Решение № 13 от 03.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. София, 03.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110128555 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Ю. С. М..

Ищецът твърди, че на 19.10.2020г. бил подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, по силата на който същият придобил вземания срещу Ю. М., произтичащи от Договор за потребителски кредит №578388 от 16.01.2017г. Сочи, че ответницата била уведомена за извършената цесия и обявената предсрочна изискуемост. Прилага към исковата молба уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-УКФ/2578388 от 23.04.2024г. Поддържа, че на 16.01.2017г. Ю. М. била сключила Договор за потребителски кредит №2578388 с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, по силата на който бил предоставен кредит в общ размер на 32 960 лева, от които 32 000 лева- чиста стойност и 960 лева, такса за разглеждане на кредита. Била договорена и застрахователна премия в размер на 1 482 лева. Общият размер на договорената възнаградителна лихва бил 18 758,80 лева. Така общо дължимата сума била 51 718,80 лева, разсрочена на 120 броя месечни вноски, всяка от които в размер на 430,99 лева. Първата погасителна вноска била дължима на 07.02.2017г., а последната- 07.12.2023г.

С уточнителна молба от 12.06.2024г. ищецът е посочил, че крайният срок за издължаване на всички дължими суми по кредита бил 07.01.2027г. Твърди, че вземанията по договора били обявени за предсрочно изискуеми. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

1

В срока по чл.131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Ответницата заявява, че не е връчвано уведомление за извършена цесия. Поддържа, че договорът е недействителен по отношение на договорената лихва и посочения ГПР. Твърди, че в него липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите. Оспорва предявения иск за мораторна лихва, както и възникването на задължение за застрахователна премия.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Отправя искане към съда за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В подаденото възражение по чл.414 ГПК, което съдът следва да вземе предвид при разглеждане на предявените по реда на чл.422 ГПК искове, ответницата е заявила, че не дължи сумите по издадената заповед за изпълнение, както и че същите са погасени по давност.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От приложеното ч.гр.д. №71601/2023г. по описа на СРС, 25-ти състав, се установява, че въз основа на подадено на 28.12.2023г. заявление е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 12.01.2024г., с която е разпоредено Ю. С. М. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните суми: сумата 16 699,84 лева, представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит №2578388 от 11.01.2017г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени в полза на заявителя по силата на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.10.2020г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.11.2018г., ведно със законна лихва за периода от 28.12.2023г. до изплащане на вземането, сумата 1 137,15 лева, представляваща възнаградителна лихва за период от 07.06.2023г. до 07.12.2023г., сумата 6 020,68 лева, представляваща мораторна лихва за период от 08.06.2023г. до 27.12.2023г. На 09.04.2024г. в срока по чл.414, ал.2 ГПК по делото е постъпило възражение, поради което и с оглед указанията на съда ищецът е предявил искове по чл.422 ГПК за установяване дължимостта на сумите, предмет на заповедното производство.

По делото е приет сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Ю. С. М. Договор за потребителски паричен кредит №2578388 от 16.01.2017г. /одобрен на 11.01.2017г./, по силата на който на последната е предоставена сумата от 32 960 лева, включваща чиста стойност на кредита в размер на 32 000 лева, такса за неговото разглеждане в размер на 960 лева и застрахователна премия в размер на 12,35 лева месечно. Уговорено е начисляването на плаваща лихва с фиксирана надбавка в размер на 8,87%, както и разсрочено връщане на дължимата сума на 120 месечни вноски.

Посочен е ГПР в размер на 10,88%, както и общо дължимата от потребителя сума по 2 кредита- 51 718,52 лева.

Представен е и погасителен план, от който се установява годишния лихвен процент- 8,99%, месечната вноска- 430,99 лева, както и общия размер на застрахователната премия за целия период на кредита- 1 482 лева.

Приложени са и Общите условия /„ОУ“/, съгласно чл.6 от които за предоставяне на кредит потребителят дължи плаваща лихва, изчислена като част от главницата съобразно приложимия към съответния период на олихвяване променлив ГЛП.

Разяснена е и методиката за определяне на плаващата лихва, като е отбелязано, че същата не може да бъде променяна едностранно от кредитодателя. Посочени са нейните компоненти, а именно- годишен лихвен процент /„ГЛП“/, формиран от Пазарен лихвен индекс, представлява референтен лихвен процент по смисъла на ЗПК плюс Фиксирана надбавка. Уточнено е, че при парични кредит в лева пазарният лихвен индекс означава едномесечен или тримесечен/шестмесечен SOFIBOR, равен на индекса, публикуван на страница „SOFIBOR“ на REUTEURS в 11:00 часа българско време два работни дни преди първия работен ден от всеки календарен месец или календарно тримесечие/шестмесечие и се прилага до деня, предхождащ първия работен ден на следващия календарен месец или календарно тримесечие/шестмесечие, а фиксираната надбавка се уговаря между страните. В чл.12, ал.1 от ОУ страните са постигнали съгласие, че в случай на забава в плащанията на дължимите суми, освен договорените лихви, дружеството има право да получи от потребителя и поръчителя освен всички просрочени и неизплатени месечни суми и обезщетение в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената главница, като в ал.2 е предвидена възможността кредиторът да обяви всичките си вземания за предсрочно изискуеми в изрично посочени хипотези, сред които при допуснато просрочие и/или неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита (главница и лихви). Съгласно чл.12, ал.6 от ОУ кредиторът има право да прехвърли правата си по договора – изцяло или частично, на трети лица, заедно с дължими лихви, такси, комисиони и други разноски, като уведоми потребителя писмено за това.

Приети по делото са Сертификат за застраховка „Кредитна претенция Плюс“ №2578388, както и приложимите Общи условия, от които се установява, че в полза на финансовата институция е сключен договор за застраховка „Кредитна протекция Плюс“, предоставяща покритие срещу застрахователните рискове смърт, трайна намалена или изгубена работоспособност и временна неработоспособност в резултат на злополука или заболяване. Уговорено е застрахователна премия в размер на 2,95% от първата месечна погасителна вноска по кредита, дължима ежемесечно.

Представено е и извлечение от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и 3

Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, заедно с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.10.2020г. с предмет портфолио от необслужвани от длъжници вземания за период над 180 дни, произтичащи от сключени от цедента„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, договори за потребителски кредит. Видно от приложената извадка на Приложение №1 към договора, същото включва следните вземания към Ю. С. М. по Договор за потребителски паричен кредит №2578388 от 11.01.2017г.- главница в размер на 16 699,84 лева и лихви в размер на 1 265,09 лева.

Приети по делото са и потвърждение за извършена цесия на парични вземания, подписано от Изпълнителния директор на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, пълномощно в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за уведомяване по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД от името на цедента всички длъжници по прехвърлените вземания за сключения договор за цесия, както и съставено в тази връзка на 23.04.2024г. уведомително писмо до Ю. С. М., заедно с известие за доставяне.

Представено е подписано на 23.04.2024г. писмо от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с което Ю. С. М. се уведомява за обявената от дружеството изискуемост изцяло и в пълен размер на всички вземания по Договор за потребителски паричен кредит №2578388 от 16.01.2017г.

Прието по делото е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което въз основа на сключения Договор за потребителски паричен кредит №2578388 от 16.01.2017г. по сметка на ответницата Ю. С. М. на 16.01.2017г. е преведена сума в размер на 32 000 лева. Уточнено е, че към усвоената сума е начислена такса за разглеждане на кредита в размер на 960 лева, с оглед на което неговият общ размер възлиза на 32 960 лева. Посочено е, че към нея е допълнително включена и застрахователна премия в размер на 1 482 лева. Установява се, че размерът на възнаградителната лихва за периода на кредита е 18 758,80 лева, като всяка месечна погасителна вноска в размер на 430,99 лева включва главница, лихва, такса и съответна част от застрахователната премия. Изчислена е и дължимата мораторна лихва за периода от 08.06.2023г. до 22.01.2025г.- 270, 91 лева, като е посочено, че след датата на цесията /19.10.2020г./ по представената справка не са извършвани плащания по кредита.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази възраженията на страните в настоящото производство, съдът намира следното от правна страна:

Предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК са установителни искове с правно основание чл.99 ЗЗД, във вр. чл.9 ЗПК, чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Ю. С. М. за признаване за установено, че същата дължи на дружеството следните суми: сумата от 16 699,84 лева, представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит №2578388 от 16.01.2017г.

4

/одобрен на 11.01.2017г./, сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени в полза на заявителя по силата на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.10.2020г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.11.2018г., ведно със законна лихва за периода от 28.12.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 1 137,15 лева, представляваща възнаградителна лихва за период от 07.06.2023г. до 07.12.2023г., сумата 6 020,68 лева, представляваща мораторна лихва за период от 08.06.2023г. до 27.12.2023г., за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 12.01.2024г. по ч.гр. дело №71601/2023г. по описа на СРС, 25-ти състав.

Видно от приобщеното ч.гр.д. №71601/2023г. по описа на СРС, 25-ти състав, същите са депозирани в указания от съда едномесечен срок, с оглед на което се явяват допустими. Във връзка с направеното с подадената на 12.06.2024г. молба уточнение относно обявената с писмо от 23.04.2024г. предсрочна изискуемост на вземанията следва да бъде посочено, че същата променя единствено изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на нейното настъпване, но няма за последица изменение на основанието, от което произтичат вземанията. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК претенции.