Решение № 2937 от 04.08.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2937 гр. Варна, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20243110109160 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на В. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „О.“ №**, с която против „С.-К.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., пл. „О.“ №**, са предявени следните искове:

- за прогласяване недействителността на сключения между страните по делото, договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № *******/10.08.2023 г., на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК;

- в условията на евентуалност се претендира прогласяване недействителността на чл.27 от договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № *******/10.08.2023 г., на основание чл.26, ал.1, пр.1 и 2 ЗЗД вр. чл. 26, ал.4 ЗЗД, както и

- за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 541 лева, получена при начална липса на основание.

Претендира се присъждане на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане, както и на сторените разноски по делото.

1

Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права.

Между страните по делото е сключен договор за паричен заем №*******/10.08.2023 г., по силата, на който ответникът е предоставил на ищеца в заем, парична сума в размер на 950 лева, срещу насрещното задължение за връщане на предоставената в заем сума, ведно с възнаградителна лихва, в едногодишен срок, считано от сключване на договора. Уговорени са лихвен процент – 23,4% и ГПР - 26,08%. Общата дължима сума е в размер на 1094,14 лева. От потребителя е изискано представяне на обезпечение – поръчител или банкова гаранция. За неизпълнение на което и да е от задълженията на заемателя, е предвидено начисляване на неустойка, в размер на 1% от размера на просрочената сума/ден. Ищецът сочи, че начислената неустойка е включена в погасителния план по договора, като съгласно същия, при изтичане срока на договора, потребителят дължи сума в общ размер на 1814,87 лева. Твърди се, че ищецът е заплатил сумата от 1491 лева, за погасяване задълженията по процесния договор.

Ищецът намира, че при сключване на договора за заем са нарушени изискванията на чл. 10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК, поради което същият е недействителен. От заемателя се изисква предоставяне на обезпечение, при неизпълними условия, поради което намира, че единствената цел на заемодателя е обогатяване за сметка на заемателя. Сочи, че размера на начислената неустойка не е включена при формиране ГПР, като по този начин се цели заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК. Намира, че тъй като в договора е записан ГПР, който е различен от реално прилагания, в отношенията между страните, е налице заблуждаваща търговска практика, по см. на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП. Намира, че с неустоечната клауза, оспорена като недействителна, се прикрива допълнително възнаграждение за заемодателя, като същото следва, но не е включено в ГПР.

Сочи, че начинът на формиране на ГПР е неясен, поради което потребителят не може да разбере икономическите последици на поетото от него задължение. Ответникът е посочил годишния процент на разходите само като цифров израз, но не е изброил разходите, които е включил, поради което договорът е недействителен, на осн. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Оспорва като недействителна неустоечната клауза по чл.27 от процесния 2 договор. Сочи, че начислената неустойка е в размер на 76 % от предоставената в заем сума, като със същата се цели неоснователното обогатяване на ответника. Намира, че неустоечната клауза противоречи на Директива 2008/48/ЕО. Твърди, че с оспорената клауза заемодателят прехвърля на заемателя отговорността за неизпълнение на собствените си задължения да оцени платежоспособността на длъжника, с което увеличава размера на дължимите суми. Намира, че ако заемодателят се е съмнявал в платежоспособността на потребителя, то е следвало да поиска предоставянето на обезпечение преди сключване на договора за заем, а не след това.

Намира, че със сумата от 541 лева ответникът се е обогатил неоснователно, поради което, на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, дължи нейното връщане.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове. Не оспорва, че на 10.08.2023 г., между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние с № *******, по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 950 лв., която сума същият е бил длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен план. Договорът е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от Кредитора и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. На същата дата ответникът е предоставил на разположение на ищеца, заемната сума, съгласно изразеното от ищеца желание на каса на „И.”. Сочи, че на осн. чл.20 и сл. от договора, на потребителя се начислява неустойка, при неизпълнение на което и да е от договорните му задължения.

С отговора на исковата молба се навеждат твърдения, че договорът е склочен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора, при която от отправянето на предложението до сключването на договора, страните използват изключително средства за комуникации от разстояние. Редът за организиране на системата е посочен в „Общите условия уреждащи отношенията между „СК.“ АД и неговите клиенти, по повод предоставяните от Дружеството финансови услуги от разстояние” наричани за краткост ОУ, неразделна част от 3 индивидуалните договори за кредит. Актуалните ОУ се намират и са общодостьпни на уебсайта на www.stikcredit.bg. Комуникацията между страните се извършва по инициатива на ищеца, чрез извършване на действия по кандидатстване за отпускане на кредит, което може да се извърши по някой от следните начини: 1) попълване на електронна форма за регистрация заявление (молба) за отпускане на заем, намираща се на уеб страницата на Дружеството или 2) по телефон. Сключването на договора е инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на ответника.

След подаване на заявление от ищеца, до същия е изпратена необходимата преддоговорна информация, включваща СЕФ, като след одобрение на заявката, до потребителя са изпратени: проект на Договор за потребителски кредит - кредитна линия с приложение № 2 Погасителен план към него, Стандартен Европейски Формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ).

Ответникът сочи, че предоставените на ищеца писмени документи съдържат пред договорнаинформация за желания кредит, дължимите от ищеца суми, заявения размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвения процент по кредита, ГПР, изискването за предоставяне на обезпечение. След като се е запознал с всички условия, заемателят се е съгласил със същите и е подписал електронно договора.

По отношение на оспорената неустойка твърди, че такава не е била начислявана, като намира, че неустоечната клауза е валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство. Сочи, че същата представлява самостоятелен договор по смисъла на чл.8, ал.1 ЗЗД, като сьщата може да се материализира и като клауза в договор, чието изпълнение обезпечава. Тъй като представлява самостоятелно съглашение, което в случая е обективирано в един и същ документ с договора за потребителски кредит, по отношение на нейната действителност не се прилагат разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48, а общите условия на ЗЗД. За да выникне задължение за неустойка, е необходимо наличието на няколко предпоставки: неустойката да е уговорена между страните, кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни; да е налице неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение неустойката обезпечава и обезщетява, като намира, че в настоящия случай всички тези обстоятелства са налице. Сочи, че с процесния договор неустойката е уговорена за неизпълнение на непарично 4 задължение, за предоставяне на обезпечение, изпълнението не е обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определя в зависимост от това, дали заемателят по Договора е изпълни в някакъв момент своето задължение.

Поради това, размерът на неустойката е определен като процент от предоставената в заем сума. Неустойката се дължи единствено за периода, в който заемателят реално не е предоставил обезпечение, като ако такова бъде предоставено впоследствие - същата спира да се начислява. Причината за евентуалното начисляване на такава неустойка би било единствено виновното поведение на ищеца. Намира, че договореният размер на неустойката, като определен процент съгласно чл. 46 ал. 1 ОУ, в размер на 0.9%, независимо, че в текста на Договор за потребителски кредит е посочен вече изчисленият размер обхващащ целият период на договора, изпълнява предвидените в чл. 92 33Д цели и не предвижда неоснователно разместване на блага. Оспорва уговорената неустойка да излиза извън присъщите и функции, като същата има стимулираща роля за длъжника да изпълни точно задълженията си, тьй като в противен случай ще носи отговорност, без кредиторът да трябва да доказва настьпването на вредите и техният размер.

Твърди, че тъй като не е предоставено обезпечение, кредиторът е лишен от гаранция, че неговото вземане някога ще бъде удовлетворено, което безспорно засяга неговия интерес. Основната цел на уговорената неустойка е „да репарира причинените от неизпълнение в срок вреди. Останалите цели предвидени с неустойката целят да реализират точното изпълнение и ако не се постигне - да санкционират за неизпълнение. Оспорва твърденията на ищеца, че изискванията за предоставяне на обезпечение са неизпълними. Сочи, че ищецът е бил запознат с условията на Договора, преди да бъде сключен, поради което не е бил длъжен да го сключва, а е разполагал с възможността да открие лице, което да отговаря на определените в Договора изисквания и което е съгласно да бъде солидарно отговорно с него и след това да премине към подписването му. Знаейки, че няма да може да изпълни задължението си ищцовата страна е действала недобросъвестно, като по този начин е нарушила чл. 12 ЗЗД. Настоява за отхвърляне на предявените искове.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, 5 следното:

С доклада по делото, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства: между страните е сключен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № *******/10.08.2023 г., по силата, на който ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 950 лева; че заемната сума е получена от ищеца; за погасяване задълженията си по договора, заемателят е изплатил на заемодателя сума в общ размер на 1491 лева.

Страните не спорят, а и от приобщения по делото договор за потребителски кредит, се установява, че заемателят е поел да върне предоставената в заем сума, ведно с възнаградителна лихва, в срок от 12 месеца, при лихвен процент – 23,4% и ГПР – 26,08 %. Общата дължима сума, включваща главница и възнаградителна лихва е в размер на 1094,14 лева.

Съгласно чл.17 от договора за заем, заемателят се задължава, в 3-дневен срок от подписване на договора, да предостави на заемодателя, обезпечение поръчителство на едно физическо лице, което да отговаря на множество изисквания ИЛИ безусловна банкова гаранция.

От приобщените по делото Общи условия на договора за потребителски кредит предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „С.-К.“ АД и потребителите, се установяват изискванията на които следва да отговаря предоставеното обезпечение – дееспособно физическо лице, което да е навършило 21 г., притежаващо българско гражданство, с постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права /социално и здравно осигуряване/ през последните дванадесет месеца преди подаване на заявката за кредит, което полага труд по трудово/служебно правоотношение по безсрочен договор и не е в период на предизвестие за прекратяване на трудовото/служебното правоотношение към датата на подаване на заявката за кредит, както и е получавало редовно възнаграждението си за последните 12 м. преди датата на подаване на заявката за кредит, като същото може да бъде поръчител само на един потребител. Отделно поръчителят следва да има минимален осигурителен брутен доход от 1500 лв./месец; да се намира във валидно трудово или служебно правоотношение при последния работодател от минимум 6 месеца; поръчителят не следва да е регистриран в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н; да не е поръчител, да не е 6 потребител на кредитора и пр. Независимо от посочените многобройни изисквания към поръчителя, кредиторът може да откаже одобряването му, като не са посочени в каква хипотеза ответникът може да откаже одобряване на поръчител, в случай, че същият, все пак, отговаря на тези изисквания. По отношение на банковата гаранция кредиторът отново е поставил редица изисквания, с които е поставил под съмнение нуждата на потребителя от усвояване на кредита – чл.22 ОУ.