Решение № 134 от 16.04.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Пазарджик, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня П. при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня П. Административно наказателно дело № 20255220201548 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. П. Б., с ЕГН **********, чрез пълномощника адв. А. У. от ПзАК, против Наказателно постановление № 2025-340-2909 от 12.11.2025 г. издадено от ВПД Началник РУ- С. при ОДМВРПазарджик, с което за нарушение на чл.98 ал.1 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) на основание чл.193 ал.1 от ЗОБВВПИ е наложена глоба в размер на 255.65 евро (равностойността на 500 лева).

В жалбата обобщено се излагат възражения за процесуална и материална незаконосъобразност на НП, като се твърди, че вмененото нарушение не е извършено, поради което се иска отмяна на санкционния акт като незаконосъобразен и присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага кратко становище по същество, доразвито с писмени бележки, с искане жалбата да бъде уважена и НП се отмени, като се присъдят разноски в полза на жалбоподателя.

1

Въззиваемата страна- АНО, редовно призован не се явява, но се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата, ангажира доказателства и излага кратко становище по същество с искане НП да се потвърди като правилно и законосъобразно, излагайки подробни мотиви в писмена защита. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на претендирания от ответната страна адвокатски хонорар.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становището на въззиваемата страна и прецени събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран с НП при следната фактология:

На 14.10.2025 г. около 10:30 часа, в гр. С., на бул. „***“ №63, вх.В, ет.1 , ап.27, при извършена проверка от служители на ОДМВР- Пазарджик и РУ- С., относно съхранението на притежаваното от жалбоподателя Б. огнестрелно оръжие по разрешително за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие № 20190482289, валидно до 24.10.2029 г., било установено че дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев „Байкал“-МП153 кал.12, № ***, негова собственост, не се намира в касата за съхранение. В хода на проверката жалбоподателят Б. заявил, че оръжието се намирало в притежавания от него автомобил „***“ с рег. № ***, паркиран пред жилищния блок на горепосочения адрес. Извършена била проверка в автомобила, при която било установено, че дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев „Байкал“-МП153 кал.12, № ***, се намира в МПС.

При така установеното било прието, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.98 ал.1 от ЗОБВВПИ, тъй като не е съхранявал притежаваното от него горецитирано оръжие в метална каса, неподвижно закрепена, снабдена със секретно заключващо се устройство съгласно изискванията на цитираната разпоредба от закона.

На жалбоподателя в негово присъствие бил съставен АУАН от св. А. К.мл ПИ в служба КОС при РУ- С., след което му бил предявен и връчен екземпляр срещу подпис. В акта нарушителят собственоръчно написал обяснения във връзка с повдигнатото му и предявено административнонаказателно обвинение, а именно че около 10:00 часа се 2 подготвял да тръгне за с. Горно Вършило, като възнамерявал след обяд да излезе на лов за хищник, за което имал редовно разрешително. Качил пушката с калъфа в джипа и се върнал за другия багаж и на излизане от апартамента, бил пресрещнат за проверка. С обяснението представил и копие на разрешителното за лов № ***, с уточнението че същият ден по график е бил определен за лов на хищник.

В законоустановения срок против съставения АУАН е подадено писмено възражение от нарушителя, като същото не е уважено от АНО.

Въз основа на АУАН и горните данни на 12.11.2025 г. било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 13.11.2025 г., видно от разписката към НП, а жалбата против санкционния акт била подадена от наказаното лице чрез надлежно упълномощен адвокат (Виж пълномощно на л.10) директно в съда на 25.11.2025 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите А.

К., П. Б., Д. П., В. В. и Р. Т., които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

На първо място следва да се посочи, че при цялостната служебна проверка, съдът счита, че в АНП не са допуснати СПН. АНП е започнало със съставяне на АУАН, в присъствието на нарушителя и свидетел, след което му е бил надлежно предявен и връчен екземпляр срещу подпис. Предоставена е възможност на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да направи своите възражения и обяснения, отразени в акта. В последния са посочени всички съставомерни за нарушението обстоятелства, ясно и точно и е дадена съответстваща на словесното описание на нарушението правна квалификация. НП съдържа всички изискуеми реквизити и отразява словесно описание на нарушението съответстващо на това в АУАН. Правилно е посочена квалификацията на същото и е приложена съответната санкционна 3 норма. АУАН и НП са издадени в срока установен в чл.34 от ЗАНН и от компетентни органи, тъй актосъставителя е полицейски орган- мл. ПИ в РУС., Служба „КОС“, а издателят на НП е заемал длъжността ВПД Началник на РУ- С. и като такъв има и материалната, и териториалната компетентност да издава НП, в това число и за нарушения на ЗОБВВПИ. Ето защо съдът счита за неоснователни възраженията на жалбоподателя в тази насока.

Основателно е обаче възражението, че нарушението не е извършено от жалбоподателя.

Действително се установи по безспорен начин по делото, че към момента на извършване на проверката от полицейските органи в дома на жалбоподателя, при отваряне на касата, в която се съхраняват оръжията, както на жалбоподателя, така и на неговия баща- св. Б. и неговата майка, е било констатирано, че притежаваното от жалбоподателя Б. огнестрелно оръжие с гладкостенна цев „Байкал“-МП153 кал.12, № ***, не е било в касата. Тези обстоятелства се потвърдиха и от показанията на св. К. и св. П..Установи се също така, че посоченото огнестрелно оръжие се намира в притежавания от жалбоподателя автомобил, който е бил паркиран пред жилищния блок, в който живее. Св. Т. в разпита си посочи, че той заедно с жалбоподателя, след като последният е посочил, че оръжието му се намира в неговия джип, тъй като му предстои да ловува, съгласно издадено му разрешение за индивидуален лов на хищник за 14.10.2025 г. (датата на проверката), са отишли до МПС и след отключването му той е установил, че оръжието се намира в автомобила, като не можа да посочи, в коя част на същия ( в купето, багажника). Беше категоричен обаче, че оръжието е било в калъф и с поставено заключващо устройство на спусъка.

От приобщеното по делото като писмено доказателство Разрешение за индивидуален лов № ***/13.10.2025 г. се установява, че на жалбоподателя А.

Б. е било разрешено по надлежния ред да ловува в периода от 13.10.2025 г. до 31.10.2025 г. в ловностопански район Горно Вършило разрешен хищник, вкл. и за датата 14.10.2025 г. Още при предявяване на АУАН жалбоподателят е заявил изрично, че на въпросната дата по график той е бил определен за лов на хищник и поради тази причина сутринта на 14.10.2025 г., се е подготвял за този лов, като е пренасял от дома си необходимия му багаж, в т.ч. и огнестрелното оръжие, с което е трябвало да ловува- процесната пушка. Тези 4 му твърдения са потвърдени и от показанията на свидетелите Б., Т. и В..

При така установените факти, съдът счита, че твърденията на жалбоподателя са достоверни. От една страна те са потвърдени от показанията на посочените по-горе свидетели, а от друга- твърдението му че пушката се е намирала в автомобила, тъй като малко преди това я е оставил, защото е тръгвал за лов, не бяха оборени от нито едно от останалите доказателства по делото.

Имайки предвид тези данни, съдът намира, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение. Макар към момента на проверката, огнестрелното оръжие да не е било съхранявано в металната каса, това автоматично не води до извода, че той е нарушил разпоредбата на чл.98 ал.1 от ЗОБВВПИ. От разписаното императивно правило има изключение и то е уредено в разпоредбата на чл.96 ал.4 от ЗОБВВПИ, където е разписан реда, по който огнестрелните оръжия се пренасят. В случая жалбоподателят е пренасял своето оръжие и то със законосъобразна цел- предстоящ лов на хищник, за който има издадено надлежно разрешително. Действително първо е оставил оръжието в автомобила си (обстоятелство, което не бе оборено по никакъв начин), след което се е върнал в дома си за останалия багаж. И точно в този момент полицейските служители са пристъпили към извършване на проверката. Няма в закона разписано правило за това при пренасянето на оръжието, то да е постоянно с неговия собственик. Достатъчно е дългоцевното огнестрелно оръжие (каквото е притежаваното процесно от жалбоподателя) да се съхранява в калъф и с поставено заключващо устройство на спусъка. В случая тези изисквания са били спазени. Отделно от това автомобилът е бил заключен и е паркиран непосредствено пред входа на жилищния блок, в който в апартамент на първия етаж, живее жалбоподателя ( в този смисъл показанията на всички свидетели).

При така установените факти, съдът намира, че в настоящия случай жалбоподателят не е бил в хипотезата да съхранява притежаваното от него с надлежно разрешително огнестрелно оръжие съгласно изискванията на чл.98 ал.1 от ЗОБВВПИ, а е бил в хипотезата да спазва изискванията за пренасяне на това оръжие съгласно разпоредбата на чл.96 ал.4 от ЗОБВВПИ, които изисквания както се посочи по-горе той е изпълнил надлежно. Ето защо съдът счита, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение. Затова и 5

АНО е следвало да изпълни изискванията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН и да извърши проверка за законосъобразност и обоснованост на съставения АУАН преди да пристъпи към издаване на НП. Вместо това той е ангажирал административнонаказателна отговорност на жалбоподателя, като е постановил един необоснован и незаконосъобразен санкционен акт, който следва да бъде отменен.

При този изход на делото- отмяна на НП, съдът намира за основателно искането на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на разноски в негова полза за заплатен адвокатски хонорар за един адвокат. Това искане е направено своевременно, а именно в хода на съдебното производство.

Пълномощникът има право на такива разноски предвид изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл.63д ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК. По делото е представен договор за правна защита и съдействие (л.19), от който се установява, че е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, които са изплатени в брой от жалбоподателя Б. на адв. А. У..

Направеното възражение за прекомерност на претендираните разноски от страна на въззиваемата страна е неоснователно, тъй като претендираният размер на адвокатското възнаграждение е малко над минималния предвиден в разпоредбата на чл.18 ал.1 във вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм.- ДВ, бр. 14 от 2025 г.) размер от 400 лева, като по делото са проведени няколко съдебни заседания с участието на пълномощник с разпити на 5 свидетели и приемане на писмени, като пълномощникът е изготвил и въззивната жалба и са изложени писмено и устни становища по съществото на спора. Ето защо съдът счита, че следва да възложи в тежест на ОДМВР- Пазарджик, към което учреждение е структуриран органът издал НП, да заплати разноски на жалбоподателя в претендирания пълен размер.