Решение № 1040 от 23.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1040 гр. София, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20221100509913 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 5.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 6119/ 2022 г. на Софийски районен съд, ГО, 126 състав, е отхвърлен предявеният от Д. С.- гражданин на Руската федерация, роден на ********** г., непълнолетен, действащ със съгласието на баща си Сергей С., срещу „Б. ЕР“ АД- гр. София /ЕИК *******/ иск с правна квалификация чл.422 ГПК вр. чл.5, параграф 1, б.„в“ и чл.7, параграф 1, б.„б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, за установяване на вземане за 400 евро, представляващо обезщетение за закъснение на полет № FB718 от Санкт Петербург до Варна на 06.8.2018 г. с повече от три часа.

Постъпила е въззивна жалба от Д. С. /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за признаване дължимостта на горе- посочената сума, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна „Б. Ер“ АД- гр. София /ответник по делото/ не изразява становище по повод подадената от ищеца въззивна жалба /отговор на въззивната желба не е подаден, а депозираното на 17.01.2024 г., след приключване на устните състезания писмено становище не може да бъде зачетено от въззивния съд/.

1

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По същество постановеното от СРС решение е неправилно като краен резултат и следва да бъде отменено.

Предявеният от Д. С. установителен иск по чл.422 ГПК за признаване дължимостта на обезщетение по чл.7, пар.1, б.„б“ вр. чл.1, б.„в“ вр. чл.3, пар.2, б.„а“ вр. чл.6, пар.1, т.“б“ от Регламент (ЕО) 261/ 2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетение и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/ 91 г., е основателен.

Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал обосновава извод на въззивния съд, че в случая са налице взираните в цитирания Регламент (ЕО) 261/ 2004 г. материално- правни предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество- като въздушен превозвач, за осъществяването на полет на разстояние над 1 500 км със закъснение от над три часа.

Установява се въз основа на представените по делото писмени доказателства, че: ищецът Д. С. е имал закупен електронен билет като пътник за полет № FB718, осъществяван от ответника „Б. Ер“ АД /въздушен превозвач/ на 6.08.2018 г. по направление Санкт Петербург- Варна, с час на пристигане: 11.40 часа на летище Варна, а също и че полетът бил извършен от ответника „Б. Ер“ АД със закъснение повече от 3 часа, като излитането от летище Санкт Петербург било осъществено със закъснение, в резултат на което приземяването на летище Варна станало в 16.40 часа /източноевропейско време/. Според посоченото в приложените от ищеца доказателства, които не са оспорени от ответника /л.43- 46 от делото на СРС/, планираният час за кацане бил 11.40 ч., а действителният час на кацане бил 16.40 ч., т.е. касае се за закъснение на полета от 5 часа. Не е спорно по делото и че разстоянието от Санкт Петербург до Варна по въздух е над 1 500 км.

Ответникът оспорва да са налице предпоставки за ангажиране на отговорността му на горепосоченото основание, позовавайки се на неизпълнение на задължението по чл.2, б.„а“ от Регламента от страна на ищеца /пътник/ да се яви навреме за полета на 2 гишето за регистрация и да е преминал всички контролни и регистрационни процедури.

Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, урежда правото на парично обезщетение на пътниците на отменен полет или осъществен със закъснение над три часа полет за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнение задължението на въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз съобразно планираното разписание /в този смисъл Решение на СЕС от 19.11.2009 г. по съединени дела C- 402/07 и С- 432/07, представляващо задължителна съдебна практика по тълкуване разпоредбите на Регламента/. Съгласно чл.3, пар.2, б.„а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004, същият се прилага при условие, че пътниците имат потвърдена резервация за процесния полет, и освен в случай на отмяна по чл.5, се представят на гишето за регистрация, както е предвидено, и в час, посочен предварително и в писмен вид /включително по електронен път/ от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен пътнически агент, или ако не е предвиден час- не по- късно от 45 минути преди обявения час на излитане. Тези релевантни обстоятелства подлежат на доказване чрез представяне на издадените на пътника превозни документи- потвърдена резервация и бордна карта или багажен етикет. В настоящия случай по делото е безспорно наличието на потвърдена резервация на ищеца Д. С. за полет № FB718 на 6.08.2018 г. по дестинация Санкт Петербург- Варна.

Спорно е обстоятелството дали непредставянето на бордна карта или багажен етикет води до извода, че Д. С. не се е явил на гишето за регистрация поне 45 минути преди полета и че не е имал качеството пътник на процесния полет.

Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз /Определение от 24.10.2019 г. по дело С- 756/18 на Съда на Европейския съюз/ „чл.3, § 2, б.„а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 следва да се тълкува в смисъл, че на пътниците на полет, който има закъснение от три или повече часа, установено при пристигането му, притежаващи потвърдена резервация за този полет, не може да бъде отказано предвиденото в разглеждания регламент обезщетение единствено поради това, че в рамките на претенцията си за обезщетение те не са доказали, по- конкретно посредством бордните си карти, че са се представили на гишето за регистрация на този полет, освен ако не бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания полет, което националната юрисдикция следва да провери. Даденото в практиката на СЕС тълкуване на чл.3, § 2, б.„а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004, което е задължително за националния съд на основание чл.633 ГПК, води до извода, че при положение, че пътникът разполага с потвърдена резервация от въздушния превозвач за съответния полет, то представянето му на гишето за регистрация на закъснял полет, чрез който е 3 бил превозен, се презюмира. В този случай в тежест на въздушния превозвач е да проведе обратно доказване и да докаже, че пътникът не е бил превозен чрез съответния полет. В случая въззиваемата страна- ответник по делото, не е опровергала чрез обратно доказване оборимата презумпция, че въззивникът- ищец се е явил поне 45 минути преди полета на гишето за регистрация на процесния полет, чрез който е бил превозен до крайната дестинация със закъснение повече от три часа. Ответникът нито твърди, нито установява, че пътник с посочените имена не е бил превозван с процесния полет. Следователно, тъй като е достигнал крайния пункт на пристигане със закъснение от над три часа, ищецът С. има право на обезщетение за това закъснение по силата на Регламент № 261/2004, без да е необходимо да представя бордната си карта или други документи, удостоверяващи неговото представяне в определения срок на гишето за регистрация на закъснелия полет.

При установената по делото фактическа обстановка въззивният съд намира за доказани елементите на приложимия фактическия състав и тъй като не се твърди, нито доказва претендираното обезщетение по чл.7, т.1, б.„б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 да е заплатено от въздушния превозвач, предявеният от Д. С. установителен иск по чл.422 ГПК като основателен следва да бъде уважен, като бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 400 евро, представляваща обезщетение по чл.7, т.1, б.„б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година- за изпълнен със закъснение от над три часа полет № FB718 на 6.08.2018 г. по направление Санкт Петербург- Варна, ведно със законната лихва от 3.08.2021 г. /дата на подаване на исковата молба/ до окончателното й изплащане.

Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на процесното вземане по давност, в резултат на чието уважаване е постановено отхвърлително решение от първоинстанционния съд.

Парично обезщетение по Регламент № 261/2004 се дължи при възможност да се ангажира договорната отговорност на въздушния превозвач за неизпълнение на задълженията му по сключен с пътника договор за въздушен превоз да осъществи полета при предварително очертаните параметри, касаещи време на излитане и на пристигане в крайния пункт. Задължението за парично обезщетение по Регламента тежи върху въздушния превозвач, защото с него конкретният пътник има сключен договор за превоз и съгласно който пътникът има право да бъде превозен с полет, който не би трябвало нито да се отменя, нито да закъснява. Обстоятелството, че обезщетението репарира вреди от причинено неудобство не означава, че същите могат да произтичат единствено от деликт- ако увреждането е в пряка причинна връзка с пълното неизпълнение, лошото или неточно изпълнение на задължения по договор, какъвто е настоящият случай, то и отговорността, включително и обезщетението за 4 изправната страна, са следствие на договорно право-отношение.

Регламент 261/2004 не съдържа специални норми за сроковете за погасителна давност относно исковете за обезщетение при закъснял или отменен полет, поради което и приложимо в случая е националното право на Република Б. /в този смисъл Решение по дело С-139/2011 на Съда на ЕС/. При съобразяване правилата за действие на нормите във времето, както и материално- правния характер на нормите, уреждащи института на погасителната давност, съдът приема, отговорността на въздушния превозвач по чл.7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. не попада в приложното поле на чл.135 от Закона за гражданското въздухоплаване /ЗГВ/, а приложение намират общите правила и в частност- разпоредбата на чл.111, б."б" ЗЗД, според която с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетения от неизпълнен договор.

На основание чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е възникнало, в случая- от деня на изпълнение на закъснелия полет на 6.08.2018 г., към който момент е реализирано неизпълнението на превозвача и е възникнало вземане на ищеца за парично обезщетение. Исковата молба е подадена на 3.08.2021 г., преди изтичане на приложимия специален тригодишен давностен срок, поради което и правопогасяващото възражение на ответника за неоснователност на иска- поради изтекла погасителна давност, е неоснователно.

Не може да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд, че процесното вземане е погасено по давност, поради изтичане на визирания в чл.135, ал.1 ЗГВ /в приложимата редакция- с изм. ДВ- бр.56/ 6.07.2018 г./ двугодишен давностен срок.

Неприложима в случая, според настоящия въззивен съд, е разпоредбата на чл.135 ЗГВв приложимата редакция, с изм. ДВ- бр.56/ 6.07.2018 г., според която п равото на иск срещу превозвача по международните превозни договори се погасява в двегодишен срок, а по вътрешните- в шестмесечен срок, считано от деня на пристигането на въздухоплавателното средство в местоназначението, от деня, в който въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от деня на прекратяване на превоза, тъй като при систематичното й тълкуване с разпоредбите на Глава единадесета „Констативни протоколи, рекламации, давност“ от ЗГВ се налага извод, че посоченият двугодишен давностен срок е приложим само за случаите, при които законът предвижда рекламационно производство /арг. чл.137, ал.1 ЗГВ/, каквито са тези при липси и повреди на багажи или товари, но не и когато се касае за обезщетение по Регламент /Е0/ № 261/2004 г. при закъснели или при отменени полети.