Решение № 237 от 16.06.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Смолян, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20245440101208 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът „****” ЕООД, представлявано от *** и *** е предявил обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК срещу В. Р. К. от гр. Смолян, с които се иска да бъде установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, присъдени с издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 693/2024 г. на РС - Смолян, а именно: 300 – главница; 20,25 лв. договорна възнаградителна лихва за периода 25.05.2021 – 25.08.2021 г.; 65,06 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 25.08.2021 – 31.05.2024 г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното погасяване на дълга.

Претендира присъждане на деловодните разноски в заповедното и в исковото производство.

Фактическите твърдения на ищеца се свеждат до следното:

На 25.05.2021 година В. Р. К., ЕГН **********, е сключил Договор за потребителски кредит № 528497 със „***“ ООД, по силата на който е получил сумата от 300 лева, срещу задължението да върне 3 броя вноски по 148 лева в срок до 25.08.2021 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %.

Ответникът не е изпълнил задълженията си и не е погасил кредита в срок и съобразно условията на договора.

Процесният договор за кредит е действителен като сключен съгласно нормите на чл.

10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „***“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Договорът е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на 1 финансови услуги от разстояние /ЗПФУР като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Договорът за паричен заем по своето естество е реален и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.07.2022 г. „***“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „****“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индивидуализирано на ред/стр. № 3979 от Приложение № към договора за цесия. Длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата - година, както и със СМС на посочения от него телефонен номер. Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Ответникът В. Р. К., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита и към момента на подаване на исковата молба, поради което дължи да заплати на ищеца претендираните суми за главница в размер на 300 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 20.25 лв. за периода от 25.05.2021 г до 25.08.2021 г. и законна лихва за забава върху главницата в размер на 65.06 лв. за период от 25.08.2021 г. до 31.05.2024 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмено становище поддържа исковете и моли да бъдат уважени. Моли срещу ответника да бъде постановено неприсъствено решение.

Ответникът не се явява и не се представлява.

След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По ч.гр.д. № 693/2024 г. на СмРС, образувано по подадено заявление на 10.06.2024 г. от „****“ ЕООД Смолянският районен съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 312/28.06.2024 г., с която е разпоредено длъжникът В. Р.

К. да заплати на кредитора „****“ ЕООД сумата 300 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 10.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 20,25 лева, представляваща договорна лихва за период от 25.05.2021 г. до 25.08.2021 г., сумата 65,06 лева, представляваща мораторна лихва за период от 25.08.2021 г. до 31.05.2024 г., както и държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

Длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, тъй като договорът е нищожен, поради което съдът с разпореждане № 1800/26.09.2024 г. е указал на заявителя, че в едномесечен срок от съобщаването му може да предяви срещу длъжника по издадената заповед за изпълнение иск за установяване на вземането си, което му е съобщено на 09.10.2024 г. и на 10.10.2024 г. по ССЕВ на МЕУ е депозирана исковата молба, с която кредиторът е предявил искове за установяване на вземането по посочената по-горе заповед за изпълнение.

Исковете са процесуално допустими, като предявени между надлежно легитимирани страни – кредитор цесионер – носител на вземането и кредитополучателя по кредитното правоотношение в предвидения едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, като предмет на исковете са сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

На 25.05.2021 г. между „***“ ООД като заемодател и В. Р. К. като заемател е сключен договор за паричен заем Кредирект № 528497, по силата на който кредиторът е отпуснал на 2 кредитополучателя потребителски кредит в размер на 300 лева. Заемателката се е задължила да върне кредита ведно с фиксиран ГЛП 40,05 %, при и ГПР 47,51 %. Общата стойност на плащанията е в размер на 320,25 лв., платими на 3 месечни вноски в размер на 106,75 лв. всяка. Първата вноска е с падежна дата 25.06.2021 г. и последната вноска е с падеж 25.08.2021 г..

В т. 6.1. от договора е предвидено, че договорът за потребителски кредит се обезпечава с банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи на условията, предвидените в чл. 33, ал. 1, т. 1 и т. 2 общите условия на „***“ ООД за заеми Кредирект, в сила от 08.03.2019 г., като кредитополучателят се е задължил да обезпечи кредита в срок от три дни от усвояването на кредита.

С т. 6.2. страните се съгласили, че кредитополучателят дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай, че не представи обезпечение по реда и условията на т.

6.1. в размер на 123,75 лв., която ще бъде начислена автоматично с подписването на договора и следва да бъде заплатена разсрочено, ведно с вноските по кредита на падежите на всяка вноска.

С разписка от 25.05.2021 г. чрез *** кредиторът е превел на ответника сумата от 300 лв.

По силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 21.07.2022 г. „***“ ООД като цедент е прехвърлил възмездно на „****“ ЕООД като цесионер вземания към свои длъжници, описани в приложение № 1, ведно с привилегии, обезпечения, лихви и разноски за събиране на вземанията. В приложението към договора за цесия цесия фигурира и задължението на ответника В. К. /л. 24/, като остатъкът по кредита възлиза на 660,64 лв., от които 300 лв. главница, 20,25 лв. договорна лихва, 123,75 лв. неустойка и сумата от 216,64 лв..

Законният представител на цедента „***“ ООД е упълномощил с пълномощно от 21.07.2021 г. „****“ ЕООД от негово име и за негова сметка да уведомява длъжниците за прехвърлените вземания по договора за цесия.

С писмено уведомление, връчено на ответника ведно с исковата молба, от името „****“ ЕООД е уведомил кредитополучателя за извършената цесия на вземанията по процесния договор за кредит, сключен със „***“ ООД, както и е указал начина на доброволно плащане по банкова сметка или на каса на ***.

При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи:

Предявените искове са процесуално допустими, предявен между надлежно легитимирани страни – цесионера и носител на вземането и длъжника по договора за кредит.

Не са налице условията на чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника, тъй като предявените искове за договорна възнаградителна лихва и законна лихва не са вероятно основателни.

Безспорно се установи, че между „***“ ООД като заемодател и ответника В. К. като 3 заемополучател е бил сключен договор за паричен заем. Безспорно се установи също, че заемодателят е изпълнил задължението и е предоставил кредит в размер на 300 лв. на ответника, поради което за последния е възникнало задължението да върне предоставения му кредит.

Договорът е за потребителски кредит и като такъв следва да съответства на предвидените в ЗПК изисквания, тъй като ответникът като потребител се явява икономически по-слабият участник в отношението, поради недостиг на материални средства и като такъв разполага със защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в глава шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно. Доколкото съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи и за действителността на сключения договор за заем, то в тежест на ищеца е да докаже, че са спазени приложимите към процесния договор за потребителски кредит императивните законови изисквания, както и че клаузите на договора, касаещи основните му параметри, са индивидуално договорени.

Съдът счита за нищожни и неравноправни клаузите на т. 6.1. и т. 6.2. от договора за кредит, предвиждащи обезпечаване на кредита с поръчител или банкова гаранция и заплащането на неустойка от страна на кредитополучателя при неизпълнение на задължението за обезпечаване на кредита.

Според чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди.

В мотивите на т. 3 ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е възприето становището за нищожност на клауза за неустойка, когато условията, при които е договорена, противоречат с нейните функции и с принципите на справедливост в гражданските и търговските правоотношения. В мотивите на ТР е прието, че съдът следи служебно за спазването на добрите нрави по иск за дължимост на неустойка. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.