Определение № 385 от 27.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 385 гр. П., 27.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. П.

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно частно гражданско дело № 20245000500499 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „И.“ АД – С. чрез процесуалния му представител адвокат Г. С. против определение № 2482/19.09.2024 г., постановено по гр.д. № 2871/2023 г. по описа на П.ския окръжен съд – ХХІІ гр.с., в частта, в която е прекратено производството по делото относно предявените от „И.“ АД – С. против А. К. Т. искове с правна квалификация чл.

26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договор от 14.10.2009 г. за учредяване на безвъзмездно право на ползване върху ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор № ...., извършен с н.а. № ..... Жалбоподателят твърди, че определението в тази част е неправилно и незаконосъобразно по изложените в частната жалба съображения, поради което моли съда да го отмени.

Ответникът по частната жалба А. К. Т. чрез процесуалния му представител адвокат М. И. счита, че тя е неоснователна, поради което моли съда да я остави без уважение. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок срещу акт, подлежащ на обжалване, 1 налице са всички други законови изисквания за нейната допустимост и редовност, поради което тя е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Гр.д. № 2871/2023 г. по описа на П.ския окръжен съд – ХХІІ гр.с. е било образувано по предявените от „И.“АД - С. против Община П., А. К. Т., Н.Б.Г. и Е.А.Г. обективно съединени при условията на евентуалност искове по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договор от 14.10.2009 г. за учредяване на безвъзмездно право на ползване върху ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор № ...., извършен с н.а. № ..... Ищецът твърди, че с договор, сключен с н.а. акт № .... на Служба по вписванията – П., е придобил при условията на чл. 65, ал. 2 от ЗЗД /срещу изпълнение на паричен дълг от съпрузите/ от Н.Г. и Е.Г. ½ ид.ч. от множество недвижими имоти, сред които УПИ I - Завод за преработка на твърди битови отпадъци, част от който е ПИ № ...., идентичен с ПИ № .... по плана за земеразделяне, който имот се намира в землището на с. Ш., П. област, което придобиване е извършено поради липса на изпълнение по договор за кредит - овърдрафт на физическо лице срещу ипотека № .... г. от кредитополучателя Н.Г. и солидарния длъжник А. Т., като имотът бил придобит със съгласието на собственика на останалата идеална част А. Т., към момента имотът е съсобствен между ищеца и Т., а ищецът е инициирал дело за съдебна делба, образувано като гр.д. № 8461/2023 г. по описа на П.ския районен съд. В отговора на исковата молба в делбеното производство Т. заявил, че искането за делба е неоснователно относно имотите, върху които е учредено право на ползване в полза на Община П., което е станало на 14.10.2009 г. от Н.Г., Е.Г. и А. Т. върху УПИ I, идентичен с ПИ № .... по плана за земеразделяне на землището на с. Ш., това право е безвъзмездно и за срок до приключване на действието на договор за обществена поръчка от 14.07.2003 г., сключен между Община П. и ДЗЗД „К.“ - П.. Ищецът твърди, че е бил принуден поради необслужване на банковия кредит да приеме в собственост имоти, обременени с права на трето лице, но счита, че сделката за учредяване безвъзмездно право на ползване върху ½ ид.ч. имота е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави, доколкото действието й е изцяло обвързано с възможността да бъда продължено действието на договор за изпълнение на обществена поръчка от 14.07.2003 г., а на общината е вменено задължение да бездейства, като не прекратява едностранно, неоснователно и 2 предсрочно този договор, предвид свързаността на лицата и дружествата, част от посочения консорциум, правото на ползване е отстъпено, за да бъде гарантирано безпрепятствено изпълнение на друг договор, а сключването на сделката е единствено с оглед усвояване на публичен финансов ресурс от консорциума, контролиран пряко и непряко от учредителите на ограниченото вещно право чрез договор за обществена поръчка, сключен с Община П.. В исковата молба се твърди също, че договорът в същата част е нищожен и поради заобикаляне на закона, тъй като чрез него се ограничават възможностите за прекратяване на сключения от общината договор за обществена поръчка и се избягва приложимостта на правилата за възмездно придобиване на права от общината по реда на чл. 8, ал. 2 от ЗОС, както и че договорът в същата част е нищожен като привиден, доколкото учредителите са имали за цел да предоставят възмездно срочно ползване на недвижимия имот по време на действие на договора за обществена поръчка между контролирания от тях консорциум и Община П. и след неговото прекратяване това право да се прекрати автоматично. Предвид изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожен договора за учредяване на безвъзмездно право на ползване върху ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор № ...., извършен с нотариален акт № ...., на основание противоречие с добрите нрави /главен иск/, заобикаляне на закона /първи евентуален иск/ и привидност /втори евентуален иск/.

Ответникът Община П. счита, че исковата молба е нередовна и недопустима, както и че исковете са неоснователни.

Ответникът А. К. Т. счита, че исковете са недопустими и неоснователни, а исковата молба е нередовна. Твърди, че доколкото не се оспорва частта от договора, с който той е учредил право на ползване в полза на Община П., той е ненадлежен ответник и моли производството по делото да бъде прекратено по отношение на него.

Ответниците Н.Б.Г. и Е.А.Г. не са взели становище по исковете.

С обжалваното определение е съобщен на страните проектът за доклад по делото и е прекратено производството по делото в частта относно предявените от „И.“ АД - С. против А. К. Т. искове с правна квалификация чл.

26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договор от 14.10.2009 г. за учредяване 3 безвъзмездно право на ползване върху ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор № ...., извършен с н.а. № ...., като недопустими.

Настоящият състав възприема направения от окръжния съд краен правен извод по обсъждания процесуален въпрос.

Безспорно е, че предявените обективно съединени искове са установителни, поради което правният интерес на ищеца е абсолютна процесуална предпоставка за тяхното съществуване.

Първоначално „И.“ АД - С. е искало да бъде обявен за нищожен целият цитиран договор на посочените основания, но с молба от 30.11.2023 г. в процедура по отстраняване нередовностите на исковата молба изрично е заявил, че иска да бъде прогласена нищожността на договора само до ½ ид.ч. от описания недвижим имот по отношение на всички ответници, като е мотивирал правния си интерес с висящото делбено производство за съдебна делба на имота с А. Т., чрез което банката има намерение да прекрати съществуващата съсобственост и да придобие в реална собственост своята ½ ид.ч. от имота без вещни тежести /право на ползване/, поради което с уважаване на предявените искове за ½ ид.ч. от имота се цели именно този резултат.

Тук следва да се отбележи, че възраженията на ответника Т. за недопустимост на исковете поради това, че едновременно са изменени основанието и петитума на същите, както и поради това, че се иска прогласяване нищожността само на идеална част, а не на целия договор, са неоснователни.

От една страна не е налице едновременно изменение на основанието и петитума на обективно съединените искове, доколкото по отношение на главния иск ищецът не е променил фактическите твърдения по смисъла на чл.

127, ал. 1, т. 4 от ГПК, на които се основава той, които по същността си представляват основанието на иска, а единствено правната квалификация, определянето на която по принцип не е негово задължение, а на съда.

От друга страна в случая, макар и сключени в общ договор, оформени в един и същ нотариален акт, са обективирани два договора с еднакъв предмет, но с различни страни – по единия Н.Б.Г. и Е.А.Г. като учредители на безвъзмездното право на ползване върху ½ ид.ч. от имота, която те 4 притежават, и Община П. като ползувател и съответно А. К. Т. като учредител на безвъзмездното право на ползване върху ½ ид.ч. от имота в качеството му на собственик на тази идеална част и Община П. като ползувател.

Следователно в посочения нотариален акт са обективирани две различни правоотношения, като по отношение на всяко едно от тях е възможно да са налице различни пороци, водещи до недействителността на тази част от договора, като от друга страна, дори да е налице общ порок на сделката, на всяко заинтересувано лице е предоставено правото да прецени в каква част иска да обяви договора за нищожен, респ. да иска неговото унищожаване, съобразно правния си интерес.

По изложените съображения в случая не е приложимо ТР № 7/13.01.2023 г. по тълк.д. № 7/2020 г. на ОСГТК на ВКС, което касае предявен иск от трето лице за нищожност на договор, като при наличие на бездялова собственост, каквато е съпружеската имуществена общност, страните са задължителни необходими другари, но то не се прилага при предявен иск от страна по договора или неин правоприемник, както и при обикновена съсобственост.

От изложените в исковата молба и уточняващата молба фактически обстоятелства е видно, че ищецът твърди, че е придобил ½ ид.ч. от описания недвижим имот, който към момента на сключване на този договор е бил обременен с право на ползване, като по отношение само на тази идеална част той желае да бъде прогласен договорът, с който е учредено в полза на Община П. безвъзмездно право на ползване, за нищожен на някое от посочените основания.

Следователно за тази част от договора, касаеща учредяване право на ползване върху ½ ид.ч. от имота от Н.Г. и Е.Г. в полза на Община П., по исковете за обявяване на неговата нищожност легитимирани ответници са Г. и Община П..

Ако бяха предявени искове за нищожност на целия договор с твърдения, че ищецът желае при евентуална съдебна делба целият недвижим имот да е освободен от вещна тежест /каквото в случая не се иска, а изрично е посочено, че банката желае да придобие в реална собственост своята ½ ид.ч. от имота без вещни тежести/, тогава би могло да се обсъжда въпросът дали ищецът има правен интерес от предявяване на исковете против А. Т., но с 5 оглед наведените фактически твърдения този въпрос е абстрактен и принципен.

Предвид гореизложените мотиви съдът счита, че ищецът няма правен интерес от предявяване на установителните искове за нищожност на договора досежно притежаваната от него ½ ид.ч. от имота против А. Т., поради което те са недопустими и производството по делото по отношение на този ответник е следвало да бъде прекратено.

Това от своя страна води до извод, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2482/19.09.2024 г., постановено по гр.д. № 2871/2023 г. по описа на П.ския окръжен съд – ХХІІ гр.с., в частта, в която е прекратено производството по делото относно предявените от „И.“ АД – С. против А. К. Т. искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договор от 14.10.2009 г. за учредяване на безвъзмездно право на ползване върху ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор № ...., извършен с н.а. № .....

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението от страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________