Решение № 716 от 03.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 716 гр. Варна, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно гражданско дело № 20263100501363 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава XXXIX ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 4403/28.05.2026 г. по описа на ЧСИ Румяна Тодорова, рег. № 717, с район на действие ВОС, подадена от Д. К. В. – длъжник, ЕГН **********, срещу постановление за отказ за прекратяване на изпълнително дело № 20187170400333, обективирано в уведомление с изх. № 4351/19.05.2026 г. по описа на съдебния изпълнител.

Наведени са оплаквания за неправилност на постановения от съдебния изпълнител отказ да прекрати изпълнителното дело. Намира, че вземането е погасено по давност и моли съда да отмени отказа и да постанови прекратяване на изпълнителното производство.

В срок са постъпили писмени възражения от взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕАД чрез процесуален представител, с който оспорва жалбата. Поддържа, че не са налице сочените от закона предпоставки за прекратяване на делото поради настъпила перемпция, предвид своевременно предприеманите изпълнителни действия. Позовава се на задължителна практика на ВКС на РБ, като посочва, че от образуване на изпълнителното дело през 2018 г. до днешна дата са налице редовно осъществявани законосъобразни изпълнителни 1 действия. Излага подробни мотиви, съгласно които аргументира тезата, че перемпционният срок е бил прекъсван периодично. Отделно от това посочва, че след настъпване на перемпция, при подаване на ново искане по делото се поставя началото на ново процесуално правоотношение и съответно следва да изтече нов двугодишен период на бездействие, за да са налице предпоставките за прекратяване на производството.

Моли подадената жалба да бъде оставена без уважение. Изразява становище, че в производството по делото не следва да бъдат присъждани разноски, ако бъдат претендирани такива.

В писмени мотиви по обжалваните действия ЧСИ Румяна Тодорова намира жалбата за неоснователна.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20187170400333 по описа на ЧСИ Румяна Тодорова е образувано на 27.06.2018 г. по молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940, срещу Д. К. В., ЕГН **********. Към молбата е приложен изпълнителен лист, издаден от ВРС по ЧГД № 4782/2018 г., от който се установява, че Д. К. В. е осъден да заплати на взискателя 495.46 лв., представляваща неплатена главница по договор за кредит „Бяла карта“ № 442000/10.11.2015 г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и Д. К. В., вземанията по който са прехвърлени от страна на „Аксес Файнанс“ ООД в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, по силата на приложение № 1/13.07.2017 г. към договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.07.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.03.2018 г. до окончателното й изплащане; сумата от 93.36 лв., представляваща договорна лихва за периода от 06.05.2016 г. – 06.10.2016 г.; сумата от 104.80 лв., представляваща неустойка при неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство в периода от 06.08.2016 г. – 06.10.2016 г.; сумата от 70 лв., представляваща разходи за събиране за периода от 09.09.2016 г. – 06.10.2016 г.; сумата от 120 лв., представляваща такса разходи за дейност на служител; сумата от 76.59 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 06.12.2016 г. – 30.03.2018 г., както и сумата от 75 лв., представляваща сторените в заповедното производство 2 разноски.

На 07.07.2018 г. е наложен на запор върху вземания по банкови сметки на длъжника, открити при „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД.

С молба № 505/23.01.2019 г. по описа на съдебния изпълнител, подадена от взискателя, е поискано налагане на възбрана на недвижим имот на длъжника, находящ се в с. Любен Каравелово, общ. Аксаково. Възбраната върху недвижимия имот е вписана в Служба по вписванията – Варна на 08.02.2019 г.

С молба № 5252/21.06.2019 г. по описа на съдебния изпълнител от взискателя е поискано да бъде извършена справка за актуален работодател, както и при наличие на трудов договор да бъде наложен запор върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение.

С молба № 8685/15.10.2019 г. по описа на съдебния изпълнител от взискателя е поискано да бъде насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника. До длъжника е изпратено уведомление за насрочения за 29.11.2019 г. от 10:00 часа опис.

С молба № 1185/10.02.2020 г. по описа на съдебния изпълнител от взискателя е поискано да бъде направена справка за открити банкови сметки и сейфове на длъжника, както и за налагането на запор върху вземанията по новооткритите банкови сметки.

С молба № 6194/25.09.2020 г. по описа на съдебния изпълнител от взискателя е поискано да бъде извършена справка в Дирекция „Местни данъци и такси“ за наличие на декларирани обстоятелства, както и ако се установи деклариран недвижим имот, да му бъде наложена възбрана.

Отправено е искане, ако бъде установено декларирано МПС, върху същото да бъде наложен запор.

С молба № 5966/09.08.2021 г. по описа на съдебния изпълнител от взискателя е поискано да бъде извършена справка за наличие на сключен трудов договор, както и ако бъде констатирано такова, да бъде наложен запор върху него. От извършената справка в НАП е установено, че длъжникът има сключен трудов договор с „АГРИКОМ 83“ ЕООД. От приложените известия за доставяне се установява, че работодателят – „АГРИКОМ 83“ ЕООД, е уведомен за наложения запор на 13.08.2021 г.

3

С молба с вх. № 6300/11.08.2023 г. по описа на съдебния изпълнител взискателят е поискал да бъде извършена справка в БНБ за наличие на банкови сметки на длъжника, както и в случай че такива бъдат установени, да бъде наложен запор върху най – новите две.

С молба с вх. № 6770/03.10.2024 г. по описа на съдебния изпълнител взискателят е поискал да бъде извършена справка относно наличие на трудово възнаграждение или пенсия, върху които да бъде наложен запор. Установено е, че длъжникът има сключен трудов договор с „АСТЕР 62“ ЕООД, като върху вземането му за трудово възнаграждение е наложен запор, получен на 10.10.2024 г. от работодателя.

С молба с вх. № 2875/07.04.2026 г., подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕАД, съдебният изпълнител е уведомен, че на 29.10.2025 г. е сключен договор за цесия между първоначалния взискател (като цедент) и дружеството (като цесионер). Със същата молба е поискано да бъде насрочена дата за опис и оценка на движимите вещи на задължените по делото лица, както и да бъде извършена справка за съществуването на трудови договори или доходи от пенсия, като при установяване на наличието на такива, да бъде наложен запор с цел обезпечаване на вземането. По повод на подадената молба „ЕОС Матрикс“ ЕАД е конституирано като взискател по изпълнителното дело.

С молба с вх. № 4166/19.05.2026 г. по описа на съдебния изпълнител длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното производство. Като мотиви на искането е изложено, че по него не са извършвани изпълнителни действия, както и че по отношение на вземането е изтекла погасителна давност.

С уведомление с изх. № 4351/19.05.2026 г. по описа на съдебния изпълнител длъжникът е бил уведомен, че е постановен отказ за прекратяване на производството.

Именно срещу този акт на съдебния изпълнител е подадена жалбата, с която е сезиран съдът.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител и е депозирана в 4 срок.

По същество е неоснователна поради следните съображения:

Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.

„перемпция“ на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Прекратяването е по силата на закона, като прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правнорелевантни факти – да не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Давността се прекъсва чрез предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя, или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и други. Нов двугодишен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК започва да тече с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Видно от анализа на доказателствата, извършен по – горе, фактическият състав на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е осъществен.

Видно от изложената по – горе фактическа обстановка, в периода от образуването на изпълнителното дело – 27.06.2018 г. до датата на обжалвания акт, с който съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство – 19.05.2026 г., взискателят периодично, преди изтичането на 5 двугодишния срок за перемпция, е отправял молби до съдебния изпълнител за предприемане на изпълнителни действия, като срокът е бил прекъсван в хронологичния ред, описан по – горе.

Най – дългият срок, през който е бездействал взискателят, е периодът от 09.08.2021 г. (когато е поискал да бъде извършена справка за наличие на сключен трудов договор, както и ако бъде констатирано такова, да бъде наложен запор върху вземането му за трудово възнаграждение) до 11.08.2023 г. (когато отново е поискано да бъде извършена справка в БНБ за наличие на банкови сметки на длъжника, както и в случай че такива бъдат установени, да бъде наложен запор върху вземанията му по най – новите две).

Следва да бъде посочено, че поисканото изпълнително действие – налагане на запор върху вземане за трудово възнаграждение, е било изпълнено от съдебния изпълнител, като съобщението за наложения запор, както беше посочено по – горе, е било получено от работодателя на 13.08.2021 г. В разпоредбата на чл. 450, ал. 3 ГПК е предвидено, че запорът върху вземането на длъжника се смята за наложен спрямо третото задължено лице от деня, в който му е връчено запорното съобщение съгласно чл. 507 ГПК. Респективно двугодишният срок за перемпция е бил прекъснат и на 13.08.2021 г. От изложеното дотук се установява, че между 13.08.2021 г. до 11.08.2023 г. е изтекъл срок, който е по – кратък от две години, съответно не е настъпила перемпция в този период.

С оглед описаните в хронологичен ред изпълнителни действия, предприемани по делото, в периода от образуването му до постановяването на обжалвания от длъжника акт не е настъпила перемпция. Актът, с който е отказано да бъде прекратено производството, е правилен. Съответно подадената от длъжника жалба следва да бъде оставена без уважение.

По отношение на наведеното оплакване, че вземането, по повод на което е образувано изпълнителното дело, е погасено по давност, следва да бъде посочено, че същото не е предмет на изследване в производство по реда на Глава XXXIX от ГПК – обжалване на действията на съдебния изпълнител.