Решение № 452 от 24.03.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 452 гр. Бургас, 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Нася Ив. Япаджиева

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Въззивно гражданско дело № 20232100500322 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивната жалба на „на “ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД с ЕИК 812114069 чрез процесуалния представител М.

Иванова – юрисконсулт, против Решение № 3006 от 30.12.2022 г. по гр.д.20222120104104/2022 г. по описа на Бургаски Районен съд, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението извършено със Заповед № 2 от 29.04.2022 г. на Директора по персонала и общите въпроси в „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД, извършено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, вр.чл.190, ал.1, т.7, чл.187, ал.1, т.10 и чл.188, т.З от КТ, в р т.4.3.7.9 от Правилника за вътрешният трудов ред и е прекратено трудово правоотношение с Д. Т. С., въззиваемият С. е възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност „старши оператор, оборудване за обработка, манипулация на суров петрол/моряк“ в Пристанищен терминал „Росенец“, Парк за суров нефт /1 в „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД, и въззивното дружество е осъдено да заплати на въззиваемия сумата от 710 лв разноски по делото, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Бургас държавна такса в размер на 100 лв. В жалбата твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, както и че е постановено при съществени процесуални нарушения. Твърди, че не е разгледан спорът по същество, не са обсъдени представени и приети по делото писмени и гласни доказателства, а е коментирано само представеното пълномощно уреждащо, работодателската правоспособност, при това едностранно, тенденциозно и избирателно, като първоинстанционният съд приема като единствен мотив в решението си за отмяна на издадената заповед за уволнение на Д. С., приложеното по делото пълномощно делегиращо работодателска правоспособност, че същото е изрично едва от 16.06.2022 г., а процесната заповед е била издадена на 29.04.2022 г., като трудовият договор е прекратен считано от 01.04.2022 г. Оспорват се изводите на 1 съда, че лицето, издало процесната заповед не е имало легитимация за осъществяване на посочените правни действия и твърди, че работодателската правоспособност, в това число и във връзка с прекратяване на трудово-правната връзка, може да бъде делегирана, като делегацията се подчинява на чл.36 и сл. от ЗЗД и че работодателското пълномощно не е необходимо да има достоверна дата, тъй като такава се изисква само в отделни случаи, уредени със закон и ако се приеме, че датата на упълномощаването предхожда издаването на заповедта за прекратяване на процесното трудово правоотношение, следва, че уволнението е при наличието на представителна власт на представляващият работодателя, а ако пълномощното е изготвено след това – то има стойността на потвърждаващ акт, съставен в необходимата за това писмена форма съгласно чл.42 ал.2 от ЗЗД.

Въззиваемият Д. Т. С., оспорва като неоснователна въззивната жалба с писмен отговор в законовия срок, както и в съдебно заседание – чрез процесуалния си представител.

Твърди, че първоинстанционният съд правилно е, като счита, че от събраните доказателства, се налага извод за уважаването на предявените искове по чл. 344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ и че правилно БРС е приел, че е нарушена императивната разпоредба на чл. 192 от КТ и е установено, че цялата дисциплинарна процедура, всички писмени документи, удостоверяващи искането на обяснение по чл. 193 от КТ, както и издадената заповед, с която е уволнен дисциплинарно ищеца – Д. С. са извършени от Р. Г. - директор по персонала и административните въпроси в „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД, , който обаче не е имал правомощия, да упражнява правата на работодателя при провеждането на дисциплинарни процедури го отношение на работниците и служителите в предприятието. Твърди, че работодателят- неговия законен представител преди налагане на дисциплинарното наказание не е изслушал и не е приел и обсъдил писмени обяснения, нито е събрал и оценил станалите му известни доказателства по случая и не е спазена разпоредбата на чл. 195 ал. 1 от КТ определяща задължението за мотивиране на заповедта за уволнение с оглед изискването на чл. 189 ал.1 и ал.2 от КТ за определяне на тежестта и нарушението и че неправилно и некоректно е определена тежестта на наказанието.

Моли съдът да постанови решение, е което да отхвърли въззивната жалба, като неоснователна; да потвърди изцяло Решение № 3006/ 30.12.2022 год. на БРС. постановено но гр.д.

№ 4104 по описа за 2022 год. на БРС и да бъдат присъдени на Д. Т. С. , направените от него съдебно - деловодни разноски във въззивната инстанция.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния Районен съд – гр. Бургас е образувано по искова молба на Д. Т. С. против въззивника за отмяна на Заповед № 2 от 29.04.2022г. с която на Д. Т. С. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, чл. 190, ал. 1, т. 7, чл. 187, ал. 1, т. 10 и чл. 188, т. 3 от КТ във връзка с т. 4.3.7.9 от Правилника за вътрешния трудов ред; за възстановяване на ищеца на заеманата от него длъжност до уволнението„старши оператор, оборудване за обработка, манипулация на суров 2 петрол/моряк“. Твърди, се че от заповедта не става ясно кое дл.лице и в какво качество е действало в дисциплинарната процедура, че е нарушена разпоредбата на чл. 193 от КТ и чл.

195, ал.1 от КТ и че не са били известни разпоредбите от Правилника за вътрешния трудов ред, за които в заповедта се сочи, че били нарушени. На следващо място се твърди, че изложените в заповедта фактически обстоятелства не сътоветстват на установенвото от свидетелите и непревилно и некоректно работодателя е определил тежестта на наказанието и наложеното наказание се оспорва като несъразмерно тежко на описаното нарушение.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество – работодател е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Излага твърдения за законосъобразно проведена процедура по налагане на дисциплинарното наказание на ищеца, поискани обяснения от работника и че при определяне на наказанието били взети предвид дадените обяснения, както и останалите известни доказателства по случая, и в заповедта били конкретно посочени допуснатите нарушения (време, дата и място), както и техният автор (в случая Д. С.). Посочил е, че е осъществената „груба физическа агресия“, и побоя на работно място представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, дори и изрично да не е посочено в ПВТР.

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 КТ.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявените искове и е осъдил ответника да заплати на ответника направените по делото разноски. Съдът е приел, че е допустимо делегиране на работодателска правоспособност, чрез упълномощаване за прекратяване на трудово правоотношение, но в случая, доброволното представителство е учредено след приключване на дисциплинарната процедура, поради което не е доказано, че към датата на издаване на заповедта за дисциплинарно наказание „уволнение“, посоченият в същата като неин автор е разполагал с валидно учредена представителна власт.

Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на първоинстанционното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.

По същество, като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните по делото не спорят, а и се установява от събраните доказателства, че са били в трудово правоотношение по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „старши оператор, оборудване за обработка, манипулация на суров петрол/моряк“ към ответното дружество в комплекс „Транспорт и съхранение на нефтопродукти и Пристанищен терминал „Росенец“.

Не се спори, че със Заповед № 2 от 29.04.2022. на Д. Т. С. е „уволнен“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, чл. 190, ал. 1, т. 7, чл. 187, ал. 1, т. 10 и чл. 188, т. 3 от КТ във 3 връзка с т. 4.3.7.9 от Правилника за вътрешния трудов ред и е прекратено съществувалото между страните трудово правоотношение. Заповедта е издадена от Росен Григоров Григоров – директор по персонала и административните въпроси.

В заповедта са изложени причините мотивирали работодателя да наложи наказанието, като са изложени следните фактически обстоятелства: При започване на работа по график първа смяна на 13.03.2022г. около 07.00ч. в сълекалнята на Пристанищен терминал „Росенец“ участва в груба физическа саморазправа с неговия колега К. С. С. – „старши оператор, оборудване за обработка, манипулация на суров петрол/моряк“, малко преди края на работното време на нощната смяна на последния. Допуснати били прояви на груба физическа агресия на работното място /удряне с юмруц по главата при което пострадалия К. С. пада по стълбите и си удря главата , в резултат на което е причинена рана в областта на главата, кръвонасядане и оток по лицето, охлузна рана и зачервявана на кожата по лява китка, болки в главата и лявата ръка, замаяност и отпадналост, съгласно медицинско удостоверение № 84/22 г. на ординатор отделение по съдебна медицина при УМБАЛ АД Бургас, създавайки пречки на последния да завърши нормално работия си ден / нарушение на чл.126 т.10 от КТ и т.4.1.2.20 от Правилника за вътрешния трудов ред в „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД.

Посочено е, че е допуснал нарушение на установените в дружеството етични норми на поведение и трудова дисциплина, като не са спазени изискванията на т.4.1.2.42 от Правилника за вътрешния трудов ред /“да се познава Кодекса за делова етика и Правилата за корпоративна култура на нефтената компания, като при изпълнение на служебните си задължения да се ръководи и да спазва служебните си задължения, да се ръководи и да спазва възприетите ценности, принципи и норми“/. Изложен е направен извод, че от дадените писмени обяснения е видно, че липсва критична самооценка на работника, както и съзнание, че личното му поведение по време на работа засяга климата на работната обстановка, рефлектирайки косвено и върху цялостния работен процес.

По делото пред първата инстанция е представено пълномощно видно от което Ильшат Маргазиянович Шарафутдинов председател на УС на „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД, е упълномощил С. Д. Г. да представлява „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД, и упълномощителя лично в качеството му на работодател по смисъла на параграф 1 т. от ДР на КТ във взаимоотношенията с работниците и служителите в дружеството при налагана на десциплинарни наказания, с право да подписва но името на дружеството при налагане на дисциплинарни наказания, с право да подписва от името на дружеството и от името на упълномощителя всякакви заповеди за налагане на дисциплинарни наказания по смисъла на чл. 189 от КТ за нарушения на установената в дружеството трудова дисциплина.

Пълномощното е с нотариална заверка на подписа от 22.06.2022г. и е с рег. № 7993.

Във връзка с оплакванията, наведени във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения при изготвяне на доклада пред настоящата инстанция с оглед твърдението, че и към момента на провеждане на дисциплинарното производство С. Д. Г. е бил редовно упълномощен да проведе 4 дисциплинарното производство и издаде заповедта за уволнение е представено и прието от съда пълномощно с нот.заверка на подписа от 09.01.2017г. с рег. № 227 с което Ильшат Миргазиянович Шарафутдинов – председателя на УС на „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД упълномощава Р. Г. Г. да представлява „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД и упълномощителя лично и в качеството му на работодател по смисъла на параграф 1 т.1 от ДР на КТ във взаимоотношенията с работниците и служителите в дружеството при налагане на дисциплинарни наказания , с право да подписва от името на дружеството и лично от името на упалномощителя всякакви заповеди за налагане на дисциплинарни наказания по смисъла на чл.188 от КТ за нарушения на установената в дружеството трудова дисциплина.