Решение № 2485 от 23.04.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 23.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на четиринадесети февруари, през две хиляди и деветнадесета година, в състав

:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Ваня

Ружина, като изслуша докладваното от съдията гр. д. №

383 по описа на състава за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./.

Ищцата Ц.Д.С. и ищецът В.П.Г. поддържат твърдение, че всеки от тях претърпял значителни по обем неимуществени вреди, поради подробно описаните в исковата молба травматичните увреждания, които всеки от тях получил в резултат от настъпилото на 05.03.2016г. пътно-транспортно произшествие. Пътният инцидент бил осъществен в гр. София, на около сто метра от кръстовището на ул. „Каменоделска“ и бул. „Първа българска армия“, когато пресичащите пътното платно пешеходци – ищците, били ударени на пътното платно от извършващия маневра за обратен завой лек автомобил „ПЕЖО 106” с рег. № СА ******, управляван от водача В.Х.М.. Гражданската отговорност на причинилият вредата водач била застрахована от ответното дружество, поради което именно ответникът бил длъжен да заплати на ищците застрахователно обезщетение за болките и страданията, които те понесли в резултат от травматичните увреждания. При изложените фактически твърдения, ищцата Ц.Д.С. претендира за осъждане на ответника да и заплати застрахователно обезщетение в размер на сумата от 42 000 лева - за претърпените от нея неимуществени вреди, заедно със законната лихва, върху всяка от посочените суми, считано от настъпването на увреждането на 05.03.2016г. до окончателното изпълнение на задължението, Ищецът В.П.Г. претендира за осъждане на ответника да му заплати застрахователно обезщетение в размер на сумата от 10 000 лева за претърпените от него неимуществени вреди, заедно със законната лихва, върху всяка от посочените суми, считано от настъпването на увреждането на 05.03.2016г. до окончателното изпълнение на задължението. С оглед очаквания от тях благоприятен изход на процеса- ищците претендират за осъждане на ответника да им заплати и направените съдебни разноски.

Исковата претенция е оспорена от ответника ЗД „Б.И.”АД, както по основание, така и по размер. Чрез процесуалния си представител, ответникът не оспорва нито твърдението за настъпване на посоченото в исковата молба пътно- транспортно произшествие, нито твърдението за наличие на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между него и водача на лекия автомобил „ПЕЖО 106” с рег. № СА ******, но категорично оспорва посочения от ищците механизъм на настъпването на пътния инцидент, вкл. и твърденията за виновно противоправно поведение на водача на лек автомобил „ПЕЖО 106” с рег. № СА ******.

В тази връзка, ответникът оспорва съдържанието на представения от ищците официален удостоверителен документ - констативен протокол за настъпването на процесното ПТП и твърди, че процесното произшествие е било предизвикано поради неправомерното поведение на пострадалите, които предприели пресичане на пътното платно внезапно и на необозначено място за пресичане. При същите твърдения, но при условие на евентуалност, ответникът твърди, че ищците допринесли в значителна степен за настъпването на вредоносния резултат, поради което следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Оспорва твърденията, свързани с обема на вредоносните последици, като навежда доводи за прекомерност на претендираното от всеки от двамата ищци обезщетение. Моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетият като доказателство (но с оспорено от ответника съдържание) Протокол за ПТП с пострадали лица № К-184/05.03.2016г. изд. от ПП при СДВР сочи, че на 05.03.2016г. около 9.00 часа, на пътен участък от ул. „Каменоделска“ в гр. София, на около 100 метра от кръстовището с бул.

„Първа българска армия“ е настъпило пътно- транспортно произшествие между лек автомобил „ПЕЖО 106” с рег. № СА ******, управляван от В.Х.М. и пресичещите пътното платно пешеходци Ц.Д.С. и В.П.Г.. В констативно-съобразителната част на документа се посочва, че механизмът на настъпване на произшествието е бил реализиран, след като по време на движение, водачът на лекия автомобил „ПЕЖО 106” е предприел маневра за завиване в обратна посока и е реализирал удар с намиращите се на пътното платно пешеходци, причинявайки им телесни увреждания. Уврежданията по лекия автомобил са върху предното панорамно стъкло. В заключителната част от документа се посочва, че е образувано административно- наказателно производство спрямо водача на автомобила и с оглед на това е съставен акт за установяване на административно нарушение на Закона за движение по пътищата.

Приетото като доказателство Постановление за прекратяване на наказателното производство от 14.05.2016г. на прокурор при СРП установява, че по повод настъпването на процесното ПТП е образувано ДП № ЗМ-11105/2016г. пр.пр. № 11670/2016г. по описа на СРП, което е било прекратено.

Приетите като доказателство по делото Протокол за оглед на местопроизшествие от 05.03.2016г. и Скица /на стр.13-16 от делото/ съдържа констатациите на разследващите органи, при установяване на фактите при настъпване на процесното ПТП. Тези факти са обект на анализ от допуснатата съдебна- авто-техническа експертиза.

В дадените пред съда показания, свидетелят В.Х.М. заявява, че бил участник в настъпването на процесния пътен инцидент, тъй като управлявал лекиа автомобил. Според впечатленията на свидетеля, механизма на инцидента може да бъде обяснен с поведението на цит. „жената“ /ищцата/, която цит. „изскочила между колите“ /паркирали автомобили/, където „няма пешеходна пътека“, докато свидетелят управлявал своя автомобил със скорост от около 20 км/ч. и се подготвял да паркира. Свидетелят твърди, че не е ударил ищеца Г., а само „жената“, която била ниска на ръст и по тази причина – трудно забележима за него, като водач. Пострадалата ударила с дясното си рамо предното стъкло на автомобила на свидетеля. После пристигнали органи на КАТ –СДВР и извършили оглед на мястото на инцидента. За инцидента свидетелят понесъл административно наказание.

Заключението на изслушаната съдебна авто-техническа експертиза (основно и допълнително), което е изготвено от вещо лице Й.Д.Й., предоставя изводи за механизма на настъпване на произшествието и причинно-следствената връзка между сблъсъка между двете МПС и поведението на участниците в него. След анализ на данните от протокола за оглед и останалите данни от досъдебното производство, експертизата приема, че пътно- транспортното произшествие е настъпило, когато водачът на лек автомобил „ПЕЖО 106” с рег. № СА ****** предприел маневра за движение в обратна посока /т.нар. „обратен завой“/, преминавайки плавно и контролирано през лявата попътна лента, а след това и през трамвайното трасе и после навлязъл в платното за движение в обратна посока, престроявайки се в крайна дясна лента на това пътно платно. Скоростта на движение на автомобила е била около 20 км/ч., а в този момент пешеходката Ц.С. се е намирала на тротоара и е предприела пресичане пред автомобила с посока: от дясно – наляво, спрямо посоката на движение на автомобила. Настъпил удар между предната част на автомобила и пешеходката С., която паднала на земята, в следствие на сблъсъка. Съгласно аналитичните изводи на вещото лице - произшествието е било предотвратимо както за водача на лекия автомобил „Пежо 106” - ако неговия водач бе пропуснал пешеходците и след това да продължи движението, така и от страна на пешеходците - ако те биха изчакали преминаването на лекия автомобил „Пежо 106” и след това да предприемат пресичане, респективно - ако не са предприемали пресичане на необозначено за целта място, каквото е мястото на настъпване на инцидента.

Като доказателства по делото са приети следните медицински документи, които съдържат констатирани данни за здравословното състояние на ищците, след настъпването на процесното ПТП: Съдебно-медицинско удостоверение № 45.03./2016г. издадено от д-р А. Х. на Ц.С. и Съдебно-медицинско удостоверение № 46.03./2016г. издадено от д-р А. Х. на В.Г., Епикриза на ищцата Ц.С., изд УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД. Доказателствената стойност на тези документи не се обсъжда отделно от съда, доколкото е обект на анализ от допуснатата специализирана съдебно–медицинска експертиза.

Заключението на изслушаната съдебно- медицинска експертиза, която е изготвена от вещото лице д-р Ц.Г.(ортопедия и травматология) мотивира следните изводи:

В следствие на процесното пътно-транспортно произшествие, ищцата Ц.С. е получила следните медицински диагностицирани травматични увреждания: закрито счупване на лява ключица, къвонасядане на широка площ в областта на лявата ключица и прилежащо по предната и задната повърхности на гръдния кош; кръвонасядане в тилната област на главата срединно (описано като хематом); кръвонасядане на широка площ по външната повърхност на лявото коляно и прилежащо на лявата подбедрица; охлузвания по външната повърхност на левия лакът. Счупването изисква прилагане на имобилизация на лявата ръка, за срок от 4 - 5 седмици, с мека превръзка тип „Дезо“. С оглед възрастта на пострадалата и приложеното лечение, при подобна травма средностатистически, след благоприятно протичане на оздравителния процес, функционално възстановяване трябва да настъпи за около 2 месеца, но в конкретния случай е настъпило усложнение – незарастнало счупване /т.нар. псевдоартроза/ с разместване на лявата ключица и разместване на лявата раменна става. От травмите пострадалата е изпитвала силни болки, които в първата седмица- две след инцидента, са налагали прием на обезболяващи медикаменти. В резултат от травмата, като се има предвид настъпилото усложнение, към момента на изготвяне на заключението, здравословното състояние на пострадалата реализира признаците на постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.

При преглед на В.П.Г. от съдебен лекар на 09.03.2016 г. (четири дни след инцидента), на В.П.Г. е установено масивно кръвонасядане по външната повърхност на лява подбедрица в горната й трета. Описаната травма сама за себе си е с характер - да реализира критериите на медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота и е съпътствана от болки и страдания. При засягане само на подкожните меки тъкани за каквито са нали данни в конкретния случай оплакванията след подобна травма следва да отшумят до 2 - 3 седмици.

Травмите и при двамата пострадали са причинени от действието на твърди тъпи предмети и получаването им добре може да се обясни по време и начин с описаното в исковата молба ПТП.

В дадените пред съда показания, свидетелката М.С.П.заявява, че има преки и непосредствени впечатления за здравословното състояние на пострадалите, след настъпване на пътния инцидент. Свидетелката била дъщеря на ищцата С., която пък била съпруга на ищеца В.Г.. След постъпването на Ц.С. в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, лекарите извършили контролни прегледи, но не предприели операция за наместване на счупването, поради напредналата възраст на пострадалата и множеството придружаващи заболявания. В разултат от това, ключицата зарастнала накриво и пострадалата не могла да си вдига ръката.

Свидетелката оказвала активно помощ на пострадалата в продължение на четири месеца от инцидента, приемайки я за тази цел в дома си. Свидетелката не била полагала грижи за възстановяването на В.Г., който в резулта от инцидента бил „насинен в областта на краката“. Г. се прибрал в дома си и се лекувал сам, а възстановяването му било с продължителност от около един месец.

Приетата като доказателство справка- извлечение от

ИЦ на Гаранционен фонд

(електронен документ, представен в заверен препис) сочи, че към датата на настъпване на процесното ПТП, гражданската отговорност на собственика и водача на лекия автомобил „ПЕЖО 106” с рег. № СА ******, управляван от В.Х.М. е била застрахована от ответника.