Определение № 3924 от 10.10.2019, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр.

София, ………..2019 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Наказателно отделение, VIII-ми въззивен състав, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Мумджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Костадинка

Костадинова

2.

Александрина Дончева като разгледа докладваното от съдия Костадинова ВЧНД № 4051 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXII НПК, вр. чл.323, ал.2, вр.ал.1, т.2 от НПК.

С разпореждане на съдията -докладчик от 24.09.2019г. по НЧХД № 19009/2018г. по описа на СРС, НО, 94 състав, е върната като просрочена подадената жалба от частния тъжител Т.Д.П. срещу определение за прекратяване на наказателното производство, постановено в о.с.з на 10.07.2019г. по НЧХД № 19009/2018г. по описа на СРС, НО, 94 състав .

Недоволен от разпореждането частният тъжител го обжалва в срок, като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно, тъй като никога не е бил призоваван по делото. Уведомил се за насроченото по делото открито съдебно заседание за 10.07.2019г. от интернет, но тъй като бил извън страната, с молба поискал съдът да го отложи, за да може да се яви. От интернет разбрал, че делото е прекратено, като не е получавал определението, с което се прекратява НП.

В частната жалба се излагат съображения, че никакви срокове не могат да текат, щом като книжа не са му били връчени. Моли за отмяна на разпореждането и прави искане за освобождаване от внасяне на ДТ, прилага декларация в която сочи, че не получава месечен доход, не упражнява труд като ЕТ, нито извършва услуги с личен труд, нито извършва селскостопанска дейност, няма брак, осигурява издръжка на 4 души, притежава жилище от 60 кв. в гр.София и МПС с година на производство 1998г., не притежава дялове и акции в ТД, не страда от заболяване, което да налага постоянни разходи, прилага и извлечение за валидни запори с посочено име на клиент – Т.Д.П..

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като се запозна с материалите по делото и обсъди изложените доводи, намира за установено следното:

Определението, с което на основание чл.289, ал.1 вр. чл.24, ал.5, т.5 от НПК е прекратено наказателното производство по посоченото дело е постановено в открито с.з. проведено на 10.07.2019г.

Съгласно разпоредбата на чл.289, ал.4 от НПК, определението на съда, с което се прекратява наказателното производство при условията на ал.1 от същия текст, подлежи на обжалване по реда на XXI от НПК.

За срока за подаване на жалбата е приложима разпоредбата на чл.319, ал.1 от НПК, която предвижда 15-дневен срок, считано от обявяването на съдебния акт в открито съдебно заседание. В настоящия случай, определението на СРС е било постановено в открито съдебно заседание на 10.07.2019г. и срокът по чл.319, ал.1 от НПК е изтекъл на 25.07.2019г.

Съдът ясно е указал, че същото подлежи на обжалване в 15- дневен срок от „днес“, т.е от датата на обявяването му в открито с.з, и за съда не съществува задължение да уведомява тъжителя /в случай на отсъствието му/ за постановяването му.

Жалбата на ЧТ-л.8 от внчд, е подадена по пощата на 01.08.2019г., видно от датата на пощенското клеймо, т.е. след изтичане на срока и районният съдия правилно и в съответствие с правомощията си по чл.323, ал.1, т.2 от НПК е върнал същата като подадена извън законоустановения срок.

По изложените съображения доводите на ЧТ, че срока за обжалване тече от датата на връчване на определението, с което НП е било прекратено се явяват неоснователни.

За пълнота следва да се посочи, че доводите на ЧТ срещу самото определение постановено в о.с.з, няма как да бъдат разгледани по съществото им, тъй като предмет на разглеждане в настоящето производство е само разпореждането на съдията –докладчик, с което връща тази му жалба срещу определението от о.с.з.

Искането на ЧТ за освобождаване от държавната такса също е неоснователно. Установява се, че частният тъжител е заплатил ДТ за образуване на НЧХД – л.10 от нчхд в размер на 12 лева. Частният тъжител сочи, че пътува в чужбина често, както и в страната, следователно не може да се приеме, че ДТ от 5 лева каквато дължи за подадената частна жалба по силата на Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието се явява непосилна. Доколкото делото е изпратено от СРС без да е събрана същата, и след като съдът приема, че не са налице основания за да освободи ЧТ от тази такса, то съдът следва да го осъди да я заплати.

Така мотивиран съдът приема, че атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на осн. чл. 345 от

НПК, СГС, НО, VIII въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на съдията –докладчик от 24.09.2019г. по НЧХД № 19009/2018г. по описа на СРС, НО, 94 състав, с което е върната като просрочена подадената жалба от частния тъжител Т.Д.П. срещу определение за прекратяване на наказателното производство, постановено в о.с.з на 10.07.2019г. по НЧХД № 19009/2018г. по описа на СРС, НО, 94 състав.

ОСЪЖДА Т.Д.П. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СГС държавна такса в размер на 5/пет/ лева и 5/пет/ лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.