Решение № 13063 от 25.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13063 гр. София, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20221110143812 по описа за 2022 година Производството е образувано по искова молба на /ФИРМА/ против И. П. Х., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове чл. 422 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД, с които ищецът иска да се признае за установено спрямо ответника, че последният му дължи сумата в размер на 7 500 лева, представляваваща част от непогасена главница в пълен размер на 16810,07 лв. по сключен между длъжника и /ФИРМА/ Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 237/0137/16051276, вземанията по който са прехвърлени на /ФИРМА/ на основание Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.12.2014г., ведно със законна лихва от 13.01.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично 1 задължение от 04.03.2022г. по ч.гр.д.№ 1612/2022г. на СРС, 45 състав.

Ищецът /ФИРМА/ твърди, че на 13.08.2012 г. между ответника И. П. Х. и /ФИРМА/ е бил сключен договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 237/0137/16051276, по силата на който е бил отпуснат потребителски кредит в размер на 9 500,00 евро, с краен срок за погасяване до 13.08.2022г. Навежда се, че на 08.12.2014г. между /ФИРМА/ и /ФИРМА/ е бил сключен Договор за прехвърляне на вземания, посочени в Приложение № 1 към договора, по силата на който процесното вземане е прехвърлено на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Ищецът твърди, че по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД е изпратено уведомително писмо от името на /ФИРМА/ чрез упълномощения цесионер /ФИРМА/. Поддържа, че на основание чл. 17 от договора, поради неизпълнение от страна на ответницата, изразяващо се в неплащане, обявил кредита за предсрочно изискуем, за което същата била надлежно уведомена. На следващо място излага, че съгласно чл.7 от договора за банков потребителски кредит, задължението падежира в пълен размер респ. същото е изцяло изискуемо. Моли за уважаване на исковете.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131

ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Излага съображения, че вземането по процесния договор за кредит не е обявено надлежно за предсрочно изискуемо.

2

Твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен, тъй като не е представен погасителен план на основание чл. 22 ЗПК. Посочва, че не дължи сумата получена на основание нищожния договор, позовавайки се на изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Ж.Т., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.

В съдебно заседание ответникът И. П. Х., редовно призован, се представлява от адвокат С., който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235, ал.2 от ГПК и чл. 12 ГПК приема от фактическа и правна страна следното:

Иска е допустим, като предявен от легитимна страна, в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в производството по ч.гр.д. 1612/2022г. по описа на СРС, в срока по чл. 415 от ГПК, и при подадено в срока по чл. 414 от ГПК възражение от ответника.

По иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 99, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца бе да докаже наличието 3 на валидно правоотношение по договор за заем между първоначалния цедент /ФИРМА/ и ответника, по силата на което заемодателят е предоставил на ответника сума в размер на процесната, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, както и че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен, при позоваване на предсрочна изискуемост ищецът следва да докаже и че е уведомил ответника за настъпилата и обявена предсрочна изискуемост на задължението.

В конкретиката на случая, от представения по делото договор за потребителски кредит №

237/0137/16051276/13.08.2012г. се установява, че между И. П.

Х. и /ФИРМА/ е бил сключен договор за потребителски кредит № 237/0137/16051276/13.08.2012г., по силата на който дружеството предоставило в заем на ответника сумата от 9 500,00 евро, която тя следвало да върне на 120 анюитетни месечни вноски, от които първите шейсет в размер на 124,83 лева, а останалите в размер на 123,91 лева, при годишен лихвен процент от 9,05%, който е равен на сбора от БЛП и надбавка, върху редовна главница по кредита и 19,05% при просрочена главница по кредита, при ГПР от 10,9385%, с краен срок на погасяване до 13.08.2022г.

От представения по делото договор за цесия се установява, че на 08.12.2014г. /ФИРМА/ е сключило с 4

/ФИРМА/ договор, по силата на който страните се споразумели, че продавачът /ФИРМА/ ще прехвърли на купувача станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за кредити, сключени от продавача с физически лица, по които е налице неизпълнение, заедно с всички такси, лихви и начислени разходи.Предвидено било, че вземанията ще се индивидуализират в Приложение № 1, прието по делото, от което е видно, че предмет на цесията е бил и процесния договор, надлежно индивидуализиран по номер, име на кредитополучателя и размер. Установява се от приетото по делото уведомление № BVI01365/27.01.2017г., че цесионера, е уведомил ответника за цесията, като е видно, че уведомлението е получено лично от ответника на 01.02.2017г. В уведомлението е посочено, че задължението на Х. е изцяло дължимо, като предсрочно изискуемо, като в заповедното производство ищецът се позовава на предсрочната изискуемост на кредита, като безспорно е и че в хода на производството задължението е и с настъпил краен падеж -13.08.2022г.

Съдът намира, че е безспорно установено в производството, че между /ФИРМА/ и ответника е сключен процесния договор, като с протоколно определение от 16.05.2023г., съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че И. П. Х. е усвоила заемната сума.

5

Не се споделят доводите на ответника за нищожност на процесния договор, като сключен при противоречие и неотговарящ на нормата на чл. 11, ал.1, т.11 от ЗПК. По делото е представен и приет погасителен план, в който се съдържа и разбивка на вноските по главница и лихва.

Потребителят е получил още при сключването на договора погасителен план, който не се променя, с което са спазени и разпоредбите на чл. 11, ал.1,т.11 и т.12 от ЗПК./чл. 7 от договора./

Основното възражение на ответника е, че задължението по договора не е обявено надлежно за предсрочно изискуемо. В тази връзка съдът намира, следното: Според възприетото от ВКС тълкуване, което не е изгубило си значението си – т.18 от ТР № 4/18.06.2014г., в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.1 от ГПК- за установяване на вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски, вземането става изискуемо с неплащането им, но едва след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника тази предсрочна изискуемост. Това обявяване, по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, предполага да е направено изявление на кредитора, което е редовно получено от длъжника, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са 6 били изискуеми. Съдът приема, че преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК не са били налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, съгласно уговореното между страните в чл. 17 от договора и чл. 29 от ОУ към договора. Това е така, тъй като са били налице условията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, но Банката не е уведомила ответника за настъпилата предсрочна изискуемост. По делото е прието пълномощно, с което Банката/кредитор е упълномощила цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия, като ответникът е надлежно уведомен, но само за извършената цесия на 01.02.2017г., поради и което са изпълнени изискванията на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, като от пълномощното не се извлича представителна власт в обем за уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост. Още повече, че предсрочната изискуемост е настъпила след сключване на договора за цесия, когато вече цедента няма отношение към процесното вземане. Поради това, по делото остана неизяснено от кога е настъпила предсрочната изискуемост, кога са били налице обективните предпоставки за обявяването й, от кого е обявена, от цедента, като нов кредитор, или от цесионера, доколкото от уведомлението се извежда, че цесионера/ищец уведомява ответника за настъпването й, като пълномощник на цедента. Това води до извод, че преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредитът не е обявен надлежно за 7 предсрочно изискуем.

Към днешна дата цялото вземане по договора е изискуемо, но не поради настъпила предсрочна изискуемост на кредита, доколкото такава не е обявена от кредитора, а поради изтичане срока на договора. Падежът на последната погасителна вноска е изтекъл на 13.08.2022 г., в хода на съдебното производство, от който момент цялото вземане по кредита е станало изискуемо. След като кредиторът не е упражнил правото си да обяви кредитът за предсрочно изискуем, предсрочната изискуемост не е настъпила автоматично към дата 01.02.2017 г., когато се твърди, че ответника е получил уведомлението не само за цедиране на вземането, но и за настъпила предсрочна изискуемост, съгласно уговореното между страните в чл. 17 от договора.

Към посочената дата изискуеми са били само вноските с настъпил падеж, но не и цялото вземане.

По релевираното възражение за давност – процесното вземане за главница произтича от договор за потребителски кредит, разновидност на общата фигура на договора на заем, а за вземания, произтичащи от договор за заем, се прилага общата петгодишна давност предвид разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 ЗЗД. В този смисъл е трайната и еднопосочна съдебна практика, като съгласно Решение № 28/04.04.2012г., при договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за 8 периодични платежи, а представлява частични плащания по договора, поради което е приложим общия петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД. В същото решение е прието и, че за разлика от периодичните плащания, при които отделните задължения, въпреки своя общ правопораждащ факт, имат характер на самостоятелни задължения, при договора за банков кредит с уговорени анюитетни вноски отделните плащания са начин на разсрочено погасяване на едно общо задължение на отделни части. Независимо от това, несъмнен е фактът, че всяка анюитетна вноска, по силата на договорения между страните погасителен план, съставляващ неразделна част от договора, е със самостоятелен отделен падеж, с настъпването на който вноската става изискуема. А съгласно чл. 114, ал.1 от ЗЗД, давността тече от момента, в който вземането е изискуемо.

Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 13.01.2022 г., от който момент се счита предявен и искът по чл. 422 ГПК, и от който момент давността е прекъсната а впоследствие е спряла да тече. Вземането за главницата за част от падежиралите вноски за периода от м.09.2012 г. до 13.01.2017 г. е погасено по давност, тъй като е изтекъл петгодишния период, съгласно чл. от 110 ЗЗД от падежа на всяка вноска до завеждане на ИМ-13.01.2022 г., съгласно приетия по делото погасителен план. Съобразно последния и размера на вноските, отразен в него, главницата за горепосочения период, погасена по давност е в размер на 9