Определение № 2780 от 30.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2780 гр. София, 30.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20248002103736 по описа за 2024 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Х. Х., [ЕГН] и Ж. Д. Х., ЕГН: [ЕГН] против решение № 302 от 28.03.2024 г. по гр.д.№ 1824/2023 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260175/04.08.2021 г., по гр.д.№ 1133/2020 г. на РС-Несебър. С последното е уважен предявеният от ищцата Е. К. М., ЕГН: [ЕГН] отрицателен установителен иск, като е признато за установено, че ответниците, сега касатори не са собственици на два апартамента, находящи се в [населено място],[жк], ет.3, в сграда с идентификатор ***, разположена в ПИ с идентификатор ***: 1. самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: склад 5, брой нива на обекта – 1, с посочена в документа площ – 43,74 кв. м., прилежащи части; 8,449 %, равняващи се на 8,32 кв.м. идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – ***, под обекта – ***, над обекта – ***; и 2. самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ***, с предназначение – за склад, брой нива на обекта – 1, с посочена в документа площ – 45,46 кв. м., прилежащи части; 9,315 %, равняващи се на 9,18 кв.м. идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – ***, под обекта – ***, над 1 обекта – ***. Със същото решение ответниците са осъдени да заплатят на ищцата направените в първата инстанция разноски в размер на сумата от 4292.91 лв.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението, тъй като съдът е приел, че е обвързан от решението, с което ВКС е приел, че е налице правен интерес за предявяване на отрицателният установителен иск от ищцата и не се е произнесъл отново по този въпрос. Касаторите излагат отново доводи, че ищцата няма правен интерес от предявяване на иска за двата обекта, тъй като не може да ги придобие по давност въз основа на владение, установено на основание предварителен договор, сключен с пълномощник, по отношение на който пълномощията са оттеглени, договорът е сключен на по-ниска цена във вреда на представлявания, този договор не прехвърля собственост и не е основание за своене на имота. Счита, че правният интерес се преценява към момента на подаване на исковата молба, а към този момент е действал мораториума за придобиване по давност на общинска собственост, установен в пар.1 ЗДЗС. Позовава се на Решение № 63/24.06.2020 г. по гр.д.№ 2763/2019 г. на ВКС, І гр.о. Твърди противоречие с ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС ако собственик на двата обекта е Община Несебър. По същество счита, че съдът е следвало да съобрази, че двата обекта са построени, за да има складове към жилищата на първи и втори надпартерни етажи и не било необходимо издаването на ново разрешение за строеж.

Окръжният съд не обсъдил фактите, свързани с изменението на ПУП и предвиждането по него на сграда със средно застрояване и че е установено изграждане на сградата до степен на груб строеж на 27.10.2011 г. Неправилно било прието и, че процесните обекти са самостоятелни обекти – жилища, а не складове, с каквото предназначение са били по проект и заснети в КК.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 по въпроси, които ще се разгледат по-долу и чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК.

Ответницата по касация оспорва касационната жалба и допускането до касационно обжалване поради това, че въпросите за наличието на правен интерес са разрешени от ВКС и поради неотносимост на формулираните въпроси към изхода от спора и на цитираната съдебна практика.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на 2 касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима.

След подаване на касационната жалба са постъпили две молби от касаторите и е препратена на състава по делото жалба от касаторите до председателя на ВКС.

С молба вх.№ 9325 от 20.05.2025 г., касаторите А. Х. Х. и Ж. Д. Х. искат спиране на производството поради това, че те са се снабдили с писмени доказателства, въз основа на които може да започне процедура по спиране на строителството на основание чл. 224, ал.1 ЗУТ, че с констативен акт от 20.11.2024 г. е установено че сградата, в която се намират двата процесни обекта е изпълнена в отклонение от строителните книжа и че наследник на М.

Т. е поискал спиране на достъпа до имота, ако са налице съществени конструктивни проблеми при строителството на сградата. Искат спиране на производството на основание чл. 229, ал.1, т.4 и 5 ГПК. Второто основание за спиране на производството мотивират с това, че са подали сигнал до Окръжна прокуратура за това, че Г. Т. е действал след оттегляне на представителната власт от него и за изследване произхода на средствата, с които ищцата е платила сумите по предварителните договори. Бил постановен отказ за образуване на досъдебно производство, но той бил обжалван пред Апелативна прокуратура-Бургас.

С молба № 9505 от 22.05.2025 г. е подновено искането за спиране, като касаторите са се позовали на заповед № ДК02-Б-7/21.05.2025 г. на РДНСК Бургас, с която на основание чл. 225, ал..1 ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж „надстройка над пети етаж на жилищна сграда ЗП 2“ за апартаменти № *** и № ***.

На състава е препратена от председателя на ВКС жалба вх. № В-772 от 16.03.2025 г., в която се изразява недоволство от това, че не е образувано досъдебно производство. По тази молба настоящият състав, разглеждащ спора по реда на ГПК, като касационна инстанция във фазата по селекция, няма правомощията да се произнася. Приложените към нея доказателства са неотносими и не могат да се приемат в касационното производство.

Молбите за спиране на производството на основание чл. 229, ал.1, т.4 и т.5 ГПК на тази фаза от процеса са неоснователни.

По образуваното касационно производство, касационната инстанция действа като контролно-отменителна - проверява материалната законосъобразност на въззивното решение въз основа на събраните пред предходните инстанции 3 доказателства ако бъде допуснато касационно обжалване, но не събира нови доказателства. Затова настоящата инстанция не може в това производство да приеме приложените към молбите за спиране нови доказателства, включително и присъди по наказателно производство. В този смисъл е приетото по т. 8 от ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, която се отнася за приложението на чл. 182, б. „г“ и „д“ ГПК /отм/, но нормите на чл.

229, ал.1 т.4 и т.5 са в същия смисъл и се прилагат по същия начин. Нови доказателства може да се приемат от ВКС само ако е отмено решението на въззивният съд при второ касационно разглеждане на спора по същество и делото се внесе за разглеждане по същество от ВКС на основание чл. 218и, ал.

2 ГПК / отм./, сега чл. 295, ал. 2 ГПК - т. 9 от ТР № 2/02.07.2004 г. на ОСГТК на ВКС.

Отделно от изложеното, представената заповед за започнато административно производство по чл. 225, ал.1 ЗУТ се отнася за обекти над пети етаж – апартаменти № *** и № ***, а процесните два обекта са на четвърти етаж и са апартаменти № ***и № ***.

Съдът съобразява и това, че дори да бъде образувано досъдебното производство по жалба на касаторите и дори да има влязла в сила присъда, по аргумент от чл. 300 ГПК относно това по кои въпроси тя би била задължителна за гражданския съд, това е без значение по предявения отрицателен установителен иск с предмет дали ответниците са собственици на процесните два обекта.

По изложените съображения, искането за спиране на настоящото производсво на основание чл. 229, ал.1, т.4 и/или т.5 ГПК следва да се остави без уважение.

По делото е установено:

Е. К. М. е предявила срещу ответниците-съпрузи А. Х. Х. и Ж. Д. Х. отрицателен установителен иск за два самостоятелни обекта, заснети в КК с идентификатори ***, представляващ склад № *** на етаж ***, с площ о т 43,74 кв. м. и с идентификатор ***, представляващ склад № *** на ет.***, с площ от 45,46 кв. м. Заявила е твърдения, че е сключила с М. Т. предварителен договор от 05.07.2013г. за апартамент №***, ляв, на площ от 45,46 кв. м., ведно с 9.18 кв. м. идеални части в [населено място]., кв. Черно море при продажна цена 28500 евро., от които на 09.07.2013 г. заплатила 20 000 евро и в края на през м. юли 2013г. и било предадено и владението върху този апартамент. Със споразумение с М. Т. от 18.08.2015г. резервирала покупката и 4 на апартамент № *** – десен, ет. *** и от тогава й било предадено владението върху него, а на 03.11.2018 г. бил сключен и предварителен договор за апартамент № ***, десен, на площ от 45,46 кв. м., когато платила и продажната цена за него. Установено е с констативен акт, че сградата е била изградена до степен на груб строеж на 27.10.2011 г. На 10.11.2020г. с две отделни сделки М. Т. е прехвърлила в нотариална форма на ответника А. Х. по време на брака му с втората ответница правото на собственост на процесните два обекта, означени като складове *** и ***. Твърди, че тези сделки не са породили действие, тъй като прехвърлителката не е притежавала право на строеж и не е придобила собствеността върху двата апартамента. Обосновала е правния си интерес с това, че ако отрече правата на ответниците, ще може да остане във владение на двата апартамента, въпреки отправената от ответника покана да ги освободи.

Установено е, че с договор от 15.11.2007г. Община Несебър е учредила на Н.

К. В. право на строеж за изграждане на жилищна сграда ЗП № *** с обща бруто разгъната застроена площ от 259 кв. м., в която се включва застроената площ на всички етажи, включително застроената площ на използваемите подземни и подпокривни пространства, върху 1/3 идеална част от имот частна общинска собственост УПИ ***, кв. ***по плана на *** [населено място], актуван с АЧОС № 2581/02.03.2007г. Издадено е на Н. В. разрешение за строеж № 63 от 27.10.2011г. за построяване в общински парцел УПИ ***, кв.

***на „Жилищна сграда ЗП № ***“, със ЗП – 84 кв. м., РЗП – 259 кв. м. по проект, одобрен на основание решение т. 3 по протокол № 16/24.08.2011г. на ОбЕСУТ при Община Несебър /л.193 –л.205 от делото/. Този проект предвижда изграждане на триетажна сграда, без подземен етаж, с офис № *** и жилище № *** на първи етаж, 2 броя двустайни жилища на втория етаж, включващи самостоятелен санитарен възел, спалня, дневна с кухненски кът и балкон и 2 броя двустайни жилища на третия етаж, включващи самостоятелен санитарен възел, спалня, дневна с кухненски кът и балкон. С нот. акт № 166, т.1 от 08.02.2012г. суперфициарят Н. К. В. продава на М. Т. учреденото му от Община Несебър право на строеж върху посочения общински терен на сграда на три жилищни етажа със застроена площ от 84 кв.м. и РЗП /бруто/ от 259 кв.м. съгласно одобрени проекти от 24.08.2011г. и разрешение за строеж от 27.10.2011г. и купувачката е встъпила разрешение за строеж със заповед от 25.11.20013г.

5

След сключване на договора за учредяване право на строеж на В., със заповед от 26.05.2008г. кмета на Община Несебър е одобрил изменение на ПУП в частта му за застрояване на общинските парцели УПИ *** и УПИ *** в кв.

***по плана на[жк], [населено място], като застрояването е променено от „ниско“ с максимална височина до 10.00м. на средно с масимална височина до 13.00 м. Последващо учредяване право на строеж в полза на Т. обаче няма.

Доказани са твърденията на ищцата, че като купувач е сключила с М. Т., действаща чрез пълномощника си Г. М. Т. два отделни предварителни договора за покупко-продажба на недвижим имот, първият от 05.07.2013 г., а вторият от 03.11.2018г., по силата на които продавачът Т. се задължила да продаде на ищцата съответно апартамент № ***, ляв, на площ от 45.46 кв.м., и апартамент № ***, десен, с площ от 45.46 кв.м., двата изградени в сграда ЗП № ***, находяща се в [населено място], кв.Черно море в, със застроена площ от 84 кв.м. и РЗП от 259 кв.м. съгласно одобрени проекти от 24.08.2011 г. и разрешение за строеж № 63/27.10.2011г. Уговорена е продажна цена за първия имот в размер на 28500 евро и срок за сключване на окончателен договор за първия имот в двумесечен от въвеждане на сградата в експлоатация и заплащане на цената, а за втория имот- такъв срок не е уговорен. С платежно нареждане от 09.07.2013г. ищцата е платила на Г. М. Т. сума от 42616.60 лв. с основание за плащане – 20000евро – по предваритеен договор за продажба на апартамент и 3500 лв. съгласно анекс т .2, и с платежно нареждане от 26.11.2018г., ищцата е платила също на Г. М. Т. сума в размер на 30 000 лв. с основание – по договор за покупко-продажба на ап. ***, сключен на 03.11.2018г. Съгласно споразумение от 18.08.2015г., сключено между ищцата и М. Т., действаща чрез пълномощника си Г. Т., ищцата е във владение на ап.