Решение № 1765 от 15.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1765 гр. Бургас, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20262120101385 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с предявен от Г. Б. Г. с ЕГН **********, срещу „ЕОС Матрикс“ ЕАД с ЕИК ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.

1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът няма задължение към ответното дружество, произтичащо от договор за издаване на национална кредитна карта „Райкарт“ от 29.08.2006 г., сключен с „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, в размер на 2014,83 евро, включващи главница, лихви и такси, което вземане е цедирано на ответното дружество.

П о твърдения в исковата молба, през 2024 г. по повод сключване на договор за лизинг за закупуване на лек автомобил ищецът узнал, че в Централния кредитен регистър, воден в БНБ, „ЕОД МАТРИКС“ ЕООД е подал информация за негови задължение към дружеството. Ищецът поискал писмено да му бъде предоставена допълнителна информация за произхода на това задължение, по повод на което е получил отговор изх. № 01118/20.05.2024 г. С отговора „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД уведомило ищеца, че задължението произтича от договор за издаване на национална кредитна карта „Райкарт“ от 29.08.2006 г., сключен с „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД. Вземането било прехвърлено на 25.04.2012 г. съгласно договор за цесия. В писмото на дружеството било посочено, че към 17.05.2024 г. непогасеният остатък от задължението е в размер на 3940,67 лв., включващи главница, лихви и такси, без да посочва отделна стойност за всяко отделно вземане. Равностойността на 1 сумата в евро е 2014,83.

Ищецът твърди, че до момента не е уведомяван от първоначалния кредитор „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД за това, че е прехвърлил вземането си в полза на трето лице, поради което цесията, ако действително е извършена такава, не поражда действие спрямо него.

По отношение на самото вземане излага, че то е погасено по давност.

Договорът за кредитна карта е прекратен с изтичането на срока му, след което нито първоначалния кредитор, нито ответника са предприемали действия за прекъсване на погасителната давност. По тези съображения намира, че за него е налице правен интерес да установи спрямо ответното дружество, че претендираното вземане не се дължи.

Моли за решение в този смисъл, като претендира и присъждане на сторените в процеса разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за недопустимост на предявената претенция, като сочи, че за ищеца не е налице правен интерес. Излага подробни съображения в тази насока.

Ответникът заявява, че в случай, че съдът приеме иска за допустим, то изрично признава същия като основателен. Моли съда да не присъди разноски в полза на ищеца, тъй като дружеството не е дало повод за завеждане на иска.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява, и не изпраща процесуален представител. Ответното дружество също не изпраща представител в заседанието, като не изразява и писмено становище по съществото на спора.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На първо място съдът намира за необходимо да изложи, че предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество. Следа да се приеме, че ищецът търпи негативни последици от факта, че ответникът докладва задължението му като просрочено и дължимо в ЦКР. Също така Г. писмено е поискал от ответника информация за задължението, като в отговор на това е получил писмо, в което дружеството му е посочило размер на задължението, като го е поканило да сключат споразумение за доброволно, извънсъдебно уреждане на отношенията, включително чрез разсрочено плащане на задълженията. Предвид това и доколкото за да породи действие, позоваването на изтекла погасителна давност следва да се направи пред съд, то и за ищеца неминуемо е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Нещо повече, съгласно Решение № 12441/13.12.2023г. на ВАС, се приема, че дружеството кредитор следва да изтрие задължението на длъжника си и да спре да подава данни в ЦКР, когато е налице липса на правна възможност за 2 принудително събиране на вземането и изрично волеизявление, че задължението с характер на естествено задължение, няма да бъде заплатено доброволно.

Извън горното и предвид изричното признаване на иска, което ответникът е направил с отговора на исковата си молба, следва да се приеме, че между страните в настоящото производство не е налице спор относно фактическата обстановка, такава, каквато ищецът я е описал с исковата си молба. Напротив, ответникът изрично е посочил, че признава всички факти, изложени от ищеца, в това число и че вземането му към него е погасено по давност.

Доколкото в настоящото производство ответникът изрично е посочил, че не спори, че към датата на подаване на исковата молба е настъпила погасителна давност за процесните вземания, то и така предявеният иск следва да бъде приет за основателен и като такъв да бъде уважен изцяло.

Спорен остава единствено въпросът дали ответното дружество е дало повод за завеждане на иска или не, респективно следва ли ответникът да бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски в процеса.

Нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК предвижда, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

На първо място в настоящия случай не е налице изрично и недвусмислено изразено становище на ответника, че признава така предявения иск. Напротив, с отговора на исковата молба ответното дружество е посочило, че намира иска за недопустим, а едва в условията на евентуалност признава иска и обстоятелството, че не е налице правото на принудително изпълнение досежно процесните суми. Предвид това съдът счита, че нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК не може да намери приложение.

В допълнение следва да се има предвид, че с отговора на исковата си молба ответникът е посочил, че след като е погасено по давност, вземането придобива характера е естествено задължение, а отказът да се заличи едно неиздължено задължение, макар и покрито с давност, не е в противоречие с изискванията за поддържане на актуални данни в ЦКР, тъй като самото задължение не е погасено. Анализът на това становище на ответника води до извода, че дружеството няма намерение да спре да подава информация за кредита към ЦКР. От представените доказателства пък се установи, че дружеството няма намерение и да се откаже от събиране на вземането, макар то да е погасено по давност, като изрично е поканило ищеца да сключи споразумение, съгласно което да погаси доброволно задълженията.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че „ЕОС Матрикс“ ЕАД недвусмислено и категорично е дало повод за завеждане на делото, отказвайки да заличи вземанията си към ищеца, да спре да подава информация за вземането към ЦКР, както и канейки го да погаси доброволно задължението.

С тези си действия ответникът недвусмислено е дал да се разбере, че счита вземанията към ищеца за дължими и търси погасяването им чрез плащане.

В заключение съдът намира, че не са налице предпоставките, въз основа 3 на които ответното дружество да не бъде осъдено да заплати сторените от ищеца разноски.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски. Г. е представил списък по чл. 80 от ГПК, видно от който се претендират разноски от 68,50 евро за заплатена държавна такса и 230 евро за адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че така претендираните разноски следва да бъдат присъдени в цялост, доколкото са налице доказателства за действителното им извършване, а претендираното адвокатско възнаграждение не би могло да се възприеме като прекомерно, съобразно предвидените в Наредба 1 за възнагражденията за адвокатска работа минимални размери.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията на страните, че ищецът Г. Б. Г. с ЕГН **********, не дължи на ответното дружество „ЕОС Матрикс“ ЕАД с ЕИК ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ***, сумата от 2 014,83 евро, произтичаща от договор за издаване на национална кредитна карта „Райкарт“ от 29.08.2006 г., сключен с „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, което вземане е цедирано на ответното дружество, като за ответника е погасена по давност възможността да събира по принудителен ред процесното вземане, на основание чл. 124 от ГПК.

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ***, да заплати на Г. Б. Г. с ЕГН **********, сумата от 298,50 евро, представляваща сторените разноски за държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4