Решение № 651 от 12.06.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 651 гр. Варна, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20243100500631 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпили въззивни жалби както следва:

1.Въззивна жалба, подадена от Агенция Пътна инфраструктура гр.София, срещу решение №94/01.06.2023г., постановено по гр.д.№736/2022г. на РС-Девня , с което е осъдена Агенция Пътна инфраструктура гр.София да заплати на Й. Д. Д. от гр.Варна сумата от 5136лв, представляваща неплатено обезщетение за причинени имуществени вреди по л.а.Фолксваген Файтон с рег.№****** в резултат на претърпяно ПТП на 06.07.20г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 12.01.22г. до окончателното плащане и са присъдени разноски по делото.

В жалбата въззивникът е навел оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Излага, че изрично с отговора ответникът е оспорил механизма на ПТП, твърдените щети и техния размер, като ищецът не доказал настъпването на застр.събитие. Счита, че представеният протокол за ПТП не установявал настъпването на ПТП, като изводът на САТЕ за възможен механизъм не доказвал, че именно на това място са получени твърдените увреждания. Не се установявало безспорно, че извършения от вещото лице оглед касае увредените гуми и джанти, тъй като автомобилът бил бракуван. Прави оплакване, че първоинст.съд не е обсъдил възражението за съпричиняване на щетата, като счита, че водачът е навлязъл в завоя със скорост, която не му е позволила да реагира адекватно на появилото се препятствие на пътя. Оспорва и 1 размера на уважената претенция, като счита, че съдът е следвало да отчете процента овехтяване на гумите и да определи обезщетение с 50% по-малко от записаното в експертизата. Моли решението да бъде отменено, евентуално изменено като се намали размерът на исковата претенция.

В срока по чл.263 ГПК за отговор на така депозираната въззивна жалба от въззиваемата страна Й. Д. Д. от гр.Варна, не е постъпил отговор.

В срока по чл.263 ГПК за отговор на така депозираната въззивна жалба от третото лице помагач ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ ЕООД със седалище гр.Варна, е постъпил отговор, с който счита жалбата за основателна.

2. Въззивна жалба, подадена от Агенция Пътна инфраструктура гр.София, срещу решение №5/15.01.24г., постановено по гр.д.№736/2022г. на ДРС, с което е допълнено решение №160/17.10.2023г. като освен осъдителния диспозитив е вписано постановяването на решението при участието на трето лице помагач на страната на ответника ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ ЕООД в качеството му на съдружник в ДЗЗД ППВарна 2018.

В жалбата въззивникът е навел оплаквания за недопустимост на решението, тъй като пропускът на съда да посочи в диспозитива на решението, че то е постановено с участие на трето лице помагач, подлежало на отстраняване по реда на поправяне на ОФГ, като разпоредбата на чл.250 ГПК била неприложима. Моли решението да бъде обезсилено и да бъде върнато за ново произнасяне.

В срока по чл.263 ГПК за отговор на така депозираната въззивна жалба от въззиваемата страна Й. Д. Д. от гр.Варна, не е постъпил отговор.

В срока по чл.263 ГПК за отговор на така депозираната въззивна жалба от третото лице помагач ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ ЕООД със седалище гр.Варна, е постъпил отговор, с който счита жалбата за основателна.

За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от Й. Д. Д. срещу Агенция Пътна инфраструктура гр.София иск с правно основание чл.49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5136лв / с оглед извършено в с.з. изменение на иска по чл.214, ал.1 ГПК/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна дясна джанта, задна дясна джанта, предна дясна гума и задна дясна гума, причинени в резултат на настъпило ПТП на 06.07.2020г. при управление на л.а.Фолксваген Файтон с рег.№ ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска 12.01.22г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба поддържа, че на 06.07.2020г. по път 2901 от гр.Суворово в посока с.Левски, при управление на л.а.Фолксваген Файтон с рег.№ ****** , след третия завой, попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка в пътната му лента за движение.

Излага, че за ПТП са уведомени органите на ОД на МВР, които съставили протокол за ПТП, 2 както и автомобилът бил извозен с пътна помощ. Твърди, че в резултат на попадането в дупката на автомобила били причинени щети на предна дясна джанта, задна дясна джанта, предна дясна гума и задна дясна гума, като средната стойност на повредените детайли била в размер на 6600лв. Излага, че ищецът не бил получил обезщетение за получените увреждания.

В отговор на исковата молба ответникът Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, оспорва изцяло иска по основание и размер. Не оспорва, че пътният участък, на който се твърди да е настъпило ПТП, а именно път III-2901, е част от републиканската пътна мрежа и като такъв се поддържа от АПИ, както и че на територията на Варненска област тази дейност се извършва чрез ОПУ-Варна. Оспорва факта, че на посоченото място е имало неравност, както и че причинените имущ.вреди са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП, реализирано на 06.07.20г. Оспорва представения протокол за ПТП в частта, описваща механизма на ПТП и щетите по автомобила, като прави възражение за съпричиняване от страна на водача на увреденото МПС. Намира претендирания размер на вредите за завишен.

Излага, че към момента на настъпване на ПТП по отношение поддържането на републ.пътища на територията на общ.Варна АПИ е имала сключен договор за обществена поръчка №РД-38-7/30.03.20г. с ДЗЗД ПП ВАРНА 2018.

Третото лице

–

„ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ ЕООД неоснователност на предявения иск. помагач на страната на ответника със седалище гр.Варна, изразява становище за

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

По жалбата срещу решение №94/01.06.2023г. настоящият състав намира следното:

По делото между страните няма спор, че пътният участък, на който е настъпило процесното ПТП, е част от републиканската пътна мрежа, поради което и на основание чл.19, ал.1, т.1 и чл.30, ал.1 от ЗП задължен да поддържа и ремонтира пътя е АПИ. Съгласно чл.167 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя следва да го поддържат в изправно състояние, което включва и обозначаване и сигнализиране на препятствия по него, както и своевременното им отстраняване.

С оглед оплакванията във въззивната жалба спорен се явява на първо място въпросът относно механизма на настъпването на ПТП.

По делото е представен препис от протокол за ПТП №1721414/06.07.2020г., от 3 който е видно, че на 06.07.2020г. при движение по път 2901 от гр.Суворово посока с.Левски, л.а.Фолксваген Файтон с рег.№ ******, управляван от Й. Д. Д., преминава през необезопасена дупка на пътното платно с размери около 40/60см и дълбочина около 10 см.

Отразено е, че са констатирани следните видими щети на МПС – 2 бр. десни гуми и теч ГСМ. В протокола е посочена и схема на настъпване на ПТП. Отразено е още, че ПТП е посетено на място.

Протоколът за ПТП е съставен от длъжностно лице на МВР в кръга на службата му и по установените форма и ред, поради което представлява официален свидетелстващ документ, притежаващ обвързваща доказателствена сила относно възприетите от съставилия го компетентен държавен орган обстоятелства – състоянието на пътната настилка, уврежданията по МПС, местоположението на автомобила спрямо пътното платно и датата и часа на възприемане на посочените факти. Видно от последния местопроизшествието е било посетено от длъжностното лице и същото е констатирало наличието на дупка с гореописаните размери. В протокола служителят на КАТ е удостоверил още и видимите щети по МПС, настъпили при преминаване през препрятствието и възприети от него, а именно – 2бр. десни гуми и теч ГСМ. В тази си част констатациите в протокола се ползват с материална доказателствена сила, която не е опровергана от ответната страна, чиято бе доказателствената тежест предвид предприетото от нея оспорване на документа в официалната му удостоверителна част.

От разпитания пред ВРС свидетел П.М., които показания съдът изцяло кредитира, се установява както факта на наличието на дупка на пътното платно, така и че същата не била обозначена. Свидетелят излага още, че видимите щети по автомобила били описани в протокола, като същият не бил в движение, а бил извозен с пътна помощ.

Описаният в протокола за ПТП механизъм на настъпване на последното се потвърждава и от заключението на изслушаната пред ВРС САТЕ, съгласно което вещото лице възприема като механизъм на ПТП навлизането на автомобила с десни колела при изпълняван ляв завой в неравност на пътното платно с дълбочина, превишаваща 2 пъти страничната повърхност на пневматичните гуми.

От съвкупния анализ на приложения по делото протокол за ПТП, събраните по делото гласни доказателства и заключението на вещото лице, настоящият състав намира, че безспорно се установява твърдения в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП и на описаните имуществени вреди. Безспорно от неоспорената от отв.страна експертиза се установява и наличието на причинно-следствената връзка между причинените вреди и настъпилото ПТП. Ирелевантно е възражението на въззивника досежно извършения оглед на увредени гуми и джанти, доколкото заключението в тази част не е своевременно оспорено. На ответника, видно от гореизложеното, му е вменено задължение да стопанисва и поддържа процесния пътен участък, включително да отстрани препятствието по пътя.

Бездействието на ответника по отстраняването на възникналото препятствие съставлява неизпълнение на това задължение, поради което и следва да се ангажира неговата отговорност на основание чл.49 ЗЗД.

4

С въззивната жалба се прави и оплакването за липсата на произнасяне по релевираното възражение за съпричиняване. В разглеждания случай възражението за съпричиняване е наведено своевременно с отговора на исковата молба, но същото е бланкетно. В нарушение на чл.143, ал.1 ГПК първоинстанционният съд не е указал на страната да уточни наведеното защитно възражение чрез релевиране на конкретни факти и обстоятелства за приноса на пострадалия в ПТП. С оглед на изложеното, наведените конкретни възражения за съпричиняване във въззивната жалба следва да бъдат разгледани по същество от въззивния съд.

Установяването на твърдяното съпричиняване е в тежест на страната, която го твърди, като доказателствената тежест включва задължението за главно и пълно доказване на неправомерното действие от пострадалия и причинната връзка между него и настъпилия вредоносен резултат. Ответната страна е поддържала твърдението, че водачът на автомобила е навлязъл в завоя със скорост, която не му е позволила да реагира адекватно на появилото се препятствие на пътя, в нарушение на чл.20 от ЗДвП. В хода на процеса по делото не са ангажирани доказателства, че ищецът е допринесъл с поведението си за настъпването на вредоносния резултат, нито такива за наличието на обективна възможност за последния при възникване на опасността да е разполагал с възможност да намали скоростта или да спре, което би довело до избягване на ПТП. Ето защо съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподатателя за съпричиняване на вредоносния резултат, поради което и не са налице предпоставките за приложението на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД.