Решение № 1237 от 25.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1237 гр. София, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Г.

Д. Ковачев при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Д. Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100511879 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от Л.

Ц. срещу Решение № 20095157 от 24.06.2023г.., постановено по гр. д. № 636/2019г. по описа на Софийски районен съд,59 с-в в първа фаза на съдебна делба.

С решението СРС е отхвърлил предявените от жалбоподателя срещу Л. Д. и Д.

Д.: иск за обявяване на нищожност на отказ, извършен от жалбоподателя от наследството на неговата (и на Д.) майка С. Ц.а; иск за „отмяна“ на съдебна спогодба от 1980 г., с която е извършена делба на процесния апартамент между Л. Д. - сестра на жалбоподателя, нейния съпруг (ответника Д.) от една страна и техния баща Г. Ц.; иск за „отмяна“ на договор за продажба на процесния апартамент от 1990г, извършена също между баща му и сестра му съединени кумулативно с иск за допускане на делба на имота, представляващ Апартамент 52, в гр. София, ул. ****, заедно със зимнично помещение 1 с площ 6,45 кв.м. и 1, 795/1000 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.

В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост. Оспорват се изводи на СРС относно обхвата на понятието „обикновена покъщнина“. Счита, че към 1975г. пералня и прахосмукачка са били луксозни вещи. Счита, че нямало спор, че е закупил и подарил на майка си пералня и прахосмукачка. Изводите на СРС противоречали на 1 доказателствата по делото. Неправилно били кредитирани показания на свидетел.

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно, но частично недопустимо.

Ищецът е завил, а СРС се е произнесъл по недопустим отделен иск за нищожност на извършения от Л. Ц. отказ от наследството на неговата майка.

Трайна е съдебната практика (включително задължителната т. 3, б. "д" на ППВС № 7/1973 г.), че отказалият се от наследство, който поддържа, че отказът му е нищожен, може да предяви иск за делба на наследство, а също и всеки друг иск вещен или облигационен, основан на наследяването, в който да се позове на нищожността. Поради това такъв ищец няма правен интерес да иска самостоятелно установяване на приемането на наследството или пък на нищожността на отказа. В делбеното производство, като особено исково такова, съдът е длъжен да установи действителните права на съсобственост и при тях да допусне делбата, като съобрази и направен отказ от някой от наследниците, включително и твърденията, респективно възраженията и доказателствата за недействителността му. В този смисъл и решение № 108 от 14.05.2016 г. по гр. д. № 5913/2015 г., ГК, І г. о. на ВКС, както и Решение № 574 от 7.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3710/2022 г., II г. о., ГК и др.

В частта му за отхвърляне на този иск решението на СРС е недопустимо и следва да се обезсили, а производството по него да се прекрати.

Решението е недопустимо и в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск за нищожност (непрецизно посочен в диспозитива като иск за отмяна) на съдебната спогодба като симулативна. Симулативност на спогодбата е посочена само в петитума на исковата молба без надлежни фактически твърдения в тази връзка. В исковата молба и в уточнителната молба от 30.07.2021г, както и в уточнителната молба до настоящата инстанция не се съдържат фактически твърдения по иска за нищожност поради симулативност. С исковата молба се иска „отмяна“ на спогодбата, като са изложени фактически твърдения за незаконосъобразност, тъй като баща му не е имал средства да изплати делът на сестра му и нейния съпруг и със спогодбата се прехвърля неговата част от наследството на майка му.

С молба от 30.07.2021г. (депозирана предвид указания на СРС за уточняване основанието и петитума на исковете, дадени с оглед определението на СГС по в.ч.гр.д.

13020/2020г.) се сочат нищожността на неговия отказ от наследство и че със спогодбата се извършва разпореждане с неговата част от наследството на майка му, което съставлявало разпореждане с чужда собственост и отново липсата на средства у баща му да изплати уравнението по спогодбата. След указания на настоящият състав 2 ясно да заяви дали твърди, че сделките изобщо не са породили правно действие (тоест че са нищожни и защо) или твърди, че не са изпълнени задължения по тях или твърди, че страните по тях са желаели да сключат друг вид сделки с други последици, като формулира и надлежен съответен петитум по исковете ищецът е заявил с молба от 31.10.2024г. единствено, че иска нищожност поради противоречие със закона и добрите нрави. И с тази молба не са въведени фактически твърдения които да обуславят иск за нищожност поради симулация. Не се твърди страните по спогодбата да не искали настъпването на последиците на извършената сделка (абсолютна симулация) или целта им е да прикрият друго съглашение, чийто последици искат (релативна симулация), нито твърдения за факти от които да се прави такъв извод.

Твърдение, че съделител не разполага със средства към момента на спогодбата, само по себе си не е такова за симулация

При неотстраняване на нередовността решението на СРС с което е отхвърлен иск за нищожност поради симулативност е недопустимо и следва в тази му част да се обезсили, а производството по този иск прекрати.

Решението е недопустимо и в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск за нищожност (непрецизно посочен в диспозитива като иск за отмяна ) поради привидност на договор за продажба на процесния апартамент от 1990г, извършена между баща му и сестра му. Фактическите твърдения в исковата молба са за нарушаване на закона, изведено от твърдението за накърняване на запазена част от наследството на баща му; от разпореждане с чужда вещ - с неговия наследствен (от майка му) дял от имота , а привидност е изведена от продажната цена, която била равна на данъчната оценка и от запазеното право на ползване от баща му.

С молба от 30.07.2027г. (депозирана предвид указания на СРС за уточняване основанието и петитума на исковете, дадени с оглед определението на СГС по в.ч.гр.д.

13020/2020г.) се сочат като основание за отмяна разпореждане с чужда вещ и накърняване на запазената му част. Не се поддържа обаче твърдението за привидност.

Във връзка с указания от настоящият състав с молба до въззивния съд се твърди нарушаване на закона и противоречие с добрите нрави и се иска обявяване на сделката за нищожна.

Предвид извършените уточнения на исковата молба пред СРС и пред настоящият състав недопустимо СРС е отхвърлил иск за нищожност (непрецизно посочен като такъв за „отмяна“) поради привидност. В тази му част решението е недопустимо и следва да се обезсили, като постановено по непредявен иск По отношение правилността на решението в допустимите му части въззивния съд е ограничен от оплакванията в жалбата и приложението на императивните материални норми.

3

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства съдът намира обжалваното решение за правилно в допустимите му части по следните съображения.

Валидността на извършения от Ц. отказ от наследството на неговата майка няма претендираното от ищеца значение за възможността да е придобил права по наследяване от майка си върху процесния имот.

В конкретния случай предвид придобивния способ – чрез членство в „ЖСК Енергопроект“ дори да се приеме отказът от наследство за нищожен, то не би могло да се приеме, че се е породило право на собственост по наследяване за ищеца върху идеална част от този имот.

Както се посочи имота е придобит чрез участие в ЖСК. Видно от писмените доказателства по делото - нотариалния акт на л. 27-29 съставен по реда на чл. 35, ал. 2 о т ЗЖСК собствеността върху имота е придобита през 1979г. Трайна е съдебната практика, че право на собственост върху определените им обекти членкооператорите придобиват от датата на нотариалния акт по чл. 35, ал. 2 ЗЖСК.

Изрично в този смисъл са Тълкувателно решение № 44 от 5.VI.1975 г., ОСГК, както и т. 2 от ППВС № 3 от 12.XI.1983 г. и ППВС № 4 от 18.V.1987 г. по гр. д. № 4/86 г Моментът на преминаване правото на собственост за имот даден като обезщетение за отчужден такъв по чл. 103 ЗТСУ (съответно по ЗПИНМ-по това време и до 1978г. действа чл. 48 ЗС и Правилника за жилищностроителните кооперации, който урежда тези въпроси и по чието прилагане е постановено и посочено ТР от 1975г.) не се прилага за членовете на ЖСК. Членството в ЖСК не поражда вещни права за член-кооператорите до снабдяването с нотариален акт и самото членство не се наследява по реда на закона за наследството, а при смърт на член-кооператор в членственото правоотношение се встъпва при изчерпателно посочени в чл. 23 ЗЖСК предпоставки и след изчерпване на определен ред (Решение № 207 от 27.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1395/2013 г., I г. о., ГК; Решение № 216 от 30.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 263/2009 г., II г. о., ГК; Решение № 431 от 28.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 177/2009 г., IV г. о., ГК,), а ищецът не твърди да са били налице предпоставките и да е осъществен този ред спрямо него за заместване на майка му, починала през 1975г. Видно от представените от ответницата доказателства (молба на Ц. на л. 85-86 до президиума на народното събрание и неговия собствен нотариален акт за апартамент 53 в същата ЖСК на л. 94-95) той е бил член кооператор също, но на собствено основание за апартамент 53. Не твърди и не установява да е подал молба по чл. 23, изр. 2 от ЗЖСК за встъпване в членственото отношение на майка си за процесния апартамент 52.

Ответницата Д., видно от т. 3 от дневния ред и т. 4 от решенията по протокола от 08.12.1975г. на л. 23-26 от делото е приета по нейна молба за член-кооператор на 4 мястото на майка си за ½ от апартамента и се е снабдила с нотариален акт по чл. 35, ал. 2 заедно с баща си (последния член по право като обезщетен за отчуждения му имот). Само тя се легитимира като съсобственик по ЗЖСК. В този смисъл решение № 207 от 27.09.2013 г. по гр. д. № 1395/2013 г., г. к., І Г. О. на ВКС.

Майка му е починала 1975г.-много преди снабдяване с нотариален акт от баща му и неговата сестра-ответницата Д..

Следователно в имуществения патримониум на майка му, (чието членство в ЖСК е прекратено със смъртта ) към момента на нейната смърт не е възникнало право на собственост върху апартамент 52 и ищецът не би могъл да го наследи.

Поради това и е без значение дали валидно се е отказал от наследството останало от майка му. Дори отказа да е невалиден права върху имота не могат да възникнат за ищеца по наследяване от нея.

По отношение исковете с които се атакуват съдебната спогодба между баща му, сестра му и нейния съпруг от 1980г. и продажбата между баща му и сестра му от 1990г.

С исковата молба се иска „отмяна“ на сделките, като за спогодбата са изложени фактически твърдения за незаконосъобразност, тъй като баща му не е имал средства да изплати делът на сестра му и нейния съпруг и със спогодбата се прехвърля неговата част от наследството на майка му.

След отмяна от СГС по в.ч. гр.д 13020/2020г. на прекратително определение и предвид указания в акта на СГС са били дадени указания за уточняване на основанието и петитума на исковете.

С молба от 30.07.2021г. се сочи, че съдебната спогодба е незаконна, защото съдържа разпореждане с чужда собственост (неговата част от наследството от майка му при нищожен негов отказ), и отново, че не било възможно баща му да разполага със сумата за уравняване.

След указания от настоящият състав с молба до СГС иска обявяване на нищожност поради противоречие със закона и добрите нрави.

Нарушаване на добрите нрави като основание за нищожност се въвеждат за пръв път с молбата до въззивния съд, което е недопустимо, като не са и посочени фактически обстоятелства с които то се обосновава.