Решение № 47 от 25.08.2021, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Момчилград , 25.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20215150100222 по описа за 2021 година

Производството е по предявени искове с правно основание чл.415 от ГПК вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Исковата молба е подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК- ********, представлявано от Изпълнителния директор А.А., против С.

С. АЛ. от Момчилград, за установяване на дължимост на сумата от 224 лева, за която е била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.

№ 162/ 2021г. на РС- Момчилград. Ищецът твърди, че в срока по чл.414 от ГПК, длъжникът е подал възражение, като съдът е указал на заявителя, че може да подаде иска по чл. 415 от ГПК. В исковата молба се посочва, че между ответника и дружеството не е бил подписан договор за продажба на топлинна енергия, но същият е бил потребител на такава, и на основание Закона за енергетика, и Общите правила на дружеството, е бил ползвател на топлинна енергия, като същата не е била е заплатена.

Това обстоятелство и възражението на длъжника пораждал интереса на дружеството от предявяванетои на настоящият иск, с който се иска признаване дължимостта на вземането, както следва; на сумата в размер от

224 лева, от която 176,17 леваглавница, представляваща ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 1 м.май 2019г. до м.април 2020г., 10,91 лева– лихва за забава върху главницата за периода от 31.10.2019г. до 26.01.2021г.; както и сумата з а дялово разпределение на обща ст-ст 36,32 лева за периода от м.май 2019г. до м.февруари 2020г., от която която главница в размер на 31,95 лева, и лихва в размер на 4,97 лева, ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника твърди, че искът е допустим и основателен. Заявява, че живее в чужбина от много години и имотът се стопанисвал от негови близки, и на него не му било известно, че дължи сумата от 224 лева, което е било погасено изцяло.

Предвид това моли да се прекрати делото, както и моли при присъждане на разноски същите да бъдат компенсирани до по-малкият размер. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение, както и претендира такова.

В съдебно заседание, ищецът не се представлява, като е постъпило писмено становище, в което се сочи е постъпило плащане в размер на 224 лева, но останА. непогасени разноските по делото, от които д.т. в размер на 200 лева, законна лихва от 9,,89 лева, и юрисконсултско възнаграждение.

Иска се постановяване на решение по реда на чл.237 ал.1 от ГПК, като се претендират сторените разноски. Прави се възражение за прекомерност на адв.хонорар.

Ответникът, с представено от адв.Р.Х. писмено становище, иска да се отхвърли исковата претенция поради изплащане на дължимата сума, и респ. да се прекрати делото. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение, както и претендира сторени по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намери за установено следното:

На 05.02.2021г. „Топлофикация София“ ЕАД, в качеството на заявител, е подал заявление до СРС, по което е образувано ч.гр.д.7595/21г., прекратено 2 и изпратено на РС- Момчилград по компетентност. По така изпратеното дело е образувано ч.гр.д. № 162/2021г. на РС- Момчилград , и по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение на осн. чл.410 от ГПК № 6/06.04.2021г. С тази заповед ответника е осъден да заплати на ищеца; сумата в общ размер от 224 лева , от която 176,17лева-главница, представляваща ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от м.май 2019г. до м.април 2020г., 10,91 лева– лихва за забава върху главницата за периода от 31.10.2019г. до 26.01.2021г.; както и сумата з а дялово разпределение на обща ст-ст 36,32 лева за периода от м.май 2019г. до м.февруари 2020г., от която която главница в размер на 31,95 лева, и лихва в размер на 4,97 лева, и законната лихва върху главницата от 05.02.2021г. до изплащане на вземането и направените разноски- 75 лева общо- 25 лева /25 лева д.т./ и 50 лева /ю.к.възнаграждение/. Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК /сиреч по тази заповед ответника не е възразил по реда на чл.414 от ГПК, така, както е посочено в исковата молба/. Именно връчването по реда на чл.47 ал.5 от ГПК е основанието съдът да укаже на заявителя да предяви установителен иск за вземането си, което той е направил в законоустановения срок, подавайки искова молба на 14.05.2021г. Искът е предявен за цялата сума, предмет на заповедното производство- посоченото по-горе.

По делото се установи, че след завеждане на исковата молба, на 26.07.2021г. ответникът е заплатил дължимите суми за главница и лихва, като изрично е посочил, че тези суми са по гр.д.№ 222/2021г. на МРС /платежното нареждане е приложено към отговора по исковата молба/.

Във връзка това доказателство за плащане, включващо сумите от исковата молба и признаването в от страна на ищеца, изразено в писмено становище, че действително сумите по исковата молба са заплатени към това заседание, сочат, че исковете за главница и лихва са погасени чрез плащане, и като такива следва да се отхвърлят. Съпоставяйки обаче датата на подаване на исковата молба- 14.05.2021г. и датата на плащането на исковите суми 26.07.2021г., съдът констатира, че плащането е станало по-късно, и че чрез неплащане на сумите до подаване на иска, ответникът реално е станал повод 3 за завеждане на делото и дължи разноските, които ищецът е направил за това.

Горепосоченото води до извода, че разноските, претендирани от ищцовото дружество в заповедното производство, а после и в исковото, са дължими от ответника, т.к. и двата случая неговото поведение е било причина за завеждане на делата.

Поради изложеното съдът намира, че следва да се приеме, че исковата молба следва да се отхвърли, т.к. претендираната сума като главница и лихва, е погасена изцяло. При този изход на делото издадената заповед за изпълнение по .ч.гр.д. №162/21г. на МРС следва да се обезсили в частта за исковата сума от 224 лева /като главница и лихви/.

При този изход на делото, и както по-горе беше посочено, независимо от отхвърлянето на иска, с оглед неговата основателност към момента на подаване на исковата молба, на ищеца се дължи присъждане на сторени разноски в заповедното и исковото производство. Установи се, че сторените в заповедното производство разноски възлизат на сумата в размер на 75 лева, а в исковото производство ищецът е направил разноски в общ размер на 175 лева- държавна такса. Освен това ищецът е бил представляван от юрисконсулт, който е представил писмено становище.

Предвид горното съдът счита, че ответникът следва да заплати в пълен размер сторените в заповедното производство разноски от 75 лева, и претендираните в настоящото производство разноски, а именно; следва ответникът да бъде осъден заплати сумата от 175 лева- внесена държавна такса и сума от 50 лева- представляваща ю.к. възнаграждение, т.к. е нА.це признание на иска, както и заплащане на дължимата сума, а и в съдебно заседание ю.к., като представител на ищцовото дружество не е участвало, поради и което съдът определя възнаграждение за ю.к. в размер на 50 лева.

Или, ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски в настоящото производство в общ размер от 225 лева . При това положение, съдът намира, че от установените разноски за заповедното и настоящото производство в общ размер на 300 лева, на ищеца следва да му се присъди сумата в размер на общо 300 лева.

По изложените съображения, съдът

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове на осн. чл. 415 от ГПК вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено, че С. С. АЛ. с ЕГН**********, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК********, представлявано от Изпълнителният директор А.А., сумата в общ размер от

224 лева, от която; 176,17лева-главница, представляваща ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от м.май 2019г. до м.април 2020г., 10,91 лева– лихва за забава върху главницата за периода от 31.10.2019г. до 26.01.2021г.; както и сумата з а дялово разпределение на обща ст-ст 36,32 лева за периода от м.май 2019г. до м.февруари 2020г., от която която главница в размер на 31,95 лева, и лихва в размер на 4,97 лева, и законната лихва върху главницата от 05.02.2021г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 6 от 06.04.2021г. по ч.гр.д. № 162/ 2021г. на РС- Момчилград, като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на производството.

ОБЕЗСИЛВА

Заповед за изпълнение № 6 от 06.04.2021г. по ч.гр.д.

№ 162/ 2021г. на РС- Момчилград, в следната част; За сумата в общ размер от

224 лева, от която; 176,17леваглавница, представляваща ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от м.май 2019г. до м.април 2020г., 10,91 лева– лихва за забава върху главницата за периода от 31.10.2019г. до 26.01.2021г.; както и сумата з а дялово разпределение на обща ст-ст 36,32 лева за периода от м.май 2019г. до м.февруари 2020г., от която която главница в размер на 31,95 лева, и лихва в размер на 4,97 лева, и законната лихва върху главницата от 05.02.2021г. до изплащане на вземането

ОСЪЖДА

С. С. АЛ. с ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТИ на

„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК- ********, разноски в общ размер на 300 лева, от които в настоящото производство в размер на 225 лева, и ч.гр.д.№ 162/21г. на Рс- Момчилград, в размер на 75 лева Решението подлежи на обжалване пред КърджА.йският окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението за страните.

5

Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________ 6