължението.

Фактическите твърдения, на които е основаван иска са в следния смисъл: срещу ищеца е образувано изп.д. № 1452/2019г. по описа на ответника въз основа на ИЛ от 06.12.2019г. по привременни мерки за присъдени издръжки в полза на малолетните деца Б. и С. Р.и, постановени по гр.д. № 1894/2019г. на ШРС. Изп.д. е образувано в отсъствие на ищеца, който работи като корабен механик. При завръщането му в страната и с оглед периодичните му отсъствия от страната, на 04.02.2020г. същият дал съгласие с вх. № 98 за директен дебит по реда на Наредба № 3/18.04.2018г. на БНБ за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, като се е съгласил да бъдат удържани директно от банковата му сметка в „ДСК“ АД, присъдените издръжки от 180 лв. за детето Б. и 160 лв. за детето С.. С решение по гр.д. № 1894/2020г. по описа на ШРС, ищецът е осъден да заплати месечна издръжка за минал период в размер на 700 лв. за времето от 29.06.2018г. до 28.06.2019г., както за бъдеще в размер на 800 лв., считано от 01.07.2019г. до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката. Съответно за детето С. е осъден да заплати месечна издръжка за минал период в размер на 600 лв. за времето от 29.06.2018г. до 28.06.2019г., както за бъдеще в размер на 700 лв., считано от 01.07.2019г. до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва. Това решение е обжалвано в цялост от ищеца, като с влязло в сила решение на ШОС по в.гр.д. № 217/2020г. е изменено решението на ШРС и е присъдена издръжка за малолетния Б. от 450 лв. и за С. – 350 лв., а издръжката за минало време съответно за детето Б. е определена в размер на 400 лв., а за детето С. – 300 лв. Въз основа на наложените запори по изп.д. са постъпили различни суми, като към 23.11.2020г. е постъпила сумата от 36911 лв. и е погасено цялото задължение, ведно със законната лихва към този момент. Въпреки задължението му да събира всяка вноска на посочения в листа падеж и в посочения размер, при наличие на парични средства в запорираната от ЧСИ банкова сметка на длъжника, ЧСИ не е събирал сумите на падежа, а ги е събрал чак на 23.11.2020г., заедно с лихвата към този момент. По ИЛ от 19.12.2019г. за привременните мерки за времето след налагане на запор на банковата сметка на длъжника на 27.01.2020г. законната лихва към 23.11.2020г. е недължима. Общият размер на постъпилите суми възлиза на 43059.95 лв., а общият размер на задължението съобразно и влязлото в сила решение на ШОС към 23.11.2020г. е в размер на 24456.73 лв. и към НАП – 457.60 лв. Дължимите към ЧСИ такси и разноски, в т.ч. таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, която е грешно изчислена на 2359.58 лв., при действително дължим размер от 1717 лв., са в размер на 2990.40 лв., а ЧСИ е събрал сумата от 3389.50 лв. Или, към 23.11.2020г. общият размер на дълга, вкл. и такси и разноски по изп.д. е в размер на 27904.73 лв.; на взискателя са били дължими 26056.73 лв., а са изплатени 34644.45 лв. Следователно вследствие процесуално незаконосъобразно действие на ЧСИ по налагане на запор върху банковата сметка на ищеца със запорно съобщение изх. № 16267/21.10.2020г. за сума, надхвърляща по размер действително дължимата по изпълнителното дело с 13555.82 лв., събрана неправомерно, ищецът е понесъл имуществени вреди. След изготвена експертиза и проведени разговори, ЧСИ Христо Георгиев е върнал на ищеца сумата от 5763.05 лв. на 23.03.2021г., като към момента вредата за ищеца е съизмерима със сумата в исковия размер. Отправил искане поради изложеното за положително произнасяне по предявения иск.

3

В отговор на исковата молба, ЧСИ Виктор Георгиев оспорил предявения иск по основание по съображения, че когато изпълнителният процес се води за вземане, което се е изменило след образуване на изп.д., без същото да е съобщено на СИ с надлежен съдебен акт от длъжника или взискателя по делото е налице не процесуална, а материалноправна незаконосъобразност на процеса – осъществяване на принудително изпълнение въпреки изменението на изпълняемото право. Отговорността за това следва да се понесе от взискателя, тъй като единствено в неговата процесуална власт е да поиска изменение на размера на задължението. За СИ не съществува възможност да изменя размера на вземането в хода на изпълнението освен в предвидените от закона случаи или по молба на взискателя по делото. В настоящия случай не е представен съдебен акт /заверено копие/ и не е постъпила молба от взискателя. В случай, че има частично погасяване, изменение на размера на вземането и взискателя бездейства, отговорността за продължаване на изп. действия без да се съобрази изменения размер на вземането е негова, а не на СИ. Ето защо оспорил материалноправната си легитимация по предявения иск, който отправил искане да се отхвърли. Оспорил в тази връзка да е налице противоправно действие под формата на неправилно посочване на дълга по запорно съобщение от 21.10.2020г. Към този момент задълженията на ищеца са в размер, определен по ИЛ от 06.12.2019г. по привременни мерки и ИЛ от 14.05.2020г., издадени по решение на РС – Шумен. Към датата на изготвяне на запорното съобщение от тази дата, ЧСИ е бил длъжен да съобрази представените пред него ИЛ. Не е налице неправомерно действие на ЧСИ и към 23.11.2020г. Длъжникът е сезирал ЧСИ за наличие на акт, с който е изменен размера на задължението с молба от 18.11.2020г., с обикновено копие на решение, което не е било подписано от съдия и не е носило печат на съда. Така представеният акт не е официален документ, нито надлежно доказателство за твърденията му. Изменение на материалното право не е потвърдено от взискателите, нито е представен последващ ИЛ, който да преурежда отношенията между страните. Ето защо ЧСИ е бил длъжен да съобрази представените пред него до този момент ИЛ. Посочил, че запорното съобщение от 21.10.2020г. е издадено след присъединяване на ИЛ от 14.05.2020г. и дългът е изчислен съобразно същите и преди постановяване на решението на ШОС. След извършена служебна справка от ЧСИ, на 08.12.2020г. изпратил уточнително съобщение до „Банка ДСК“ АД за превеждане само на месечната издръжка на взискателите с посочен размер. Назначената по изпълнението ССчЕ е преизчисЛ. дълга единствено на база изчисления на размера по въззивното решение на ШОС. Макар всички суми да са правомерно събрани от ЧСИ до момента на надлежното му уведомяване за настъпилото изменение, същият постановил възстановяване на част от събраните суми по заключението на експерта. Оспорил на следващо място причинно-следствената връзка между действията му и настъпилите вреди с довод, че евентуално надвнасяне на суми е резултат от пасивното поведение на страните по изпълнението, в която връзка релевирал възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищеца. Посочил също, че евентуалните вреди са поправени чрез възстановяване на надсъбраната сума. От друга страна се е позовал, че налагането на запор по същността си е обезпечителна мярка, а не способ за принудително изпълнение. Въпреки, че след налагането му парите се превеждат на СИ, те все още се считат собственост на длъжника до момента на превода им към взискателя по изп.д. Към 21.10.2020г., както и към 23.11.2020г. не са превеждани суми към взискателите, извън платените до 08.04.2020г. задължения по първия ИЛ. Ето защо вреда за длъжника не е настъпила към сочения момент. Наред с това длъжникът следва да реализира претенцията си за надвзети суми на основание решението на ШОС по реда на чл. 245 от ГПК. Отделно оспорил като неоснователен доводът за недължимост на лихви за месечни вноски за периода 27.02.2020г. до 23.11.2020г. поради дадено от длъжника съгласие за директен дебит и виновно поведение на ЧСИ за несъбирането им в срок. В тази връзка посочил, че СИ няма правно основание за инкасиране на суми по директен дебит, като издаване на нареждане за такъв съставлява нарушение на ГПК. ЧСИ има право да получава суми, дължими по изп.д.