Решение № 31 от 10.02.2025, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. гр.Велинград, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА Н. П.А при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. Т.А като разгледа докладваното от ИВЕТА Н. П.А Гражданско дело № 20225210100691 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявен от Р. Б. Д., ЕГН ********** и М. Я. Д., ЕГН ********** против Л. И. Д., ЕГН **********, Т.

Е. Д., ЕГН ********** и И. Е. Д., ЕГН **********, иск по чл. 32, ал. 2 ЗС за определяне начин на реално ползване на съсобствен недвижим имот представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18- 1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, с площ 330 кв. м., с трайно предназначение на територията, начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10 м./ с адрес на имота гр. Велинград, ул.

*********** № 19, при граници и съседи на поземления имот-от север имот с идентификатор ***, от юг-имот с идентификатор ***, от запад имот с идентификатор ***, от изток-улица, от който имот ищците твърдят, че притежават 1⁄2 ид. част в режим на съпружеска имуществена общност, а ответниците по наследство останалата 1⁄2 ид. Част / от които 4/12 ид.ч. за Л. И. Д. , 1/12 ид.ч. за Т. Е. Д. - 1/12 ид. ч. за И. Е. Д./.

Твърди се, че страните са съсобственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед № РД 18-1214 на изпълнителен Директор на АГКК от 06.06.2018 г., с административен адрес на имота: Велинград, ул. ***********№ 19, с площ от 330 кв. м., при дялове от общо по 1⁄2 ид. част за ищците и ½ ид. част за 1 ответниците. Правото на собственост върху своите идеални части ищците придобили в режим на СИО по силата на договор за продажба, обективиран в Нотариален акт № А-93/29.12.1997г., том IX дело No 3489/1997 г., а ответниците по силата на покупко-продажба със същия нотариален акт и наследство на Е. Б. Д., бивш жител на Велинград, при следните квоти: Л. И. Д.

- 4/12 ид.ч., Т. Е. Д. - 1/12 ид.ч. и И. Е. Д. -1/12 ид.ч.

В имота били построени двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, с предназначение жилищна сграда многофамилна, бр. етажи- 2, със застроена площ от 83 кв. м., като първият етаж бил собственост на ответниците, а вторият етаж на ищците, ведно със съответните идеални части от общите части от сградата, както и сграда с идентификатор 10450.502. 2103.2 – едноетажна, със застроена площ от 23 кв. м. с предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която била собственост на ищците.

Сочи се, че съсобствениците не можели да образуват мнозинство и да постигнат съгласие за начина на ползване на дворното място, поради което искат от съда да се произнесе с решение, с което да определи начин на реално ползване на поземлен имот с идентификатор ***, от юг- имот с идентификатор ***, от запад имот с идентификатор

***, от изток-улица между страните. Дават изрично съгласие да им бъде определен за ползване общ дял.

С депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор на искова молба ответниците Л. И. Д., ЕГН **********, Т. Е. Д., ЕГН ********** и И. Е. Д., ЕГН ********** считат искът за допустим. Не оспорват, че с ищците са съсобственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград и на построената в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** при посочените от ищците квоти и право на собственост. Не оспорват, че са наследници по закон на Е. Б. Д., бивш ж. на гр.

Велинград, починал пред 2019г.

Не оспорват, че до момента съсобствениците не са могли да образуват мнозинство относно начина на реално ползване на съсобствения поземления имот и че желаят съдът да разпредели правото на ползване.

Не оспорват, че в съсобствения между страните поземлен имот, освен двуетажната жилищна сграда, има изградена и второстепенна едноетажна 2 постройка, нанесена в КК с идентификатор ***. Оспорват, че същата е собственост само на ищците.

Считат, че посочената сграда е съсобствена между страните при квоти по 1⁄2 ид. ч. общо за ищците и ответниците. Твърдят, че с НА от 29.12.2009г., Б.С.

Д. и П.И. Д. са продали на синовете си Е. Б. Д. и Р. Б. Д. по 1/2 ид. част от парцел XX, имот пл. № 3516, от кв. 185, по план на гр. Велинград, идентичен с ПИ с идентификатор ***, като на Е. Б. Д. са прехвърили и първия етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в този ПИ, а на Р. Б. Д. са прехвърлили вторият етаж по същата жилищна сграда. Към датата на извършване на посочените покупко-продажби, второстепенната едноетажна постройка, нанесена в КК с идентификатор ***, е била вече изградена и е била собственост на прехвърлителите Б.С. Д. и П.И. Д..

Двуетажната жилищна сграда, заедно с посочената второстепенна постройка са били изградени заедно около 1960г. Поддържат че макар в нотариалния акт за продажба прехвърителите да не са посочили изрично, че прехвърлят на синовете си и по 1/2/и.ч. от посочената постройка или в цялост на някой от тях, те не са посочили и изрично и че запазват за себе си собствеността върху нея. Затова считат, че с договора за покупко-прдажба на по/1/2 и.ч. от ПИ и жилищна сграда, прехвърлителите са продали на Е. Б. Д. и Р. Б. Д. по 1/2 иделна част и от второстепенната постройка. След покупко - продажбата през 1997г., приобретателите Е. Б. Д. и Р. Б. Д. са започнали да ползват заедно посочената второстепенна постройка.

Намират, че дори да се приеме, че с договора за покупко-продажба от 1997г. Е. Б. Д. и Р. Б. Д. са запазили за себе си правото на собственост върху второстепенната постройка, то след смъртта им правото на собственост е било наследено от децата им Е. Б. Д. и Р. Б. Д. при равни квоти - по 1/2/ и.ч. за всеки един от тях. Е. Б. Д. е починал през 2019г. и е оставил като законни наследници ответниците по делото. Следователно второстепенна постройка е придобита по наследство по закон и нейни съсобственици са Р. Б. Д. с 1/2 и.ч (без съпругата си М. Я. Д.) и ответниците с общо останалата 1/2/ и.ч. Същата представлява пристройка към двуетажната жилищна сграда, с отделен вход и е била нещо като склад.

Излагат, че в двуетажната жилищна сграда има обособено избеното помещение и общо таванско помещение, към първия и втория жилищни 3 етажи. Входът на избеното помещение е извън къщата, а таванското помещение е с достъп през външна стълба за втория етаж. По силата на договора за покупко-продажба, страните са придобили в съсобственост по 1/2/ и.ч. от общите части на сградата. Предвид че избеното и таванското помещение съставляват обслужващи жилищните етажи помещения, същите са съсобствени между страните по делото, при квоти общо по 1/2/ и. ч. за ищците и ответниците. И двете помещения са били с площ от около 64 кв. м. Към момента и за тези общи избено и таванско помещение съсобствениците не са могли да образуват мнозинство относно начина на реалното им ползване. Ето защо считат, че се явява обективно необходимо в настоящото производство да бъде разпределено ползването и на тези обслужващи помещения.

Предвид това, че към момента съсобствениците не можели да образуват мнозинство относно начина на реално ползване на едноетажната постройка с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград и на избеното и таванското помещение в двуетажната жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, като предявяват насрещен иск по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне на ползването на сграда с идентификатор 10450.502. 2103.2 по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, с предназначение друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, със застроена площ от 23 кв. м., както и на избеното и таванското помещение в двуетажната жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр.

Велинград.

Изразяват съгласие разпределението да бъде извършено по начин, по който да им се определи да ползват общ дял.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците по насрещния иск и ищци по първоначалния Р. Б. Д. и М. Я. Д. не оспорват неговата допустимост.

Считат искът за разпределение на ползването на избеното и таванско помещение в жилищна сграда с идентификатор 10450.502. 2103.1 по КККР на гр. Велинград за основателен, но оспорват основателността на иска за разпределяне начина на реално ползване на второстепенната едноетажна постройка с идентификатор 10450.502. 2103.2 по КККР на гр. Велинград със застроена площ от 23 кв. м. с предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда. Поддържат, че тя не е съсобствена, а е 4 тяхна индивидуална собственост на основание давностно владение, продължило повече от 10 години.

Прилагат доказателства за предявен от тях против Л. И. Д., Т. Е. Д. и И. Е.

Д. положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, за което е образувано гр. д. 1040/2022г. по описа на Районен съд- Велинград.

Предявеният насрещен иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС предявен от Л. И. Д., Т. Е. Д. и И. Е. Д. против Р. Б. Д. и М. Я. Д. за разпределяне ползването на сграда с идентификатор *** по КККР на гр.

Велинград – едноетажна, със застроена площ от 23 кв. м. с предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, както и на избено и таванско помещение в многофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор с идентификатор 10450.502. 2103.1 по КККР на гр. Велинград, е приет за съвместно разглеждане с първоначално предявения иск, по което е образувано настоящото производство.

На проведеното на 11.10.2024 г. открито съдебно заседание по делото, ищците по първоначалния иск, ответници по насрещния, чрез процесуалния си представител адв. А.а пледират за постановяване на съдебно решение, като бъде взет предвид вариант 2 на заключението на вещото лице по назначената СТЕ. Не претендират разноски.

На проведеното на 11.10.2024 г. открито съдебно заседание по делото, ответниците по първоначалния иск, ищци по насрещния, чрез процесуалния си представител адв. Т. пледират за постановяване на съдебно решение, като бъде взет предвид вариант 3 на заключението на вещото лице по назначената СТЕ. Не претендират разноски.

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

За безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са приети следните обстоятелства:

1./ страните са съсобственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД18- 5

1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, с адрес гр. Велинград, ул. *********** No 19, на сочените в исковата молба основания-покупко-продажба за Р. Д. и М. Д. и покупко-продажба и наследяване за Л. Д., Т. Д. и И. Д.;

2./ че в имота е построена двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, от която Р. Б. Д. и М. Я. Д. притежават втори жилищен етаж, а Л. И. Д., Т. Е. Д. и И. Е. Д. първия жилищен етаж и по равно по 1⁄2 ид. части от общите части на сградата;

3./ че в имота е построена едноетажна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, с предназначение друг вид производствена, складова инфраструктурна сграда, от която Л. И. Д., Т. Е. Д. и И. Е. Д. са собственици на общо 1⁄2 ид. на осн. Договор за продажба на недвижим имот и наследяване по закон от Е. Б. Д., при квоти 4/12 ид. части за Л. Д., 1/12 ид. част за Т. Д. и 1/12 ид. части за И. Д..

Видно от мотивите на Решение № 413 от 27.11.2023 г. на РС - Велинград по гр. д. № 1040/2022 г., ищците Р. Б. Д. и М. Я. Д. са собственици на ½ идеална част от едноетажна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград – стр. 9 и 10 от постановения съдебен акт.

По делото е представено удостоверение за наследници на Е. Б. Д., видно от което негови наследници по закон са Л. И. Д., Т. Е. Д. и И. Е. Д..

Видно от представения по делото Нотариален акт № А-93, том IX, дело № 3489/1997 г. по описа на Нотариус с район на действие РС Велинград, на 29.12.1997 г.

1. Б.С. Д. и П.И. Д. са прехвърли на Е. Б. Д. следния техен недвижим имот, а именно: