Решение № 282 от 15.05.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Разград, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАНА ТОДОРОВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело № 20263330100178 по описа за 2026 година

Предявени са искове с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.143 ал.1 и чл.146 ал.1 ЗЗП във вр. с чл.21 ал.1 ЗПК и чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Депозирана е искова молба от А. А. Я., с която са предявени обективно съединени искове срещу „Кеш Пойнт България“ ЕООД за установяване нищожността на Договор за обезпечен потребителски кредит №1342775/15.07.2025 г. и за връщане на платените на отпаднало основание суми, в размер на 304,72 евро.

Договорът бил сключен между страните по делото, с параметри: главница 1200 лв. /613,55 евро/, срок за погасяване 11 месеца, последната погасителна вноска - на 15.06.2026г., вноските са 6 бр. по 46 лв. и 5 бр. по 268,29 лв., годишен лихвен процент /ГЛП/ - 46%; годишен процент на разходите /ГПР/ – 56,76%, дължима сума по кредита – 1617,45 лв., обезпечен с поръчителство. За неизпълнение задължението за осигуряване на поръчител, отговарящ на изискванията на чл. 6, ал. 1 от Договора, в чл. 7, ал. 5 от същия била предвидена неустойка в размер на 1638,55 лв.

Твърди, че е погасил сумата от 918,27 евро по процесния договор. Излага съображения за нищожност поради противоречие с императивни разпоредби на чл. 19, чл. 11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2, чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл.12, ал.1, т. 7-9 , вр. с чл. 21 и чл. 22 ЗПК. Сочи прекомерен размер на ГПР, невключващ всички разходи по кредита, нищожност на клаузата за неустойка, излизаща извън присъщата й обезщетителна функция, нееквивалентност на престациите, липса на информация за начина на формиране на ГПР, нелоялна, заблуждаваща търговска практика. Навежда доводи за противоречие на договора с императивни разпоредби на ЗЗП, ЗПК и ЗЗД. Твърди, че с оглед предвидената в ЗПК санкция за кредитора при нА.чие на неравноправни клаузи в потребителски договор, сумата, заплатена над дължимата главница, се явява недължимо платена, поради което претендира връщането й.

Претендира разноски и адвокатски хонорар с ДДС при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл.

2 от Закона за адвокатурата.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника и в срока по чл.131 от ГПК същият е депозирал писмен отговор. Намира, че не са нА.це пречки за провеждане на процедура по медиация, ищецът не е представил доказателства, а и в чл. 12, ал. 5 от договора, между страните било уговорено, че приоритетно споровете ще се решават по споразумение, медиация, а при неуспех – по съдебен ред. Счита искът за неоснователен по отношение на всички доводи, касаещи недействителността на процесния договор. Оспорва всички твърдения на ищеца за недействителност на отделни клаузи от договора за кредит, неравносправност и противоречие със ЗПК. Твърди, че са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 — 9 в относимата към датата на 1 сключване на договора редакция, респ. договорът за потребителски кредит е действителен.

Не оспорва, че е сключен процесния договор за кредит, при описаните в същия условия.

Претендира разноски по делото.

С оглед изявленията на страните, съдът е обявявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата:

- че между страните по делото е сключен Договор за обезпечен потребителски кредит №1342775/15.07.2025 г. с параметри: главница 1200 лв., срок за погасяване 11 месеца, последната погасителна вноска - на 15.06.2026г., вноските са 6 бр. по 46 лв. и 5 бр. по 268,29 лв., годишен лихвен процент /ГЛП/ - 46%; годишен процент на разходите /ГПР/ – 56,76%, дължима сума по кредита – 1617,45 лв., обезпечен с поръчителство. За неизпълнение задължението за осигуряване на поръчител, отговарящ на изискванията на чл. 6, ал. 1 от Договора, в чл. 7, ал. 5 от същия е предвидена неустойка в размер на 1638,55 лв.

- че ГПР не включва предвидена неустойка в размер на 1638,55 лв.

Правния спор се свежда до изясняване дА. предвидена неустойка в размер на 1638,55 лв. е разход по кредита, респективно следва ли да бъде включено в ГПР по кредита и невключването му влече ли недействителност на договора за кредит в цялост, както и нА.чие/липса на съответствие на клаузите на договора с императивни правни норми на ЗПК, ЗЗД и ЗЗП. Подлежи на доказване размера на недължимо платените /според твърденията на ищеца/ суми.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

Между ищеца и „Кеш пойнт България“ ЕООД е сключен Договор за обезпечен потребителски кредит №1342775/15.07.2025 г. Същият е за сумата от главница 1200 лв., срок за погасяване 11 месеца, последна погасителна вноска - на 15.06.2026г., вноските са 6 бр. по 46 лв. и 5 бр. по 268,29 лв., годишен лихвен процент /ГЛП/ - 46%; годишен процент на разходите /ГПР/ – 56,76%, дължима сума по кредита – 1617,45 лв., обезпечен с поръчителство, за непредоставяне на което се дължи неустойка в размер на 1638,55 лв.

Между страните в чл.6 от договора е уговорено задължение за представяне на обезпечение в 13-дневен срок от подписването на договора. Това отлагане алогично се отличава от обичайната практика обезпечението да се предоставя предварително или най-късно до момента на сключване на договора. Предоставянето на допълнителен срок цели заобикаляне на императивните норми, определящи лимит на ГПР при потребителските кредити, като начислената неустойка не се включва в изчисляването му. За причина от ответника се изтъква отделното основание и възникването й на по-късен етап. Въпросната неустойка е определена по размер в чл.7, ал. 5 от договора – 1638,55 лв. /837,77 евро/, разсрочена на вноски от 127,82 евро през първите 6 месеца и по 14,16 евро – за оставащия срок за договора, като към датата на сключване на договора общата вноска е в размер на 151,34 евро, а дължимата сума – 1664,77 евро. При конкретния размер на главницата от 1200 лв. общата дължима сума след начисляване на неустойката надхвърля двойния размер на получената в заем сума /3256 лв/, което недвусмислено доказват нА.чие на недобросъвестност и неравноправно положение на потребителя спрямо заемодателя.

Разпоредбата на чл.143 от Закона за защита на потребителите определя като неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването на добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, а разпоредбата на чл.146, ал.1 урежда законовата санкция, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни.

АнА.зът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявеният иск е основателен.

В чл.6 от процесния договора заемополучателят се задължава в срок от 13 дни от сключването му да осигури обезпечение, отговарящо на изискванията на чл.6, ал.1 от договора – един поръчител с осигурителен доход два пъти размера на минималната работна заплата за страната към момента на договаряне, или двама поръчители – всеки с доход не помалък от МРЗ. Отделно, поръчителят не трябва да е гарант или кредитополучател по друг кредит при същия кредитор със статут, различен от „редовен“. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение заемополучателят дължи неустойка в размер на на 1638,55 лв., която следва да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, с което месечната вноска по договора от 46 лв. за първите 6 месеца става 296 лв., респ. от 268,29 лв. за последните 5 месеца – 296 лв.

Отделно, видно от представеното Споразумение за консолидиране на плащания № 1342775, същото е сключено под отлагателно условие /доколкото не е оспорен този документ, 2 представен от ищеца/ на 15.07.2025г. – в деня на сключване на процесния договор за обезпечен кредит.

Доводът на ищеца за нищожност на клаузата, поради противоречие с добрите нрави съдът споделя изцяло. Съобразявайки последиците от неизпълнение на задължението за предоставяне в срок от 13 дни след падежа на допълнително обезпечение, в случай на неплащане на текущо задължение на посочения в договора падеж, съдът намира, че неустойката не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от него. Действително уговорената неустойка има санкционна функция, но уговореният размер е прекомерен, и поради това уговорката се явява в противоречие с обезщетителната функция на неустойката. Включена по този начин неустойката по същество е добавък към възнаградителната лихва на кредитора, предвид условията, на които трябва да отговаря допълнителното обезпечение, и поради това го обогатява неоснователно, което противоречи на принципа за справедливост в гражданските правоотношения. Изхождайки от тези мотиви, съдът намира уговорката за неустойка за противоречаща на добрите нрави и поради това нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД и чл.33 ал.1 ЗПК.

Клаузата за неустойка в чл.6 освен нищожна като противоречаща на добрите нрави е и неравноправна по смисъла на чл.143 т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея добавя към размера на отпуснатия кредит възнаграждение за кредитора, невключено в ГПР. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.

Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В настоящия случай, със заплащането на сумата предвидена за неустойка, изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.

Клаузата на чл.6 е неравноправна - глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, клаузата на чл.6 от процесния договор за паричен заем според които се дължи неустойка при неосигуряване на договореното обезпечение, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива.

Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Според т. 3 от ТР № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикаля чл.33 ал.1 от ЗПК.

С процесната клауза в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. По съществото си неустойката е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорените клаузи е да доведат до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още 137% от предоставената главница.

Съгласно чл.21 ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. С предвиждането на такова обезпечение се заобикаля и разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК. Събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. НА.це е заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК като с уговорката по чл.6 от Договор за обезпечен потребителски кредит №1342775/ 15.07.2025г., се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. В параметрите на заема е указан ГПР от 56,76 %. Добавянето на неустойката като разход, невключен към така формираният 3 показател ГПР /видно от поясненията към чл.3, т.4 от договора/, неминуемо и без необходимост от специални знания, води до заключението, че същият ще надхвърли значително нармативно определената рамка. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19 ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 т.1 от ЗЗП. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието , че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП.