Решение № 2679 от 23.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2679 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. И.а

Членове:

Златка Чолева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20251100508966 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 10024 от 29.05.2025 г. по гр. д. № 64044 от 2024 г. Софийският районен съд е осъдил „А1 България“ ЕАД да заплати на „Минолби“ ЕООД, на основание чл. 55, ал.

1, пр. 1 от ЗЗД сумата от 1,46 лева, представляваща получена от ответника без основание сума по Договор № 503554975, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер **** и мобилен телефонен номер ****, за които е издадена фактура № 0442396547, с период на фактуриране 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.

Ответникът „А1 България“ ЕАД е подал въззивна жалба, в която развива съображения, че първоинстанционното решение е неправилно. Счита, че не било доказано ищецът да е заплащал процесната сума, поради което и нямало основание същата да му се възстановява. Неправилен бил изводът на СРС, че е ирелевантно обстоятелството, че процесната сума е заплатена от трето лице, а не от ищеца. В случая имуществото на ищцовото дружество не било намаляло, въпреки че било заплатено негово задължение от трето лице. Поддържа, че „Минолби“ ЕООД не е обявявало финансови отчети от 2020 г. и не е имало служители, поради което не било доказано да е заплатило и процесната сума.

Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна „Минолби“ ЕООД оспорва жалбата. Развива съображения, че е било задължено лице по процесната фактура, поради което било ирелевантно кой фактически я е заплатил. Фактът на плащане не се оспорвал от ответника, поради което правилно СРС е уважил иска. В тази връзка се позовава на чл. 73 ЗЗД и чл. 301 ТЗ. Без значение бил и фактът дали ищецът е осъществявал търговска дейност и дали е декларирал разходи. Фактурата е била начислена в повече, била е заплатена и приета без възражение от страна на „А1“ ЕАД и е сторнирана впоследствие с кредитното известие по реда на чл. 115, 1 ал. 2 от ЗДДС. Настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното.

Производството пред СРС е образувано по искова молба на „Минолби“ ЕООД срещу „А1 България“ ЕАД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.

1 ЗЗД за сумата от 1,46 лева, представляваща получена от ответника без основание сума по Договор № 503554975, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер **** и мобилен телефонен номер ****, за които е издадена фактура № 0442396547, с период на фактуриране 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че е потребител на мобилни съобщителни електронни услуги съгласно Договор № 503554975 с Приложение № 1 от 03.12.2021 г., сключен с ответника „А1 България” ЕАД, за 2161 услуги (мобилни услуги/телефонни номера, телевизия, интернетпакети). Твърди се, че ответникът фактурирал сбор от месечни абонаментни такси, които били различни като стойност от договорените такива. Сочи, че ответникът е издал фактура с № 0442396547, за периода 28.11.2021 г. - 27.12.2021 г., съдържаща месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилна услуга № **** - 11,49 лв. без ДДС и мобилна услуга № **** – също 11,49 лв. без ДДС. Твърди се, че ищцовото дружество е заплатило пълния размер на фактурираните суми с вкл. ДДС, след което при направена справка ищецът установил, че е платил в повече от действително дължимите МАТ за договорените пакети за мобилни услуги, общо в размер на 1,22 лв. без ДДС, или 1,46 лв. с ДДС.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на искова молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на сключен договор между страните, посочен в исковата молба. Не оспорва и наличие на заплатена претендираната по делото сума в размер на 1,46 лв. с ДДС, която е начислена във фактура с № 0442396547 за мобилна услуга № **** и мобилна услуга № ****. Твърди, че в представената по делото фактура е отчетено предоговаряне на тарифния план за услугите, като предходните са уговорени съгласно Приложение № 1 Активиране и условия за ползване на тарифни планове за мобилна телефонна услуга „A1 М клас“ от 14.10.2019 г., Приложение № 1 Промоционални условия за ползване на ценови пакет за мобилен интернет към тарифен план за гласова мобилна телефонна услуга от 14.10.2019 г. и Приложение № 2 от 14.10.2019 г. Сочи, че в процесната фактура всички суми са начислени, като е съобразено предоговарянето на тарифния план за услугата. Твърди още, че ищецът не е заплатил процесната сума, доколкото ищцовото дружество не е ползвател на всичките 2161 услуги, предмет на процесния договор, поради което сумата е заплатена от друго лице, ползвател на услугата, и следва да се възстанови на него, а не на ищеца.

С доклада си по делото СРС е отделил за безспорни следните обстоятелства: че ищецът е абонат на електронни съобщителни услуги, съгласно Договор № 503554975 с Приложение № 1 от 03.12.2021 г., сключен с ответника „А1 България“ ЕАД, за мобилна услуга № **** и мобилна услуга № ****; издаването на фактура № 0442396547 с период на фактуриране 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г. във връзка с ползването на процесните мобилни услуги по процесния договор; плащането на начислените суми по фактурата, вкл. сумата от 1,46 лв. с ДДС.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Първоинстанционният съд е изяснил всестранно и обективно спора от фактическа страна, като въззивната инстанция споделя изложените от същия мотиви, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях, без да е необходимо да ги преповтаря.

2

По наведените във въззивната жалба оплаквания, съдът намира следното.

Основният спорен въпрос, поставен пред въззивния съд, е, дали ищецът е обеднял, при положение че не е доказано кой е фактическият платец на процесната сума и чие имущество реално е намаляло. Ответникът оспорва обстоятелството, че задължението е заплатено от страна на „Минолби“ ЕООД, като поддържа това възражение и във въззивната си жалба.

Безспорно по делото е, че задължено лице по процесната фактура е „Минолби“ ЕООД. На основание чл. 73 ЗЗД, задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. В този случай, погасителният ефект на плащането настъпва в правната сфера на длъжника, като последният отговаря пред лицето, платило вместо него задължението.

Предвид посоченото, налице е обедняване от страна на „Минолби“ ЕООД с оглед извършеното плащане на задължението по процесната фактура, дори същото да е извършено от трето лице, доколкото „Минолби“ ЕООД би дължало заплатената сума в полза на третото лице, извършило плащането (чл. 74 ЗЗД). Вътрешните отношения между задълженото лице „Минолби“ ЕООД и фактическия платец на задължението не се отразяват нито на погасителния ефект на плащането, нито на основателността на претенцията по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на неоснователно получената от името и за сметка на длъжника сума. В случая задължението не е с оглед личността, а ответникът не твърди плащането от третото лице да е извършено поради грешка.

Без значение е и обстоятелството дали ищецът е извършвал търговска дейност, с колко служители е разполагал и как е осъществявал финансовата си отчетност – тези обстоятелства не са релевантни за дължимостта на претендираната сума.

Предвид всичко гореизложено се налага извод, че претенцията на ищеца е основателна и като я е уважил, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция само въззиваемият би следвало да има право на разноски, като претендира такива и представя доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на 50 лв. Независимо от това, съдът в настоящия си състав приема, че разноски не следва да му бъдат присъждани.

На съда му е служебно известно, че ищецът „Минолби“ ЕООД е образувал множество дела за идентични вземания от ответника, произтичащи от едно и също правоотношение, като цената на всичките му искове е нищожно ниска – под 1 евро. Ако се присъжда адвокатско възнаграждение по всяко едно дело, би се стигнало до многократно надхвърляне на размера на исковите суми. Ето защо и съобразно практиката на ВКС, обективирана в Определение № 174 от 26.04.2021 г. по ч. гр. д. № 560/2021 г., може да се приеме, че предявяването на такива претенции представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК, с която злоупотреба се нарушават установените граници за упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес. В цитираното определение на ВКС е прието още, че съдът не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба, като не присъжда разноски, дори да се приеме, че са извършени в самостоятелно производство. Ето защо, в настоящия случай на въззиваемия не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Не следва да му се присъждат и допълнително разноски за изпращане на отговора на въззивната жалба по пощата, тъй като тези разходи са сторени по волята на въззиваемия и не е задължително книжа до съда да се изпращат чрез пощенски оператор.

Воден от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11309 от 13.06.2025 г. по гр. д. № 68019 от 2024 г. на Софийския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4