Решение № 730 от 22.11.2023, Районен съд - Горна Оряховица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 730 гр. Горна Оряховица, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20204120101784 по описа за 2020 година

С Решение № 431 от 03.11.2022г., постановено по в.гр.д.№ 752/2021 г. по описа на ОС-В. Търново, потвърдено с определение № 2312/25.07.2023 г., допълнено с определение №3018/12.10.2023 г. по гр. д. 201/2023 г. на ВКС е отменено решението / с характер на определение/ по настоящото гр. Дело, като е върнато на Районен съд – Г. Оряховица за произнасяне по същество по исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, пр.5-то, чл. 17 ЗЗД и ако то бъде положителен смисъл – за ново произнасяне по исковете с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС от друг състав.

Производството е по обективно и субективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД и вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД.

Ищците П. Й. Д., А. Й. Д., П. Й. И., И. Й. И., С. К. Л. и И. К. Л., чрез адв.

Н. К. са предявили срещу Г. К. Ч., Д. К. Л., П. К. Д., Й. К. К. и „Салвия-агро“ ЕООД обективно и субективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 2, предл. пето, чл. 17, ал. 1 ЗЗД.

Предявяват иск за обявяване за нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД като привиден на договор за дарение обективирано в н.а.

№ *** на нотариус Л. Стефанова, с който ответниците са дарили „Салвия1 Агро“ ЕООД общо 1/ 70 ид. част от притежаваните от тях наследствени земеделски земи, находящи се в землището на с. К., общ. Г.О.. Основанията им за това са следните: договорът за продажба на останалата идеална част е последващ номера на нотариалния акт за дарение; неестествено е физически лица да даряват на юридическо лице, без да съществува каквато и да било емоционална или друга обвързаност помежду им; с едни и същи пълномощни пълномощникът на ответниците Т.М.Т. се легитимира и по договора за дарение, и по договора за покупко-продажба, т. е. Т. е следвало да се разпореди с имотите срещу заплащане; били уговорени насрещни престации, което изначално обуславя липсата на намерение за дарение, съответно на основание за това. Ето защо, намират, че изначално ответниците са нямали дарствено намерение, а единствено намерение „Салвия–Агро“ЕООД да придобие качеството съсобственик, за да се избегне ограничението на чл. 33,а л. 2 от ЗС. Намират договорът за дарение за нищожен поради неговата привидност, прикриваща действителното съглашение между страните, а именно покупко-продажба на процесните идеални части от съсобствеността.

Ответниците Г. К. Ч., Д. К. Л., П. К. Д., Й. К. К. и „Салвия-агро“ ЕООД, чрез упълномощения от тях адв. А. Ч. от ВТАК оспорват исковете като неоснователни. Считат, че е неоснователно възражението за липса на дарствено намерение, посочвайки че собственикът на дружеството е и собственик на аптеки. Преди години подпомагал ответниците с лекарства, необходими за тяхна роднина, поради което и изразявайки благодарността си му дарили процесната 1/70 ид. част. Претендират разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5, чл. 17, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на явната сделка: дарение от 13.01.2020 г. като привидна, обективно съединен с иск по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД за разкрИ.е на симулацията и установяване на прикритата (дисимулативната) сделка покупко-продажба от 13.01.2020 г. на 1/70 идеална част от процесните имои, съдът намира следното:

Исковете по чл. 26, ал. 2, пр. пето от ЗЗД и по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД имат различен предмет: първият – установяване нищожността на сделката поради нейната привидност, а вторият – разкрИ.е на прикритата сделка и нейната 2 обвързваща сила, понеже тя трябва да е действителна (Решение № 60281/21.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3512/2020 г., IV г. о., ГК, възпроизведено в Определение № 880/29.03.2023 г. на САС по в. ч. гр. д. № 681/2023 г.) Въпреки, че никъде в закона не се говори за абсолютна или относителна симулация, това деление на видовете симулативни актове трайно е проведено в доктрината /Таджер, В. Гражданско право на НРБ, Обща част, Второ издание С. 2001; Павлова, М. Гражданско право - обща част. Второ преработено и допълнено издание. С. Софи-Р, 2002/ и в съдебната практика, като се приема, че при абсолютната симулация е налице само едно съглашение, чиито последици страните не желаят да настъпят в действителност, а искат да създадат само привидни правни последици на обвързаност, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения в сключеното съглашение, симулацията се определя като относителна. Доколкото текстът на чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД говори за привидни /симулативни/ договори изобщо, в съдебната практика се приема, че явната сделка е абсолютно нищожна и не поражда правни последици, присъщи на сделките от съответния вид, а прикритото съглашение (когато е налице относителна симулация) по арг. от чл. 17, ал. 1 ЗЗД поражда действие, само ако отговаря на изискванията за неговата действителност. От процесуална гледна точка, в трайната си практика ВКС провежда ясна разграничителна линия между исковете за разкрИ.е на симулация по чл. 17, ал. 1 ЗЗД и тези за обявяване на сделката за нищожна поради привидност по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, тъй като тези два иска имат различен предмет единият за установяване нищожността на явната сделка (чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД), а другият - разкрИ.е и обвързващата сила на прикритата сделка (чл. 17, ал. 1 ЗЗД) и тази разлика произтича от обстоятелствата, на които същите се основават /в този смисъл са: решение № 107/23.03.2012 г. по гр. д. № 689/2011 г. на ВКС, решение № 420/31.12.2012 г. по гр. д. № 187/2012 г. на III г. о. ВКС, Определение № 3001 от 12.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 920/2023 г., III г. о., ГК/.

Съобразно задължителната за съда съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 5 от 28.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГК, при сключване между съсобственик и трето лице на договор за дарение на недвижим имот с цел да се избегне приложението на чл. 33, ал. 1 ЗС не е налице заобикаляне на закона и нищожност на договора за дарение по 3 тази причина, но като основание за осъществяване правото по чл. 33, ал. 2 ЗС заинтересованите лица-в качеството на ищци в производството могат да сочат различни други основания за нищожност на договора за дарение с нарочен установителен иск, като преюдициален, съединен с иска за изкупуване, напр. че договорът за дарение е нищожен като привиден и прикрива договор за покупко-продажба. Само при уважаване на този установителен иск ще може да се упражни правото на изкупуване. Двата иска следва да се предявят и разгледат заедно. Тяхното предявяване предполага обективно кумулативно съединяване на исковете. В тази хипотеза следва да се установи не само, че волята на страните не е такава, каквато е отразена в договора, но и да се установи, каква е била действителната воля на страните и дали са налице изискванията за сключване на прикритото съглашение. Това може да стане както с писмени доказателства, така и с гласни, при спазване на ограниченията по чл. 164, ал. 1 от ГПК. Няма пречка симулацията да бъде разкрита и на базата на косвени доказателства, ако те, разгледани и преценени в своята съвкупност водят до единствен и несъмнен извод за наличие на такава. Привидни са сделките, сключени при абсолютна симулация - когато между страните е постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви правните си последици между тях, както и сделките, с които се прикрива друго съглашение, чиито правни последици са целените от страните по сделката. При установяване на относителна симулация при иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД, съдът постановява приложение на правилата относно дисимулираната сделка. Изцяло в този смисъл Решение № 48 от 10.06.2021 г. на ВКС по гр. д.

№ 3001/2020 г., II г. о., ГК.

В конкретния случай ищецът следва да докаже, че договорът за дарение е относително симулативен и с него се прикрива договор за покупкопродажба, а не някакъв друг договор, например за замяна, за гледане или издръжка, тъй като производството по изкупуване, така като е уредено с нормата на чл. 33, ал. 2 ЗС има за приложно поле само хипотези на разпореждане от страна на съсобственик с идеалната си част от недвижим имот само по силата на договор за покупко-продажба.

За доказване на симулативността обикновено служи т. нар. "обратно писмо", което представлява нарочен документ, съдържащ писмени изявления на страните, недвусмислено разкриващи симулативността на явната сделка и действителната им воля. Представянето на писмени доказателства за 4 вероятната привидност на сделката не се изисква, когато лицето не е участвало в сключването на сделката, която му се противопоставя, т. е. е трето за сделката лице ( чл. 165, ал. 2, изр. второ, предл. първо ГПК), какъвто е и настоящия случай. Такова лице може да разкрива привидността на сделката без да представя писмени доказателства, включително и със свидетелски показания, тъй като то не може да разполага с необходимите му писмени доказателства, които разкриват истинските отношения между страните.

Настоящият състав, намира, че с така ангажираните по делото доказателства, предимно свидетелски показания, не са разкрити истинските отношения между страните. Такова главно и пълно доказване ищците не са провели. Както добре е известно и от правната доктрина, и от съдебната практика основанието при дарението е желанието да се подари нещо, т. е. при дарението няма как да се търси основание извън дарственото намерение, изразено в договорното волеизявление, споделено от дарения. Съгласно чл.

225 от ЗЗД, с договора за дарение, дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Следователно трябва да има постигнато съгласие между дарителя и надарения, по силата на което с дарствено намерение дарителя отстъпва нещо безвъзмездно и безвъзвратно на надарения, който го приема и в резултат на това се увеличава имуществото на надарения и намалява имуществото на дарителя. Основанието за сключване на каузална сделка е постоянната и неизменна цел на основното задължение по договора. При договора за дарение това е целта на дарителя да прехвърли нещо на дарения безвъзмездно, да го надари. Мотивът /подбудите/ за сключване на една сделка по принцип няма правно значение, но при договора за дарение, има съвпадане между основанието на сделката и мотива, поради който се дарява. Подбудите, поради които се прави дарението са основанието на договора за дарение.

Дарственият мотив принципно се разкрива само и единствено в строго субективната лична сфера на дарителя/те, поради което и доказването е силно затруднено. Следва да са налице доказани безспорно поредица от косвени факти и обстоятелства, при съвкупната преценка на които съдът да стигне до единствения логичен извод за наличие на относителна симулация в конкретния случай. Такива факти и обстоятелства не се установяват. От доказателствата по делото не се установява липса на дарствено намерение, в 5 този смисъл са показанията свидетеля Т. Т., които се допълват и от показанията на свидетеля Л. К.. С ангажираните по делото доказателства ищците не доказват главно и пълно, макар и чрез косвени доказателства симулативността на дарствената сделка, сключена между ответниците Г. К.

Ч., Д. К. Л., П. К. Д., Й. К. К. от една страна и „Салвия-Агро“ ЕООД от друга.

Свидетелите установяват, че ответниците са се отблагодарили на управителя на ответното дружество, подарявайки му идеална част от недвижимите имоти, поради извършена услуга, свързана с осигуряване на животоподдържащо лекарство, което се е прилагало на тяхната майка.

Установяват също, че управителят на дружеството е живеел в едно и също село с тяхната майка и им е помагал със снабдяването на лекарството през 2004 г., поради което са решили идеална част от имотите да дарят на дружеството му. Същите обстоятелства се допълват и в дадените по реда на чл. 176 ГПК обяснения от ответниците Д. Л., С. Т. К..-управител на „Салвия Агро“ЕООД и Г. Ч..