Решение № 3716 от 10.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3716 гр. София, 10.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВАДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА-ДИМИТРОВА

Административно наказателно дело № 20211110209788 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 58 д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. З. З., ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 21-4332-009981от 20.05.2021 г., издадено от Началник Група към СДВР, с което на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от Закона за движение по пътищата, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, и на основание чл. 175, ал.

1, т. 5 от Закона за движение по пътищата, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата.

С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Излага се, че са допуснати нарушения на процесуалните правила, които се състоят в това, че в АУАН и НП са посочени два различни часа на извършване на нарушението, като в АУАН е посочен само един свидетел. Не се оспорва, че е предизвикано ПТП, но се твърди, че жалбоподателят е оставил бележка със своя телефонен номер, поради което и не може да се приеме, че е напуснал мястото на инцидента.

В съдебното заседание по решаване на делото въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Е., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.

Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

На 24.04.2021 г., около 00:30 ч., жалбоподателят управлявал лек автомобил, марка и модел „БМВ И3“, с рег. № СВ 4745 НС, в гр. София, по ул. „Васко Абаджиев“, с посока на движение от ул. „Проф. И. Странски“ към ул. „Проф. Х. Попов“, като на 15 метра преди ул.

„Проф. Х. Попов“, поради скорост несъобразена с интензивността на движението, реализирал ПТП със паркирания лек автомобил, марка и модел „Тойота Корола“, рег. № ..., собственост на НСК.. Жалбоподателят З. оставил бележка върху прозореца на ударения лек автомобил с посочване на телефонния си номер. На сутринта, около 11:30 ч., собственикът на лек автомобил, марка и модел „Тойота Корола“, рег. № ..., НК. уведомила органите на 1

СДВР.

На място били изпратени служителите на ОПП-СДВР - В. П. П. и Стефан Милков Стефанов. За настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП № 1818955/24.04.2021 г. От водача на лек автомобил, марка и модел „БМВ И3“, с рег. № СВ 4745 НС била попълнена декларация от 24.04.2021 г.

В присъствието на нарушителя и един свидетел бил съставен акт за установяване на административно нарушение на 24.04.2021 г. от В. П. П. - „младши автоконтрольор“ в отдел „Пътна полиция“, Столична дирекция на вътрешните работи. Актът бил връчен срещу подпис на жалбоподателя на същата дата.

Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно постановление № 21-4332-009981от 20.05.2021 г. от Началник Група към СДВР, с което на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от Закона за движение по пътищата, на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата, били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата. Препис от същото бил връчен на жалбоподателя на 16.06.2021 г.

В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В. П.

П..

Свидетелят поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН, като сочи, че е пристигнал на място по сигнал на собственика на паркирания автомобил, който се е свързал с извършителя чрез оставен от последния телефонен номер. Излага, че около 20:30 ч. е дошло младо момче, което е заявило, че не е знаело реда при настъпване на ПТП и затова се е прибрало.

Съдът намира показанията на свидетеля за подробни, последователни и съответстващи на останалия доказателствен материал, поради което и ги кредитира с доверие.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля В. П. П. и писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред - протокол за ПТП, скица, справка картон на водача, декларация, акт за встъпване в длъжност, заповед № 513з-1968 от 17.02.2020 г. и заповед № ИК-13140 от 29.10.2019 г.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Спазени са сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 24.04.2021 г., в деня, в който е установен нарушителят от контролния орган. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от нарушителя, като в 6 - месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Твърдението на жалбоподателя, че са посочени два различни часа на нарушение е неоснователно. Това е така, тъй като в АУАН и НП са посочени от една страна часът на управление на МПС от жалбоподателя и напускането му на мястото на инцидента /00:30 ч./, а от друга часът на установяването на твърдените нарушения от контролните органи /около 11:45 ч./. В този смисъл не е налице неяснота относно обстоятелството кога са извършени твърдените от наказващия орган нарушения.

Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН. Процесният АУАН е съставен от В. П. П. - „младши автоконтрольор“ в отдел „Пътна полиция“, Столична дирекция на вътрешните работи, като със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи полицейските органи в ОПП-СДВР са оправомощени да съставят актове за установяване на административни нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните 2 работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В настоящия случай НП е съставено от Гергана Владимирова Борисова, която работи като „началник група“ към СДВР-ОПП, като със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, началниците на сектори в ОПП-СДВР са оправомощени да издават наказателни постановления.

Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото връчване, уредени в чл. 40 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в присъствието на нарушителя и един свидетел, присъствал при установяване на нарушението. Липсата на посочване на ЕГН на свидетеля не води до незаконосъобразност на съставения АУАН, предвид възможността за индивидуализиране на свидетеля по местоработата му.

Относно нарушението по пункт 1 от НП:

Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

За да е налице нарушение по този член следва жалбоподателят да не е изпълнил едно измежду задълженията си, в резултат на което нарушение да е настъпило ПТП , както и да е налице причинно-следствена връзка между виновното поведение на водача и настъпилото ПТП.

Не се оспорва, а и от протокола за ПТП и декларацията, попълнена от жалоподателя, безспорно с е доказва фактът на осъщественото ПТП, установено и от събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля П..

По категоричен начин се установява, че жалбоподателят, поради скорост несъобразена с интензивността на движението, е реализирал П Т П със паркирания лек автомобил, марка и модел „Тойота Корола“, рег. № ..., собственост на НСК..

При преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът съобрази и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Това нормативно установено положение има за последица разместването на доказателствената тежест в процеса, при което нарушителят е този, който по пътя на пълно и главно доказване следва да опровергае съдържащите се в АУАН констатации, свързани с нарушението. Имайки предвид факта, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства, доказващи противното, настоящата инстанция счита, че установената в АУАН фактическа обстановка и възпроизведена в НП е доказана. Направените в АУАН констатации, както и тези в издаденото въз основа на него НП не са опровергани от доказателствата по делото, напротив потвърждават се от показанията на свидетеля П..

От субективна страна нарушението е извършено от жалбоподателя виновно, при форма на вина пряк умисъл, тъй като последният е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е предвиждал неговите общественоопасни последици.

Доколкото наказанието, съобразно приложимата санкционна разпоредба на чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП, е в абсолютно определен размер, то излагането на съображения досежно неговата индивидуализация се явява безпредметно.

Не е налице хипотезата на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършен ото административно нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид.

Относно нарушението по пункт 2 от НП:

Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП , когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: а) да окаже съдействие за установяване на 3 вредите от произшествието; б) ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие; в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.

Неоснователни са доводите във възивната жалба, че в хода на АНП по отношение на това нарушение са допуснати нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Действително в правната квалификация на деянието АНО не е посочил кое от задълженията, визирани в чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП е приел, че не са изпълнени от нарушителя. Следва да се отбележи, обаче, ч е е налице пълно и конкретно словесно описание на приетата за нарушена правна норма - б. „в“ на т. 3, ал. 1, чл. 123 ЗДвП , поради което и съдът приема, че нарушението не е съществено, тъй като нарушителят може да разбере в какво е обвинен от обстоятелствената част на НП.

Същевременно анализът на нормата чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП сочи, че за да е приложима тази хипотеза, необходимо е участниците в ПТП да не са постигнали съгласие относно обстоятелства, свързани с извършването на ПТП. В случая, видно от показанията на свидетеля П., водачът на лекия автомобил е напуснал мястото на произшествието, без да е установен контакт между него и собственика на увреденото МПС, поради което и сочената от административнонаказващия орган хипотеза на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП е неприложима, поради липса на елемент от обективната страна на тази хипотеза непостигнато съгласие между участниците в произшествието.