Решение № 4629 от 01.08.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4629 гр. София, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Т. С.а Владимирова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Петя Т. С.а Владимирова Гражданско дело № 20241100100692 по описа за 2024 година

Предявени са искове с пр. квалификация чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.

Софийски Градски съд е сезиран с искова молба от А. Б. К., с ЕГН ********** срещу Столична Община, с която се предявява иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 40000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от пертрохантерно счупване /в областта на тазобедрена става и бедро/, закрито, в следствие на спъване, загуба на равновесие и падане на лявата страна в разместени и разбити тротоарни плочки по левия тротоар на ул. „Акация“ с посока на движение от ул. „Цанко Церковски“ към ул.

„Милин Камък“, преди магазин „Морски дар“, находящ се на ул. *******, като вредите са причинени от непозволено увреждане, изразяващо се в неподдържане в изправност на тротоарна настилка в гр.София, както и да заплати сума в размер на 2564лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди, подробно описани в молба на ищеца от 12.02.2024г. на стр.24 от делото, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането на 26.10.2023г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Столична Община, с който предявения иск се оспорва по основание и размер. Сочи се, че посоченото в ИМ е само твърдение, че инцидента се дължи и на невнимание от страна на ищцата, че част от фрактурите не кореспондират с механизма на увредата, посочен в исковата молба. Оспорва се настъпване на твърдяните увреди на психическото състояние на ищцата. Претендираното обезщетение е счетено за прекомерно и не съобразено с действително понесените вреди.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

1

По делото от страна на ищеца, като приложения към исковата молба са представени медицински документи, които са обсъдени от допуснатата по делото медицинска експертиза, поради което същите не следва да се обсъждат отделно, но следва да се отбележи, че установяват травматични увреди на ищцата, посочени в исковата молба към относимия период.

Представени са и четири броя фактури – Фактура № ********** от 02.11.2023 г., ведно с фискален бон № 0026358 за сумата от 2499лв. – стойност на проксимален бедрен пирон с винтове от титан и сет за ортопедична операция; Фактура № 0400050626 от 07.11.2023 г., ведно с фискален бон № 0055424 за сумата от 25лв. стойност на средна превръзка; Фактура № 040005101 от 13.11.2023 г., ведно с фискален бон №0055880 за сумата от 25лв. стойност на средна превръзка и Фактура № 0300766943 от 12.01.2024 г., ведно с фискален бон № 0114450 от 12.01.2024г. за сумата от 15лв., стойност на запис на медицинско изследване.

По делото е изслушана СМЕ, съгласно която се установява, че на 26.10.2023г., при процесния инцидент, ищцата е получила счупване на лява бедрена кост в горния й край /пертрохантерно счупване/. В съдебна зала, при защита на заключението вещото лице посочва, че този вид счупване е характерна увреда, при падане от собствен ръст, в тази възраст, поради което нанесената увреда съответства напълно, по начин на причиняване, на описания в исковата молба механизъм. Медикобиологичния характер на увреждането, според вещото лице, е трайно затруднение на движението на ляв долен крайник, за срок повече от 30 дни. Посочено е, че при ищцата е проведено оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с интрамедуларен пирон и винтове, което според вещото лице е съвременното лечение на този вид счупвания. Вещото лице посочва, че през периода на лечение, ищцата е търпяла болки и страдания, като първите 2 месеца, болките са били с по-голям интензитет. При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периода на възстановяване при такъв вид увреждания е посочен около 810 месеца. Посочено е, че при нормално протичане на лечебния процес, се получава пълно зарастване на счупената бедрена кост. С оглед възрастта на пострадалата и наличните придружаващи заболявания е възможно да не настъпи пълно възстановяване на обема на движение в лява тазобедрена става, но вещото лице не е извършвал преглед на ищцата, за да може да установи има ли наличие на такъв дефицит. Установил е, с оглед представените фактури, че направените разходи по тях са във връзка с проведеното лечение на увредите, получени от ищцата, при процесния инцидент.

Съдът счита, че следва да се кредитира заключението на СМЕ, доколкото за извършването му са взети в предвид предоставени от ищцата документи, с които се установява безпротиворечиво, че е налице типично счупване на лява бедрена кост в горния й край.

За установяване на място и механизъм на настъпване на увредата по делото са депозирани показания на свидетеля Р.М.К. – внук на ищцата, който посочва, че на 26.10.2023 г. с баба му, се разхождали по ул. „Акация“, с посока ул. „Милин камък“ и отивали на пазар. Посочва, че в продължението на ул. „Акация“, няколко метра преди един риболовен магазин, пуснал баба си да мине пред него, защото тротоара се стеснявал малко от стълб, тя стъпила на криво с левия си крак и паднала на лявата си страна. На мястото видял, че има доста листа и много стърчащи, неравномерни плочки. Баба му изпитвала много силна болка, не можела да помръдне. Свидетелят се опитал да й помогна и да я вдигне, но тя около 10-15 мин му отказвала, поради което позвънил на баща мс, който дошъл на място в рамките на 20 мин и двамата вдигнали 2 ищцата. Закарали я в УМБАЛСМ Пирогов, където след една седмица й направили операция на счупена тазобедрена кост, след което я изписали за домашно лечение и рехабилитация. Свидетеля посочва, че преди инцидента, баба му, която е на 82 годишна възраст си правела регулярни разходки, излизали заедно и почти всеки ден тя минавала оттам, като преди това никога не е използвала бастун и ходела самостоятелно. След инцидента била абсолютно обездвижена, наложило се рехабилитация, като първите два-три месеца били доста тежки за нея. Не можел а да излиза изобщо, била тъжна и унила, не можела да се вижда с приятелките от квартала и била подтисната от този факт. Имала нужда от помощ, не можел а да се придвижва дори в рамките на жилището си, била изцяло прикована на легло и всички функции и дейности били на легло, използвали памперси. След операцията изпитвала най-силните болки, тъй като имала поставени пирони и винтове към ставата и не можелада помръдне крака си, дори и в легнала позиция.

Реално след два-три месеца след самата операцията започнало първото раздвижване с помощта на проходилка и с помощта на рехабилитатор и жена, която се грижела за нея – болногледач. Успяла да проходи, но според свидетеля, към настоящия момент се задъхва много лесно и ходи на много кратки разстояния. Пироните не са премахнати и няма да бъдат премахнати с оглед особеностите на зарастване на костта.

В началото на оздравителния процес използвала проходилка, но вече използва бастун.

Наложило се монтиране на допълнителен парапет на стълбите до апартамента й, който е на първия етаж, за да се държи и от двете страни. Споделяла често за инцидента на близките си, като била депресирана от несигурността дали ще може да се движи отново.

По делото за установяване на състоянието на настилката в района на инцидента е изслушано заключение на СТЕ. Вещото лице след личен оглед и изготвяне на снимков материал посочва, че мястото на инцидента попада в имот с идентификатор ***, Общинска публична собственост, урбанизирана територия и с начин на трайно ползване — за второстепенна улица с площ 1308,00кв.м., към момента представлява ул. Акация, кв. Лозенец. Тротоарът е изпълнен с шестоъгълни бетонни плочки. В участък, включващ мястото на инцидента с площ около 6,00 кв.м. тротоара е с много неравна повърхност. По посоката на движение към ул. Милин камък се установяват разместени тротоарни плочи, стърчащи нагоре с различна височина, като в най-високата точка са на 5см над земята. След този участък и до кръстовището с ул.

Милин камък тротоарната настилка е изпълнена с квадратни тротоарни плочи. В един участък, напречно на тротоарната настилка са премахнати тротоарните плочи и е направена бетонова настилка, която също е счупена на няколко парчета и част от тях са потънали, а другите стърчат с неправилна форма и различна височина.

Вещото лице посочва, че при съпоставка на приложените по делото снимки и състоянието на място при огледа, се установява пълно съвпадение.

Посочено е, че съгласно „Наредба за градска среда на Столична община“, Приложение №8, Част II - Избор и полагане на настилки в пешеходните пространства, точка 2.1.1. Общи изисквания се сочи, че всички елементи на тротоара следва да формират една повърхност, която е безопасна и удобна за придвижване. Повърхността следва да е устойчива на износване и да не създава условия за подхлъзване при ходене, което не се установявало в тази зона на тротоара, в която е настъпил инцидента.

От свидетелските показания, изслушаната СТЕ и представения от ищеца и вещото лице снимков материал се установява точно мястото, където ищцата е 3 претърпяла злополука. Установява се и какво е причинило падането й, като всички събрани по делото доказателства са непротиворечиви. Съдът намира, че механизмът на получаване на увредата на лява бедрена кост в горния й край е установен по делото от показанията и СМЕ, а именно падане на лява страна от собствен ръст, след спъване в неравности на настилката на тротоар от лявата страна на ул.“Акация“, в посока на движението към ул.“Милин камък“.

От показанията на св.Р.К. и от направения оглед от вещо лице по СТЕ е видно, че тротоарът е публично място, в границите на урбанизираната територия на гр.София, поради което Съдът намира, че за поддръжката му и осигуряването на безопасното му ползване отговорност носи Столична Община. Извод за собствеността на тротоара и задължението Общината да го стопанисва и поддържа се прави и от разпоредбите на Закона за пътищата /ЗП/. Съгласно чл.3, ал.3 от ЗП местните пътища са общински и частни, отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците. Съгласно чл.5, ал.1 и 2 ЗП пътищата имат следните основни елементи: обхват на пътя; пътни съоръжения и пътни принадлежности. Като е дадена и дефиниция за всеки отделен компонент и за обхват на пътя е прието, че това е площта, върху която са разположени земното платно и ограничителните ивици от двете му страни, заедно с въздушното пространство над него на височина, определена с нормите за проектиране на пътищата. Съгласно §1, т.2 от ДР на ЗП "земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя. Съгласно чл. 11 от Закона за общинската собственост, имот и вещи – общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно чл.31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища, към които са тротоарите, се осъществява от общините. Като не е поддържала тротоара в изправно състояние, безопасно за ползването му, Столична Община носи гаранционно-обезпечителна отговорност за вредите, които могат да настъпят при ползването на тротоара, причинени от неизпълнението на задълженията на служителите й да поддържат в изправност съоръжението. По делото се установи, че ищцата се е спънала в бетонни плочки, които са разместени и повдигнати над нивото на настилката. От страна на ответника не се представиха никакви доказателства, от които да се установява, че тротоара е изправно съоръжение. С оглед на безпротиворечивите свидетелски показания, следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на общината за причините вреди- налице е противоправно бездействие от страна на служители на общината за изпълнение на вменените на общината от чл. 31 от Закона за пътищата задължения за ремонтиране и поддържане на общинския път- нейна собственост /чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, вр. чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС/, част от който е тротоара, находящ се от лявата страна на ул.“Акация“, в посока на движението към ул.“Милин камък“.