Решение № 39 от 26.06.2025, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Царево, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Т. при участието на секретаря Нели Г. Стоянова като разгледа докладваното от Минчо Т. Т. Административно наказателно дело № 20252180200072 по описа за 2025 година

Производство е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба на „АС Хотели“ ЕООД, ЕИК 131261782, срещу Наказателно постановление № Т-НП-5/ 20.12.2024 год. на Министър на туризма, с което на „АС Хотели“ ЕООД, ЕИК 131261782, за нарушение на чл.

31, ал. 1 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 4000.00 лева, на основание чл. 31, ал. 1 от ЗУЧК.

В жалбата се навеждат твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения и съображения за материалната незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се иска неговата отмяна.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява от упълномощен представител- адвокат. Пледира за отмяна на НП АНО, редовно призовани, се представляват от юрисконсулт. Пледират за потвърждаване на НП.

Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и устни доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

1

На 28.06.2024 год. при изпълнение на служебните си задължения, актосъставителя и неговите колеги, установили че жалбоподателя е нарушил ЗУЧК, като в нарушение на закона, е разположил на плажната ивица плажни принадлежности, които се предоставят на гости на собствения на дружеството хотел, като добавка към хотелската услуга.

Констатираното мотивирало актосъставителя, да състави срещу жалбоподателя АУАН № Т-УМП-АУАН-00-3 от 28.06.2024 год. в който нарушението било ясно и точно описано. Въз основа на така съставения АУАН, и след преценка на събраните по АНП доказателства, наказващия орган издал атакуваното Наказателно постановление, в обстоятелствената част на което, административното нарушение е описано по същия като в АУАН начин.

Деянието е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗУЧК и санкционирано на основание чл. 31, ал. 1 от ЗУЧК.

Съдът установи изложената фактическа обстановка, след обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал - писмените доказателства по АНП, приобщени към делото и гласните доказателствапоказанията на разпитания актосъставител. Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя като логични, последователни и напълно кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства. Съдът няма никакви основания, да се съмнява в правотата на показанията и в добросъвестността на актосъставителя, при изпълнението на служебните му задължения. Цитираните показания са дадени под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната предубеденост или заинтересованост, поради което и съда няма основание да се съмнява в достоверността на показанията на този свидетел и кредитира същите като истинни.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията на съда са следните:

2

Настоящото производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В случая събраните по делото доказателства сочат по безспорен начин на това, че на сочената дата, жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение. В тази посока са показанията на актосъставителя присъствал по време на проверката на място.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.

17а, ал. 1 от ЗУЧК, за което е била ангажирана административно наказателната му отговорност, тъй като именно той на посочената в НП дата е поставил палатката си на територията на морския плаж.

Правилно е била ангажирана и отговорността му съобразно чл. 30, ал.

1 от ЗУЧК, който предвижда, че който, без да има право на това, разполага плажни принадлежности, които предоставя възмездно на посетителите на морския плаж и/или обвързва предоставянето им на посетителите на морския плаж като добавка към продавана стока или услуга безвъзмездно или срещу привидна цена на друга стока или услуга, се наказва с глоба от 2000 до 6000 лв. или с имуществена санкция от 4000 до 20 000 лв.

В случая, доколкото на жалбоподателя е било наложено адм. наказание в минималния предвиден в закона размер, то очевидно АНО е определил същото съобразно нормата на чл. 27 от ЗАНН при отчитане наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, като за съда не съществува възможност да го ревизира и да го намали под законоустановения минимум.

Доколкото по делото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушението респ. липсата на такава, съдът намира, че в случая нарушението не би могло да бъде определено като маловажно и нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да намери 3 приложение. Напротив нарушението е типично и касае нарушаване на законодателна забрана въведена от законодателя именно с оглед опазването на едно от природните богатства на държавата ни – Черноморското крайбрежие с неговата плажна ивица, което е и основа цел на ЗУЧК /чл. 2, т. 1/. Нещо повече според настоящия съд прилагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН спрямо подобно нарушение би създало у нарушителите (в това число и жалбоподателя) чувството за безнаказаност, би култивирало липса на критичност към извършване на деяния от подобен род, което обезсмисля една от основните функции на административно наказателния закон, а именно индивидуална превенция на нарушенията. Поради тази причина според настоящия съд подобно нарушение не следва да се толерира, а следва да се накаже както с оглед превъзпитание на нарушителя към спазване на разпоредбите на българското законодателство, така и с оглед оказване на превъзпитателно и предупредително въздействие по отношение на останалите граждани.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци и като такова следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Т-НП-5/ 20.12.2024 год. на Министър на туризма, с което на „АС Хотели“ ЕООД, ЕИК 131261782, за нарушение на чл. 31, ал. 1 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 4000.00 лева, на основание чл. 31, ал. 1 от ЗУЧК.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд- Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________ 4

5