Определение № 672 от 08.11.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 672 гр. Варна, 08.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20243000500478 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. Г. Т. против определение № 300/04.10.2024г. на ОС – Търговище, постановено по гр.д. № 227/2024г., с което е производството по делото е прекратено на осн. чл.129, ал.3 ГПК.

По подробно изложени в жалбата доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното определение се иска неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

На основание чл.129, ал.3, изр.второ ГПК препис от жалбата не е изпращан на ответниците.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По същество настоящият състав на АпС – Варна намира същата за неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното производство е било образувано първоначално пред Административен съд – Търговище по предявен от жалбоподателя против Административен съд – Търговище, Окръжен съд – Велико Търново и Районен съд – Велико Търново иск с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ, препратен за разглеждане по компетентност на Окръжен съд – Търговище, където е образувано в гр.д. № 227/2024г.

Изложените в исковата молба фактически основания са били, че 1 жалбоподателят е подал искова молба до Административен съд – Търговище за обезвреда на претърпени от него неимуществени вреди по реда на ЗОДОВ, която искова молба неправилно е била изпратена по компетентност на РС – Велико Търново, вместо на родово и местнокомпетентния РС – Елена.

Посочил е, че делото му не е разгледано в разумен срок съобразно чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС и цитирана от него практика на ЕСПЧ, в резултат на което е претърпял претендираните за обезвреда неимуществени вреди.

След образуване на гр.д. № 227/2024г. ОС – Търговище законосъобразно е констатирал, че исковата молба е нередовна, поради което и с разпореждане от 17.09.2024г. е указал на ищеца за задължението му да внесе следващата се държавна такса, както и необходимостта от навеждането на конкретни фактически твърдения относно предявените срещу всеки един от ответниците искове, в частност срещу ОС – Велико Търново и защо счита, че делото му не е разгледано в разумен срок.

В отговор на това и в срок е подадена молба с вх. № 3601/18.09.2024г., в която са описани постановени актове по движението на делото – от образуването му на 19.02.2024г. в адм.д. № 77/2024г. по описа на Административен съд - Търговище, изпращането му на РС – Велико Търново по подсъдност, впоследствие на ОС – Велико Търново, на основание чл.104, т.4 ГПК, повдигането на препирня за подсъдност и произнасяне по нея от Апелативен съд – Велико Търново. Уточнено е, че към настоящия момент делото е висящо пред РС – Велико Търново. Едновременно с това е поискано конституирането на Апелативен съд – Велико Търново като трето лицепомагач на страната на ищеца, без да е уточнен правния интерес от това.

Изпълнено е указанието за внасяне на държавната такса.

В срока, даден с определението от 17.09.2024г. е постъпила допълнителна молба с вх. № 3649/24.09.2024г., с която ищецът е посочил, без мотиви, че предявява иска си срещу Апелативен съд – Велико Търново, Окръжен съд – Велико Търново и Административен съд – Търговище.

С разпореждане № 245/27.09.2024г. първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е изпълнил в цялост указанията му и исковата молба продължава да бъде нередовна, поради което със същото му е дал нов 1-седмичен срок да уточни кои са ответниците срещу които насочва исковата си молба, оттегля ли иска си срещу Районен съд – Велико Търново, да уточни дали по всички от сочените дела, образувани по подадената от него искова молба твърди претърпени вреди поради неразглеждането им в неразумен срок и обоснове защо счита, че извършените по всяко едно от тях процесуални действия не отговарят на изискването по чл.6 от ЕКПЧОС.

С молба от 30.09.2024г. жалбоподателят е уточнил единствено, че оттегля иска си срещу РС – Велико Търново, а относно другите указания е посочил, че същите касаят съществото на спора.

С оглед на това и е постановено обжалваното пред настоящата инстанция определение, обосновано с мотиви, че нередовността на исковата 2 молба не е отстранена.

Така постановеното определение е валидно и допустимо, постановено от надлежен съдебен състав, като изложените в частната жалба доводи за заинтересованост на съдията-докладчик са неоснователни. Обстоятелството, че същият е и административен ръководител и това, че като съдия разглежда спор на трето лице срещу Апелативен съд – Варна, не е обективен факт от категорията на абсолютните по см. на чл.22 ГПК. В същото време предявеният по делото иск от жалбоподателя не е срещу Апелативен съд – Варна, за да се твърди йерархична зависимост и заинтересованост на съдиятадокладчик. Искане за отвод по чл.22, ал.1, т.6 ГПК не е било отправено, а по делото не са налице процесуални действия на съдията-докладчик, поставящи под съмнение неговата безпристрастност поради соченото от жалбоподателя обстоятелство.

Отчитайки посоченото по-горе, настоящият състав на съда намира направения от първоинстанционния съд извод, че нередовностите на исковата молба не са отстранени за правилен и законосъобразен.

Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1, т.4 ГПК ищецът следва да изложи обстоятелствата /твърденията си/, на които основава исковата претенция. Въз основа на тези твърдения, очертаващи предмета на спора и формулирания петитум съдът може да направи преценката за допустимостта и надлежното упражняване на правото на иск, в т.ч. и за процесуалната легитимация на ответниците. В тази връзка следва да бъде отчетено, че макар и държавата да е длъжника в материалноправно отношение по искове за вреди от действия на нейните органи, то съгласно изричната разпоредба на чл.7, ал.1 ЗОДОВ пасивно легитимиран по исковете, разглеждани по реда на ЗОДОВ е органът, от чиито действия/бездействия са претърпени вредите. Това налага необходимостта от обосноваване насочването иска срещу всеки един от ответниците.

От изложеното в първоначалната искова молба и направените уточнения не става ясно защо жалбоподателят твърди продължителност на висящото производство по предявения от него иск в неразумен срок по см. на чл.6 ЕКПЧОС и в частност не сочи каквито и било твърдения по пасивната легимация на ответниците. Посочването на произнасяния в различни етапи на производството, но без конкретни твърдения за забавяне на процеса не отстранява тази нередовност. Неясно защо, при условие, че производството все още е висящо пред РС – Велико Търново исковата претенция срещу този ответник е оттеглена и се насочва срещу Апелативен съд – Велико Търново, наред с първоначалните Административен съд – Търговище и ОС – Велико Търново.

Ето защо обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение № 300/04.10.2024г., постановено по гр.д.

№ 227/2024г. по описа на ОС – Търговище

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд, при условията на чл.280 ГПК, в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4