Протокол № 208 от 22.12.2021, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 208 гр. Бургас, 20.12.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Мая П. Величкова при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА и прокурора Й.Ц.Д.Т. (АП-Бургас)

Сложи за разглеждане докладваното от Светла М. Цолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212000600216 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Поради продължило съдебно производство по предходното ВНОХД №217/21г. по описа на Апелативен съд – Бургас и участието на същия съдебен състав, настоящото дело започна в 10.50 часа, като на именното повикване се явиха:

Апелативна прокуратура – Бургас, редовно призована, се представлява от прокурор Й.Д..

Подсъдимият П. Г. П., редовно призован, се явява лично, конвоиран от органите на РД „Охрана“ - Бургас.

Явява се упълномощеният защитник на подсъдимия - адвокат Е.В. от ****.

Частният обвинител и граждански ищец С. Г. Й., редовно призована, не се явява. Представлява се от адвокат М.М. от **** ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВОКАТ М.: Считам, че следва сестрата на починалия, която представлявам - С.Й., да бъде констатирана като самостоятелна и отделна страна в процеса и като единствен наследник на починалата си майка К.Г., като аз Ви моля да бъда конституиран като защитник на С.Й. в качеството й на наследница, защото аз представлявам две страни поотделно. Държа повторно да бъда конституиран като повереник на Симеона, заради разноските по делото, които ще ми бъдат заплатени по-късно.

1

ПРОКУРОРЪТ: Вече има определение на съда, с което С.Й. е конституирана в процеса като граждански ищец и частен обвинител на мястото на нейната починала майка. Мисля, че не е нужно съдът да се произнася втори път.

АДВОКАТ В.: Аз смятам, че вече има определение на съда в тази насока и няма смисъл да се чете второ определение. Дори сме си получили препис от определението. По хода на делото, моля да се даде ход на делото.

АДВОКАТ М.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ: Вие решавате. Нека да се гледа делото.

СЪДЪТ, след като се запозна с материалите по делото и изслуша становищата на страните, установи че частният обвинител и граждански ищец С. Г. Й. е редовно призована за днешното съдебно заседание и не е посочила уважителна причина за неявяването си, а нейното отсъствие не е пречка за разглеждане на делото, намира че са налице изискванията на процесуалния закон за разглеждане на делото в днешно съдебно заседание.

Предвид изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията-докладчик ДОКЛАДВА делото.

Съдът ДАВА ХОД на съдебното следствие.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства.

АДВОКАТ В.: Няма да соча нови доказателства.

АДВОКАТ М.: Няма да сочим нови доказателства.

ПОДСЪДИМИЯТ: И аз нямам искания.

Съдът по доказателствата и на осн. чл. 283, чл. 317 вр. чл. 107, ал.2 от НПК,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА

И

ПРИЕМА приложените

2 по делото писмени доказателства.

СЪДЪТ, счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.

ДАВА ХОД на съдебните прения:

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, с присъда №

303/03.12.2020 година БсОС е признал подсъдимия П. Г. П. за виновен за извършено престъпление по чл. 115, ал. 1, т. 6 и т.11 и т. 12 от НК, като на осн. чл. 54, ал. 1 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от 20 години, при първоначален „строг“ режим.

Присъдата е обжалвана от защитника на подсъдимия с мотиви, че деянието не е осъществено от него и правната квалификация също не е определена правилно, като според защитата деянието следва да се квалифицира като такова по чл.119, чл.128 или чл.129 от НК. С жалбата се иска отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова такава, с която подсъдимия П. да бъде оправдан или алтернативно присъдата да бъде изменена като се намали наложеното наказание и се приеме, че подсъдимият е извършил престъпление по чл.119 или 129, ал.2 вр. ал.1 от НК.

Присъдата също така е обжалвана и от повереника на частния обвинител К.Г. – майка на пострадалия, починала на ****, като с определение на Бургаския апелативен съд на нейно място е била конституирана С.Й. – частен обвинител по делото на собствено основание, като сестра на пострадалия Н.Г.. С жалбата се иска изменение на присъдата относно наложеното наказание, като бъде наложено наказание „доживотен затвор“ при първоначален „специален“ режим.

Срещу присъдата е бил подаден и протест от Бургаска окръжна прокуратура, с който също се иска изменение на присъдата, относно наложеното наказание, а именно да бъде наложено наказание „доживотен затвор“.

Считам жалбата на подсъдимия, подадена чрез неговия защитник за неоснователна, жалбата на повереника и частния обвинител за основателна и поддържам така подадения протест от Бургаска окръжна прокуратура.

Съдебното производство пред първоинстанционния съд е протекло по общия ред, като в хода му не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е изяснил обстоятелствата по делото обективно, всестранно и пълно, въз основа на относим и достатъчен доказателствен материал, като е достигнал до обосновани правни изводи, че подсъдимият е осъществил деянието, посочено в обвинителния акт.

3

Бургаският окръжен съд е поставил на прецизен анализ разпитите на всеки свидетел, дадени на досъдебното производство и в съдебна фаза, като не се е задоволил само да констатира, че кредитира дадени показания в дадени части, а е съпоставил всички свидетелски показания едни с други, както и със събраните по делото други доказателства. По този начин е възприел и единствената правилна и безспорна фактическа обстановка, описваща точно и ясно случилото се, която се обосновава от всички събрани гласни, писмени и веществени доказателства.

Правилно са били кредитирани показания на очевидеца и свидетел Т.Д., дадени на досъдебното производство, още повече, че самият свидетел в съдебно заседание е заявил, че ги поддържа и същите се различават от дадените непосредствено пред съда, тъй като изпитва страх от подсъдимия.

Двата разпита на свидетеля, направени един след друг на 19.12.2016г. и на 20.12.2016г., в най-голяма степен разкриват случилото се, тъй като са дадени непосредствено след деянието и разкриват хронологията на събитията и действията на отделните участници в инцидента, и то по начин съответстващ на другите събрани и проверени доказателства.

Към показанията на свидетеля Г.Д., съдът е подходил с особено внимание, най-вече предвид факта, че същият е близък приятел на подсъдимия П.. Ясно и точно се виждат несъответствията в неговите разпити, градиращи от първоначалния разпит, даден непосредствено след деянието до разпита пред първоинстанционния съд, който е в полза на подсъдимия. В първите си разпити свидетелят Г. Д. не е възприел нож, а нещо лъскаво, което извадил пострадалият Н.Г., като последният бил ударен от подсъдимия няколко пъти с юмрук в лицето, вследствие на което пострадалият паднал на земята като се подпрял на една страна. Подсъдимият продължил да го рита в главата, а свидетелят Т.Д. го ритнал няколко пъти в корема. В последващите си разпити, включително и в дадените непосредствено пред съда, свидетелят Г.Д. вече е значително по-сигурен, че пострадалият е извадил нож и силно е ограничено участието на подсъдимия в инцидента – до един удар в областта на шията на пострадалия. В тази връзка показанията на свидетеля Г.Д. са колебливи и неубедителни, личи си желанието да помогне на подсъдимия, но в крайна сметка следва да бъдат кредитирани и са били кредитирани от БсОС, освен в частите за ножа и че подсъдимият е нанесъл само един удар на пострадалия.

Показанията на свидетеля Г. са били кредитирани в своята цялост, освен факта, че ударите са били нанесени с издължен предмет – бухалка или тръба, тъй като по откритата метална тръба на мястото на побоя, не са били открити ДНК следи, нито от подсъдимия, нито от пострадалия, а и в показанията на другите двама свидетели-очевидци и в обясненията на подсъдимия, не се споменава за тръба или бухалка.

Показанията на свидетеля А.В. и неговия брат свидетеля Г.В., също са били кредитирани почти в своята цялост, с изключение на това, че свидетеля 4

А.В. е очевидец на инцидента и дори е направил снимки, отречени и от самия свидетел в съдебно заседание, а свидетелят Г.В. притежавал видеозапис, на който е бил заснет побоя. Безспорно считам за доказано в досъдебното производство, че такъв запис не съществува, с оглед показанията на свидетелите полицаи, обслужващи района и извършили оперативноиздирвателни мероприятия към момента на деянието, неспоменаването на такъв запис в първия разпит на свидетеля Г.В. по ДП, както и липсата дори на намек за такива видеозаписи в показанията на брат му А.В..

Обясненията на подсъдимия П. са били подложени също на прецизен анализ с повишено внимание, предвид двойнствената им същност – като източник на данни и като средство за осъществяване на лична защита.

Същите са били приети за достоверни в голяма част, освен ваденето на нож от страна на пострадалия и че подсъдимият е бутнал пострадалия без да му нанася каквито и да е удари, които не съответстват на останалите събрани доказателства и най-вече на кредитираните показания и предвид на това правилно са били оценени като защитна версия на подсъдимия.

Първоинстанционният съд е отговорил в пълнота на всички направени възражения от страна на защитата, които се припокриват и с представеното допълнително писмено изложение.Несъмнено оплакванията на защитата, че досъдебното производство е било водено в ущърб на подсъдимия са неоснователни, предвид това, че преобладаваща част от доказателствените искания по досъдебното производство, произхождащи от обвиняемия или неговия защитник, са били удовлетворени в цялост, включително и допълнителни разпити на свидетели и очни ставки.

Възраженията на подсъдимия и неговия защитник, че подсъдимият не е автор на престъплението, а такъв е свидетелят Т.Д., са лишени от доказателствена основа и се опровергават от събраните гласни, писмени и веществени доказателства. Пръските кръв от пострадалия, които са били открити единствено по краката и сандалите на подсъдимия, насочени в една посока, извън петното кръв, изключват твърдението му, че не е удрял пострадалия, а само го е подпрял с крак по главата. Неоснователно е и твърдението, че свидетелят Т.Д. е причинил смъртта на пострадалия, като е скачал с крака върху главата му, тъй като при такова действие пръски кръв задължително щяха да попаднат по маратонките на свидетеля, а такива не са били намерени по предадените от него за оглед.

Тезата на подсъдимия и защитата, че маратонките са били почистени, не отговаря на обективните находки при извършения оглед на предадените маратонки, когато е констатирано, че същите са мръсни и покрити с прах, а и по тях не са били открити каквито и да било биологични следи. Твърденията, че свидетеля Т.Д. е автор на деянието, почиват само на обясненията на подсъдимия и на неговия приятел - свидетелят Г.Д., и не кореспондират със събраните и ценени доказателства, а досежно твърдението за участие на свид.

Г. Д., изказано от защитника на подсъдимия, няма събрано нито едно 5 доказателство по делото.