Решение № 30 от 21.01.2022, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Враца, 21.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Неделин Й. Захариев при участието на секретаря Валя П. Апостолова като разгледа докладваното от Неделин Й. Захариев Гражданско дело № 20211420103746 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове от Н. ИВ. Р. от гр. Бяла Слатина против Р. Г. Р. от гр. Враца за осъждане на ответника да й заплати сумата 1000.00 лева, ведно със законната лихва за забава в размер на 168,33 лв. върху главницата за периода от 15.08.2019 г. до момента на подаване на исковата молба – 12.04.2021г. Ищцата твърди, че е притежавала лек автомобил марка „*****СА, на който шасито и купето били проядени от ръжда и използването му не било безопасно, а двигателят бил в много добро състояние.

Поддържа, че ответникът имал същата марка и модел автомобил, но с неработещ двигател, поради което поискал да му продаде двигателя на нейния автомобил. Посочва, че през месец август 2019 г., посредством сина си М. Г. Р., договорила устно сделката с ответника за сумата 1000 лева, която сума последния следвало да й заплати по-късно на няколко пъти, защото имал финансови затруднения в момента. Твърди, че договорките на сина й с ответника и взимането на двигателя от него станало пред свидетел. Изтъква, че след около една година, през 2020 г., пак посредством сина си М. Г. Р., поканила ответника да извърши плащането, но той казал, че няма възможност, че отново след известно време го потърсила по телефона по тази причина, но той все отлагал да изпълни задължението си към нея, че продължила да го търси по телефона, но той не й приемал повикванията, което я накарало да мисли, че ответника няма намерение да й заплати сумата 1000 лева. Моли съда да уважи предявените искове за главница и обезщетение за забава, на основание устен договор за покупко-продажба на двигател на лек автомобил марка „*****СА, нейна собственост, като й присъди и направените по делото разноски и адвокатски хонорар.

Ответникът Р. Г. Р. от гр. Враца, в писмения отговор по делото в срока по чл.131 от ГПК, оспорва предявените искове, като неоснователни и недоказани и моли съда да ги 1 отхвърли, като му присъди сторените по делото разноски. Оспорва твърденията на ищцата, че между страните е имало договорка за закупуване на процесния двигател, че е осъществено фактическото му предаване и че притежаваният от него лек автомобил е бил с неработещ двигател в този период от време. Твърди, че не е получавал нищо от ищцата, поради което не дължи връщането, респективно - заплащане на цена. Посочва, че притежаваният от него лек автомобил е марка „Субару Форестър“, но с различни технически показатели: кубатура, мощност и обороти на двигателя, както и година на производство, т.е. двигателите на двата автомобила са несъвместими, поради което не би имал интерес от закупуването на процесния двигател. Поддържа, че не е имал намерение за смяна на двигателя на собствения му автомобил и не е правил никакви изявления и действия в тази насока. Посочва, че през пролетта на 2019 г. е извършил ремонт на двигателя на притежавания от него лек автомобил, като закупил нови резервни части, с които били подменени амортизирани такива, но не е сменял двигателя на автомобила, че след извършения ремонт, автомобилът е с работещ двигател, като от 01.08.2019г. до 31.08.2019г. е изпълнявал заповед за командировка в гр. Несебър, където заминал с автомобила си.

Производството е по предявени обективно съединени осъдителни искове за заплащане на цената на продадена вещ по сключен неформален договор за продажба с правно основание чл.200, ал.1 и чл.79 от ЗЗД и за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение по чл.86 от ЗЗД.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

След като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът приема за установено следното:

Ищцата е била собственик на л.а. „*****СА, видно от представения голям талон /Свидетелство за регистрация Част 1/, който е с прекратена регистрация на 09.03.2021г., а ответникът е собственик на л.а. „Субару Форестър” с рег. № ВР7831СВ, видно от представения голям талон /Свидетелство за регистрация Част 1/, и двата приложени към гр.дело № 462/2021г. на РС Б.Слатина. Автомобилът на ищцата е с дата на първа регистрация 11.10.2001г. и мощност на двигателя 92 К w /122 к.с./, а този на ответника е с дата на първа регистрация 26.07.2006г. и мощност 116 Кw /156 к.с./, съгласно означенията върху талоните. Обемите на двигателите са еднакви - 1994 куб.см. и вида гориво, който използват е бензин и при двата.

Доказателствената тежест по предявените парични осъдителни искове, разпределена от съда и указана на страните с определение от 19.10.2021г. пада върху ищцата, която следва да установи на първо място, че посредством сина си М. Г. Р. е сключила с ответника валиден неформален договор за продажба на вещ – двигател на лек автомобил, по силата на който е поела задължението да продаде и предаде на ответника процесната вещ, срещу заплащане на определена цена, а последния е поел задължението да плати договорената цена. Ищцата следва да установи също, че е изпълнила поетите с договора задължения точно и в срок, както и размера на претенцията си.

2

С оглед оспорванията от ответника на предявените искове, в тежест на същия е да докаже недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти, т.е. да докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти и обстоятелства.

Ответникът в подадената писмена защита оспорва годността на показанията на св.

М.Р. да бъдат кредитирани с довода, че същият е предявил иска в качеството си на пълномощник на ищцата. Възраженията са неоснователни по следните съображения:

Разпоредбата на чл.166, ал.3 от ГПК постановява, че свидетелите по делото не могат да бъдат пълномощници на страните по същото дело, но случая не попада в предметния й обхват. Това е така, тъй като упълномощен да извършва процесуални действия по делото на основание пълномощно и договор за правна защита и съдействие /л.6 от гр.дело № 462/2021г. на РС Б.Слатина/ е адв. М.К. от ВрАК, макар М.Р., в качеството си на пълномощник на своята майка-ищца, с нотариално заверено пълномощно, да е сключил договора за правна защита с упълномощения адвокат. Исковата молба и всички други молби по делото, след оставянето й без движение от РС Б.Слатина, са подавани от упълномощения адвокат. Представителството на ищцата пред ВРС в проведеното открито с.з., в което М.Р. е разпитан като свидетел, е осъществено от адв.К., поради което не може да се приеме, че Р. съвместява две процесуални качества – пълномощник и свидетел по делото, което цитираната разпоредба на ГПК забранява.

За установяване спорните по делото факти са събрани гласни доказателства, чрез разпита на две групи свидетели.

В показанията си свидетелите на ищцата М.Р./нейн син/ и ***** твърдят, че автомобила на ответника имал нужда от ремонт на двигателя, в частност смяна на колянов вал. Св.Найденов поддържа, че месец след като ответникът закупил автомобила си дошъл в неговия сервиз да го прегледа и установил, че гори масло, а след около два месеца, около Коледа докарал колата на платформа с блокирал двигател. Свидетелят свалил двигателя и установил, че коляновия вал е „заминал“, „подвлякъл“, което означава, че лагерите са се стопили. Това предизвикало нужда да търсят друг двигател или евентуално колянов вал.

Ответникът казал на свидетеля, че има приятел в град Бяла Слатина с разглобени коли и щял да му даде. След два, три дни с колата на свидетеля, двамата с ответника отишли в Бяла Слатина и взели двигател от Милчо, като Румен казал на свидетеля, че двамата с Милчо са приятели и ходят заедно за риба. Натоварили двигателя в багажника на автомобила на св.Найденов „Субару“ комби. Найденов твърди, че Милчо и ответника с е разбрали за парите да говорят после, когато се срещнат двамата. Двигателят докарали във Враца, разглобили го и св.Найденов взел само коляновия вал и го монтирал на двигателя на колата на Румен , който не му платил изцяло извършения ремонт и остава да му дължи още 410 лева.

Уточнява, че сервиза му е регистриран, има касов апарат и си плаща данъците. Не е издал документ за плащане, защото Румен не му е платил цената за ремонта. Ремонта на колата на Румен е правил през 2019 година – зимата през месец януари. Свидетелят твърди, че въпреки различната година на производство на двата автомобила – този на ищцата, и този 3 на ответника, и мощност на двигателите на леките автомобили „Субару“ коляновите валове за моделите от 1992 г. до 2010 г. са еднакви, съвместими и са взаимнозаменяеми от един двигател на друг без значение мощността му. Според него може да се сложи и блока, като от по-мощния двигател се взимат главите и други части, за да се повиши мощността. Ремонта е приключил месец февруари или месец март 2019 г., тъй като се прави ли глави, трябвало и други части да се набавят и Румен си взел колата от св.Найденов в изправност да си я кара, но не му се е издължил напълно за ремонта.

В показанията си св. М.Р. твърди, че с Румен се познават от седем, осем години.

Румен купил една кола „Субару Форестър“, година на производство 2006 г. или 2007 г. от автокъща в гр. Враца. Карал я известно време, но пречукал двигателя. Търсел колянов вал и се бил свързал с Емил, който е майстор на автомобили. Р. казал на Румен, че има двигател, но го продава целия двигател, а не само коляновия вал и че цената на двигателя е 1000 лева.

Румен и Емил дошли в Бяла Слатина, видели двигателя, натоварили го на колата на Емил – бронзово „Субару Легаси“ комби. С Румен се уговорили да плати впоследствие, тъй като нямал пари, много ремонти му се събрали на куп. Свидетелят Р. се съгласил Румен да плаща на части като му казал, че цената на двигателя е 1000 лева. Румен се съгласил с тази цена и тръгнали с Емил. Посочва, че с Румен се виждали всеки ден, ходели за риба заедно и имали общ бизнес - държали магазин за продажба на риба в град Враца на ул. „Ген. Леонов“. След време Румен му казал, че колата вече е в движение, идвал с нея в дома на свидетеля в Бяла Слатина и ходели за риба. Общият им бизнес с Румен бил магазин за риба, в който се карала и продавала риба, но на свидетеля пари не се отчитали. Румен му казвал, че няма пари и св.

Р. тогава започнал да се усеща, че като не му плаща рибата, която му кара, не му плаща и двигателя, който му дал и разбрал, че той няма да му даде пари. Питал го многократно кога ще му даде парите от рибата и от двигателя, а той му отговарял, че пари няма, а магазина бил фалирал. Свидетелят твърди, че Румен парадирал, че познава много хора и, че никой нищо не може да му направи.

В показанията си свидетелите на ответника установяват различна фактическа обстановка. Св.ИВАЙЛО И. твърди, че ответника по делото е негов шурей. Свидетелят притежава магазин за авточасти в град Враца, а отскоро и автосервиз към „БОШ КАР“.

Поддържа, че през пролетта на 2019 г. продал на ответника нови авточасти за неговия автомобил „Субару Форестър“ от ангренажната група /ангренажен ремък с ролки и водна помпа/. Продал му и гарнитури за същия двигател, масло и филтри. Не знае кой е извършвал ремонт на двигателя на колата на Румен с взетите от него авточасти. Знае, че Румен е правил ремонт на двигателя - смяна на ангренажен ремък с принадлежностите към него и смяна на масло, но не му е известно да е сменял коляновия вал на двигателя, особено пък да е вземал части от двигател втора употреба.

Двигатели от автомобил „Субару“ произведен 2001 г. и произведен 2006 г. или 2007 г., според този свидетел са несъвместими, тъй като по-новия двигател е с различна нова концепция, друга електроника, други конски сили, дори и коляновия вал е различен .

Заявява, че замяна на части от един модел и година на производство на марка „Субару“ с 4 друг модел и година на производство в диапазона 2001 г. - 2006 г. е невъзможен и уточнява, че може да има замяна, ако моделите са с диапазон, т.е. разлика между производството на единия и другия една, две години максимум, но ако разликата в годините е пет, шест и повече тогава е невъзможно. Свидетелят твърди, че лятото на 2019 г. със същата кола Румен като служител на полицията отишъл командировка на морето з а около 20 – 30 дни.